Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./……...06.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д. № 348/2020 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Прилеп № 33, срещу решение №4432/21.10.2019г., постановено
по гр.д. № 508/2019г. на РС - Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на
Д.С.Д. с ЕГН ********** сумата в
размер на 50 лева, представляваща
получена без основание цена за
ВиК услуги за обект на
потребление *** с аб.№1556123 по фактура № **********/07.09.2017 год., с която
сума ответното дружество „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
********* се е обогатило, а ищецът Д.С.Д.
е обеднял, ведно със законната лихва от подаване на молбата – 17.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят поддържа доводи за необоснованост
и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че
дружеството разполага с основание да задържи получената сума предвид влязлото в
сила решение по гр.д. 17965/2017г. на ВРС. Процесната сума от 50 лева
представлява част от присъдените с решението разноски за заповедното
производство в размер на 65.84 лева. Изводът на ВРС, че процесната сума
представлява получена без правно основание цена за ВиК услуги е неправилен, тъй
като такова основание на вземането не е въведено нито от ищеца, нито от
ответника.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Процесната сума е
преведена на ответника при първоначална липса на основание. Ответникът не е
доказал твърденията си, че заплатената сума от 50 лева представлява държавна
такса по ч.гр.д. 13466/2017г. на ВРС. Отговорността за разноски на ответника в
заповедното производство е възникнала едва с влизане в сила на решението по
гр.д. 17965/2017г. на ВРС, а с него такава сума не е присъдена. Какви
счетоводни операции е извършил ответникът по изпълнение на протокол за
сторниране от 13.12.2018г. се явява ирелевантно за спора.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен от Д.С.Д. с ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и Канализация -
Варна” ООД иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 50 лева, представляваща получена без основание сума по фактура № **********/07.09.2017 год., с която
ответното дружество се е обогатило неоснователно, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 17.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е потребител на ВиК услуги за обект на потребление *** с
аб.№1556123, но по процесната фактура такива не са му предоставени. Сумата по
фактурата е инкасирана безкасово от ответника по разплащателната сметка на
ищеца в „Банка ДСК”АД с платежно искане на 18.09.2017г., за което последният
узнал след снабдяване с банково извлечение от сметка. Посоченото в справката за
недобора за периода 01.01.2016 г. – 13.03.2018 г. основание за издаване на
процесната фактура е „такса с. дело“. Касае се за държавна такса по ч.гр.д.№
13466/2017 г. на ВРС, образувано по заявление по чл.410 ГПК, по което ищецът е
възразил, поради което не е налице стабилизирана заповед за изпълнение, която
да представлява основание за събиране на вземания по този ред. Процесната сума
е преведена на ответника при първоначална липса на основание.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Поддържа, че сумата не
представлява начислена стойност на ВиК услуги, а дължимо юрисконсултско
възнаграждение, присъдено със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№13466/2017г. на ВРС, която не е обжалвана в частта за разноските. С оглед
влязлото в сила съдебно решение по гражданското дело № 17965/2017 год. на ВРС,
с което искът по чл.422 от ГПК е уважен, на 13.12.2018г. е издаден протокол за
сторниране, с който е извършена корекция на начислените по партидата фактури
съобразно произнасянето на съда за главници, лихви и разноски. На същата дата
дружеството е извършило прихващане на установените
с решението вземанията на дружеството с присъдените в полза на Д. разноски,
обективирано в компенсационно изявление изх. №ИП-1889 от 13.12.2018г., получено
лично от ищеца на 14.12.2018г. На 18.12.2018г. ищецът е платил доброволно
всички суми съгласно влязлото в сила решение. Относно дължимостта на разноските
е налице влязло в сила решение, с което ищецът е осъден да заплати сумата от
65.84 лева. Ищецът е платил остатъкът от дължимите от него суми след
прихващането, което доказва, че е съгласен и е приел същото.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.09.2017 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 13466/2017 г., е
разпоредено Д.Д. ***АД сумата от 5080,37 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1556123 за периода от 17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. за обект –
имот, находящ се в *** по
фактура № ********** от 26.08.2016 г.; сумата от 484,08 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 07.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 111,29
лв., за заплатена държавна такса и 50,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение.
