№ 89
гр. Велико Търново , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500117 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260006/8.01.2021 година по гр. д. № 585/2019 година на Окръжен съд Ловеч
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е осъдена да заплати на ИЛ. Д. ИД. сумата
100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие смъртта на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 година, причинена в резултат на
противоправни действия и бездействия на медицинските специалисти и персонала в
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“ в процеса на лечение на Д.за периода
3.10.2014 година – 10.10.2014 година, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
10.10.2014 година, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния заявен размер – 300 000 лева, ведно със законна лихва от
3.10.2014 година като неоснователна и недоказана.
С посоченото решение „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е осъдена да заплати
на ИЛ. Д. ИД. сумата 7 461.66 лева – разноски по делото.
1
Със същото решение ИЛ. Д. ИД. е осъден да заплати на „Държавна психиатрична болница-
Карлуково“ сумата 6 186.66 лева – разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Ц.Ц. – пълномощник на „Държавна
психиатрична болница-Карлуково“, против Решение № 260006/8.01.2021 година по гр. д. №
585/2019 година на Окръжен съд Ловеч. Във въззивната жалба се излага, че решението е
неправилно, не са изложени мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства.
В съдебния акт са описани единствено извършените процесуални действия и събраните
доказателства.
Налице е несъответствие между обстоятелствената част и заключението на съдебно-
техническата експертиза. Вещото лице не е успяло да даде категоричен отговор дали
охранителят при „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ носи персонална
отговорност за напускането от Д.на периметъра на болницата или ръководството на
лечебното заведение има вина за вменените допълнителни задължения на длъжността
„охранител“, несъвместими с охранителните функции на служителите, превръщащи ги в
портиери и помощен персонал. Излагат се доводи за спазване на всички изисквания и
условия по Закона за частната охранителна дейност от ръководството на лечебното
заведение. Изразено е несъгласие със заключението на първоинстанционния съд, че
болницата като възложител на охраната, носи отговорност за смъртта на Д. Изтъква се, че
съставът на Окръжен съд Ловеч не е обсъдил в съвкупност приложените по делото
доказателства, не е съобразил Определение от 28.02.2019 година по ЧНД № 35/2019 година
на Окръжен съд Ловеч, приравнено на влязла в сила присъда, която е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. Оспорва се и размера на присъденото с
обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди.
Направено е искане да се отмени Решение № 260006/8.01.2021 година по гр. д. № 585/2019
година по описа на Окръжен съд Ловеч. Претендират се разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат П.Т. –
процесуален представител на ИЛ. Д. ИД., в който са изложени доводи за нейната
нередовност и неоснователност.
С Молба с вх. № 1909/8.04.2021 година адвокат Ц.Ц. – пълномощник на „Държавна
психиатрична болница-Карлуково“, е уточнил, че лечебното заведение обжалва решението
на първостепенния съд в частта, с която е уважена претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на „Държавна
психиатрична болница-Карлуково“ адвокат Ц.Ц. поддържа жалбата. Изтъква, че се касае за
нещастен случай. Претендира разноски.
2
Пред Апелативен съд Велико Търново адвокат П.Т. – пълномощник на ИЛ. Д. ИД., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на
обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 585/2019 година на Окръжен съд Ловеч е образувано по
подадена искова молба от ИЛ. Д. ИД., представляван от адвокат П.Т., против „Държавна
психиатрична болница-Карлуково“, с която се претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 300 000 лева, причинени от смъртта на неговата майка Ж. Л. Д. настъпила
вследствие на противоправни действия и бездействия на медицинските специалисти и
персонал в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ в процеса на лечение на Ж. Л.
Д.през периода 3.10.2014 година – 10.07.2014 година, на основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че ищецът е син на Ж. Л. Д.
Последната е лекувана в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ за времето от
3.10.2014 година до 10.10.2014 г. (датата на смъртта ѝ). На 10.10.2014 година майката на
ИЛ. Д. ИД. починала вследствие премазване от влак на железопътна линия в близост до гара
Карлуково. На 3.10.2014 година Ж. Л. Д. е изписана от УМБАЛ „Александровска” ЕАД,
Клиника по психиатрия, град София, където е лекувана десет дена, и е насочена към
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“, в която е приета и хоспитализирана за
лечение същия ден. В историята на заболяването е отразено, че тя е приета с диагноза
„Параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит”, а поставената
окончателна диагноза е „Параноидна шизофрения“. През периода 1999 година – 2014 година
Ж. Л. Д. е лекувана тринадесет пъти в Психиатричната клиника при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, град София с основна диагноза „Параноидна шизофрения”. Тя
предприемала внезапни многобройни пътувания в страната и в чужбина, лекувана е в
психиатрични клиники извън Република България. Проблемите на майка на ИЛ. Д. ИД.
започнали през 1997 година с остро възникнали халюцинаторно-параноидни епизоди с
високорисково психотично мотивирано поведение. Приета е в „Държавна психиатрична
болница-Карлуково“ от доктор Х. В., който описал обективното ѝ състояние като: „Видимо
спокойна, охотно контактна. Суспектна за слухови халюцинации… с параноидни
интерпретации“, и определил на пациентката „свободен режим“. След приемането на Ж. Л.
Д. ѝ е направен един-единствен преглед, вписан на 7.10.2014 година в историята на
заболяването; няма оценка на състоянието на пациента, оценка на нейното лечение и
назначената лекарствена терапия; изобщо не са обсъждани психотерапия, рехабилитация,
психологичен, неврологичен статус, лечебен план. Не са изпълнени голяма част от
изискванията, визирани в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на
лечебното заведение – не е проведено „екипно обсъждане“ от психиатри, медицинска
сестра, психолог и социален работник; другите лекари в отделението за времето от 3.10.2014
година до 10.10.2014 година изобщо не са виждали Ж. Л. Д., а само са ѝ давали
3
медикаменти; не е извършена първоначална и периодична преценка за суицид и агресия от
приемащия лекар (в случая д-р Х. В.); липсва интервю за проследяване, което трябва да се
провежда поне два пъти седмично и резултатите от него да се вписват в историята на
заболяването; не са осъществени изследвания и консултации; отсъстват задължителните
следобедна визитация и вечерна такава на пациента, включително с участието на
медицинска сестра, отговаряща за неговото лечение.
На 10.10.2014 година дежурните медицински сестри и две санитарки вдигнали болните на
отделението за сутрешен тоалет, закуска и лекарства. След визитация на дежурния лекар
доктор А. болните били изведени до лавка извън двора на болницата и след това върнати в
отделението. Около 10.30 часа санитарката И. П. тръгнала за Луковит и видяла Ж. Л. Д. в
двора на болницата да взема кафе от машината. По това време там се намирала и другата
санитарка. Твърди се, че санитарката С. Н. оставила пациентката и се върнала в
отделението, а в следващия период от време майката на ИЛ. Д. ИД. се намирала в двора на
болницата без какъвто и да било надзор. Действията на охранителя С. С. след 10.30 часа не
съответстват на дадените от него обяснения по досъдебното производство и сочат на
неизпълнение на трудовите му функции, довело до напускане на територията на лечебното
заведение от Ж. Л. Д. и отправянето ѝ към близката железопътна линия. След 11.00 часа от
гара Карлуково потеглила влакова композиция в посока София. На дясна крива с низходящ
наклон машинистът забелязал жена с гръб към влака. Въпреки подадения звуков сигнал и
предприетото аварийно спиране от машиниста е последвало смъртоносно прегазване на
майката на ИЛ. Д. ИД..
