Присъда по дело №47/2023 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НЧХД № 47/2023г. по описа на РС-ПОПОВО

Производството по делото е образувано по тъжба на Н. З. И. против С.Х.Ю., затова
че на 07.05.2022г., е извършил престъпление срещу тъжителката, а именно лека телесна
повреда, придружена с болки и страдания.
В наказателния процес бе предявен и приет за разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, частният тъжител и граждански ищец, чрез своя повереник адв.
Реджебова - ТАК поддържа повдигнатото обвинение. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено съответното по вид и размер наказание. Пледира за
уважаване на гражданската претенция.
Подсъдимият, редовно призован, се явяват лично и с адв. Костадинова – ТАК, която
пледира за налагане на минимално наказание при условията на чл. 78а НК, а размерът на
гражданския иск да бъде редуциран до сумата от 2000 лв.
В последната си дума подс. Юсеинов се признава за виновен, като изразява
съжаление за случилото се.
След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Частният тъжител Н.И. и подсъдимия С.Ю. са роднини, но междуличностните им
отношения не са добри и са били съпроводени с чести конфликти.
На 07.05.2022г. в с. Г. Градище, общ. Опака между тях възникнало поредното
спречкване, при което подсъдимият блъснал с ръце тъжителката, в следствие на което тя
паднала върху дървена пейка. При падането тъжителката получила телесни увреждания –
отоци и кръвонасядания по гърба на носа, горните и долните клепачи, разкъсно-контузна
рана на в дясната теменна област на главата. При падането тъжителката е получила и
мозъчно сътресение - лека степен, без изпадане в пълно безсъзнателно състояние.
Посочените увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В следствие на инцидента, тъжителката е получила остра стресова
реакция, което наложило амбулаторно лечение с прием на със съответните медикаменти.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от
свидетелските показания на З.Б.И., И.П.Н., С.З.С., С.С.С., писмените доказателства по
делото и експертното заключение по изслушаната в хода на съдебното следствие съдебно
психологична експертиза.
От показанията на св. З.И. съпруг на тъжителката, се установява,че на 07.05.2022г.
през деня свидетелят почивал след нощна смяна предходната вечер. Около 14 часа чул
викове и плач отвън и излязъл да види какво се случва. Там видял съпругата си с кървяща
рана в областта на главата, която му съобщила, че подсъдимият дошъл и я е ударил. След
инцидента, свидетелят потърсил помощ от полицията и оказал първа помощ на съпругата
си. Тя е била превързана и транспортирана до МБАЛ - Търговище. Свидетелят уточнява, че
съпругата му била подложена на редица прегледи и операция на главата. Свидетелят
разказва, че съпругата му се е променила след инцидента. Тя се консултирала с невролог и
психолог, приемала лекарства за стрес и нерви, и психиката й не била добра. Тъжителката
постоянно се страхувала и често забравяла разни неща. Свидетелят споделя, че преди
инцидента получил заплахи от братът на нападателя, който му казал, че ще види какво ще
стане. Освен това, по време на инцидента, подсъдимият заплашил тъжителката, като казал,
че ще я убие.
От показанията на И.Н. се установява, че след инцидента тъжителката се е свързала с
нея и й разказала, че на процесната дата решила да чисти прозорците на къщата си, докато
мъжът й спи. В този момент някой извикал отзад и я ударил, като тя паднала и си ударила
главата на пейка, която се намирала близо до вратата на къщата. Свидетелката описва
състоянието на тъжителката след инцидента като много различно от обичайното. Тя имала
синини, била с превързана глава и с разстроена психика. Тъжителката не можела да стои
права и се страхувала, а свидетелката предпочитала да не я притеснява. Свидетелката
споменава, че след нападението тъжителката се оплаквала от повишено кръвно налягане и
1

поява на диабет.
От показанията на св. С.а. – брат на тъжителката , се установява, че след
инцидента, сестра му му се е обадила и му разказала за случилото се. Той описва
състоянието на тъжителката като окървавена и със синини по лицето. Свидетелят
споделя, че след инцидента сестрата му ходила на редовни консултации при невролог и
психолог, а състоянието й налагало дълго време да приема лекарства.
От показанията на св. С.С.– вуйчо на подсъдимия се установява, че преди
инцидента отношенията между него и тъжителката били добри, но те се влошили след като
тя разбрала, че С. ще свидетелства в делото.
Салимов разказва за инцидента, че на процесната дата видял подсъдимият и
тъжителката да се карат, като поводът бил заради удар, който тъжителката била нанесла на
племенника му. Свидетелят твърди, че не е възприел точния момент на физически контакт
между страните, но в последствие видял, че тъжителката била паднала и започнала да вика.
При съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства, съдът не установиха противоречия между показанията, дадени от
разпитаните свидетели. Същите са логични и обективни, при което изцяло ги кредитира.
По делото подсъдимият даде обяснения, като изразява съжаление за инцидента и
признава, че е бутнал тъжителката, но не е имал намерение да я наранява.
Обясненията на подсъдимия, освен средство за защита са и годно доказателствено
средство, и когато тези обяснения кореспондират със събрания доказателствен материал,
съдът няма основание да ги игнорира и следва да ги кредитира с доверие.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 85/09.05.2022г.,
издадено от съдебен лекар при МБАЛ - Търговище се установява ,че при извършения
преглед са били налични отоци по гърба на носа, горните и долните клепачи на двете очи с
мораво-синкав цвят по цялата ширина и дължина. По главата в дясната окосмена част,
теменно се виждала рана с оточни и неравни ръбове с дължина 4-5 см. с наложени четири
хирургични конци и с оток на меките тъкани около раната.
По делото е допусната и съдебно-психиатрична експертиза, от заключението по
която се установява, че тъжителката Н.И. е преживяла стресогенно житейско събитие,
пораждащо остра стресова реакция, което е преходно разстройство, като реакция на силен
соматичен или психичен стрес - обикновено продължаващо от няколко часа до няколко дни.
Тъжителката е лекувана само амбулаторно със съответните медикаменти. Според в.л.
преживеният стрес е превъзмогнат, но тревожно- депресивното състояние все още се
овладявало и лечението продължавало. Експертизата дава заключение, че това състояние е
преодолимо, но зависи в голяма степен и от индивидуалните особености на индивида-
чувствителност, уязвимост, характерови особености, преодоляване на други психотравми в
бъдеще време ако има такива.
Съдът намира изготвеното заключение за компетентно и обективно, при което
изцяло го кредитира.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие
следното:

