Р Е Ш
Е Н И Е
№226
гр. Несебър, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав
в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 680 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищецът Я.Т.К. иска „П.т.” ООД да бъде осъдено да
му заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от трудова злополука от 23.05.2018г. и сумата от 2517,12 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудовата злополука,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 23.05.2018г. до
окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че на 23.05.2018г.
ищецът изпълнявал служебните си задължения към ответника, като с колегата си
Манол Д.следвало да извършва доставки по поръчка на артикули на магазин „Бора Бора”, както и монтажи. Навежда, че следвало да монтират
секция в гр. Ахелой и около 17:00 часа се подготвили да започнат монтажа.
Установили, че на мястото, където следвало да се монтира секцията, бил
разположен приемник на кабелна телевизия. По разпореждане на клиента се опитали
да го демонтират. Ищецът забелязал, че устройството се отваря, поради което си
послужил с наличния му фазомер, който в един момент
отхвръкнал и се забил в дясното му око. Сочи, че изпитал ужасна болка, не можел
да се ориентира какво се случва, не виждал нищо. Излага, че бил приет по
спешност в Очна болница „Бургас” с диагноза „разкъсна
рана на дясно око с плорибиране или загуба на
вътреочна тъкан”. Твърди, че била извършена операция на дясното му око.
Навежда, че злополуката била декларирана в ТП на НОИ, а резултатите от
разследването й били обективирани в протокол № 5103-02-14 от
10.07.2018г. на ТП на НОИ Бургас. Обръща внимание, че се констатирало нарушение
от работодателя – на чл. 166 от Наредба № 7. Сочи, че злополуката е призната за
трудова с разпореждане № 5104-02-79 от 12.07.2018г. на ТП на НОИ Бургас.
Развива съображения за влошено здравословно състояние след инцидента, вкл. шест
операции на дясното око. Навежда, че във връзка с тях от негова страна са
извършвани разходи – за транспорт, хотел, храна, лекарства и други, а две от
операциите заплатил сам – на стойност 1486 лв. Излага, че му била нужна помощ
постоянно, не могъл да полага грижи за децата си. Развива подробни съображения
в тази насока. Навеждат се и подробни доводи за страданията, които ищецът е
претърпял. Анализират се събраните в хода на процеса доказателства в тази
връзка. Излагат се съображения и за наличие на достатъчно доказателства за имуществени
вреди, претърпени от ищеца. Сочи се, че ответникът не е доказал наличието на
„груба небежност”. Развиват се съображения за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. С тези доводи моли
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „П.т.” ООД е депозиран отговор,
с който исковете се оспорват по основание и размер. Не се оспорва
обстоятелството, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника като
„монтажник” в отдел „Мебелен магазин Бора Бора” – по
трудов договор № 292 от 27.03.2017г. Сочи се, че към момента трудовият договор
е прекратен. Обръща се внимание, че К. е предприел дейност, която е извън
неговите трудови задължения – да премахва приемник на кабелна телевизия, който
бил в дома на купувача на секцията. Твърди се, че на ищеца не е предоставян фазомер за работа и работодателят не е имал задължение да
предоставя информация или инструкция за ползване на такова оборудване. Излага
се, че ищецът нарушил изискванията за безопасност при работа. Сочи се, че не
ползвал предпазни средства. Прави се извод, че става въпрос за груба небрежност
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Навежда се, че ищецът е причинил вредоносния
резултат на 100 процента или на 99 %. Оспорват се констатациите в протокола на
НОИ за допуснати нарушения от ответника. Развиват се съображения за наличието
на заболяване у ищеца – епилепсия, което в нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ
не било декларирано пред работодателя. Отправя се възражение по чл. 200, ал. 3 КТ поради получени от ищеца обезщетения за временна неработоспособност.
Оспорват се твърденията на ищеца, че бил лишен от възможността да помага в
семейството си. Оспорва се размерът на претендираното
обезщетение. Развиват се съображения срещу претенцията за имуществени вреди.
Акцентира се върху обстоятелството, че лихва върху имуществените вреди би
следвало да се дължи от датата на внасяне на исковата молба в съда, но не и
преди това. Протоколът и разпореждането за трудова злополука се оспорват като
нищожни. Твърди се, че липсват доказателства за връчване на разпореждането за
трудова злополука, поради което не става ясно дали ответникът е могъл да
обжалва същото. Сочи се, че ищецът е действал при умишлено несъобразяване с
основните му трудови функции. Развиват се подробни съображения за
придружаващото заболяване на ищеца. Навежда се, че от ищеца са доказани
имуществени вреди единствено в размер на 1486 лв., а останалите представени
документи не могат да бъдат свързани с трудовата злополука.
От съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се
разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е настъпила посочената от него
трудова злополука, че към този момент е бил в трудово правоотношение с
работодателя – ответника, причинната връзка между злополуката и посочените
увреждания. Следва да докаже, че е претърпял неимуществени вреди в посочените
размери. Следва да докаже и настъпили имуществени вреди в претендираните
размери.
По
направеното възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ в доказателствената тежест на ответника по делото е да установи,
че трудовото злополука е настъпила поради допуснатата груба небрежност от
страна на работника Я.Т.К..
Във връзка с горния фактически състав и възраженията
на страните, съдът намира следното по отделните елементи:
По въпроса за настъпилата трудова злополука:
В
практиката на върховната инстанция трайно е застъпено, че за да се приеме една
злополука за трудова е необходимо да има постановен акт по смисъла на чл. 60,
ал. 1 КСО – разпореждане от длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, за признаването
й. В случая от такова длъжностно лице е издадено разпореждане № 5104-02-79 от
12.07.2018г. (на л. 165 от делото). Ответникът „П.Т.” ООД е бил страна в така
развилото се административно производство и в процеса не са наведени твърдения
от негова страна да е обжалвал разпореждането по реда на чл. 117 КСО (арг. от чл. 60, ал. 4 КСО). Както е посочено в чл. 17, ал.
