РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. бургас , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500150 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от П. М. Р. с ЕГН ********** и Г. С. В. с ЕГН
**********-действащ лично и със съгласието на своята майка и представител по закон П.
М. Р. с ЕГН **********, и двамата от ******, чрез процесуален представител адв. Н.К.,
срещу Решение № 366/19.11.2020 год. по гр.д.№ 1465/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на П. М. Р. с ЕГН **********
и Г. С. В. с ЕГН ********** и двамата от гр.****, че С. Г. В. с ЕГН ********** от ****,
ап.**** е собственик на недвижим имот, а именно апартамент № ****, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на гр.Бургас с площ - 124.50 кв.м,
ведно с прилежащата към апартамента изба № **** с площ 3,30 кв.м. и 20.90 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата, находящ се в ****, ап.**** при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: СОС с идентификатор ****, под обекта **** и ****, над обекта-****, и са
осъдени П. М. Р. с ЕГН ********** и Г. С. В. с ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител П. М. Р. с ЕГН **********, и двамата от **** ****, ап.**** да заплатят на С.
Г. В. с ЕГН ********** от гр. ****, ап.**** сумата от 2920,04лв. съдебно-деловодни
разноски.
1
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо. Изложени
са обстоятелства за отпадане на признатия съгласно Определение № 121/13.07.2020 год. по
ч.гр.д.№ 1506/2020 год. по описа на ВКС, 2-ро г.о. правен интерес за ищеца от водене на
установителния иск за собственост по чл.124 от ГПК и евентуалния иск по чл.108 от ЗС.
Представени са доказателства за ново обстоятелство – постановено Решение №
122/03.12.2020 год. по гр.д.№3549/2019 год. по описа на ВКС, 1- во гр.д. по спор с правно
основание чл.76 от ЗС воден между страните, с което е отхвърлен предявения от настоящите
ответници срещу настоящия ищец иск за предаване на държането на процесния недвижим
имот. Сочи се, че няма опасност от смущаване на правото на собственост или владението на
ответника върху имота. Направено е евентуално искане за отмяна на обжалваното решение в
частта за разноските, тъй като ответниците по никакъв начин не са дали повод за завеждане
на исковете, не са оспорили собствеността на ищеца, а към момента на предявяване на
исковете и след това, единствено ищецът е бил във владение на процесния имот. Направено
е искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – за отмяна на решението в
частта за разноските, както и за приемане на нововъзникналите доказателства: заверени
преписи от Решение № 2415/23.11.2018 год. по гр.д.№ 5759/2018 год. по описа на бРС, от
Решение № II-34/19.06.2019 год. по в.гр.д.№344/2019 год. по описа на бОС и от Решение №
122/03.12.2020 год. по гр.д.№ 3549/2019 год. по описа на ВКС, 1- во гр.д., както и на
съобщение до въззивниците за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.
№****.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна-ищец по предявените
искове С. Г. В. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Х.М.. Изложени са
съображения, че допустимостта на исковете следва да се преценява към момента на
приключване на делото в последното открито съдебно заседание проведено пред
първоинстанционния съд, респ. - към момента на постановяване на обжалваното решение,
поради което следва да се приеме, че исковете са допустими и обжалваното решение също е
допустимо. Сочи се, че дори да се прецени, че решението се явява недопустимо, то
разноските следва да бъдат възложени на ответниците, тъй като те с поведението си са дали
основание за завеждането на исковете. Направено е искане за цялостно потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на адвокатския хонорар за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт на съда
подлежащ на въззивно обжалване и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по главен иск за
установяване на собственост върху недвижим имот, с правно основание чл.124 от ГПК,
който е предявен ведно с евентуално съединен иск с правно основание чл.108 от ЗС за същия
имот.
На осн. чл.266, ал.2, т.1 от ГПК въззивният съд е приел представените с въззивната
жалба доказателства за нови обстоятелства - заверени копия от Решение № 2415/23.11.2018
2
год. по гр.д.№ 5759/2018 год. по описа на БРС, от Решение № II-34/19.06.2019 год. по в.гр.д.
