М О Т И В
И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 2544/2019 год. по описа на РРС-първи
наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. Т.Й. *** в
това, че:
В периода месец
май 2012 г.–месец юни 2019 г., включително, в гр. Русе, в условията на
повторност, след като бил осъден с Решение от 11.11.2011 г., по гражданско дело
№ 340/2011г., по описа на Районен съд гр.Монтана, влязло в сила на
03.12.2011г., да издържа свои низходящи-детето си Д.Т.Й., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски-86 месечни вноски по 90,00 /деветдесет/ лева всяка, в общ размер на 7
740,00 /седем хиляди седемстотин и четиридесет/лв., и детето си Н.Т.Й., роден
на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - 85 месечни вноски по 80,00 /осемдесет/ лева всяка, в общ
размер на 6 800,00 /шест хиляди и осемстотин/ лева, всичко на обща стойност 14 540,00
/четиринадесет хиляди петстотин и четиридесет/лв. - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи
предвиденото за това престъпление наказание.
Подсъдимият,
редовно призован, не се явява и не сочи уважителна причина за неявяването си. В
хода на досъдебното производство дава обяснения, в който признава извършването
на деянието.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Й.Н. е роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, разведен, осъждан, не работи, с ЕГН:**********.
На 23.02.2002 г. подс.Т.Н. и свид.И.Б. сключили граждански брак. По
време на брака им се родили две деца – Д.Т.Й., роден на *** г. и Н.Т.Й., роден
на *** г.
С Решение
от 11.11.2011 г., по гражданско дело № 340/2011г., по описа на Районен съд
гр.Монтана, брака между подсъдимия и И.Б.
бил прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. С
това решение Съдът предоставил упражняването на родителските права върху двете
деца на майка им – свид. И.Б., като за бащата били определени правила за лични
контакти с децата. Подсъдимият бил осъден да плаща ежемесечна издръжка от 90.00
лв. за детето си Д.Й. и от 80.00 лв. за детето Н.Й., чрез майка им. Решението,
като необжалвано, влязло в сила на 03.12.2011г.
Въпреки, че постановеното решение било известно на подсъдимия, поради временни
финансови затруднения и основно, заради конфликт с майката, същият не плащал
издръжката на двете си деца.
Поради това с Присъда от 10.07.2012 г. по НОХД № 30235/2012 г. по описа
на Районен съд Монтана, влязла в сила на 26.07.2012г. на подс. Т.Н. било
наложено наказание “Глоба” за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за
това, че съзнателно не изпълнил задължението за плащане на издръжка на децата
си, в общ размер на 1020.00 лв., за периода м.декември 2011 г. – м.май 2012 г.
Независимо от това, след влизане на присъдата в сила, подсъдимият
продължил да не плаща присъдената издръжка за децата си Д.Й. и Н.Й..
Поради това, по жалба на И.Б. било образувано настоящото наказателно
производство. В хода на предварителната полицейска проверка извършена от свид. И.И.
- полицейски инспектор във Първо РУ при ОД на МВР Русе, независимо, че му било
разяснено задължението и бил предупреден писмено, подс. Й. не изпълнил
задължението си. Заявил, че не отрича задълженията си за издръжка, но поради липса
на финансови средства няма възможност да плаща.
Междувременно, през м. май, 2019 г. свид. И.Б. подала искова молба до
Районен съд Русе с искане за изменение размера на дължимата издръжка, която
подс. Й. трябвало да плаща за детето си Н.Й.. По тази молба било образувано
гр.дело № 944/2019 г. по описа на РРС. През м.юни, Б. подала и втора искова
молба, с искане за изменение размера на издръжката и за второто дето – Д.Й..
Било образувано гр.дело № 945/2019 г. на РРС. С решения по тези две дела,
размера на издръжките и за двете деца бил увеличен на 180.00 лв., като
решенията влезли в сила съответно на 30.05.19 г. и на 17.07.2019 г.
По този начин до привличането в качеството на обвиняем на Т.Н. били
натрупани неиздължени 86
месечни вноски по 90,00 лв. за детето Д.Й. и 85 месечни вноски по 80,00 лв. за
детето Н.Й., всичко на обща стойност 14 540,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.Б. и И.И.,
дадени в хода на съдебното следствие. Тази фактическа обстановка се подкрепя и
от събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – Решение от 11.11.2011 г., по гражданско дело № 340/2011 г., по описа
на Районен съд гр. Монтана, Решение по гр.дело
№ 944/2019 г. на РРС, Решение по гр.дело
№ 945/2019 г. на РРС, удостоверения
за раждане, справка от държавен съдебен изпълнител при РРС, справка от Община
Русе, протокол за полицейско предупреждение, справка за съдимост, декларация, биографична
справка.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият Т.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183,
ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй като в периода месец май 2012 г. – месец юни 2019 г.,
включително, в гр. Русе, в условията на повторност, след като бил осъден с
Решение от 11.11.2011г., по гражданско дело № 340/2011 г., по описа на Районен
съд гр. Монтана, влязло в сила на 03.12.2011 г., да издържа свои
низходящи-детето си Д.Т.Й., роден на *** г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски-86 месечни вноски по
90,00 /деветдесет/ лева всяка, в общ размер на 7 740,00 /седем хиляди
седемстотин и четиридесет/лв., и детето си Н.Т.Й., роден на *** г., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски-85 месечни
вноски по 80,00 /осемдесет/ лева всяка, в общ размер на 6 800,00 /шест хиляди и
осемстотин/ лева, всичко на обща стойност 14 540,00 /четиринадесет хиляди
петстотин и четиридесет/лв.
От обективна страна са налице елементите от състава на престъплението -
подсъдимият имал две малолетни деца, с влязло в сила решение на граждански съд
бил осъден да им плаща издръжка и съзнателно не изпълнил задължението си да
издържа своите низходящи – синовете си Д. и Н., в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 86
месечни вноски по 90,00 лева всяка за детето Д., в общ размер на 7 740,00лв и 85
месечни вноски по 80,00 лева всяка за детето Н., в общ размер на 6 800,00 лева.
Деянието е извършено в условията на повторност, тъй като с Присъда от 10.07.2012 г. по НОХД № 30235/2012 г. по описа на Районен
съд Монтана, влязла в сила на 26.07.2012г. на подс. Т.Н. било наложено
наказание “Глоба” за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Неизпълнението на задължението за плащане на издръжка в настоящият случай
започнало преди влизане в сила на тази присъда, но продължило и след влизането
й в сила.
Става ясно от материалите по делото, че подс. Н.
е в работоспособна възраст и не се излагат твърдения, а и няма доказателства,
той да страда от физически или психически недъзи, които да му пречат да полага
труд. Напротив, в хода на съдебното производство се установи от приобщената
справка на ДСИ при РРС, че в част от инкриминираният период подс. Т.Н. е полагал
труд в различни предприятия /Златия Агро”ЕООД и „Експрес Кар 88”ЕООД/ и е
получавал трудови доходи. При така изложеното става ясно,
че неизпълнението на задължението за издръжка за инкриминираният период не се
дължало на непреодолими обективни пречки пред подс. Н., а било плод на осъзнато негово решение.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс. Н. съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат. Несъмнено съзнавал, че има две малолетни деца /едното
от които в процесния период станало непълнолетно/, за чието нормално развитие и
отглеждане бил осъден, с известен му съдебен акт, да плаща ежемесечна издръжка.
Независимо от това, съзнателно, при отсъствието на обективни пречки за това,
взел решение да не изплаща тези издръжки. Бил наясно също така, че за същото по
вид престъпление вече е осъждан с влязла в сила присъда.
При тези обстоятелства, Съдът счита, че подсъдимият Т.Н. следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия Н., Съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелства признанието на вината, направено в хода на
досъдебното производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът
приема продължителният период от време на неизпълнение на задължението за плащане
на издръжка, значителният размер на натрупаните неиздължени парични средствата
по тази издръжка, както и цялостното неглижиране на родителските задължения от
страна на подсъдимия. Предвид това и при установения превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, Съдът приема, че на осн. чл.57, ал.1 от НК на
подсъдимия Н. следва да бъде наложено по-тежкото алтернативно предвидено
наказание - “Лишаване от свобода”, като счита, че целите на наказанието ще се
постигнат, ако същото бъде за срок от 6
/шест/ месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и
изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да
не допуска свое противоправно поведение.
На подс. Н. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Обществено порицание”, което следва да бъде изпълнено по местоживеенето на
подсъдимия, а именно чрез обявяване на присъдата на видно място в Кметство с. Лехчево,
обл. Монтана, за срок от 7 дни.
Определените наказания Съдът намира за справедливи и съобразени с
личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: