№ 95
гр. Бургас, 05.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно
дело за възобновяване № 20232000600092 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Осъденият искател С. Н. Д., не се явява, редовно призован по
телефона.
Не се явява упълномощеният защитник адв. Г. М., редовно
призована.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Ч..
Съдът докладва постъпила молба от адв. Г. М., с която поддържа
искането за възобновяване на наказателното производство и заявява, че при
липса на процесуални пречки, моли ход на делото да бъде даден в нейно
отсъствие.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. И страната и неговият
защитник са уведомени. Видно и от изявлението, тяхното желание е същото и
не се противопоставят да бъде даден ход на делото. Считам, че отсъствието
няма да наруши правото му на защита.
Съдът, като изслуша становището на прокурора и взе предвид
редовното призоваване на осъдения-искател и неговият защитник, както и
1
депозираната от последния молба, намира че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, искането за
възобновяване на наказателното дело считам за допустимо, тъй като попада в
хипотезата на чл. 419 НПК, а именно - оспорва се влязла в сила присъда.
Страната също считам за процесуално легитимирана, тъй като искането е
подадено в законоустановения шестмесечен срок от влизане на присъдата в
сила.
Разгледано по същество, искането на осъдения Д. считам за
неоснователно по следните съображения:
В искането се претендира нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание. В чл. 305, ал. 2 НПК изрично е указано, че в мотивите
към присъдата се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за вземането на
решението. Действително, всякога, когато мотивите са неясни, непълни и
противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на
съществените, т.к представлява липса на мотиви. Запознавайки се обаче с
мотивите изготвени към атакуваната присъда считам, че същите са ясни,
пълни, непротиворечиви и са в синхрон с установената фактическа
обстановка по делото. Последната е напълно изяснена, подробно изложена и
съответства на събрания доказателствен материал. В мотивите съдът точно,
ясно, подробно коментира, защо не приема претенциите на защитата и въз
основа на какви доказателства по делото ги отхвърля. Както първата, така и
въззивната инстанция подробно са отговорили на всички възражения.
Обсъдени са всичките събрани по съответния процесуален ред доказателства,
като се започне от показанията на свид.Л. и пострадалата Г., както и тези на
останалите свидетели по делото. Съдът подробно е обосновал, защо
кредитира едни показания, а отхвърля други, каквито например са тези на
2
свид. К., която е бивша съпруга на осъдения, с която и към момента обаче
живее заедно. Съдът е мотивирал защо кредитира изцяло показанията на
пострадалата, въпреки малолетието на същата, защо приема с малки
изключения показанията на Л. като свидетел-очевидец, като много точно е
посочено, коя част от неговите показания противоречат със събраните
останали доказателства по делото и защо точно тази част се изключва от
доказателствената маса, която е приел съдът. Тоест, следва да се приеме
помоему, че не е налице претендираното абсолютно съществено процесуално
нарушение, а именно – липсата на мотиви.
Не следва да се възприеме и упрекът на защитата за това, че свид. Л.
и другите свидетели не са посочили и определили какво точно престъпление
според тях е извършено. Тези лица, следва категорично да се отбележи, че са
изпълнили своето задължение по закон, да уведомят съответните органи при
наличие на данни за извършено престъпление според тях, а свид. Л. е и
задържал извършителя. В никакъв случай тяхно задължение предвид липсата
на юридическа грамотност, е да определят, както и компетентност разбира се,
какво е престъплението и дали е извършено и са налични доказателства за
това.
Много подробно в своите актове както първоинстанционният, така и
въззивният съд са посочили с кои действия подс. Д. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 149, ал.1 НК – блудство, а
именно пипал с лявата си ръка глезена на левия крак на малолетната Г. и с
каква точно специална цел е направил това. Дори въззивният съд със своя акт
е коригирал първоначалната присъда като е оправдал подсъдимия за опипване
и на бедрото, което е съвсем коректно. По делото са събрани достатъчно и
категорични доказателства за това, че действията извършени от подс.Д. по
своето естество са такива, че биха могли да предизвикват полова възбуда
и/или удовлетворение, т.е. имат сексуален характер, без да е необходимо
постигане на крайната цел, каквато не се изисква по закон за хипотезата на
този състав. Категорични са доказателствата касаещи и авторството на
деянието. Те са подробно обсъдени в двата съдебни акта, като не считам за
необходимо да ги преповтарям, т.к. изцяло ги възприемам.
Липсата на разпознаване не може да обори по никакъв начин
обвинението към подсъдимия, когато са събрани достатъчно други
3
доказателства относно авторството. Разпознаването не е задължително
предвиден способ в НПК, за да се претендира неговото задължително
прилагане.
Предвид това считам, че липсват законови предпоставки за
приложение на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимия. Неговото
авторство, както и наличието на изискуемите елементи от обективен и
субективен характер са налице, така че тази претенция е неоснователна.
Обжалваната присъда в осъдителната й част, изменена от въззивната
инстанция считам за правилна и законосъобразна. Наложеното наказание е
правилно определено. В никакъв случай не считам, че е несправедливо по
своя размер, съобразено е със степента на обществена опасност на
извършеното и дееца, като са обсъдени наличните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства по делото съвсем коректно.
Претендира се в искането, с което е сезирана настоящата инстанция,
приложението на чл. 55 НК, като в мотивите на въззивната инстанция съвсем
подробно е изложено, защо не следва той да се приложи в конкретния
случай. Категорично се присъединявам и не считам за нужно да преповтарям.
Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, чието приложение също се
претендира като алтернативно искане в искането, с което сте сезирани.
Предвид изложеното считам, че отправената към Вас молба от
осъдения Д. не следва да се уважи. Моля да отхвърлите искането за
възобновяване на делото като неоснователно предвид липсата на основание за
четирите искания изложени алтернативно пред Вас.
Съдът приключва съдебните прения и се оттегля на тайно
съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4
5