Изложени са подробни аргументи за множество нарушения, неизпълнение на нормативни
правила и повелителни разпоредби на закона, включително виновно поведение от страна на
медицинския персонал и другите служители на болницата; явна и груба небрежност относно
трудови задължения и етични правила. Релевиран е довод за неправилно проведено лечение,
включително чрез завишаване дозите на медикамента „Халоперидол”, обусловило
невъзможност да се изясни обективната истина за ситуацията –имала ли е Ж. Л. Д. слухови
халюцинации и каква е причината за нейната смърт. Изтъква се, че действията, респективно
бездействията на медицинския персонал – дежурната медицинска сестра Н. Ц.,
медицинската сестра В. И., санитарката С. Н. и охранителя С. С. са в нарушение на
правилата в лечебното заведение, утвърдените медицински стандарти; отсъстват каквито и
да било грижи за опазване здравето и сигурността на пациентите, което е предпоставка и
причина за фаталния край на Ж. Л. Д.. Обосновани са обстойно елементите от фактическия
състав по чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя, претърпените от ИЛ. Д. ИД.
неимуществени вреди, за чието възмездяване претендира.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Ц.Ц. –
пълномощник на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“, в който са развити
съображения за недопустимост и неоснователност на иска. Според представителя на
4
лечебното заведение отсъства изложение на обстоятелствата, на които се основава
претенцията; не е ясно искането. Изтъква, че Ж. Л. Д. е насочена за хоспитализация в
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“ от Директора на УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, гр. София – доктор Н.. Целта била пациентката да се откъсне от обграждащия я
ежедневен начин на живот в гр. София, на спокойно място, а не да се променя нейното
лечение и да се извършва допълнително диагностициране на заболяването. Възразява срещу
твърденията, че доктор В. не е направил обективна оценка на състоянието на Ж. Л. Д. – в
предишните епикризи не е отразено, че същата страда от дромомански прояви и няма как да
се съобрази това обстоятелство. Смята, че липсват нарушения на служебните задължения на
персонала на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“.
В съдебно заседание пред първостепенния съд ИЛ. Д. ИД. и адвокат П.Т. поддържат
претенцията.
Пред Окръжен съд Ловеч процесуалният представител на „Държавна психиатрична
болница-Карлуково“ оспорва предявения иск по основание и размер.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 260006/8.01.2021 година по гр. д. № 585/2019 година по описа на Окръжен съд
Ловеч е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът приема,
че предявеният иск е с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите е гаранционно-
обезпечителна. Касае се за особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия.
Според чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от
деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите. Отговорността по чл. 49 Закона за задълженията и договорите е обективна – не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. С
оглед ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 Закона за задълженията и
договорите от физическото лице – пряк изпълнител на работата, с необходимите елементи
(деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
5
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
осъществяване на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения,
произтичащи от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, несъставляващи изпълнение на самата работа, но пряко свързани с него (ППВС №
9/1966 година). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите). В тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Гражданската отговорност на възложителя на работата по
чл. 49 Закона за задълженията и договорите предпоставя виновно причиняване на вредите от
лицето, на което е възложена работата (в този смисъл Постановление № 7 от 30.12.1959
година и Постановление № 7 от 29.12.1958 година, Пленум на Върховен съд). При условие,
че лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност, не може да се ангажира и
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата.
ИЛ. Д. ИД. е син на Ж. Л. Д. починала на 16.10.2014 година съгласно Акт за
смърт № 0016/16.10.2014 година (препис от Удостоверение за наследници № 2009/3.11.2014
година, издадено от Столична община).
От представените по делото преписи от епикризи е видно, че Ж. Л. Д.е страдала
от параноидна шизофрения. В епикризата, изготвена от Център за психично здраве „Проф.
Никола Шипковенски“ ЕООД, където е лекувана Ж. Л. Д.в периода 2.09.2014 година –
17.09.2014 година, е отбелязано, че нейното заболяване датира от 1997 година с
халюцинаторно-параноидна симптоматика и високо рисково психотично мотивирано
поведение. Лицето е хоспитализирано многократно. Подробно са описани случаите, когато
тя е предприемала безпричинни пътувания зад граница – в Република Гърция през месец
февруари 2014 година, където е хоспитализирана и напуснала самоволно лечебното
заведение; през месец май 2014 година предприела пътуване до Лондон без да уведоми
близките си, там е хоспитализирана двукратно; в края на месец юли 2014 година след
лечение в Република България заминала за Париж, настанена е по спешност в клиника. След
като синът ѝ я прибрал в Република България и поради опасяване от ново влошаване на
нейното състояние е приета за лечение в Центъра за психично здраве „Проф. Никола
Шипковенски“ ЕООД. Изписана е заради предстояща лапароскопска операция с
подобряване на състоянието и препоръка поради честите психотични влошавания с
дромомания през последната година да бъде настанена в болнично заведение за дългосрочен
престой след приключване на лечението на соматичното заболяване.
На 23.09.2014 година Ж. Л. Д.постъпила за лечение в „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД, Клиника по
психиатрия, Второ отделение, изписана е на 3.10.2014 година. В епикризата подробно е
описана историята на нейното заболяване. Съобразно епикризата лицето е изписано с
подобрение по отношение на позитивната симптоматика: спокойна, подредена,
апсихотична, при оформена негативна симптоматика и цялостен спад във функционирането.
6
Предписано е медикаментозно лечение. Изрично е посочено, че е налице внезапен характер
на влошаванията с високорисково психотично мотивирано поведение с дромоманни прояви
(обявявана неколкократно за национално издирване), въпреки редовно провежданото
поддържащо лечение, поради което е наложително продължително болнично лечение с цел
стабилизиране на нейното състояние. Насочена е към „Държавна психиатрична болница-
Карлуково“, където е уговорена хоспитализация с доктор В. за прием на 3.10.2014 година. В
епикризата е отразено, че от близките на лицето е предприета процедура за оценка на
дееспособността.
На 10.10.2014 година е образувано следствено дело № 21/2016 година на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Ловеч срещу неизвестен извършител за
това, че на същата дата около 11.20 часа на железопътната линия София-Варна, в района на
с. Карлуково, област Ловеч при управление на железопътен състав – влак № 20235 Червен
бряг-Враца, нарушил правилата за движение, с което по непредпазливост причинил смъртта
на неустановено лице от женски пол – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл.
342, ал. 1, предложение първо от НК. В хода на разследването е установено, че локомотивен
машинист на влака е бил В. Ц. Т.. Машинистът възприел Ж. Л. Д.застанала с гръб към
приближаващия влак на дясна крива, с низходящ надлъжен наклон след гара Карлуково в
посока гара Кумино, подал звуков сигнал и предприел аварийно спиране, но тя не реагирала
и била прегазена.
С Постановление от 13.12.2016 година на прокурор при Окръжна прокуратура
Ловеч е прекратено следствено дело № 21/2016 година по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура Ловеч. В постановлението за прекратяване са изложени
мотиви за осъществено самоубийство. Постановлението е обжалвано пред Окръжен съд
Ловеч. С Определение № 35/25.01.2017 година по ЧНД № 24/2017 година на Окръжен съд
Ловеч постановлението е потвърдено. С Определение № 20/29.05.2017 година по ВЧНД №
96/2017 година на Апелативен съд Велико Търново са отменени Определение №
35/25.01.2017 година по ЧНД № 24/2017 година на Окръжен съд Ловеч, Постановлението от
13.12.2016 година на Окръжна прокуратура Ловеч за прекратяване на следствено дело №
21/2016 година на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Ловеч и делото е
върнато на прокурора със задължителни указания за приложението на закона.
След изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания е изготвено
Постановление от 16.10.2018 година от прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч за
прекратяване на следствено дело № 21/2016 година на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура Ловеч с мотиви за липса на извършено престъпление от общ
характер. Прието е, че охранителят при изпълнение на своите задължения не е допуснал
нарушения на Правилника за организиране дейността по охраната, отбраната и контролно-
пропускателния режим; касае се за акт на самоубийство. Постановлението е потвърдено с
Определение № 144/28.02.2019 година по ЧНД № 35/2019 година на Окръжен съд Ловеч,
влязло в сила на 28.03.2019 година.
7
От заключението на допуснатата комплексна посмъртна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. С. Р. (съдебен
психиатър, специалист по анестезиология и интензивно лечение), д-р Т. Д. С. (специалист
по обща психиатрия), доцент И. Д. Т. (специалист по физикална терапия и рехабилитация),
магистър Г. В. П. (клиничен и медицински психолог), магистър А. П. А. (клиничен и
медицински психолог), което съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява,
че смъртта на Ж. Л. Д.на 10.10.2014 година в 11.16 часа е в резултат на самоубийство.
Според експертите медикаментозното лечение на лицето е в съответствие с Медицинския
стандарт „Психиатрия“ за лечение на терапевтично резистентни психози – комбинация с
атипични невролептици, съобразено с препоръките на изпращащото я лечебно заведение.
Пациентката Ж. Л. Д.на 3.10.2014 година е изписана от „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД апсихотична, с оценки: рисково
поведение – да; агресия – не; автоагресия /суицид – не; опити за самоубийство – 0. При
приемането ѝ в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ на същия ден Ж. Л. Д.е
преценена от приемащия и лекуващ я лекар доктор В., като пациент с ниска степен на
зависимост от грижи, относително рискова пациентка, каквито са всички лица, страдащи от
шизофрения.
Относно определения режим на Ж. Л. Д.вещите лица посочват, че тя е постъпила
доброволно на лечение, подписала е декларация за информирано съгласие за провежданото
лечение, липсват агресивни и автоагресивни прояви или тенденции за такива в поведението
ѝ, от което следва, че не е имало предпоставки за определяне на рестриктивен „затворен“
режим и повишен надзор над поведението. Експертите отчитат, че назначеният „свободен”
режим е улеснил Ж. Л. Д.при напускането на лечебното заведение на 10.10.2014 година, но
дори и да е била поставена при „затворен“ режим възможността да реализира планувания
суицид е напълно реална – „приспива“ вниманието на околните и издебва сгоден момент да
го осъществи. Установено е, че лекуващият лекар на Ж. Л. Д.в „Държавна психиатрична
болница-Карлуково“ е доктор В.. В деня на постъпване в лечебното заведение (3.10.2014
година) по отношение соматичното ѝ състояние е консултирана от доктор Атанасов (вписан
декурзус). Обичайна практика е лекуващият лекар да присъства на консултацията, да
представи пациента и да обсъди състоянието му с консултанта, което по данни от
медицинската документация е направено. В заключението е отразено, че екипното
обсъждане на състоянието на пациента с психолог, социален работник, евентуално
трудотерапевт и/или рехабилитатор в повечето случаи се прави устно. Според вещите лица
липсата на вписване на такова в история на заболяването не е в причинно-следствена връзка
с бягството на Ж. Л. Д. В „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ пациентите от
Второ женско отделение се приемат на „свободен“ режим (отворено отделение), което им
позволява да се придвижват свободно в двора на лечебното заведение без надзор от
медицинския персонал или охраната. Към датата и часа на произшествието малката врата на
портала през деня не е трябвало да се заключва. В сведенията си охранителят С. сочи, че
двукратно видял Ж. Л. Д.да се „навърта“ около портала, но при устна забележка, тя се
8
отдалечавала. Това хипотетично означавало, че Ж. Л. Д.целево е избрала за бягството си
този интервал от време – вещите лица предполагат, че по време на нейния престой в
болничното заведение тя е възприемала звуково часовото време на преминаване на влака. В
поведението на Ж. Л. Д.не са описани косвени данни за интензивни халюцинации, изцяло
ангажиращи вниманието ѝ – такива пациенти се усамотяват, говорят си с гласовете, стискат
си ушите, имат автоматизмено поведение и други. Експертите поясняват, че когато
халюцинациите са резидуални и/или постоянни, пациентите свикват с тях, могат да ги
игнорират при общуването си с другите и успешно да ги диссимулират – възможно е да
заблудят и опитен специалист. Евентуалните слухови халюцинации не биха могли да
заглушат звуковия сигнал на влаковата композиция. Позата, в която е застанала Ж. Л. Д.на
железопътната линия – с гръб към влаковата композиция, е типична за самоубийствен акт –
дифинитивен.
В Медицински стандарт „Психиатрия“ са регламентирани видове отделения на
основание режима на достъп – затворено, полуотворено, отворено. Отделение с отворен
режим на достъп е равнозначно на отделение със „свободен“ режим за пациента –
отделението не се заключва и пациентът може винаги, когато поиска да излезе в двора на
болницата или да отиде до магазин, кафе машина, да си почива в двора. Този вид отделения
е съгласно Хартата за правата на човека основните свободи, равнопоставеността на
пациентите с психични заболявания с другите субекти. Съобразно епикризата от
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД Ж. Л.
Д.е изписана на 3.10.2014 година видимо спокойна, подредена и апсихотична. Според
вещите лица Ж. Л. Д.попада в групата на пациенти с ниска степен на зависимост от грижи
съгласно скалата от МЗ (пациентът е независим, с незасегнати жизнени функции, ориентира
се във времето и пространството, в състояние е без помощ да се облича и съблича, сам да се
мие, да се храни, да отива на изследване и манипулации, да включва лампата, радиото,
звънеца за повикване и да отива до тоалетната). Такава е оценката и на приемащия лекар
доктор В., поради което лицето е настанено в отделение със „свободен“ режим без строги
рестрикции. Експертите посочват, че до процесния инцидент внезапните влошавания с
дромоманни прояви у Ж. Л. Д.са се изразявали в пътувания в страната и чужбина без да
информира за това своите близки си. При тези пътувания в документацията не е описвано
агресивно или пряко автоагресивно поведение. Ж. Л. Д.е изпратена в „Държавна
психиатрична болница-Карлуково“ след овладяване на острото състояние и апсихотична;
постъпва в болницата на доброволен принцип, което не налага поставянето ѝ в по-строг
първоначален режим.