От представената справка за облога и плащания на частен
абонат от 01.01.2015 г. до 13.03.2018 г. се установява факта на издадена от
ответника фактура № **********/07.09.2017
год. на стойност 50 лева с основание на задължението „такса съдебно дело“.
Видно от
извлечение от сметка № 0000000005787398 в Банка „ДСК“ ЕАД с титуляр Д.С.Д. на
18.09.2017 г. сумата от 50 лева е наредена в полза на „ВиК-Варна“АД с основание
„месец 08 вода“ за аб.№ 1556123 по фактура
№ **********/07.09.2017 год.
На 27.11.2017г. поради постъпило по ч.гр.д.№ 13466/2017 г. от длъжника Д.Д.
възражение по чл.414 от ГПК кредиторът „ВиК
- Варна”АД е предявил иск за установяване на вземането му по чл.422 ГПК,
по който е образувано гр.д.№ 17965/17 г.
на РС Варна, приключило с влязло в сила на 22.11.2018 г. решение, с което предявеният
иск е уважен частично до размера от 2073,34 лева главница и 198 лева лихви,
като Д.Д. е осъден да заплати на „ВиК-Варна“АД разноски за заповедното
производство в размер на 65,84 лева и за исковото производство в размер на
200.81 лева, а в негова полза са присъдени разноски в размер на 562.22 лева.
С компенсаторно изявление изх.
№ИП-1889 от 13.12.2018г., получено лично от ищеца на 14.12.2018г., ответникът „ВиК - Варна”АД е извършил прихващане
на вземанията си за главница и лихви с вземането на ищеца за разноски в размер
на 562.22 лева, с което са погасени изцяло вземанията за мораторна лихва (198
лв.) и законна лихва за периода 07.09.2017г.-13.12.2018г. (266, 65лв.) и
частично главницата от 2073.34 лв. до размера от 97.57 лв. Целият дължим след
това прихващане остатък от главницата в размер на 1975.77 лева е заплатен от Д.Д.
на 18.12.2018г., видно от представеното банково извлечение.
Вземанията на търговеца за 200.81 лева
– разноски в исковото производство и 65.84 лева – в заповедното производство
(или общо 266.65 лева) не са предмет на извършеното компенсационно изявление и
не са погасени с плащането от ищеца. Отношенията по повод тези разноски са предмет
на представения протокол за сторниране на вземания съобразно съдебно решение и
прихващане от 13.12.2018г., издаден от Ръководител отдел „ИР” и юрисконсулт при
„ВиК - Варна”АД. Съгласно същия се сторнират
разноските за исковото производство в размер на 141.96 лв. – д.т. първа инстанция
(предплатени), 150 лв. – депозит в.л. (предплатени), 85.14 лв. – д.т. въззивна
инстанция (неплатени) и вместо тях се начислява сумата от 105.36 лв.,
представляваща разлика между 266.65 лв. (общо присъдените с решението разноски)
и 161.29 лв. (сбор от начислените и предплатени разноски за заповедното
производство, включващи 111.29 лв. – д.т. и 50 лв. – ю.к. възнаграждение), като
сумата от 105,36 лв. се закрива с платените средства по сторнираната фактура в
размер на 141.96 лв. Оставащата след сторнирането и закриването сума в размер
на 186, 60 лв., платена от ищеца под формата на разноски, е отнесена за
частично погасяване на главницата от 2073,34 лева.
С влезли в сила решения по гр.д. №
10564/2018г. на ВРС, гр.д. №543/2019г. на ВРС и № гр.д.507/2019г. на ВРС ответникът
„ВиК - Варна”АД е осъден да заплати на ищеца
Д.Д. предплатените разноски в размер на 111.29 лв., 141.96 лева и 150 лева. По
този начин от общо заплатените предварително разноски в размер на 453.25 лева
на ищеца са възстановени 403.25 лева, като разликата от 50 лева е предмет на
настоящото производство. Присъдените в полза на ответника разноски по гр.д.№
17965/17 г. на ВРС в размер на 266.65 лева не са обхванати от силата на
пресъдено нещо на цитираните решения, тъй като не са съобразявани при
постановяването им.