№ 344/2019 год. по описа на БОС и от Решение № 122/03.12.2020 год. по гр.д.№ 3549/2019
год. по описа на ВКС, 1- во гр.д., както и съобщение до въззивниците за прекратяване на
изпълнителното производство по изп.д.№ ****.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените становища. С писмена молба представителят на
въззивниците моли за обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на
производството по делото с възлагане на разноските на насрещната страна. Представителят
на въззиваемия сочи, че не са представени доказателства за влизане в сила на
постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което не
е установено отпадане на правния интерес на ищеца от водене на исковете и моли
решението да бъде потвърдено с възлагане на разноските на насрещната страна.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковете предявени от
С. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ****, ап.**** против П. М. Р. с ЕГН ********** - лично и
като майка и законен представител на Г. С. В. с ЕГН ********** и двамата от ****, ап.****,
както следва: - главен иск за приемане на установено спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на подробно описания по-горе недвижим имот – апартамент, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на гр.бургас и – евентуален иск, след
установяване на собствеността на ищеца върху процесния имот за осъждане на
ответниците да му го предадат.
Ищецът твърди, че съгласно нотариален акт № **** год. по дело № **** год. на
нотариус №285 е придобил собствеността върху процесния имот, след което през 2004 год.
заживял на съпружески начала с ответницата П.Р., като от съжителството им се родило
детето Г.В. - ответник по делото. Всички живели в процесния имот до 2016 год., до момента
в който ищецът постъпил в затвора за изтърпяване на наказание ЛОС. Отношенията между
страните се влошили и той поканил ответницата с нот. покана от 30.01.20**** год. да
напусне апартамента, но това не се случило в дадения в поканата срок. Ответницата завела
срещу ищеца множество дела - за род. права, за дом. насилие и др. с цел да остане в
жилището, но по никое от делата, то не й било предоставено за ползване. Ищецът сменил
ключа от входната врата на жилището на 01.07.2018 год. и от тогава заживял в собствения
си апартамент с К. Р. – настояща негова съпруга и двете й деца от предходен брак, след
което настоящата ответница от свое име е от името на детето на страните завела дело срещу
настоящия ищец по чл.76 от ЗС, с твърдение, че държането върху имота е отнето по скрит
начин от нея и детето от настоящия ищец, без да оспорва собствеността на ищеца върху
жилището. С решение по гр.д.№ 5759/2018 год. претенцията по чл.76 от ЗС на настоящите
ответници била уважена, като на решението било допуснато предварително изпълнение.
Сочи се, че решението на първата инстанция е потвърдено от въззивната инстанция, а въз
основа на допуснатото предварително изпълнение на решението ответницата образувала
изпълнително дело № 881/2018 год. на ЧСИ Н.Г.. Сочи се, че към момента на предявяване на
3
настоящия иск, по спора по чл.76 от ЗС е било налице висящо касационно производство.
Твърди се, че макар към момента ищецът да се намира в имота си, правата му на собственик
са застрашени и уязвими, поради възможността ЧСИ да насрочи въвод във владение на
ответниците в имота. С нотариална покана от 06.08.2019 год. ищецът отправил изявление до
ответниците, с което оттегля съгласието си за държане на жилището от тях, за което се
твърди, че е ново обстоятелство от значение за изхода на делото. Направено е искане за
уважаване на предявените искове и за присъждане на съдебните разноски.
Ответниците са оспорили допустимостта на предявените искове поради липсата на
правен интерес на ищеца от воденето им, тъй като материалното му право на собственост
върху процесния имот не се оспорва от тях, а производството по чл.76 от ЗС защитаващо
фактическо състояние не би могло да смути правата му на собственик, още повече, че към
момента на предявяване на исковете ищецът е във владение на имота. Направено е искане за
прекратяване на производството по делото и за присъждане на съдебните разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е постановено от законен
съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните
реквизити и е валидно.
Решението е недопустимо поради отпаднал в хода на процеса правен интерес за
ищеца от водене както на главния иск за собственост по чл.124 от ГПК, така и на
евентуалния иск по чл.108 от ЗС.
Страните не спорят относно сочените от ищеца в исковата молба факти и
обстоятелства, които се установяват и от събраните доказателства.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****
год. по д. №**** г. на нотариус с рег.№ 285 от НК, ищецът е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент в **** с идентификатор **** по
КККР на гр. Бургас с площ - 124.50 кв.м, находящ се в гр. ******.
През 2004 год. ищецът заживял с ответницата П.Р. на семейни начала в жилището,
като на **** год. се родил синът им Г.. Страните живели заедно в процесния имот до 2016
год., до момента в който ищецът бил приведен в затвора за изтърпяване на наказание ЛОС.
След влошаване на отношенията между страните с нотариална покана получена от
ответницата на 30.01.20**** год. ищецът я поканил до 01.02.20**** год. да напусне
жилището и да предаде ключовете за него на К. Р.. Ответницата не напуснала жилището в
дадения срок, като инициирала съдебни производства срещу ищеца – за род. права спрямо
детето и др.
4
На******* год. ищецът сключил брак с К. Р.. На 01.07.2018 год. ищецът сменил
бравата на входната врата на жилището, възстановил си държането на имота и заживял в
него със съпругата си К. Р. и двете й деца от предишен брак.
С Решение № 2415/23.11.2018 год., по гр.д. № 5759/2018г. по описа на Бургаския
районен съд е била уважена претенцията на настоящите ответници срещу настоящия ищец,
като на осн. чл.76 от Закона за собствеността С.В. е бил осъден да предаде на П.Р. и Г.В.
държането на процесния апартамент. На решението е било допуснато предварително
изпълнение. Настоящите ответници се снабдили с изпълнителен лист № 4586/10.12.2018
год. по гр.д.№ 5759/2018 год. на бРС и образували срещу настоящия ищец изпълнително
дело № ****, по което му била изпратена и той получил покана за доброволно изпълнение с
изх. номер от ****.12.2018 год., за предаване на недвижимия имот на настоящите
ответници.
С решение № II-34/19.06.2019 год., по в.гр.д.№ 344/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд било потвърдено решението на БРС, с което претенцията по чл.76 от ЗС на
настоящите ответници срещу настоящия ищец е уважена. Към момента на предявяване на
исковете решението е било в процес на касационно обжалване.
Предвид липсата на спор за собствеността върху имота, с Определение №
2445/12.12.2019 год. по делото, Бургаският окръжен съд е намерил исковете за недопустими
поради липса на правен интерес от търсената защита за ищеца, като ги е оставил без
разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението на БОС е било
потвърдено с Определение № 148/21.02.2020 год. по ч.гр.д.№ 34/2020 год. на Бургаския
апелативен съд.
Прекратителното определение на Бургаския окръжен съд и потвърждаващото го
определение на Бургаския апелативен съд са отменени с Определение № 121/13.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д. 1506/2020г. по описа на ВКС, II гр.о., и делото е върнато за
разглеждане на БОС. Касационната инстанция е приела, че към момента на предявяване на
исковете за ищеца е налице правен интерес. Прието е, че предявеният установителен иск е
допустим, тъй като изложените в исковата молба твърдения, че след образуването на
изпълнително производство въз основа на съдебното решение по чл.76 ЗС е изявил воля за
преустановяване държането от ответниците, са достатъчни да обосноват наличието на
правен интерес от предявяването на настоящите искове. Независимо, че ответниците са
заявили, че не оспорват правото на собственост на ищеца, те са се снабдили с изпълнителен
лист за предаване държането на имота и ще получат фактическа власт върху имота в
резултат на реализираната защита по този ред. Те са получили защита на държането си като
фактическо състояние. За ищеца обаче не съществува друг способ за защита, освен
избрания. Към момента на предявяване на исковата молба той упражнява фактическа власт
върху апартамента, но в резултат на допуснатото предварително изпълнение на
осъдителното решение по чл.76 ЗС /което не подлежи на спиране/ същата ще му бъде
5
отнета. Прието е, че искането за защита, изразяващо се в предаване на владението, при
извършване на въвод във владение на ответниците в рамките на това изпълнително
производство, което може да настъпи в хода на процеса, е обусловено именно от
конкретните обстоятелства в настоящата хипотеза и също е допустимо.
С оглед задължителните указания на касационната инстанция, с обжалваното
решение бургаският окръжен съд се е произнесъл по същество на спора, като е уважил
главния иск.
На осн. чл.235, ал.3 от ГПК, вр. чл.266, ал.1, т.1 от ГПК настоящият съд следва да
зачете новите обстоятелства от значение за изхода на делото:
От приетото като доказателство по делото от въззивния съд Решение №
122/03.12.2020 год. по гр.д.№ 3549/2019 год. по описа на ВКС, 1- во гр.д се установява, че е
отменено Решение № II-34/19.06.2019 год. по в.гр.д.№ 344/2019 год. по описа на БОС и
спорът по чл.76 от ЗС е решен по същество, с отхвърляне на предявения иск на настоящите
ответници срещу настоящия ищец за предаване на държането на процесния апартамент.