В качеството си на приемащ лекар и специалист доктор В. има нужните
компетенции и право на индивидуална оценка на всеки случай. Второ женско отделение в
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“, макар и без ниво на компетентност, на
практика е функциониращо отделение за лечение на лица с хронично протичащи психози в
процес на долекуване. Вещите лица са констатирали, че в документацията действително
липсва приложена десетстепенна скала за оценка на суицидния риск, но при условие, че не
9
са доловени и отчетени суицидни мисли и нагласи, се явява безпредметно попълването на
скала с нулев резултат. В Медицински стандарт „Психиатрия“ – точка 2.3.3., е препоръчано
оценяване и мониториране на суицидния риск по десетстепенна скала, но няма точна
инструкция коя скала да се използва, което предоставя възможност всяко лечебно заведение
или психиатър сам да избере приложимата скала. В епикризата, издадена от„Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД, е отразено:
„автоагресия/суицид – не; опити за самоубийство – „0“. При наблюдението на 3.10.2014
година е отбелязано „суицидно неангажирана“, а на 7.10.2014 година – „спокойна,
подредена, отрича сетивни измами“. Експертите са изразили своето вътрешно убеждение, че
доктор В. има право на индивидуална оценка на пациента и щом е преценил въз основа на
прегледа, интервюто и наблюдението при приемането, че у Ж. Л. Д.не е налице суициден
риск, това обстоятелство не може да му се вмени във вина. Вещите лица подчертават, че
лицето, взело решение за суицид или повлияно от психотична продукция към суицид, в
почти 90% от случаите прикрива намеренията си, изчаква подходящ удобен момент, ако е в
рестриктивен режим, и пак го осъществява, независимо от всичко.
Оценката от комплексна комисия (например ЛКК) се извършва при диагностичен
проблем. Диагнозата на Ж. Л. Д.е категорична уточнена и потвърдена от психиатрични
лечебни заведения в страната и чужбина. Екипът от експерти е заключил, че всички
действия по приемането на Ж. Л. Д.са осъществени съобразно обичайната практиката на
приемане и оценка на случая в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ и
Медицинския стандарт „Психиатрия“, подробно описани в заключението. Терапевтичната
стратегия е обсъдена с лекар от изпращащото заведение. По отношение на твърдяната липса
на екипно обсъждане вещите лица са пояснили, че рехабилитаторът е член-изпълнител на
рехабилитационния екип и според стандарта по физикална и рехабилитационна медицина
не може да участва в мултидисциплинарни обсъждания. Обсъждането би трябвало да се
извърши с лекар по физикална и рехабилитационна медицина, какъвто в болницата в
Карлуково няма и не се изисква по стандарт. В такъв случай лекуващият лекар – в случая
специалистът по психиатрия, оценява необходимостта от рехабилитация според естеството
на болестта, стадия и динамиката на заболяването и индивидуалното състояние на пациента
(съпътстващи заболявания и инвалидност) и възлага изпълнението на рехабилитатор.
Грешно е да се смята, че пациентите трябва да бъдат „консултирани с рехабилитатор“, както
е споменато в исковата молба. Пациентката е постъпила в лечебното заведение на 3.10.2014
година (петък), което прави технически невъзможно представянето ѝ на „екипно
обсъждане“ на следващия ден със социален работник, рехабилитатор и психолог. От
медицинската документация не се установява и впоследствие да е проведено „екипно
обсъждане“, но може да се приеме, че лекуващият лекар е преценил, че психосоциалните
интервенции са изчерпани след предприемането на процедура по поставянето ѝ под
запрещение съобразно отразеното в последната епикриза („социалният ѝ статус е изяснен“).
Трудотерапия и трудова рехабилитация в болницата по данни от документацията не се
провежда поради липса на издадена от Министерството на здравеопазването Наредба за реда
10
и начина на осъществяване. По отношение на основното заболяване „Параноидната
шизофрения“ вещите лица са посочили, че в научната литература няма данни как
медицинската рехабилитацията би повлияла на протичането. Напротив – в
противопоказанията на голяма част от прилаганите средства (включително масажи и
кинезитерапия) във физикалната и рехабилитационна медицина присъстват и тежките
психични заболявания. Според стандарта групите заболявания от обичайната практика на
специалистите по физикална и рехабилитационна медицина не включват тежки психози.
Няма данни в история на заболяването на Ж. Л. Д.да е извършвана
психологическа помощ, социална дейност и рехабилитация. Според Медицински стандарт
„Психиатрия“ при пациенти с определена ниска степен от грижи се предвижда една
индивидуална интервенция/сесия с психолог месечно. Вещите лица допускат, че този вид
дейности и грижи се плануват след наблюдение, обобщаваща оценка и екипно обсъждане.
Оценка на протичане се осъществява веднъж седмично. В случая такава липсва. Тази оценка
се прави от лекуващия лекар след поне едноседмичен период на лечение и наблюдение – по-
рано е безпредметно. Експертите подчертават, че в случая суицида е осъществен точно на
седмия ден от приемането на Ж. Л. Д.и може да се предположи, че доктор В. е планирал да
извърши „оценка на протичане“ на следващото си дежурство (11.10.2014 година). Относно
назначената от доктор В. медикаментозна терапия с Халоперидол вещите лица са посочили,
че в декурзуса от 7.10.2014 година е отразено, че при пациентката не се наблюдава
тревожност, същата е „спокойна, подредена, отрича сетивни измами“. Няма специфичен
антисуициден медикамент.
Експертите са заключили, че медицинските специалисти и болничен персонал,
които са били на смяна в деня на суицида – 10.10.2014 година, са изпълнили своите
задължения съгласно изискванията на Правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“, Медицински стандарт „Психиатрия“
и съответната длъжностна характеристика. Доктор В. като временно изпълняващ
длъжността директор на лечебното заведение също се е придържал към нормите на
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „Държавна психиатрична
болница Карлуково“. Няма данни охранителят С. да е напускал територията на лечебното
заведение. В съответствие с длъжностната си характеристика охранителят С. предупредил
Ж. Л. Д.да се отдалечи от портала, след което продължил да изпълнява други
непосредствено възникнали задачи. Съгласно Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ към месец октомври 2014
година не е имало изискване входните врати през деня да са заключени. Вещите лица са
пояснили, че дори охранителят да е видял пациентката своевременно на камерите, е
необходимо време за реакция – установяване на самоличността, в коя посока е тръгнала,
уведомяване на компетентните органи. Ж. Л. Д.е излязла от обхвата на камерите в 10.54
часа и в 11.20 часа е била прегазена от влака – прекалено кратко време за организация и
действия по предотвратяване на процесния инцидент.
11
Експертите обобщават, че не са налице нарушения, свързани с диагностиката и
лечението на Ж. Л. Д.за времето от 3.10.2014 година до 10.10.2014 година, на изискванията
на Медицински стандарт „Психиатрия“, Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“, Правилника за
организиране на дейността по охраната, отбраната и контролно-пропускателния режим в
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“, които да са довели до настъпването на
нейната смърт. Въз основа на данните по делото те смятат, че заболяването на Ж. Л. Д.от
декември 2013 година е приело непрекъснат ход с персистиращи психотични изживявания,
които тя диссимулирала (прикривала) успешно, като високодиференцирана личност правила
анализ на житейския си път и перспективите, особено при предстоящо отнемане на нейните
граждански права, и по балансов път решила да прекрати преценения като непълноценен за
себе си живот.