2 ГПК в такъв случай съдът би могъл да разгледа единствено валидността на
административния акт. В практиката на ВКС (Определение № 176 от 07.03.2014г. по
ч.гр.д. № 670/2014г. по описа на IV гр. о. на ВКС) е прието, че такова оспорване по чл. 17,
ал. 2 ГПК на разпореждането за признаване на трудова злополука следва да бъде
направено с отговора на исковата молба и пропускът за това препятства
разглеждането му. В случая възражение за нищожност на разпореждането е
направено в първото съдебно заседание по делото и е докладвано от съда в това
заседание като възражение на страна по делото. Същото обаче не може да бъде
разглеждано по същество в настоящия процес (вкл. и възражението за нищожност на
протокола), доколкото е направено извън сроковете за това.
Дори
и да се приеме, че възраженията за нищожност на протокола и разпореждането са
направени в срок, съдът намира същите за неоснователни. Видно от протокол №
5103-02-14/10.07.2018г. (на л. 161 от делото) същият е издаден въз основа на
Заповед № 1015-02-103 от 01.06.2018г. на ръководителя на ТП на НОИ – Бургас. В
него е вписана комисия за разследване на злополуката в състав: председател –
инж. Петър Колев, старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, членове – Ася
Динева – главен инспектор в дирекция „ДИТ” Бургас, Петър Стойчев – управител на
„П.Т.” ООД и Тома Попов – представител на работниците и служители в КУТ към „П.Т.”
ООД. За присъствал в протокола се е подписал ищецът. Всички посочени лица са
положили подписите си в протокола (на л. 164 от делото) и тези подписи не са
оспорени в настоящото производство. По арг. от чл.
58, ал. 6 КСО резултатите от разследването (за трудова злополука) се оформят в
протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното.
Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния
осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на
осигурителя/предприятието ползвател. Самата процедура по съставяне на протокола
е разписана подробно в Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки (Наредбата). В чл. 8, ал. 2 от
Наредбата изрично е предвидено, че като членове на комисията (която трябва да
извърши разследването и да оформи резултатите от него в протокола по чл. 10 от
Наредбата) се включват: представители на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", по един представител на работодателя и на работещите
от комитета или от групата по условия на труд, както и на други компетентни
органи в зависимост от конкретния случай. Такава възможност е дадена за
случаите по чл. 7, ал. 2 от Наредбата - когато има данни, че е причинено
увреждане на повече от трима работещи или злополуката е довела до инвалидност
или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания.
С оглед констатациите за здравословното състояние на ищеца към момента на
разследването на злополуката (епикриза от очна
болница „Бургас” на л. 154 от делото) е било напълно логично да се приеме, че
злополуката би могла да доведе до инвалидност на лицето и посочената комисия по
чл. 8, ал. 2 от Наредбата е определена правилно от компетентния орган. Ето защо
протоколът по чл. 10 от Наредбата е издаден от компетентна комисия, определена
по надлежния ред, като участието в нея на управителя на дружеството работодател
не представлява основание за нищожност, а изпълнение на чл. 8, ал. 2 от
Наредбата.
Във връзка с горното следва да се акцентира и на
обстоятелството, че протоколът е изготвен от компетентна комисия и с
необходимото съдържание по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Самият протокол е
подписан и от управителя на работодателя (въпреки възраженията на ответника, че
е съставен без участието на представител на негов представител), като в срока
по чл. 11 от Наредбата не са постъпили възражения срещу този протокол. Става
въпрос за официален свидетелстващ документ, съставен при спазване на
процедурите по цитираната Наредба, който носи подписа на управителя на
дружеството ответник. Поради тази причина и на основание чл. 193, ал. 3, изр. 1
от ГПК на ответника е указано да докаже твърденията си за неистинност на съдържанието
на този документ. Съдът намира, че такова доказване не е проведено. Самите
доказателства, които ответникът ангажира, са свидетелските показанията на
свидетелите Йорданов и Добрев. И двамата свидетели са участвали в
производството по разследване на трудовата злополука, като са дали писмени
обяснения (на л. 137 за св. Д.и л. 139 – л. 141 за св. Йорданов). Ето защо
показанията им са взети предвид при съставяне на протокола и ако ответникът не
е бил съгласен с изводите, основаващи се на всички събрани при разследването
доказателства (вкл. и тези показания), той е следвало да изложи възраженията си
в срока по чл. 11 от Наредбата или чрез обжалване на разпореждането за
признаване на трудова злополука (по реда на чл. 117 КСО). Такова нещо не е
сторено, поради което с показания в рамките на съдебното производство, дадени
от същите лица, не могат да се оборват направените в рамките на разследването
констатации. По арг. от чл. 58, ал. 6 КСО протоколът
е валиден до доказване на противното, а противното не се доказа в рамките на
настоящото производство. Както се посочи липсват доказателства в тази насока, а
показанията на лица, участвали и в административното производство (в което
съдържанието на протокола не е оспорено) не могат да са годни доказателства за
оборване на съдържанието му.