Прието е като доказателство по делото представеното съобщение изх.№
29067/04.12.2020 год. до настоящите ответници, за прекратяване на изпълнителното
производство по изп.д.№ ****. Неоснователно е възражението на въззиваемия, че
прекратяването на изпълнителното производство не следва да се зачита, тъй като няма
доказателства постановлението на ЧСИ да е влязло в сила. Прекратяването на
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК произвежда действие по
силата на закона, като настъпва от момента на постановяването на окончателния съдебен
акт, с който е отменен актът въз основа на който е издаден изпълнителния лист. В случая
прекратяване на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона на
03.12.2020 год., а постановлението на ЧСИ за прекратяване на производството е само
прогласително - т.е. без значение за настоящото дело е влизането му в сила.
Горното сочи, дори да е бил налице правен интерес за ищеца от предявяване на
исковете към момента на подаване на исковата молба /в какъвто смисъл са задължителните
указания на ВКС по делото/, както и след това до постановяване на решението по спора от
бургаския окръжен съд, предвид последвалото отхвърляне на претенцията по чл.76 от ЗС с
окончателен съдебен акт, този интерес за ищеца към момента е отпаднал. Законът
поставя императивно изискване за наличие на правен интерес за ищеца от момента на
подаване на исковата молба до постановяване на крайния съдебен акт по делото, за което
съдът следи служебно. При отпадането и липсата на правен интерес в която и да е фаза на
процеса, съдът следва да констатира недопустимост на производството и за извърши
съответните прекратителни процесуални действия.
В горния смисъл настоящият съд взе предвид произнасянето на ВКС с Решение №
152 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 881/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 285 от
6
1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2016 г., II г. о., ГК, Определение № 147 от 24.03.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2/2014 г., II т. о., ТК, и др., като съобрази и мотивите към Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
Отпадането на правния интерес за ищеца, макар настъпило след постановяване на
първоинстанционния съдебен акт и установено във въззивната фаза на производство, сочи
недопустимост на предявените искове и на произнасянето на първоинстанционния съд по
същество на главния иск, поради което въззивният съд при зачитане на новите
обстоятелства следва на осн. чл.270, ал.3 , предл. първо от ГПК да обезсили обжалваното
решение като недопустимо – постановено по недопустим главен иск и изцяло да
прекрати производството по делото, тъй като и евентуалният иск по чл.108 от ЗС се явява
недопустим на същото основание.
За съдебните разноски:
Като взе предвид, че съгласно отменителното определение на ВКС по делото за
ищеца е признат и е съществувал правен интерес от водене на производството пред първата
инстанция, респ.-с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, съдът
намира, че по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК направените пред първата инстанция разноски
от ищеца следва да бъдат поети от ответниците. Съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК и доказателствата за направени разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят
поисканите със списъка съдебни разноски в общ размер от 1460,02 лв.
След отпадане на правния интерес за ищеца той е имал възможност да десезира съда -
била е налице възможност за отказ от иска, който съгласно чл.233 от ГПК е можело да бъде
заявен и във въззивното производство, но това не е направено от него, поради което на осн.
чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да поеме разноските на ответниците направени пред
въззивния съд. Тъй като доказателства за направени пред въззивния съд разноски не са
представени в срок от ответниците, в тяхна полза такива не следва да се присъждат, но
предвид обстоятелството, че те са били освободени от задължението за заплащане на
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 664 лв., с оглед изхода от въззивното
производство и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК държавната такса за въззивно обжалване следва да
бъде събрана от ищеца.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОбЕЗСИЛВА решение № 366/19.11.2020 год. по гр.д.№ 1465/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
7
ОСЪЖДА П. М. Р. с ЕГН ********** и Г. С. В. с ЕГН **********, действащ чрез
законния си представител П. М. Р. с ЕГН **********, и двамата от **** ****, ап.**** да
заплатят на С. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ****, ап.**** направените пред
първоинстанционния съд разноски в общ размер от 1460, 02 лв. / хиляда четиристотин и
шестдесет лева и две стотинки/.
ОСЪЖДА С. Г. В. с ЕГН ********** от **** ********, ап.****, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК да заплати по сметка на Бургаски апелативен съд държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 664 лв. /шестстотин шестдесет и четири лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8