От заключението на вещото лице И. Е. С., чиито констатации съдът приема за
законосъобразни и обосновани, е видно, че към момента на настъпване на произшествието –
10.10.2014 година, в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е съществувало
създадено звено за въоръжена самоохрана, съставено от пет души, от които единият е на
длъжност „Началник охрана пазач-въоръжена охрана“, а останалите четирима са редови
охранители. Звеното е структурирано в съответствие с разпоредбите на Закона за частната
охранителна дейност, издадени са съответните лицензни документи, в допълнение са
налични тетрадки за приемане и сдаване на дежурствата, които са водени редовно,
специален дневник за периодичните контролни проверки от съответен служител на МВР,
отговарящ за района на село Карлуково. Експертът приема, че съгласно текста на
действащия към тогавашния момент Правилник за организиране на дейността по охраната,
отбраната и контролно-пропускателния режим в „Държавна психиатрична болница-
Карлуково“ на охраната са вменени разнообразни задължения – чисто охранителни –
осъществяване на наблюдение, пропускателен режим и обходи на обекта, предотвратяване
на непосредствено започнали престъпни посегателства, както и задължения по прием,
организиране на свиждане и обслужване на пациенти, включващи подпомагане на дежурния
персонал по изпълнение графика за извеждане на пациенти до лавката, отдаване и
отговаряне за своевременното връщане на съхраняваните при него ключове от различни
обекти в района, дейност по следене спазването на работното време от персонала на
лечебното заведение, посрещане и съпровождане на лица, насочване на същите към приемен
кабинет, контрол на реда в приемния блок (който не е на мястото, където обичайно се носи
дежурството). Според И. Е. С. съобразно длъжностната характеристика на „Началник
охрана пазач-въоръжена охрана“ съответното лице е натоварено с изцяло охранителни
функции – единственото различно от длъжностната характеристика на „Пазач-въоръжена
охрана“ са вменените му контролни функции по организацията на работа на звеното,
изготвяне на графици, планове и други (точка 2.8. от длъжностната характеристика).
Посоченото обосновава категоричен извод, че съгласно действащите към 2014 година
разпоредби на практика няма разлика между началник на охраната и редови охранител –
12
задълженията им се припокриват почти напълно. Съгласно Правилника за организиране на
дейността по охраната, отбраната и контролно-пропускателния режим в „Държавна
психиатрична болница-Карлуково“ охраната е натоварена с допълнителни дейности по
подпомагане, съпровождане, насочване при свиждане на посетители в съответното звено на
болницата, поддържане на телефонна централа, предаване и приемане на ключове от
персонала, контрол за спазване на работно време. Вещото лице смята, че допълнително
вменените на охраната и началника на охраната функции са в разрез с разпоредбите на
Закона за частната охранителна дейност – правят практически невъзможно съвестното
носене на службата и извършването на основната дейност, а именно: охрана, отбрана и
контрол на периметъра на болничното заведение. Същевременно е неясна и отговорността
по отношение действията на охраната, предвид различните задължения на съответното лице.
Съобразно длъжностната характеристика началникът на охраната де факто е редови
охранител с контролна функция, която е невъзможно да изпълнява съвестно и съобразно
изискванията – той е в сменен режим на работа, при което реално не вижда цялостното
състояние и поведение на подчинените си, не осъществява под никаква форма текущ
контрол на същите. При извършения оглед на района на болничното заведение експертът е
установил, че същият е ограден с бетонова ограда с височина около 1.60 метра и структура,
позволяваща почти без сериозно усилие да се преодолее. Предвид разположението на
сградите на болницата от мястото на охранителя (КПП на входа) няма почти никакъв
визуален контакт с повече от две трети от периметъра, а единствената камера снима
пространството пред контролно-пропускателния пункт с горен ракурс, от разстояние, което
не позволяват реално проследяването на преминаващите лица в детайли. Помещението, в
което стои охраната, е затворено; при престой вътре служителят допълнително ограничава
зрителното си поле и всъщност не може по никакъв начин да реагира при нужда от бързо
действие.
Преминаващата на около 250-300 метра от входа на болничното заведение
железопътна линия е изключително лесна за достигане – между нея и контролно-
пропускателния пункт няма никакви прегради, каквито вероятно би следвало да се изградят
не само поради обективната опасност пациенти да бъдат прегазени, а и заради
преминаването в района на селскостопански животни, туристи, деца.
Според вещото лице цялостната организация на охранителното звено на
болницата с допълнително вменените напълно в разрез с охранителната функция на
служителите задължения, практически ги превръща в портиери и помощен персонал,
обезсмисля длъжността „охранител“. И. Е. С. смята, че от теоретична и практическа гледна
точка ръководството на болницата е следвало да назначи поне по още един служител, който
да дежури с охранителя, да поеме портиерските и помощни функции, за да има възможност
охраната реално да следи периметъра и да изпълнява основните си задължения в
съответствие със Закона за частната охранителна дейност. Началникът на охраната е
трябвало да работи на ненормиран работен ден, което да му позволи реално да упражнява
контролни и административни функции; да изиска от ръководството на болницата да
13
създаде необходимата организация за усилване на оградата на района, добавяне на поне още
три камери и издигане на предпазна ограда при железопътното трасе. При обективното
разглеждане на обстановката експертът допуска, че дежурният охранител обективно не стои
на поста си през поне 30-40% от времето на смяната, защото се налага да го напуска за
извършване на изброените допълнително вменени от ръководството на лечебното заведение
функционални задължения; няма как да се ангажира личната отговорност на съответното
лице за това, че на 10.10.2014 година не е забелязало своевременно напускането на района
от пациентката Ж. Л. Д. Ръководството на болницата е трябвало да оцени и предварително
да предвиди, че един човек на смяна с вменени функционални задължения за поне две
длъжности, носещ огнестрелно оръжие, с което влиза в болничните блокове,
пренебрегвайки опасността някой пациент да му го отнеме със сила, няма как да бъде
ефективен нито като охранител, нито като помощен персонал. Констатира, че създадената
обективна организация на вътрешния ред в болничното заведение към 10.10.2014 година е
представлявала опасност както за персонала, така и за пациентите.
Свидетелката В. С. С. – баба на ИЛ. Д. ИД., познава Ж. Л. Д.от 1976 година. Тя
била състудентка с нейния син, през 1987 година сключили брак, останали заедно до края на
живота ѝ през 2014 година. Свидетелката сочи, че при проявата на заболяването през 1997
година Ж. Л. Д.не желаела да разговаря с никой. Тя получила някакво психическо
разстройство, нещо като шизофрения, спряла да разговаря с тях, вечер си отивала при
родителите, връщала се пак на другия ден. Ж. Л. Д.пожелала да се разведе заради
заболяването. След развода през 1997 година тя постъпила в болница и положението се
нормализирало – върнала се при семейството си, до края на нейния живот били заедно. В. С.
С. не може да уточни колко време е живяла отделно, но не могла да преживее факта, че е
оставила детето и мъжа си, и се върнала при тях. Свидетелката обяснява, че са живели
заедно три години, след това те си построили апартамент и отишли в квартал Павлово.
Живеели тримата с детето, което се родило през 1988 година. В. С. С. твърди, че редовно се
виждали – по празници и в делнични дни. ИЛ. Д. ИД. идвал при тях да разговаря с чичо си,
той му пишел домашни, живеели много задружно. Описва Ж. Л. Д.като добре образован
човек, с тих характер, с висше образование – техническо, инженерство, знаела френски и
английски език, била много взискателна и прецизна, в домакинството също – грижела се
добре за семейството си. След като се е разболяла също била тиха и спокойна, отивала при
своите близки. Свидетелката предполага, че навярно майката на Ж. Л. Д.като специалист в
областта на медицината преценявала, че трябва да постъпи в болницата, но като
контактували с нея никога не ги е притеснявала, извършила ремонт на апартамента,
променяла интериора и не е демонстрирала наличието на проблеми. Физически болести не е
имала. Ж. Л. Д.приемала лекарства, ходела на прегледи, слушала майка си, която е
медицинско лице – лекар (доцент, анестезиолог), но В. С. С. лично не е чувала за кризи.
Свидетелката знае от майката на Ж. Л. Д. че е имала това тежко заболяване и от лекарствата
е възможно нещата да се задълбочават. Ж. Л. Д.имала желание да пътува, във Франция била
на специализация, работела в Интерпол и там се разболяла. Синът на В. С. С. споделил с
14
нея, че един път Ж. Л. Д.напуснала дома си, обадила се от Франция и синът ѝ отишъл да я
прибере. Ходила е в Турция. Заявява, че Ж. Л. Д.разполагала със средства – тяхното
семейство било сравнително заможно. Свидетелката разбрала от своя син, че са завели Ж. Л.
Д.в Карлуково; била много потресена, когато я информирали след няколко дни, че влакът я
сгазил. Всички били покрусени от нейната смърт, защото тя била ужасна. В резултат на
тежката загуба починала майката на Ж. Л. Д. а след това и синът на свидетелката. Ж. Л.
Д.няма братя и сестри. В. С. С. заявява, че нейният син и бивш съпруг на Ж. Л. Д.се
затворил в себе си и не споделял с тях. Свидетелката не е осведомена конкретно за
лечението в Карлуково – престояла няколко дни, няма и седмица. ИЛ. Д. ИД. споделил с
баба си, че той и баща му искали да отидат на свиждане, но не ги пуснали, защото имало
някаква ограда. Само през оградата говорили с нея. Ж. Л. Д.не се е оплаквала, винаги
казвала, че се чувства добре. В. С. С. заявява, че близките ѝ не са разказвали как е
изглеждала Ж. Л. Д. нейният внук казал: „Бабо, тя каза, че е добре, но ни направи
впечатление и други хора казаха, че са ги пускали вътре, а нас защо не ни пуснаха?“. След
смъртта на Ж. Л. Д.продължили да се виждат със семейството, макар че всички били
дълбоко потресени. ИЛ. Д. ИД. все още преживява много тежко смъртта на своята майка.
Той не е споделял със свидетелката, че е търсил медицинска помощ. Двамата с баща си се
затворили в себе си и всеки си вършел работата. ИЛ. Д. ИД. е заявявал: „Бабо, недей да ми
говориш за тези работи, недей да ме връщащ назад, защото всеки ден ги преживявам”. В. С.
С. обяснява, че нейният внук общувал повече с майка си, тъй като баща му бил по цял ден
на работа. Свидетелката твърди, че Ж. Л. Д.никога не е говорила за самоубийство и не е
правила опити за такова. Не знае да е имало инцидент по време на внезапните пътувания на
Ж. Л. Д. нито дали си е чупила ръка или крак.
Свидетелят С. И. С. е чичо на ИЛ. Д. ИД.. Той познава Ж. Л. Д.от средата на
осемдесетте години на миналия век – била приятелка с неговия брат, а синът ѝ ИЛ. Д. ИД.,
познава още от рождението му на 25.02.1988 година. Свидетелят няма подробни спомени от
началото на запознанството на Ж. Л. Д.с брат му, тъй като бил на 12-13 години, но са
пътували заедно на почивки. Впоследствие те сключили граждански брак и живели с
родителите на С. И. С. за 3-4 години, след което заживели отделно. Свидетелят заявява, че
винаги са били заедно и задружни, често имали семейни сбирки. Ж. Л. Д.работила в МВР, в
болница „Доверие”, където работила и майка ѝ доц. Д. като технически сътрудник, но
непосредствено преди смъртта си не е работила. Според С. И. С. съпругата на неговия брат
имала нормално поведение при всичките им срещи. Той е чувал от разговори на брат си и
своите родители за инцидент, но не е бил свидетел на криза или отклонения в поведението
на Ж. Л. Д. За психическото заболяване на Ж. Л. Д.започнало да се говори пред свидетеля в
края на деветдесетте години, но в негово присъствие Ж. Л. Д.не е получавала пристъпи.
Докато живеели заедно той се грижил за ИЛ. Д. ИД., водил го на детска градина и на
училище, тъй като родителите на Ж. Л. Д.работели, а тя била на стаж във Франция за една
година. През този период детето било при свидетеля и неговите родители, а вечер брат му
идвал след работа. Заявява, че Ж. Л. Д.имала нормални и близки отношения с ИЛ. Д. ИД..
15
Той я обичал и мисли, че това било взаимно, винаги са се поддържали. В случаите, когато
Ж. Л. Д.имала психически проблеми, нейният син го изживявал тежко. С. И. С. няма
представа каква е причината за развода на Ж. Л. Д.и брат му през 1995-1997 година.
Свидетелят споделя, че той не е имал недоразумения с Ж. Л. Д.и продължил контактите си с
нея. В периода на развода за около три-четири месеца не я е виждал. По спомени на С. И. С.
след развода Ж. Л. Д.и детето не са живели разделено, били на един и същ адрес до нейната
смърт. При разговори с брат си свидетелят разбрал, че Ж. Л. Д.има психическо
разстройство, но не знаел подробности и не е разпитвал от неудобство. С. И. С. обяснява, че
ИЛ. Д. ИД. преживял много тежко смъртта на своята майка. Брат му също бил съсипан –
отслабнал, загубил енергията си и видимо се влошил, дори психически като възприятие към
света – станал затворен. Бащата на Ж. Л. Д.починал преди нея, той бил болен от рак и майка
ѝ до последно го гледала и се грижила за него. Впоследствие починала Ж. Л. Д. а след това
нейната майка. За състоянието на майката на Ж. Л. Д.след смъртта на дъщеря ѝ свидетелят
може само да гадае, но заявява, че видимо се държала. С. И. С. поддържа постоянно връзка с
племенника си и имат близки отношения. Заявява, че ИЛ. Д. ИД. бил много привързан и към
баба си – доц. Д. той живеел дълги периоди при нея. След смъртта на своите майка, баща и
баба емоционално ИЛ. Д. ИД. бил на дъното. Баща му бил единствената опора – под негово
давление преминало цялото му образование и след това работили заедно, имали общ бизнес.
Свидетелят сочи, че племенникът му има приятелка, но не знае колко са близки. Заявява, че
бабата и дядото на ИЛ. Д. ИД. са живи, но са на 85 години и той няма голяма подкрепа от
тях – само морална, канят го на гости. С. И. С. не е контактувал с лекуващи лекари на Ж. Л.
Д. Има информация, че е била в болница, но по принцип не се интересува в детайли, не знае
със сигурност за пребиваването ѝ в Карлуково. Свидетелят заявява, че племенникът му си
има физически травма, а психически е много натоварен, но доколкото знае не е търсил
медицинска помощ. С. И. С. не е получавал лично от брат си сведения за Ж. Л. Д. от
родителите си разбрал индиректно, че е пътувала със самолет до Англия, друго не си
спомня.
Като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че не се установява при условията на главно и пълно доказване
да са осъществени противоправни действия или бездействия от страна на медицинския
персонал и охраната на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“, които да са в
причинно-следствена връзка със смъртта на Ж. Л. Д. настъпила на 10.10.2014 година. Преки
и непосредствени вреди от деянието са тези, които се намират в причинна връзка с него.