Горните изводи мотивират съда да приеме, че е
проведена надлежна процедура по разследване на трудовата злополука, приключила
с валиден и законосъобразен административен акт, като разпореждането за трудова
злополука и протоколът, въз основа на който е издадено, са официални документи,
които имат обвързваща съда материална и формална доказателствена
сила и следва да се кредитират изцяло. Ако ответникът е имал твърдения, че разпореждането
за трудова злополука не му е връчено и поради тази причина не е обжалвал същото
и то не е влязъл в сила административен акт, той е следвало да ги въведе в
процеса в съответните срокове за това (отговора на исковата молба или на
по-късен етап при спазване на чл. 147 ГПК), но не и за пръв път с писмената
защита по делото. Ето защо не следва да бъде обсъждан въпросът за връчване на
разпореждането за трудова злополука.
Между
страните не се спори (и съдът е отделил този факт като безспорен между тях), че
към момента на настъпване на трудовата злополука ищецът е бил в трудово
правоотношение с работодателя – ответника.
По
отношение на възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ, направено от ответника:
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Доказателствената
тежест за доказването на допуснатата груба небрежност от страна на работника
лежи върху работодателя (ответник по делото). Съгласно константната практика на
ВКС не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, като при всеки случай следва конкретно да се
преценява дали нарушението на безопасността на труда е извършено при груба
небрежност. Към понятието "груба небрежност" по аналогия следва да се
приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК. Според тази разпоредба, непредпазливостта
бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост.
Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването
на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Както е прието в
Решение № 202 от 12.12.2014г. по гр.д. № 1298/2014г.
по описа на III гр.о. на
ВКС (и в цитираните в него) винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на
повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В
този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна
връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК
на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият
е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма
част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на
работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен
случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на
работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на
труд, не е достатъчен да презюмира, че работникът не
е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.
В светлината на изложеното съдът намира за
необходимо да обърне внимание на констатациите, направени с протокол № 5103-02-14/10.07.2018г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 23.05.2018г., който се кредитира по изложените вече
съображения. Според резултатите от проверката във връзка със злополуката от
23.05.2018г. същата е настъпила поради загуба на контрол от страна на ищеца
върху използван ръчен инструмент – фазомер, отвертка.
Констатирани са допуснати нарушения на нормативните актове от страна на
ответника – на чл. 166 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използуване
на работното оборудване. От комисията е направен извод, че работодателят не е
запознал (вкл. и в писмена форма) работниците и служителите за начина на
използване на работно оборудване – фазомер. От една
страна съдът вече посочи, че констатациите на протокола следва да се кредитират
изцяло. От друга страна от показанията на св. Д.(колега на ищеца и очевидец на
инцидента) се установява, че в работата си служителите на дружеството (вкл.
свидетелят и ищецът) използват фазомери, закупени от
тях, за които работодателят им възстановява средствата. Ето защо по делото се
доказа, че на работниците е било предоставено за ползване оборудване – фазомер, което те използвали в пряката си работа. Поради
тази причина не могат да се приемат за основателни доводите на ответника в
насока, че ответникът изобщо не е осигурявал и предоставял на ищеца фазомер. Обстоятелството, че работниците сами са закупували
фазомерите, не означава, че такива не са им
„предоставяни”, тъй като от показанията на св. Д.категорично се установява, че
са закупувани именно с цел изпълнение на служебните задължения, за което от
работодателя са им възстановени и съответните суми. Следователно съдът приема
за установено нарушението на безопасните условия на труд, допуснато от
работодателя, констатирано с цитирания протокол.
От друга страна по делото се установяват и конкретни
нарушения от страна на работника. На първо място при работата си с фазомера той не е използвал работни очила. От показанията
на свидетелите Д.и Йорданов се установява, че работодателят е осигурил на
работниците всякакъв вид работно облекло, вкл. и предпазни очила. Този извод се
затвърждава и от изготвения протокол от разследване
на трудовата злополука, в който не е вписано работодателят да не е осигурил на
работника предпазни очила. Ето защо в частта, в която сочи, че на работниците
не са предоставяни предпазни очила, показанията на св. Костадинова не следва да
се кредитират. От една страна същите не се потвърждават от показания на лица,
които са пряко заети с работата в дружеството ищец. От друга страна в цитирания
по-горе официален документ не са направени констатации, които да потвърждават
тези показания в посочената част. Установява се, че работникът не е носил
осигурените от работодателя лични предпазни средства - предпазни очила. Касае
се за поведение, което и най-небрежният би положил, тъй като (видно и от
изготвения протокол от разследването, а и от показанията на св. Д.– очевидец на
инцидента) ищецът е бил в изключителна близост до приемника и е боравил с остър
инструмент – фазомер. Т.е. той е боравил с остър
инструмент в близост до очите си, поради което е следвало да използва предпазни
очила. В такава насока е и постановена при сходен казус практика на ВКС –
Решение № 54 от 24.03.2016г. по гр.д. № 3804/2015г. на III гр. о. на ВКС. От показанията на св. Д.се установява също така, че
практиката в дружеството при извършване на монтажи била следната – в случай, че
клиентът изисква допълнителни услуги от страна на монтажистите (подобно на
премахването на приемник на телекомуникационна компания – както в процесния случай), работниците следва да се свържат с управителя
на дружеството или управителя на магазина, да поискат позволение и при даване
на такова да извършват съответната услуга. Видно е, че демонтирането на
приемник на съответната компания не влиза в трудовите функции на работниците на
длъжност „монтажист”. В длъжностната характеристика на ищеца (отразена и в
протокола за разследване на трудова злополука) се включват разчитане на чертежи
на дограма, измерване с измервателни уреди, рязане на сглобки на плоскости и
детайли под наклон, пробиване на отвори на многовретенна добивна
машина с и без шаблон, сглобяване на дограма по чертеж от готови детайли,
използване на лепила и лакове съобразно предназначението им, почистване на
машините и работните пространства. Премахването на приемници
с цел довършване монтирането на съответните мебели не е било сред задълженията
на ищеца. Установява се, че в конкретния случай от ищеца и св. Д.не е изискано
и съгласие от работодателя за извършването на тази дейност. Поради изложеното
съдът приема, че ищецът е пристъпил към демонтирането извън рамките на
трудовите си функции. От протокола за трудова злополука и от показанията на св.