С оглед така сложилите се отношения
между страните реално присъдените в полза на ответника разноски в размер на
266.65 лева са останали непогасени, а от предвнесените от ищеца разноски са
останали невъзстановени 50 лева. Досежно останалите вземания на страните по
решение по гр.д.№ 17965/17 г. на ВРС отношенията са уредени.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото без правно основание.
Съгласно цитираната норма даденото без правно основание подлежи на връщане. В тежест на
ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, е да докаже при условията
на пълно и главно доказване фактическото разместване на имуществени блага, а в
тежест на ответника – въззивник е да установи наличието на основание за
получаване на сумата или за нейното задържане - в конкретния случай поради
извършено извънсъдебно прихващане. Наведените в отговора твърдения за
приспадане на процесната сума от общо присъдените разноски следва да се
квалифицират именно като материалноправно възражение за прихващане, доколкото
се поддържа настъпване на предпоставките на погасителния способ преди
предявяване на иска.
Прихващането е способ за прекратяване
на две насрещни еднородни, ликвидни и изискуеми задължения до размера на
по-малкото от тях – чл.104, ал.2 ЗЗД. Прихващането има прекратително действие
по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на
неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по
право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане.
При извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от прихващането,
изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна.
В случая между страните не е налице
спор, че в деня на подаване на заявлението по чл.414 от ГПК ответникът е фактурирал
направените за заповедното производство разноски в размер на 50 лева – ю.к.
възнаграждение и 111.29 лв. – държавна такса. Липсва спор и че сумите са усвоени
от ответника чрез директен дебит преди стабилизиране на издадената заповед за
изпълнение. Безспорно се установява и че с решението по чл.422 от ГПК размерът
на разноските за заповедното производство е ревизиран с оглед изхода на спора,
като е редуциран до 65,84 лева. След възстановяване на сумата от 111.29 лева с
решение гр.д. 10564/2018г. на ВРС, предвнесена се явява единствено процесната
сума от 50 лева, която е в по-малък размер от реално присъдената.
Отговорността за заплащане на разноски
произтича от процесуалния закон въз основа на трикомпонентен фактическият състав
– неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски и влязъл в сила
съдебен акт. В случая отговорността за разноски в заповедното производство е
възникнала с влизане в сила на решението по чл.422 от ГПК, когато заповедта за
изпълнение е окончателно стабилизирана, при това в посочения в решението обем.
Следователно вземането на ответника за разноски не е съществувало към момента
на издаване на процесната фактура, както и към момента на плащането по нея. С
влизане в сила на решението обаче вземането на дружеството е възникнало и е станало
ликвидно и изискуемо, а следователно и компенсируемо.
Наред с ликвидността и изискуемостта
на активното вземане в размер на 65,84 лева са налице и останалите
материалноправни предпоставки на прихващането. Пасивното вземане на ищеца за
връщане на платената без основание сума в размер на 50 лева също е ликвидно
(безспорно), предвид признанието на ответника, обективирано протокол за
сторниране от 13.12.2018г. Изискуемостта на пасивното вземане е настъпила в
момента на получаване на сумата - 18.09.2017
г. Едностранното изявление на ответника за извършване на прихващане е направено в протокола за
сторниране от 13.12.2018г., преди образуване на настоящото производство на
17.01.2019г. С достигането му до ищеца най-късно с получаване на препис от
отговора на исковата молба фактическият състав на прихващането е завършен. Погасителният
ефект на едностранното изявление се е породил с обратна сила, считано от
момента, в който прихващането е било възможно - 22.11.2018 г. (влизане в сила
на решението по гр.д.№ 17965/17 г. на ВРС, когато е настъпила ликвидността на
активното вземане).
По тези съображения съдът следва да зачете
настъпилия ефект на извършеното от ответника прихващане и да приеме, че
вземането на ищеца за връщане на дадената без основание сума в размер на 50
лева е погасено с насрещното вземане на ответника в размер на 65,84 лв. за
разноски за заповедно производство, присъдени по гр.д.№ 17965/17 г. на РС Варна.
Поради формирания извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД,
първоинстанционното решение, с което същият е уважен следва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №4432/21.10.2019г., постановено по
гр.д. № 508/2019г. на РС – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С.Д. с ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп № 33, иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева, претендирана като получена без основание
сума по фактура №
**********/07.09.2017 год., с която ответното дружество се е обогатило
неоснователно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.