Деянието трябва да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под
влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Нужно е
деянието да е условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателна последица в сферата на увреденото лице – условие, без което вредата не би
настъпила (condition sine qua non за вредата). Не е налице причинна връзка при ненастъпване
на вредата в сферата на едно лице и при неосъществяване на деянието. Обезателно е вредата
обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, да не е негово случайно
16
следствие – вредата трябва да е адекватна последица на непозволеното увреждане. Едно
действие или бездействие е адекватна или относима причина, когато по своя характер е
практически годно да породи вреда, подобна на тази, която е настъпила – при нормално
стечение на обстоятелствата би била налице същата последица. Преди да се осъществи в
действителността вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да
съществува като реална възможност или преди да настъпи следствието вредата да е
вероятна, потенциална възможност. От значение са действията и бездействията,
превръщащи реалната възможност в действителност, както и тези, които я създават.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на
вредата, а последната е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента.
Доказването на противоправността на деянието и причинно-следствената връзка
на същото с увреждането е в тежест на лицето, претендиращо обезщетение. Безспорно е, че
симптомите на заболяването на Ж. Л. Д.са се проявили през 1997 година. Диагнозата на Ж.
Л. Д.– „Параноидна шизофрения“, е категорично уточнена и потвърдена в психиатрични
лечебни заведения в страната и в чужбина. Изслушаните по делото експерти заключават, че
заболяването на Ж. Л. Д.от декември 2013 година е приело непрекъснат ход с персистиращи
психотични изживявания, които тя диссимулирала (прикривала) успешно, като
високодиференцирана личност правила анализ на житейския си път и перспективите за
същия. През 2014 година тя многократно е настанявана за лечение в специализирани
заведения в Република България, Република Гърция, Великобритания, Франция.
На 23.09.2014 година Ж. Л. Д.постъпила за лечение в „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД, Клиника по
психиатрия, Второ отделение, изписана е на 3.10.2014 година. Съобразно епикризата лицето
е изписано с подобрение по отношение на позитивната симптоматика: спокойна, подредена,
апсихотична, с оценки: рисково поведение – да; агресия – не; автоагресия /суицид – не;
опити за самоубийство – 0, при оформена негативна симптоматика и цялостен спад във
функционирането. Предписано е медикаментозно лечение. Изрично е посочено, че е налице
внезапен характер на влошаванията с високорисково психотично мотивирано поведение с
дромоманни прояви (обявявана няколкократно за национално издирване), въпреки редовно
провежданото поддържащо лечение, поради което е наложително продължително болнично
лечение с цел стабилизиране на нейното състояние. Насочена е към „Държавна
психиатрична болница-Карлуково“, където е уговорена хоспитализация с доктор В. за прием
на 3.10.2014 година. Постъпила е доброволно в „Държавна психиатрична болница-
Карлуково“ същия ден, преценена е от приемащия и лекуващ лекар (доктор В.) като пациент
с ниска степен на зависимост от грижи, относително рискова пациентка, каквито са всички
пациенти, страдащи от шизофрения. С оглед доброволната ѝ хоспитализация, подписаната
декларация за информирано съгласие за провежданото лечение, при липса на агресивни
прояви или тенденции за такива в нейното поведение не е имало предпоставки за
определяне на рестриктивен режим и повишен надзор над поведението. Изслушаните по
делото вещи лица са категорични, че не са налице нарушения, свързани с диагностиката и
17
лечението на Ж. Л. Д.за времето от 3.10.2014 година до 10.10.2014 година на изискванията
на Медицински стандарт „Психиатрия“, Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“, Правилника за
организиране на дейността по охраната, отбраната и контролно-пропусквателния режим в
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“, които да са довели до настъпването на
нейната смърт на железопътната линия в близост до лечебното заведение. Кончината на
лицето е в резултат на самоубийство. Експертите отчитат, че назначеният „свободен” режим
е улеснил Ж. Л. Д.при напускането на лечебното заведение на 10.10.2014 година, но дори и
да е била поставена при „затворен“ режим възможността да реализира планувания суицид е
напълно реална – индивид, решил да реализира суицид, „приспива“ вниманието на околните
и издебва сгоден момент да го осъществи. Според вещите лица констатациите на лекувалите
я психиатри дават основание да се приеме диссимулация на продуктивната симпотатика от
Ж. Л. Д.или сочат на рязка динамика на симптоматиката в рамките на часове – на 3.10.2014
година е изписана от едно лечебно заведение апсихотична, а при приемането ѝ същия ден в
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е установен параноидно-халюцинаторен
синдром. Острите, внезапни екзацербации на психозата у Ж. Л. Д.на фона на правилно
лечение при катамнестичното проследяване се преценяват като специфика на протичането
на болестта при нея и резистентност към тератията, непредвидими във времето – възможно е
да се проявят на месец, два пет, година или дори две години, което не е основание и не може
да аргументира рестриктивен ограничителен режим за неопределен период от време или за
цял живот. Експертите отбелязват, че би могло да се обърне внимание за евентуален риск от
бягство на Ж. Л. Д. но самата тя в интервютата с доктор В., дежурните сестри в
отделението, санитарите, включително и при редовните си свиждания и разговори по
телефона със своите близките не е дала основание да се мисли за реализиране на бягство с
цел суицид. Лицето, взело решение за суицид или повлияно от психотична продукция към
суицид, в почти 90% от случаите прикрива намеренията си, изчаква подходящ удобен
момент, ако е в рестриктивен режим, и пак го прави независимо от всичко. Приемащият
лекар на Ж. Л. Д.в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е преценил, че у нея
липсва суициден риск (безпредметно е да се попълва скала с нулев резултат). Дромоманните
прояви при Ж. Л. Д.са от години и прилагането на ограничителен режим, включително в
лечебни заведения в Европа, не е дало резултат (обяснения на вещите лица в съдебно
заседание пред първостепенния съд). Същевременно съобразно Медицински стандарт
„Психиатрия“ оценката за суициден риск се изразява като предиктивна оценка – опит за
прогноза относно вероятността от суицидни мисли, планове, подготовка, опити или
импулси. При оценката за агресивност се отчитат степента на сътрудничество на пациента,
начина на постъпване: доброволно/недоброволно, а Ж. Л. Д. е постъпила доброволно на
лечение, няма данни да не е оказвала съдействие на медицинския персонал.
Експертът М. С. Р. заявява, че не се установява Ж. Л. Д.да не е общувала с хора,
включително с обслужващия персонал в лечебното заведение, а и е несериозно евентуалното
неосъществяване на визитация да се приеме като причина за бягство. Оценката от
18
комплексна комисия (например ЛКК) се извършва при диагностичен проблем. Диагнозата
на Ж. Л. Д.е категорична уточнена и потвърдена от психиатрични лечебни заведения в
страната и чужбина. Терапевтичната стратегия е обсъдена с лекар от изпращащото
заведение. Относно твърдяната липса на екипно обсъждане вещите лица са пояснили, че
рехабилитаторът е член-изпълнител на рехабилитационния екип и според стандарта по
физикална и рехабилитационна медицина не може да участва в мултидисциплинарни
обсъждания. Лекуващият лекар – в случая специалистът по психиатрия, оценява
необходимостта от рехабилитация според естеството на болестта, стадия и динамиката на
заболяването, индивидуалното състояние на пациента (съпътстващи заболявания и
инвалидност) и възлага изпълнението на рехабилитатор. Грешно е да се смята, че
пациентите трябва да бъдат „консултирани с рехабилитатор“, както е споменато в исковата
молба. Пациентката е постъпила в лечебното заведение на 3.10.2014 година (петък), което
прави технически невъзможно представянето ѝ на „екипно обсъждане“ на следващия ден
със социален работник, рехабилитатор и психолог. В медицинската документация няма
данни и впоследствие да е проведено „екипно обсъждане“, но може да се приеме, че
лекуващият лекар е преценил, че психосоциалните интервенции са изчерпани след
предприемането на процедура по поставянето ѝ под запрещение съобразно отразеното в
последната епикриза („социалният ѝ статус е изяснен“). Трудотерапия и трудова
рехабилитация в болницата не се провежда. По отношение на основното заболяване
„Параноидната шизофрения“ вещите лица са посочили, че в научната литература няма
данни как медицинската рехабилитацията би повлияла на неговото протичане.