Д.(пряк очевидец на инцидента), а и от твърденията на ищеца, се установява, че
именно в процеса на демонтиране на съответния приемник К. е загубил контрол
върху фазомера, последният отхвръкнал и се забил в
окото му. Вследствие на това е настъпила и процесната
трудова злополука.
От така установените факти по делото могат да се
изведат конкретните причини за настъпване на злополуката. Според съда в пряка
връзка с възникване на злополуката са следните причини: 1. работникът е
предприел извършването на дейност, която е извън трудовите функции, без
одобрението на работодателя; 2. не е използвал предпазни очила и 3.
работодателят не е запознал (вкл. и в писмена форма) работниците и служителите
за начина на използване на работно оборудване – фазомер.
От съществено значение в случая е каква част от тези вреди са в причинна връзка
с поведението на работодателя и каква част от тях – с поведението на работника.
Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е степен на небрежност, при
която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При
трудовата злополука, за да има съпричиняване следва
да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно
старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични
правила и изисквания за безопасност. В случая работникът е извършвал дейност
извън трудовите си функции и не е използвал предпазни очила. Съдът намира, че с
тези си действия К. е пренебрегнал основни технологични правила и изисквания за
безопасност на полагания от него труд. Предприемайки описаните действия, той не
е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек в такава
ситуация. Ето защо той безспорно е действал при условията на „груба небрежност”
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Същевременно работодателят също е допуснал
нарушения на безопасните условия за труд, които са в причинна връзка с
настъпилата злополука, тъй като на работника не е направен нужният инструктаж
за работа с фазомер (макар да са проведени начален
инструктаж за безопасност и здраве при работа и периодични инструктажи – видно
от извадки от книгата за инструктаж на л. 147 – л. 151 от делото). С оглед
изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и баланс
между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия,
настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 50% съпричиняване,
с който процент следва да се намали размерът на полагащото се обезщетение. Този
извод на съда се основава най-вече на обстоятелството, че вината за допуснатите
нарушения, описани по-горе, се поделя равностойно между работника и
работодателя. Така например работодателят не е положил дължимата грижа във
връзка с информация и инструкции до работника за работното оборудване. От друга
страна, макар да не е получил нужната информация, работник е следвало да съобрази
ситуацията и близостта на окото си до опасния (остър) уред, който използва.
Следвало е да съобрази и, че извършва дейност, извън трудовите си функции.
Всички тези факти водят до извод, че отговорността за настъпилата трудова
злополука е равностойна. И работникът, и работодателят са пренебрегнали
определени правила за безопасни условия на труд, като тежестта на
пренебрегнатите от всеки един правила, които са в причинна връзка със
злополуката, е равна. Поради тази причина съдът достигна до краен извод, че
допуснатото съпричиняване от работника е в размер на
50 %. Не може да се приеме една от лансираните от ответника тези, че
злополуката се дължи на 100 % на поведението на ищеца, който умишлено я е
причинил. В подобен случай злополуката не би следвало изобщо да се признава за
трудова, а както вече се посочи – налице е валиден административен акт за
признаването й за такава, което само по себе си изключва възможността
злополуката да е причинена умишлено от пострадалия.
Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука и със
свое недобросъвестно поведение при постъпване на работа. Вярно е, че в
представената при постъпване на работа карта от предварителен медицински
преглед, издадена от доктор Ганева (на л. 104 от делото) липсва вписано
заболяване на ищеца – епилепсия. По делото са събрани други медицински
документи, които установяват наличието на такова заболяване у К. (епикриза на л. 154 – л. 155 от делото, медицинска документация
от д-р Ганева на л. 175 – л. 202 от делото, експертно становище от клиника
„Нервни болести” при Втора МБАЛ – София на л. 203 от делото). От заключението
на д-р Ганева се установява, че приеманите от ищеца медикаменти не влияят на
неговата умствена и физическа активност, работоспособността му е запазена и
няма ограничения в изпълнението на трудовите дейности. Подобен е изводът на
невролог от клиника „Нервни болести”, като е посочено, че пристъпите са редки и
се повлияват от терапията. Както е прието в практиката на ВКС (напр. Решение №
178 от 10.09.2019г. по гр.д. № 3418/2018г. по описа на IV гр. о.) наличието на съпътстващо заболяване при пострадалия следва да се
преценява през призмата на причинната връзка между това заболяване и
злополуката. Ако причина за злополуката е самото заболяване, то същата не може
да бъде регистрирана като трудова. Както вече се посочи с влязъл в сила акт е
установено, че злополуката е трудова, поради което това само по себе си
изключва възможността причина за злополуката да е заболяването на ищеца. Наред
с това от съществено значение е дали даденото заболяване е повлияло конкретното
поведение на лицето и е в причинна връзка с настъпилата злополука. По делото е
разпитан св. Д.– очевидец на злополуката. От показанията му се установява
самият механизъм на настъпването й – при механично въздействие от страна на К.
върху приемника с фазомера, ищецът е загубил контрол
над него, същият е отскочил и е наранил окото му. Св. Д.не сочи към този момент
да са се реализирали факти, които биха могли да обвържат поведението на ищеца с
дадено заболяване. Не се сочи към този момент К. да е получил какъвто и да е
пристъп, който да е причина за загуба на контрола върху фазомера.
Самият свидетел сочи, че не е очевидец на припадъци, получавани от ищеца, като
не е видял и други необичайни симптоми в поведението на пострадалия. При
липсата на конкретни признаци, сочещи на проявление на заболяването на К. към
момента на настъпване на злополуката, не може да се приеме, че същото му е
повлияло. Поради тази причина е безпредметно да се обсъждат и представените
листовки с възможните нежелани реакции от употребяваните от К. медикаменти. Не
е било необходимо и назначаване на експертиза с поставените от ответника въпроси,
тъй като отговорите по нея биха били хипотетични и общи за съответния вид
заболяване. Както се посочи от значение е конкретиката
на случая, а от разпита на очевидец на случая и при разследването на трудовата
злополука не са събрани никакви конкретни данни за поведение на К., което да е индиция за проявление на заболяването му точно в този
момент. При липсата на такива данни, съдът приема, че заболяването не се е
отразило на поведението на ищеца при настъпване на злополуката. Липсата на
деклариране на това заболяване може да се тълкува като недобросъвестно
поведение на работника, което обаче е ирелевантно към
настоящия случай. Още повече, че от неговия лекар му е даден медицинско
удостоверение (вписано и в съответния журнал за това – видно от копие от
амбулаторния дневник на лекаря на л. 292 – л. 295 от делото). Приетите по
делото медицински заключение от д-р Ганева и от невролог при клиника „Нервни
болести” гр. София затвърждават извода за липса на
връзка между заболяването на ищеца и настъпилия инцидент.
Относно размера на претендираните
от ищеца обезщетения и причинната връзка между тях и трудовата злополука съдът
прави следните изводи:
За неимуществените вреди:
Във
връзка с размера на обезщетението, което се дължи на пострадалото лице следва
да се има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
В
случаи като настоящия (при които е засегнато здравето на пострадалото лице)
следва да се съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, интензитета, продължителността и трайността на търпените болки и
страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното заболяване.
При
това положение настоящият съдебен състав счита, че от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза (на л. 167 – чл. 173) безспорно се установява, че
вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травма на дясното око с разкъсно-контузна рана с пролабиране
и загуба на вътреочни тъкани. Следва да се обърне внимание, че експертизата не
е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и
безпристрастна. От вещото лице е дадено заключение, че към момента на прегледа
от вещото лице визуса на дясното око е -0,1, като
зрението на пострадалия ще остане слабо, а вероятност за подобрение има след
прилагане на последващо лечение. Като процент вещото
лице определя зрението с това око (при разпита си в съдебно заседание на л. 281
от делото) като 10-20 %, като прогнозата за бъдещо подобрение е най-много с 10
%. От експертизата се установява, че през целия период на лечението ищецът е
изпитвал дискомфорт и силни болки, като към момента
състоянието му е задоволително – благодарение на проведените операции. В текста
на експертизата са описани и различните интервенции, провеждани по отношение на
ищеца – оперативно лечение при постъпване в „Очна болница” Бургас на
23.05.2018г., виктректомия на дясно око на
29.06.2018г., лечение на кръвоизлив в стъкловидното тяло в периода 29.06.2018г.
– 12.07.2018г., оперативна интервенция на 08.03.2019г. От заключението на
вещото лице може да се направи извод, че характера и степента на увреждането са
значителни. Става въпрос за трайно намалено зрение с едното око. Ищецът е
претърпял множество интервенции за подобряването на състоянието му и въпреки
това зрението с дясното му око е намаляло значително. В периода от злополуката
до прегледа на ищеца са констатирани и различни влошавания на състоянието му
(поддържане на трайно повишено вътреочно налягане, кръвоизлив в стъкловидното
тяло). Болките и страданията са търпени за един сравнително дълъг период от
време, като прогнозната е за трайно намалено зрение с дясното око.
Безспорно
травмата е причинила на ищеца морални страдания и загрозявания. Този факт се
потвърждава от показанията на свидетелите Костадинова и Янев. В тази връзка при
извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът достигна до извод, че
показанията на св. Костадинова следва да се кредитират в частта им относно
търпените страдания от ищеца, въпреки нейната възможна заинтересованост като
негова съпруга. Това е така, тъй като тези показания се подкрепят от всички
други данни по делото. Видно е, че показанията й съответстват на събраните
медицински документи относно хронологията на провеждането по отношение на ищеца
лечение след злополуката. Потвърждават се и от показанията на останалите
свидетелите по делото, вкл. и показанията на водения от ответника св. Добрев,
който също е възприел определени факти след злополуката (участвал е например в
посещението до дома на К. заедно със съпругата на управителя на дружеството
ответник). От показанията на св. Костадинова се установяват конкретни морални,
физически страдания и загрозявания, претърпени от ищеца. Още в деня след
инцидента той реагирал емоционално, непосредствено след първата операция бил
измъчван от силно главоболие, не можел да мокри лицето си в първите дни след
операцията, не можел да вдига тежко, притеснявал се за външния си вид – че няма
да има око, получавал подигравки когато носел вечер слънчеви очила. От
показанията й се установява, че за известен период от време и децата на ищеца
се страхували от него – поради превръзката на окото му. Конкретни факти за
състоянието на К. се установяват и от показанията на св. Стоянов – около 10 дни
след инцидента (когато се видели) ищецът бил отчаян, не знаел какво ще се случи
с него, бил притеснен за бъдещето си, в определен период рухнал, започнал да
страни от приятели. Всички тези обстоятелства сочат на съществени морални
страдания, които е претърпял ищецът (особено в първите месеци след инцидента).