От обективна страна съдът намира за безспорно установено, че на 07.05.2022г. в с.
Г. Градище, общ. Опака подсъдимият С.Х.Ю. е блъснал с ръце тъжителката Н.З.И., в
следствие на което тя паднала върху дървена пейка, в следствие на което е получила
телесни увреждания – отоци и кръвонасядания по гърба на носа, горните и долните клепачи,
разкъсно-контузна рана на в дясната теменна област на главата и мозъчно сътресение - лека
степен, без изпадане в пълно безсъзнателно състояние, които увреждания са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което деяние е
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината
евентуален умисъл, тъй като е съзнавал е общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е възможното настъпване на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им, доколкото добре е знаел, че неговите действия по отношение на
пострадалата са от естеството да й причинят травми и е възможно такива да настъпят, като
той се е съгласил с това.
2

По вида и размера на наказанието:
При определяне вида на наказанието на подс. Ю. за извършеното престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, съдът взе предвид, че престъплението е умишлено и за него се
предвижда наказание до две години „лишаване от свобода“ или пробация, подсъдимият е
пълнолетен, не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, при което са
налице условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание глоба.
Чл. 78а от НК предвижда наказание глоба от 1000.00 лв. до 5000.00 лв.
При определяне размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания и
изразеното съжаление за случилото се.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха установени.
Така, настоящият състав счита за справедливо и съответно на извършеното от
подсъдимия деяние на същия да бъде наложено наказание в размер на законоустановения
минимум, а именно 1000.00 лева. Съдът намира, че така определеното наказание е от една
страна необходимо, а от друга достатъчно за постигне целите, посочени в чл. 36 от НК.

По гражданския иск:
В настоящото производство бе предявен и приет за разглеждане граждански иск
срещу подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.
По делото безспорно се установи, че чрез извършеното деяние подс. Ю. е увредил по
недопустим начин здравето на частния тъжител Назифе Ибрямова, поради което и на
основание чл. 45 от ЗЗД следва да му бъде ангажирана и деликтна отговорност.
На репариране в конкретния случай подлежат преживените болки и страдания,
типични за процесния вид увреждане. На обезщетяване подлежи и субективния стрес с
преживяване на реален страх за здравето и сигурността на пострадалата. Предвид тези
обстоятелства и при съблюдаване на критерия за справедливост, регламентиран в чл. 52 от
ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди следва да се оценят на 3000.00 лв.
Предвид това, съдът прие, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
основателен и доказан до размера от 3000.00 лв., която сума съдът осъди подс. Юсеинов да
заплати в полза на частния тъжител Назифе Ибрямова, ведно със законната лихва от
07.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 10000 лв., искът бе отхвърлен като неоснователен.

По разноските:
С оглед изхода на делото, подс. С. Х.Ю. бе осъден да заплати на Н. З. И. сумата от
1552.00 лв. разноски по делото, от които 12.00 лв. за заплатена държавна такса, 90.00 лв. за
възнаграждение на в.л., пропорционално на уважената част от гражданския иск, 1000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по частната тъжба
и 450.00 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
гражданския иск, съобразно уважената му част.
Подсъдимият бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС – Попово, сумата от 120.00 лв. - държавна такса върху уважената част от предявения
граждански иск.
В о.с.з защитникът на подсъдимия направи възражение за прекомерност на
заплатения от тъжителката адвокатски хонорар, но съдът намери същото за неоснователно,
предвид следните съображения:
Съгл. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита на частния тъжител, по дела, при които за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години,
възнаграждението е 1000 лв.
В случая за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание до две
години „лишаване от свобода“ или пробация, при което заплатеният хонорар се явява
минималния такъв, като без значение е че подс. е освободен от наказателна отговорност по
3

реда на чл. 78а НК.
Съгл. чл. 7, ал. 2, т. 7 при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. при което хонорарът от 1500 лв. за гражданската
претенция се явява ориентиран към минималния размер /1300 лв./ и не е прекомерен.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	22
Дата:	5 октомври 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20233520200047
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 март 2023 г.

Присъда по дело №47/2023 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите