№ 191
гр. Ловеч, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 178/11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1884/2021 г. на
РС – Ловеч, съдът е осъдил И. Г. И. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“
ЕООД 859,70 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №
30039718591/30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил иска
за присъждане на останалите суми, претендирани по същия договор: за 313,84
лева - договорно възнаграждение, за 233.36 лева - възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“, за 544.48 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
97.46 лева - лихви за забава; 45.48 лева - лихва за забава за периода от
03.06.2021 г. до 26.08.2021 г., както и за законната лихва върху главницата за
периода от 26.08.2021 г. до 21.12.2021 г. С решението съдът разпределил
отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на ищеца и
ответника съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“
ЕООД, подадена в частта, с която се отхвърля претенцията за заплащане на
сумата от 313,84 лева - договорно възнаграждение. Във въззивната жалба се
1
оправят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост:
неправилно приемане от районния съд, че Договор за потребителски кредит
№ 30039718591/30.09.2019 г. е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и изграждане на извод за дължимост на чистата сума по неизплатената
по него главница, както и несъобразяване от съда, че ответницата е била
наясно с параметрите на договора към момента на неговото подписване и
преди това, когато тя е попълвала искане за отпускане на кредита и
стандартен европейски формуляр; несъобразяване от съда, че уговорките в
договора, определящи размера на договорната лихва и размер на годишния
процент на разходите, са ясни и не поставят потребителя в положение,
препятстващи възможността за преценка дали на последиците за него от
сключване на договора. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна
на решението в обжалваната му отхвърлителна част (за заплащане на сумата
от 313,84 лева - договорно възнаграждение), за постановяване на ново, с
което същата сума да се присъди, ведно с разноските по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника-въззиваем е постъпил
писмен отговор, в който се дава становище за правилност на решението в
обжалваните му части, прави се искане за оставяне на жалбата без уважение и
за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Въззивникът не взема участие в съдебното заседание – чрез
представляващия го по регистрация орган или процесуален представител по
пълномощие.
Въззиваемият не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез
пълномощник.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
„ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД против И. Г. И. иск за присъждане на следните
суми: 859,70 лв. - главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й заплащане; 313,84 лв. – договорно
възнаграждение; 233,36 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за
2
544,48 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 97,46 лв. - лихва за
забава; 45,48 лв. - лихва за забава за периода от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г.,
както и за законната лихва върху главницата за периода от 26.08.2021 г. до
21.12.2021 г. От приложеното ч.гр.д. ****63/2021 г. на РС Ловеч се
установява, че съдът е отхвърлил заявлението изцяло, с оглед на което е
указал на заявителя да предяви осъдителен иск за сумите по отхвърленото
заявление.
В писмения отговор на исковата молба, подаден от пълномощника на
ответника, се дава становище за неоснователност на иска за присъждане на
сумите.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.09.2019 г. И. Г. И. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД искане
за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и получила
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартния европейски формуляр. В същия
ден (на 30.09.2019 г.) между И. Г. И. (клиент) и „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД
(кредитор) е подписан договор за потребителски кредит № 30039718591, по
силата на който дружеството предоставило на клиента кредит в размер на 1
000 лв. със срок от 36 месеца, при размер на вноската за погасяване 47,63 лв.,
ГПР: 49.04 %, годишен лихвен процент 47.63 %, лихвен процент на ден:
0.11%. От договора е видно, че общият размер на дължимата сума по кредита
е 1714,28 лв., че освен нея, И. Г. И. дължи и възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ в размер на 300 лв. и възнаграждение за допълнителна услуга
Флекси – 700 лв., както и че общият размер на задължението по кредита и по
пакета от допълнителни услуги е 2714,28 лв. (месечна вноска от 75,40 лв.).