Не е спорно, че към момента, в който Ж. Л. Д.е напуснала територията на
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“, охранителят С. не е бил на своя пост в
контролно-пропускателния пункт, не е имало изискване да се заключват входните врати, но
не може да се направи категоричен извод, че тези обстоятелства са в причинна връзка с
кончината на Ж. Л. Д.в резултат на самоубийство. От изложеното е видно, че лицето, взело
решение за суицид или повлияно от психотична продукция към суицид, в почти 90% от
случаите прикрива намеренията си, изчаква подходящ удобен момент, ако е в рестриктивен
режим, и пак го прави независимо от всичко. Същевременно районът на лечебното
заведение е ограден с бетонова ограда с височина около 1.60 метра и структура,
позволяваща нейното преодоляване без сериозно усилие.
В случая от значение е и обстоятелството, че в нарушение на Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на „Държавна психиатрична клиника-Карлуково“
Ж. Л. Д.е напуснала без разрешение района на болницата.
Според принципа за непосредственост при разглеждане на делото, прогласен в
чл. 11 от ГПК, съдът не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на
производството по висящия спор. В настоящото производство не могат да се обсъждат
показанията на свидетелите, заключенията на експертите, депозирани по следственото дело
– същите не са годни доказателства (не са събрани по надлежния ред).
19
При разглеждане на претенция за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане от гражданския съд актовете на органите на досъдебното производство не се
ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 от ГПК, не могат да служат
като база за доказателствени и правни изводи относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност, респективно на гаранционно-обезпечителната такава, трябва да се докажат
пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото
по иска на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и равенство на
страните. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не обвързва
гражданския съд, който разглежда претенцията за репариране на вредите. Становището на
прокурора не е задължително за гражданския съд. Всички факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, следва да се установят конкретно със съответните
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското
дело. С оглед принципите за непосредственост и равенство на страните в процеса тези факти
подлежат на изрично доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на
същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство.
Констатациите от компетентност на изслушаното пред първостепенния съд вещо
лице И. Е. С., необходими за формиране на изводи от съда след преценката им в съвкупност
с останалите доказателства по делото, се съдържат в обстоятелствената част на
депозираното пред първостепенния съд заключение. Несъстоятелни са доводите, изложени
във въззивната жалба, за тяхната противоречивост.
По изложените съображения, съдът намира, че не се установява по категоричен
наличието при условията на кумулативност на всички елементи от фактическия състав на
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Инцидентът, при който е загинала Ж. Л. Д.
не може да се определи като следствие от действията или бездействията на медицинския
персонал и охраната на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“. Вредата в случая е
непредвидима, непредотвратима и би настъпила независимо от действията или
бездействията на служителите на лечебното заведение, поради което липсва причинна
връзка. По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи
заключение за грешка на доктор В. във връзка с диагностиката и лечението на Ж. Л. Д.
определения режим при нейния престой в лечебното заведение, да е допуснал нарушения на
правилата за лечение, да е имал възможност да предприеме действия за предотвратяване на
настъпилия фатален резултат. Сам по себе си суицидният акт, реализиран от Ж. Л. Д. не е
основание за ангажиране отговорността на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“.
Не без значение е обстоятелството, че кончината на Ж. Л. Д.е настъпила на седмия ден след
нейното хоспитализиране в лечебното заведение и след като тя е напуснала без разрешение
района на болницата в нарушение на Правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на „Държавна психиатрична клиника-Карлуково“. Предявеният от ИЛ. Д. ИД. против
„Държавна психиатрична болница-Карлуково“ иск по чл. 49 от Закона за задълженията и
20
договорите е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на втората инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 260006/8.01.2021 година по гр. д. № 585/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с
която „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е осъдена да заплати на ИЛ. Д. ИД.
сумата 100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие смъртта на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 година, причинена в
резултат на противоправни действия и бездействия на медицинските специалисти и
персонала в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ в процеса на лечение на Д.за
периода 3.10.2014 година – 10.10.2014 година, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 10.10.2014 година, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите, е неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли предявеният
от ИЛ. Д. ИД. против „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ иск с правно основание
чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за сумата 100 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта
на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 година, причинена в резултат на противоправни действия
и бездействия на медицинските специалисти и персонала в „Държавна психиатрична
болница-Карлуково“ в процеса на лечение на Д.за периода 3.10.2014 година – 10.10.2014
година, като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди Решение № 260006/8.01.2021 година по гр. д. № 585/2019 година на Окръжен съд
Ловеч е неправилно и в частта, с която „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е
осъдена да заплати на ИЛ. Д. ИД. сумата 7 461.66 лева – разноски по делото, поради което
подлежи на отмяна.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция ИЛ. Д. ИД. следва да бъде осъден да
заплати на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ сумите: 9 280 лева – направени
разноски пред първостепенния съд, 5 770 лева – направени разноски пред въззивната
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260006/8.01.2021 година по гр. д. № 585/2019 година на
Окръжен съд Ловеч В ЧАСТТА , с която „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е
осъдена да заплати на ИЛ. Д. ИД. сумата 100 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на майка му Ж. Л. Д. на
10.10.2014 година, причинена в резултат на противоправни действия и бездействия на
21
медицинските специалисти и персонала в „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ в
процеса на лечение на Д.за периода 3.10.2014 година – 10.10.2014 година, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 10.10.2014 година, на основание чл. 49, във
връзка с чл. 45 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЛ. Д. ИД., с ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*********, с адрес за призоваване: гр. София, ********* – адвокат П.Т., против
„ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА-КАРЛУКОВО“, с адрес: село Карлуково,
община Луковит, област Ловеч, ул. „Княз Александър Батемберг“, иск с правно основание
чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за сумата 100 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта
на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 година, причинена в резултат на противоправни действия
и бездействия на медицинските специалисти и персонала в „Държавна психиатрична
болница-Карлуково“ в процеса на лечение на Д.за периода 3.10.2014 година – 10.10.2014
година, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ Решение № 260006/8.01.2021 година по гр. д. № 585/2019 година на
Окръжен съд Ловеч В ЧАСТТА , с която „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ е
осъдена да заплати на ИЛ. Д. ИД. сумата 7 461.66 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ИЛ. Д. ИД., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********, с адрес
за призоваване: гр. София, ********* – адвокат П.Т., да заплати на „ДЪРЖАВНА
ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА-КАРЛУКОВО“, с адрес: село Карлуково, община Луковит,
област Ловеч, ул. „Княз Александър Батемберг“, сумите: 9 280 (девет хиляди двеста и
осемдесет) лева – направени разноски пред първостепенния съд, 5 770 (пет хиляди
седемстотин и седемдесет) лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22