Налице са и загрозявания, доколкото става дума за травма на око и за определени
периоди ищецът е носел превръзки и тъмни очила.
От
съдебномедицинската експертиза, от анализираните медицински документи и от
показанията на свидетелите Костадинова и Стоянов, се установява, че са налице
сравнително съществени интензитет, продължителност и трайност на търпените
болки. Самото лечение на ищеца е продължило през един сравнително дълъг период
от време, с няколко оперативни интервенции, последната около 10 месеца след
инцидента – на 08.03.2019г. Наред с това от заключението на вещото лице се
установява, че за постигане на допълнително подобрение в състоянието му е
необходимо последващо лечение. Т.е. травмата му се
характеризира с висок интензитет на болките и трайна продължителност на
лечението.
Самият
начин на получаване на травмата и обстоятелствата, при които е получена, също
се характеризират с висока степен на страдание, доколкото от механизма на
получаване на травмата става ясно, че на практика остър предмет се е забил в
дясното око на пострадалия. Последното безспорно предполага сериозен интензитет
на претърпените към този момент болки и страдания.
Както
вече се посочи прогнозата за развитието в бъдеще на състоянието на окото на К.
е свързана с последващо лечение, при което зрението с
дясното око би могло да се възстанови най-много до около 20-30 % (заключение на
вещото лице по приетата по делото експертиза). Т.е. изводът е, че възвръщане на
състоянието на окото от преди травмата не е възможно.
В
заключение може да се посочи, че по делото се установяват конкретни факти,
които имат отношение към засегнатите блага на пострадалия (обсъдени по-горе).
Всички тези факти, в тяхната съвкупност, водят до краен извод, че
здравословното състояние на лицето се е влошило съществено, един от органите му
(дясното око) е с намалена възможност да осъществява функциите си и това
състояние се характеризира с трайност и продължителност (с оглед трайно
намаленото зрение на дясното око и сравнително младата възраст на ищеца).
Еквивалент на това състояние на пострадалия може да се намери в обезщетение на
стойност от 50 000 лв., поради което съдът достигна до краен извод, че
справедливият размер на обезщетението за вреди е именно този.
За
имуществени вреди:
За
имуществени вреди се претендира сумата от общо 2517,12 лв., формирана от
следните пера: 1486 лв. – заплатена стойност на извършени две операции, 30 лв.
– за извършено рентгеново изследване, 565,08 лв. – транспортни разходи, 32 лв.
– заплатен билет за автобус за пътуване до гр. София, 149,04 лв. – заплатени
медикаменти, необходими за лечението му и 255 лв. – стойност на изписани очила.
Във връзка с имуществените вреди още веднъж следва да се акцентира на
обстоятелството, че искът е един и намира своето основание в претенцията за
осъществени разходи, които са в пряка връзка с трудовата злополука. Ето защо
добавянето на нови суми към общата претенция за имуществени вреди не
представлява предявяване на нов иск, а единствено увеличаване на искането (арг. от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК вр.
чл. 235, ал. 3 ГПК).
Видно от представени по делото 2 бр. приходни
касови ордери от „СОБАЛ” Бургас ООД (на л. 217 – л. 218 от делото), ведно с
приложени към тях 2 бр. фискални бонове, ищецът К. заплатил на 16.06.2018г.
сумата от 600 лв., а на 07.03.2019г. – сумата от 886 лв. И в двата фискални
бона е вписано, че сумата се заплаща за „оперативно лечение”. Същевременно от
медицинските документи, обсъдени и от вещото лице по съдебномедицинската
експертиза, се установява, че К. е претърпял оперативни лечения в „Очна
болница” Бургас на 23.05.2018г. и 29.06.2018г. Претърпял е и оперативно лечение
на 08.03.2019г. в МЦ за очно здраве „Фокус”. Всяко от тези лечения е било
свързано с травмата на окото му. Налага се извод, че К. действително е
претърпял оперативни интервенции, свързани с получената травма, за което е
доказал заплащането на сумата от 1486 лв. Съдът счита, че този разход е
направен от ищеца именно в причинна връзка с претърпяната от него трудова
злополука. Извършването на сочените операции е било необходимо единствено
поради получената травма в дясното око, която е вследствие от трудовата злополука.
Същото важи и за заплатени суми в размер на 30 лв. – за рентгеново изследване и
255 лв. – за закупуване на очила. За заплащането на сумата от 30 лв. е издадена
фактура от 24.05.2018г. – на л. 215 от делото (непосредствено след датата на
инцидента), както и формуляр за заплащането на услуга (на л. 216 от делото). За
закупуването на очила е издадена фактура, ведно с фискален бон (на л. 207 от
делото). Използването на очила е изписано на ищеца (видно от амбулаторен лист
от 05.09.2019г. на л. 206 от делото) именно във връзка с травмата от
23.05.2018г. – видно от снетата анамнеза. Следователно и тези разходи са
доказани и са в пряка причинна връзка с претърпяната травма.
На
следващо място се претендира присъждането на транспортни разходи, свързани с
лечението на ищеца. За доказването на транспортни разходи от заредено гориво са
представени общо 12 фискални бона – на л. 208 и л. 211 – л. 214 от делото.
Същите са за зареждано гориво на дати 08.06.2018г., 14.06.2018г., 21.06.2018г.,
29.06.2018г., 24.07.2018г., 06.08.2018г., 17.08.2018г., 21.08.2018г.,
08.03.2019г., 25.03.2019г., 05.04.2019г. и 07.05.2019г. Съдът намира за
доказано, че посочените разходи (с изключение на тези от последните три дати)
са пряко свързани с претърпяната от ищеца трудова злополука. От показанията на
свидетелите Костадинова и Стоянов се установява, че е било необходимо
непосредствено след операцията ищецът да посещава лекари и да му се правят
необходимите прегледи. В този период ищецът е посещавал регулярно град Бургас,
вкл. и за оперативно лечение от 29.06.2018г. Ето защо съдът приема за доказано,
че в периода 08.06.2018г. – 21.08.2018г. той е извършил транспортни разходи във
връзка с необходимост от прегледи и лечение на окото му. Същевременно
цитираните фискални бонове са издадени от бензиностанции в гр. Несебър и по
пътя към гр. Бургас (напр. с. Ахелой, кв. „Езеро”). Поради тази причина съдът
приема, че разходите доказват именно осъществен от ищеца транспорт по
направлението гр. Несебър – гр. Бургас и са пряко свързани с трудовата злополука.
Както се установи на 08.03.2019г. ищецът е претърпял и оперативно лечение в гр.
София, поради което фискалният бон от 08.03.2019г. за заредено гориво от
бензиностанция в Поморие от същата дата, също установява наличието на разходи,
свързани с трудовата злополука. От показанията на св. Костадинова се
установява, че ищецът е отишъл на контролен преглед гр. София и се прибирал с
автобус няколко дни след операцията, поради което фискален бон от „Юнион – Ивкони” ООД (на л. 212 от
делото) от 11.03.2019г. също доказва извършването на разходи, свързани с
лечението в размер на 32 лв. Що се касае за извършените разходи на
25.03.2019г., 05.04.2019г. и 07.05.2019г. по делото не се доказаха, а и от
ищеца не се твърдят факти, които да свържат транспортните разходи от тези дати
с трудовата злополука. Не се сочи и не се установява на тези дати или на близки
до тях К. да е пътувал във връзка с лечение на окото си. Ето защо плащанията по
тези три фискални бона в общ размер на 149,97 лв. не следва да бъдат приемани за
доказани транспортни разходи в пряка причинна връзка с претърпяната злополука.
Т.е. от транспортните разходи се доказа основателност на сумата от 32 лв. –
заплатен билет за автобус до гр. София и сумата от 415,11 лв. – за заредено
гориво във връзка с пътувания на ищеца за лечението му.
Във
връзка с претенцията за заплатени от ищеца медикаменти по делото са представени
11 бр. фискални бонове (на л. 208 – л. 210). Същите са за закупуване на
медикаменти – „агументин”, „дицинон”
(на 25.05.2018г.), „моксифлокаса капки за очи” (на
19.06.2018г.), „офтидорикс” (на 23.07.2018г.), „сперсадекс” (на 19.06.2018г.), „изкофен”
(на 14.06.2018г.), „лекарства” (на 16.08.2018г.), „бахтишен
файкова” (на 06.08.2018г.), „дакс
колир” (от 14.08.2018г.), „флоксал
маз” (от 13.03.2019г.), „офтидорикс
капки за очи” (от 18.03.2019г.) и „йелокс” (от
14.03.2019г.). Видно от приетите по делото медицински документи (указания за
следоперативен период на л. 18 – л. 19, епикриза от
медицински център за очно здраве „Фокус” на л. 31 – л. 32, епикриза
от „Очна болница” Бургас на л. 204 – л. 205) и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, на ищеца били предписани за лечение множество
медикаменти, сред които „флоксал” „тобрадекс”, „цикложил”, „алкаин”, „Yellox”, „Spresadex”, „Moxifoxan”, „Maxidex”. Доколкото голяма част от
закупените медикаменти отговарят на изписаните лекарства и на периодите, в
които са изписани, а освен това е налице доказано закупуване на медикаменти от
25.05.2018г. (непосредствено след инцидента, когато ищецът се е намирал в
болница) съдът намира, че в причинна връзка с инцидента са всички направени
разходи (с изключение на тези от 16.08.2018г., означени с общия термин
„лекарства”, които не могат да бъдат свързани с лечението на окото на ищеца).
Ето защо по това перо претенцията на ищеца следва да бъде уважена до сумата от
134,11 лв. – стойността на разходите, за които се признава, че са в пряка
връзка с трудовата злополука.
С
оглед всичко изложено до тук по отделните пера, съдът намира, че от ищеца са
доказани имуществени вреди в общ размер от 2352,22 лв. Налице е един
непрекъсваем процес започнал с претърпяната от ищеца трудова злополука и
завършил с осъществяването на операции, транспортни разходи, свързани с тях и
разходи за медикаменти и очила. Ето защо съдът счита, че сумата от 2352,22 лв.
представлява имуществена вреда, претърпяна от ищцата, вследствие на трудовата
злополука.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
базисната сума, която следва да бъде определена като обезщетение за ищеца за
неимуществени вреди е 50000 лв., за имуществени вреди 2352,22 лв. С приспадане
на процента съпричиняване, приет от съда (50 %) се
налага краен извод, че в полза на Я.К. следва да се присъдят 25 000 лв. –
за неимуществени вреди и 1176,11 лв. – за имуществени вреди. Посочените суми
следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
23.05.2018г. От ответника е направено възражение, че лихвата за забава следва
да се присъди от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на
увреждането. Въпросът за момента, от който се дължи лихвата при трудова
злополука, е разрешен в практиката на върховната инстанция. Така напр. с
Решение № 133 от 28.05.2011г. по гр.д. № 664/2010г. по описа на III гр.о. на ВКС е прието, че вземането на ищеца за
вреди - имуществени и неимуществени, става изискуемо от деня на настъпване на
събитието - чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Причинителят на вредата, съответно
работодателят, отговарящ обективно за настъпилите увреждания, е изпаднал в
забава и без покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо претенцията за лихва следва
да бъде уважена от датата на настъпване на злополуката – 23.05.2018г.
