РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110207976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. А. А., ЕГН ********** чрез адв. В. П., срещу
наказателно постановление № 22-4332-028147/22.02.2022 г., издадено от
Началник сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
10 /десет/ лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна.
По-конкретно се сочи, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП е
недоказана. Претендира се наличието на процесуални нарушения при
изготвянето на НП, доколкото АНО не е описал за какви цели водачът е
използвал пътя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П., която поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено. Намира, че от събраните по делото доказателства не се установява
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 07.12.2021 г. около 02.45 ч. жалбоподателят Е. А. се намирал в гр.
София и управлявал лек автомобил марка ***, модел „***“, рег. № ****.
Движил се по бул. "Цар Освободител", с посока на движение от бул. "Княз А.
I" към бул. "Княгиня Мария Луиза". Бил сам в управляваното МПС. В района
нямало движение. Времето било облачно, влажно, превалявало, с
температура на въздуха около 5 градуса по Целзий.
На кръстовището на бул. "Княз А. I" и бул. "Княз А. Дондуков" на
площад „Независимост“, завивайки на ляво по площад "Независимост", при
подаване на газ от страна на водача, поради мощността на двигателя на МПС,
се произвел ефект на превъртане на задните моторни колела на автомобила,
при което задната му част поднесла наляво, след което А. продължил
движението си.
Същевременно в близост се намирали свидетелите Е. С. и И., служители
на ОПП СДВР, които изпълнявали служебните си задължения по наблюдение
на трафика. Паркирали били служебния си автомобил пред шадравана на
сградата на президентството. Доколкото имали пряка видимост и се намирали
в близост до ситуацията, двамата свидетели възприели поднасянето на
автомобила на жалбоподателя, при което се качили в служебния автомобил,
привели го в движение и последвали автомобила, управляван от
жалбоподателя. Спрели го на кръстовището на бул. „Тодор А.“ и ул. „Одрин“.
Свидетелите извършили проверка на документите на водача и
автомобила, и преценявайки, че при описаната по-горе ситуация с действията
си жалбоподателят умишлено е осъществил състава на нарушението по чл.
104б, т. 2 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, свид. С. му съставила АУАН
Серия GA № 555795/07.12.2021 г., в който описала времето, мястото и
обстоятелствата по извършването му. АУАН бил предявен на А., който го
подписал, отбелязвайки, че няма възражения. Връчен му бил екземпляр от
АУАН и в законоустановения срок жалбоподателят депозирал писмено
възражение.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и чл. чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на А. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП било
наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 3 000
2
/три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. пр. 2 от ЗДвП било
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Е. С. и И***.;
писмени – справка за местоположение на МПС, ежедневна форма на отчет,
извадка от GPS координати за лек автомобил ****, с рег. № ****, справка-
картон на водач; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 513з-
4720/19.06.2018 г.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.; справка рег. № 0Д-
03-876-1/28.11.2022 г. от НИМХ-БАН.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесните събития, се
установяват еднопосочно чрез показанията на свидетелите С. и Н., които
излагат възприятията си относно ситуацията. В тази връзка неоснователни са
възраженията на защита, че по делото не се установява свидетелите
действително да са възприели описани в т. 1 от АУАН факти и обстоятелства,
доколкото двамата последователно излагат точно мястото, на което са се
намирали когато са възприели управлението на МПС от страна на
жалбоподателя, а изложеното се потвърждава и от GPS на служебния
автомобил, доколкото видно от същия е отразена клетка на ул. „Гурко“ № 1,
която е в непосредствена близост до шадравана пред сградата на
президентството. Действително между депозираните от двамата показания се
констатират известни противоречия относно интензивността на трафика, но
като взе предвид изминалия период от време до момента на провеждане на
разпитите им, съдът прецени съответните противоречия за обясними.
Същевременно съдът не се довери на показанията на свид. Н. в частта, в
която сочи, че жалбоподателят, въпреки че възприел присъствието на
полицейския патрул, съзнателно и демонстративно форсирал двигателя на
управлявания автомобил, доколкото в съответната част изложеното от него
представлява единствено израз на субективното му възприятие за ситуацията.
Съдът намира, че метеорологичната обстановка в инкриминирания
период се изяснява посредством приложената от НИМХ-БАН справка, въз
основа на която се установява, че времето било облачно, влажно, с
превалявания от дъжд.
Материалната компетентност на свид. Симова по съставяне на АУАН и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на
наказателното постановление следват съгласно заеманите длъжностни
качества и правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121к-
13180/23.10.2019 г., заповед № 513з-4720/19.06.2018 г. и заповед №
8121з1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
3
основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и в законоустановените ред и
форма. Неоснователни са възраженията за допуснати при описанието на
фактическата обстановка непълноти, които да са ограничили правото на
защита на жалбоподателя. Такива не се констатират, като между АУАН и НП
е налице идентичност относно фактическото описание на твърдените
нарушения, които според АНО са дали повод за повдигане на
административнонаказателно обвинение спрямо жалбоподателя. Изрично са
посочени действията, намерени от АНО за такива изпълващи други цели, а
тези в съответствие с предназначението на пътищата отворени за обществено
ползване. Поради това съдебният състав прецени, че АУАН и НП съдържат
всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, 5 и т. 6 ЗАНН реквизити, и при издаването им не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
обосновават извод за отмяна на санкционния акт на формално основание.
Изрично следва да се посочи, че обстоятелството дали с действията си
жалбоподателят застраша останалите участници в движението е
несъставомерен елемент, поради което липсата на подробно описание в
АУАН и НП не е съществено процесуално нарушение.
Независимо от изложеното съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено. Причина за това се явява, че не се
доказа реализираните от А. действия по подаване на газ, в резултат от което
бил произведен ефект на превъртане на задните моторни колела на
автомобила, при което задната му част поднесла последователно наляво, да са
били осъществени от водача виновно.
Вземайки предвид всички релевантни обстоятелства, включително
метеорологичните условия съдът не прие за доказано, че с поведението си А.
е целял да използва пътя за други цели, освен в съответствие с
предназначението му за превоз на хора и товари. При това обективираното в
АУАН и НП твърдение в съответната насока остана фактически и
доказателствено необосновано. Последното следва от обстоятелството, че
наличието на умисъл в действията на водача е задължително необходимо
условие за реализация на състава на вмененото му нарушение на разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, предвид факта, че съставът му по дефиниция
предполага извършването му при умишлена форма на вината. Видно от
доказателства по делото, по време на инкриминирания период времето е било
облачно и е валял дъжд, като съдът намира, че по делото не се доказа
безспорно, че превъртането на колелата и поднасянето наляво на МПС,
управлявано от жалбоподателя, се дължат на негови действия, а не на
състоянието на пътната настилка.
На следващо място не се доказа и обвинението по пункт две от НП,
доколкото в разпита си пред съдебния състав свидетелят Н. не можа да
посочи дали жалбоподателят е представял контролен талон, а свидетеля С.
изобщо не изложени такива данни.
4
При така изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
доколкото не се доказа безспорно жалбоподателят да е извършил вменените
му административни нарушения.
При този изход на производството на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива в размер на
сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, за които представя
доказателства, че действително е сторил, поради което претенцията му следва
да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 115 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-028147/22.02.2022 г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с което
на Е. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Е. А. А., ЕГН ********** сумата от 1400
/хиляда и четиристотин/ лева, сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АССГ в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5