С писмо от 08.07.2021 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД до И. Г. И. е
направено изявление, според което поради нарушение на задълженията по
договор за кредит № 30039718591, съгласно общите условия към договора,
размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.06.2021
г., като общата дължима сума възлиза на 2467,82 лв., от която непогасена част
от задължението по договора е 1951,38 лв., 116,44 лв. – лихви за забава и 400
лв. – такса по тарифата. На 13.07.2021 г. писмото е върнато на „ПРОФИ
КРЕДИТ Б.“ ЕООД като непотърсено, видно от разписката за доставянето му.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предметът на въззивното производство, очертан с въззивната жалба, е
частта от решението на районния съд, с която се отхвърля иска за присъждане
на следните суми: 313,84 лева - договорно възнаграждение. При така
очертания предмет на въззивно обжалване, съдът приема от правна страна, че
3
искът за присъждане на същата сума е неоснователен по следните
съображения:
Вземането за договорно възнаграждение се свежда до възнаградителна
лихва и се основават на договор за потребителски кредит № 30039718591 от
30.09.2019 г. С оглед същественото му съдържание, договорът се
квалифицира като потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Затова този
нормативен акт ще е приложим при преценка действителността на договора
или на негови отделни уговорки, както и за правните му последици.
Договорът не съответства на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според цитираната разпоредба съдържанието на договора за потребителски
кредит следва да има уговорки за годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин. В договора за потребителски кредит № 30039718591
от 30.09.2019 г. ГПР е означен във фиксиран размер (49.04 %), без да
установява съдържание относно начина, по който същият се формира и какво
е взето предвид при формирането му. Такава конкретизация липсва и в
общите условия, към които препраща договора за кредит. В чл. 5 от същите
се посочва, че при първоначално изчисление на ГПР кредиторът отчита
общите положения по Приложение 1 от ЗПК, без да има означаване на
конкретно включените в него компоненти, при които се формира
установеният фиксиран размер от 49,04 %. Без посочването им не би могло да
се провери дали този размер е реален и действително същият е под
установения нормативен предел на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както формално е
означено в договора. В този смисъл препращането към общите положения на
Приложение 1 от ЗПК също не би удовлетворило изискването на закона за
посочване на конкретно включените в него компоненти, при които се
формира означения в договора размер на ГПР. При несъответствие на
договора за потребителски кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сделката се явява
недействителна (чл. 22 ЗПК), поради което потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва или други разходи по
кредита (чл. 23 ЗПК).
Съдът счита за неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Именно заради несъответствието на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не би
могло да се сподели оплакването за несъобразяване от първата инстанция, че
ответницата е била наясно с параметрите на сделката към момента на
сключването, доколкото преди това тя е попълвала искане за отпускане на
кредита и стандартен европейски формуляр. Законът поставя акцент върху
съдържанието на договора, в аспект изключване възприемането на
недействителни уговорки или на такива, имащи неравноправен характер, а не
върху това дали потребителят е бил наясно с параметрите на договора, респ.
върху неговата преценка да го сключи. Обратното разбиране не съответства
на позитивната уредба, уреждаща недействителността на договора за
4
потребителския кредит и последиците от съдържащите се в договора
нищожни, респ. неравноправни клаузи, независимо от отношението на
потребителя към пороците на сделката.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по неоснователността на
иска за присъждане на договорно възнаграждение в размер на 313,84 лева
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в тази му обжалвана част.
При този изход на делото въззивникът-ищец, съдът следва да заплати
разноските на въззиваемия ответник. Същите са доказани до сумата от 400 лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер следва да бъде
редуциран до установения минимален такъв от 300 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1
Наредба № 1/2004), с оглед направеното от ответника възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно, предвид защитавания
материален интерес във въззивното производство (313,84 лв.).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/11.05.2022 г., постановено по гр.д. №
1884/2021 г. на РС – Ловеч, в обжалваната му част, с която е отхвърлен
предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД против И. Г. И. иск за
заплащане на сумата 313,84 лева, претендирана като договорно
възнаграждение по договор за кредит № 30039718591/30.09.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.“ № 49,
бл. 53Е, вх. „В“ да заплати на И. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч,
ул. „К.И.“ ****, ап. 5 сумата от 300 лв., представляваща общ размер на
сторените по делото разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5