По възражението на ответника за прилагане на чл.
200, ал. 3 КТ:
От
страна на ответника е направено искане получените от ищеца суми като
обезщетение за временна неработоспособност, да се приспаднат от стойността на
присъдените в негова полза обезщетения. В тази връзка по делото са доказани
получени обезщетения за временна неработоспособност от страна на ищеца в общ
размер от 2888,87 лв. (удостоверение от ТП НОИ Бургас на л. 228 от делото).
Съдът намира обаче, че размерът на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди не може да бъде намален с тази сума. Това е така, тъй като целта на чл.
200, ал. 3 КТ е да не се допуска неоснователно обогатяване чрез получаване на
едни и същи суми два пъти – един път от работодателя и един път от общественото
осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи
се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. В
такъв смисъл е и практиката на върховната инстанция – напр. Решение №
23.04.2019г. по гр.д. № 3649/2018г. на III гр. о. на ВКС. Както е посочено в
цитираното решение обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените
болки и страдания чрез предоставяне на други блага и няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване. Поради това получаването на двете
обезщетения не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване. В
каузалната си практика върховната инстанция е имала повод да се произнесе и в
насока, че полученото обезщетение по обществено осигуряване не следва да бъде
приспадано и от обезщетението за имуществени вреди, когато същите представляват
разходи, свързани с лечението на съответното заболяване, получено от трудовата
злополука – Решение № 548 от 06.12.2010г. по гр.д. № 1119 от 2009г. по описа на
III гр. о. на
ВКС. В случая ищецът не претендира пропуснати ползи от загубата на трудово
възнаграждение, а обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди,
представляващи разходи. Ето защо не са налице основания полученото обезщетение
по обществено осигуряване да бъде приспаднато по реда на чл. 200, ал. 3 КТ от
дължимите на ищеца обезщетения, заявени в настоящия процес.
С оглед всичко изложено до тук, съдът достигна до краен извод, че искът за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на трудова злополука от 23.05.2018г. следва да бъде уважен до сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането и отхвърлен до пълния предявен размер от 80 000 лв. Искът за имуществени вреди следва да бъда уважен до сумата от 1176,11 лв., ведно със законната лихва от 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането и отхвърлен до пълния предявен размер от 2517,12 лв.
При
този изход на спора от всяка от страните се дължат разноски съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. От ответника е представен
списък за разноски (на л. 301 от делото), с който се претендира присъждането на
сумата от 13 лв. – платени държавни такси и сумата от 3600 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. Посочените разходи са доказани (видно от преводно
нареждане на л. 123 от делото и договор за правна защита и съдействие на л. 129
от делото). Ето защо при определяне на съразмерно дължимите на дружеството
разноски (съобразно с отхвърлената част от исковете) следва да се използва за
база сумата от 3613 лв. От ищеца се претендират разноски в размер на 4500 лв.
(видно от списък на л. 296 от делото) – заплатено възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие (заплащането на което е доказано с 4 бр. фискални
бонове – на л. 297 – л. 300 от делото). Въпреки възражението на процесуалния
представител на ответника, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 78,
ал. 5 ГПК за намаляване на така заплатеното възнаграждение към минимума,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Минимумът при размера на предявените
искове е около 3000 лв., следователно възнаграждението от 4500 лв. не го
надвишава съществено. В същото време делото се характеризира с фактическа
сложност (събран е голям по обем доказателствен
материал, в това число множество писмени доказателства, гласни доказателствени средства, експертиза) и с правна сложност
(въведени са множество правни доводи и възражения от страните). Поради тази
причина съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. не е
прекомерно и същото следва да бъде взето като база при изчисляване на дължимите
в полза на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете. При това
положение в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1427,49
лв. – съразмерно на уважената част от исковете, а на ответника разноски в
размер на 2466,88 лв. – съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С оглед обстоятелството, че
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство, при
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Несебър държавна такса върху уважените размери на исковете в размер
на 1050 лв. – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. На същото основание ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Районен съд Несебър и
сумата от 126,89 лв. – изплатени за съдебномедицинска експертиза от бюджета на
съда, съответна на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„П.т.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Я.Т.К.,
ЕГН **********,***, обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди,
претърпени от трудова злополука от 23.05.2018г., в размер на 25 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА
„П.т.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Я.Т.К.,
ЕГН **********,***, обезщетение по чл. 200 КТ за имуществени вреди в размер на 1176,11 лв., представляващи разходи за оперативни интервенции,
рентгеново изследване, заплатени медикаменти, стойността на закупени очила и
заплатен транспорт, вследствие на трудова злополука от 23.05.2018г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2517,12 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.т.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Я.Т.К., ЕГН **********,***, сумата от 1427,49 лв., представляваща направени по делото разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я.Т.К., ЕГН **********,***, да заплати на „П.т.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2466,88 лв., представляваща направени по делото разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „П.т.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 1050
лв., съобразно размерите на уважените искове, както и сумата от 126,89 лв. – заплатена сума за
съдебномедицинска експертиза от бюджета на съда, съответната на уважената част
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: