Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
09.06.2021 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
19.05.2021 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
40 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63,
ал.1,
предл.IІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А. П.”, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представляван от А. Д. П., ЕГН **********,
подадена чрез чрез адв. Н.Г.Д.,***,
против Решение №260038 от 05.02.2021 год., постановено по АНД №1331/2020 год. по
описа на Районен съд –Кърджали, с което е потвърден електронен фиш Серия ** №***,
издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение, установено и заснето с АТСС.
В жалбата касаторът заявява, че не е доволен от така постановеното
съдебно решение, поради което в законоустановения
срок обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалният закон, като моли за неговата отмяна и за
постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменен, като незаконосъобразен, електронен
фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали. Касаторът
твърди, че в обжалваното съдебно решение, първоинстанционният
съд не е обсъдил и анализирал всички релевирани
възражения досежно незаконосъобразността на електронен
фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, в това число, съдът не взел
предвид и изложената в хода по същество теза, че в настоящият случай е приложим
общият ред по ЗАНН за установяване на административното нарушение и налагане на
наказание, съответно чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление, в каквато насока е формирана константна практика на
Административен съд - Кърджали, обективирана в
цитираните в жалбата съдебни решения. На следващо място касаторът твърди, че са допуснати съществени нарушения в
производството по издаването на процесният електронен
фиш Серия ** №*** на ОДМВР – Кърджали. Сочи, че в обстоятелствената част на процесният фиш липсва описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, като наказващият орган единствено
преписал дословно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, без да опише и
индивидуализира нарушение, за което налага санкция с процесния
електронен фиш. Излага довод, че във всеки един електронен фиш следва да има
описание на нарушението, за да е възможно упражняване правото на защита и да
стане ясно, за кои факти се ангажира отговорността на наказаното лице и че със
спазване изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която разпоредба препраща
нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, с описание на съставомерните
факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване
правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение
забраните за повторни наказателни преследвания. На следващо място касаторът сочи, че съгласно санкционната разпоредба на
чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, на лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага
имуществена санкция от 2000 лева - за юридическо лице или едноличен търговец, а
съгласно ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Твърди,
че в случая е налице несъответствие между нарушението, посочено в ЕФ и
фактическият състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране
посредством ЕФ, а именно - установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди също така, че в
настоящия случай, в обстоятелствената част на процесния
фиш никъде не е посочено, че е установено управление на МПС без сключена и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
а съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в ЗДвП. Сочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира
императивното изискуемото се съдържание на електронния фиш и че в тази
разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето
с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция. Излага и
аргумент, че съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№3 от 03.07.2014 год. по тълк. дело №5/2013
год. на ВАС, институтът на „имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на
чл.83, ал.1 от ЗАНН, не е идентичен с „глобата”, която е едно от административните
наказания, предвидени в чл.13 - глава втора „Административни нарушения и
наказания” от ЗАНН и че предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания
са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като
административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно -
чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл.24 и чл.26 от ЗАНН. Сочи също, че имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност,
като законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти, както и че двата института са
самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби и поради
това, правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва
механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица
и на еднолични търговци. Излага и довод, че тези различия не допускат
приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за
имуществената санкция, поради което, в случая може да се направи обосновано заключение, че е
налице неправилна правна квалификация, респ. неправилно приложение на
материалния закон, тъй като за така описаното в процесният
електронен фиш нарушение - неизпълнение на задължението за сключване на
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е неприложим особения
ред за установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ. Не на последно
място, касаторът сочи, че в процесния
електронен фиш е визиран и текстът на чл.638, ал.4 от КЗ, касаещ
установяване с АТСС на управление на МПС, за което няма сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност”, която разпоредба не кореспондира с
фактическото описание на процесното нарушението, като
твърди, че това несъответствие води до нарушаване правото на защита на наказаното
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е
самостоятелно основание за отмяна на електронният фиш. Предвид гореизложеното, касаторът моли с жалбата, настоящата инстанция да отмени
Решение №260038 от 05.02.2021 год., постановено по АНД №1331/2020 год. на Pайонен съд - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно
и да постанови съдебен акт, с който да отмени електронен фиш Серия ** №***,
издаден от ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразен. Моли също така, ОДМВР - Кърджали
да бъде осъдена да заплати направените съдебни разноски от страна на
жалбоподателя в производството по АНД №1331/2020 год. пред Pайонен
съд – Кърджали, както и в настоящото КАНД пред Административен съд - Кърджали.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът
ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А. П.”, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, не се представлява. От упълномощения му процесуален
представител – адв.Н.Д. от АК-***, преди съдебното заседание
е депозирано писмено становище, в което заявява, чу поддържа
депозираната касационна жалба срещу Решение №260038 от 05.02.2021 год.,
постановено по АНД №1331/2020 год. на Pайонен съд -
Кърджали, с искане за неговата отмяна и постановяване на съдебно решение, с
което да бъде отменен електронен фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР –
Кърджали, като незаконосъобразен. Моли съда да приеме депозираната касационна
жалба за основателна и да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение
№260038 от 05.02.2021 год., постановено по АНД №1331/2020 год. на Pайонен съд - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно
и да отмени електронен фиш Серия ** № ***, издаден от ОДМВР - Кърджали като
незаконосъобразен. Заявява, че в касационната жалба са изложени подробни
съображения за незаконосъобразността на първоинстанционното
съдебно решение и незаконосъобразността на издадения електронен фиш, които
поддържа, като твърди, че процесното съдебно решение
е постановено в противоречие и с формираната константна практика на Административен
съд – Кърджали, обективирана в посочените в
становището съдебни решения. В становището моли също така, ОДМВР - Кърджали да
бъде осъдена да заплати направените съдебни разноски от страна на жалбоподателя
в производството по АНД № 1331/2020 год. пред Pайонен
съд – Кърджали, в размер на 400.00 лева и в настоящото КАНД №40/2021 год. по
описа на АдмС - Кърджали, в размер на 400.00 лева,
които били реално извършени и надлежно документирани.
Ответникът по касация – Областна
дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че от доказателствата по делото се
установява, че на 14.10.2020 год., служители на ОДМВР – Кърджали са осъществявали
видеоконтрол за нарушение на правилата
за движение по пътищата, в района на ул.„***”,
до *** в *** и че при преглед на
видеоматериалите, които са били заснети
със стационарно преносим уред за
контрол на скоростта на МПС, се установило, че за
товарен автомобил, собственост на ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А. П.” ***, няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което деяние съставлява
нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ. Сочи, че действащата нормативна
уредба позволява установяването на такива нарушения с АТСС, поради
което извършителят на нарушението е бил санкциониран чрез издаването на ЕФ. Счита, че
фактите по делото безспорно установяват извършеното нарушение и че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което предлага настоящата инстанция да остави без
уважение жалбата и да остави в сила обжалваното
решение.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание всъщност
е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №17
от 28.01.2021 год., постановено по АНД №1331/2020 год.,Кърджалийският районен съд
е потвърдил електронен фиш Серия ** №*** на ОДМВР - Кърджали, за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
и заснето с АТСС, с който, на
ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А. П.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от А. Д. П., на основание чл.638, ал.4, във
вр. с чл.638, ал.1, т.2, във
вр. с чл.461, т.1 от
КЗ,
е наложена имуществена санкция, в размер на 2000.00 лева, за извършено нарушение
на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А. П.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на ОДМВР – Кърджали сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови
решението си, Кърджалийският районен съд
е приел за установено от фактическа страна, че на
14.10.2020 год., в периода от 14:20 часа до 16:20 часа, в ***, на ул.„***”, до
***, в посока от *** към ***, се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със
Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства
с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабр.№***.
Същият бил позициониран на главния път до
*** в ***, на посочената улица, където ограничението на скоростта е от 50
км/час за населено място. В 15:49 часа на 14.10.2020 год. бил заснет товарен
автомобил, марка „Мазда 6”, с рег.№***, движещ се с
превишена скорост. При обработване на информацията от заснемането бил проверен
статуса на моторното превозно средство относно наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Установено било, че за товарния автомобил, марка „Мазда
6”, с рег.№***, към датата 14.10.2020 год. нямало валиден и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. По този повод бил
издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя ЕТ „ЕМТЕКС 05 - А.
П.” ***, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано това МПС, било
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000
лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр.
с чл.638, ал.4, вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Съдът
е посочил, че тази фактическа обстановка е приел за установена от приложените
по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства - снимка №***/*** от *** год.,
Преглед на запис с нарушение от 14.10.2020 год.; Справка за собственост на МПС,
видно от която, собственик на товарен автомобил „Мазда
6”, с рег.№***, е жалбоподателя ЕТ „ЕМТЕКС 05 - А. П.” ***; Списък от
24.01.2018 год.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство
или Система на датата 14.10.2020 год., с Рег.№1300р-8147 от 16.10.2020 год.;
Разпечатки от Гаранционен фонд относно проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на МПС с рег.№***.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд от правна страна е
посочил най-напред, че жалбата е е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
е посочил, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.483,
ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с
чл.461 т.1 от КЗ и че разпоредбата на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
както и че неизпълнението на това задължение от юридическо лице се санкционира
от нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ с имуществена санкция в размер на 2000
лева. Съдът е посочил също, че с ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1 и че производството по налагане на
наказание за нарушение на КЗ с електронен фиш е уредено в чл.647 ал.3 от КЗ,
който текст гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата и че електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка, а собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му, да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6, като член 189,
ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Районният
съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят действително е извършил процесното
административно нарушение, тъй като към 14.10.2020 год. не е изпълнил задължението си да сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за притежаваното МПС, марка „Мазда
6”, с рег.№*** и затова правилно е ангажирана отговорността
му с атакувания електронен фиш.
При
извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила,
които да съставляват основание за отмяна на електронния фиш, като е посочил, че
даденото от административно наказващия орган описание
на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административно-наказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него, както и че словесното описание на
констатираното нарушение съответства напълно на посочената като нарушена правна
норма от КЗ. Съдът е посочил също, че по делото е представен и задължителният в
случаите на използване на АТСС протокол по Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното
приложение, който е доказателство за това, че на процесната
дата - 14.10.2020 год. е установено управление на моторно превозно средство, за
което при последващата проверка съответно е
констатирана липса на сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид
изложените съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, съдът е приел, че на
основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва
на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37
от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, както и че по силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Посочил е, че в случая, по делото е проведено едно
съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но че същият е изготвил и депозирал писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева и че доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР -Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също
така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
При
извършената касационна проверка на решението, обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са основателни оплакванията в касационната жалба, описани по-горе и съответно, не споделя изложените в обжалваното решение мотиви за
законосъобразност на електронния фиш. Съображенията и аргументите за този извод
са следните:
В процесния електронен
фиш, като нарушение е описано следното:
„Ha 14.10.2020 год,. в 15:49 часа, в ***, ул.„***”, до ***, в посока от ***
към ***, установено нарушение по КЗ. Като собственик не е изпълнил задължението
си да сключи задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите. Нарушението е
заснето с АТСС ARH CAM S1, с МПС „Мазда 6”, вид – товарен автомобил, с
регистрационен номер ***”, като е установено нарушение на Кодекса за
застраховането/КЗ/, заснето с автоматизирано техническо средство/система №***. Така описаното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането,
като за извършеното нарушение, във вр. с чл.638,
ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на собственика, на когото е
регистрирано описаното МПС – ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А. П.” ***, ***, е наложена имуществена
санкция, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева.
С посочената в процесния ЕФ, като нарушена, разпоредба на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, е въведено задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не
е спряно от движение. Според разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал.1, като от своя страна, нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ
предвижда, че на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за
юридическо лице или едноличен търговец.
Същевременно, според
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата, като електронният фиш се изпраща
на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка,
а собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6, съответно, член 189, ал.5 от
Закона за движение по пътищата не се прилага. Иначе казано, в разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ са регламентирани случаите, в които
се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в ЗДвП и това хипотезите на установяване и заснемане с АТСС,
на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Очевидно е, че
посредством цитираните нормативни текстове, законодателят е въвел особен ред за
установяване на административното нарушение, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на
съответно определения размер на глобата или на имуществената санкция. Този ред
е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е
в отклонение от общото правило, възведено в нормата на чл.647, ал.1 от КЗ,
според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят
от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица,
а в случаите по чл.638, ал.1 – 3 и ал.5 и чл.639 – от длъжностните лица на
службите за контрол по Закона за движението по пътищата.
В настоящия случай се сочи, че твърдяното нарушение е установено чрез
заснемане с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1, с №***, по отношение
на описаното МПС, за което нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, поради което относими към този случай
са разпоредбите на чл.638, ал.4, във вр. с чл.647,
ал.3 от КЗ. Както бе посочено и по-горе, именно в последните е регламентиран
редът за установяване на нарушенията, свързани с управление на МПС, за което
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, както и за заплащане на определения размер на санкцията и този
ред на установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от
общото правило, въведено в чл.638, ал.1, във вр. с
чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление.
В разглежданата хипотеза, в направеното в процесния
ЕФ, изключително нескопосано граматически, словесно описание на нарушението, е
посочено, че едноличният търговец/ЕТ/ - касатор в
настоящото производство, е санкциониран за това, че „ …, като собственик не е
изпълнил задължението си да сключи застраховка „ГО” на автомобилистите.”. Последното
деяние реализира състава на нарушението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, посочено и
в издадения ЕФ. За това нарушение обаче, по силата на чл.638, ал.1, във вр. с чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ, както беше посочено и
по-горе, е приложим общият ред за установяване на нарушението, чрез съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление. От изложеното дотук следва и
изводът за неправилна правна квалификация, респ. неправилно приложение на
материалния закон, тъй като за така описаното в ЕФ нарушение – неизпълнение на
задължението за сключване на застраховка „ГО”, е неприложим особения ред за
установяване на нарушението с АТСС и издаване на електронен фиш.
От друга страна, в процесния ЕФ е посочен и
текстът на чл.638, ал.4 от КЗ, касаещ установяване с
АТСС, на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за сключена
задължителна застраховка „ГО”, а горната разпоредба не кореспондира с направеното
фактическото описание на нарушението. Последното несъответствие води до
нарушение на правото на защита на наказаното лице и съставлява основание за
отмяна на процесния електронен фиш. Освен това, в случая административнонаказващият орган се е позовал само на разпоредбите
на чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и
е наложил процесното административно наказание
посредством издаването на електронен фиш, без да посочи правилата и реда,
установени в чл.647, ал.3 от КЗ, която норма всъщност е законовото основание за
издаването в такива случаи на електронни фишове в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение
по пътищата.
На следващо място,
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.II/второ/ от ЗДвП, приложима
по силата на чл.647, ал.3, предл.I/първо/ от КЗ,
електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Формулировката, обективирана в процесния
електронен фиш - „ ... установено нарушение на Кодекса за застраховането ...” ,
очевидно не може да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган съставлява административно
нарушение. Отделно от това, от така направеното нескопосано словесно описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението следва, че наказаното
лице не е изпълнило задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, именно на посоченото в ЕФ място и време – „нa 14.10.2020 год,. в 15:49 часа, в ***, ул.„***”,
до ***, в посока от *** към ***, което явно не е така, като никъде в това
словесно описание не е отразено, че се касае всъщност за управление на
посоченото МПС, на посоченото място /посочената улица/ и на посочената дата и
час. В този контекст, едно словесно описание в смисъл – „ … е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите …” би било достатъчно, за да се
приеме, че е надлежно изпълнено от административно-наказващия орган изискването
на закона, касаещо описанието на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Такова или подобно нему описание обаче, така или
иначе не се съдържа в процесния електронен фиш.
Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение
на материалния закон. Тъй
като Кърджалийския районен съд е събрал
всички относими по делото доказателства и е формирал правни изводи по въпросите
за наличието на нарушение и за неговият извършител, то следва настоящата
съдебна инстанция да се произнесе
по съществото на спора, като
с решението по настоящото дело следва да отмени незаконосъобразно
издадения електронен фиш за нарушение,
установено и заснето с АТСС.
С оглед изхода на спора
и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател,
такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл.143,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. В
производството пред първоинстанционния районен съд, както и в настоящото касационно
производство, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв.Н.Д. от
АК-***, е
формулирал своевременно искане за присъждане на разноски, съответно в
производството пред районния съд – още с подадената жалба против процесния ЕФ,
както и в хода по същество, а в настоящото производство - с подадената
касационна жалба, както и с допълнително депозираното преди съдебното заседание
писмено становище - защита. С оглед така формулираните искания, предвид изхода
на спора и на основание посочените разпоредби на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на касатора
следва да се присъди сумата общо в размер на 700.00/седемстотин/ лева, 300.00/триста/
лева от която за платеното адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния
районен съд и 400.00/четиристотин/ лева за платеното адвокатско възнаграждение пред
настоящата касационна инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че в
представената по първоинстанционното дело писмена
молба, с характер на писмено становище/на л.18/, от процесуалния
представител на ОДМВР - Кърджали е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав споделя така направеното
възражение, доколкото договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение
за тази инстанция е било в размер на 400.00/четиристотин/ лева, съгласно
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие №НП-20-11 от 05.11.2020
год./на
л.31/, то
същото следва да бъде редуцирано до предвидения минимален размер, съгласно
нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, която регламентира, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция/както в настоящия случай/
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2, върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Нормата на чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба №1 от 09.07.2004
год., регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес от 1000 до 5000 лева, каквато и е настоящото, предвид
размерът от 2000 лева на наложената с оспорения електронен фиш имуществена
санкция, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева + 7% за горницата
над 1000.00 лева, т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждение по първинстанционното
дело възлиза в размер на 370.00/триста и седемдесет/ лева, като до този размер
следва да бъде редуцирано дължимото адвокатско възнаграждение, т.е. този размер
следва да бъде присъден в полза на касатора, като
направени от него разноски в първоинстанционното
производство. В хода на касационното производство пред настоящата инстанция не
е направено възражение за прекомерност на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение,
поради което същото следва да бъде присъдено в полза на касатора
в пълния му претендиран размер от
400.00/четиристотин/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор
за правна защита и съдействие №*** от *** год./на л.6 от делото/, или така, в полза на касатора
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за двете съдебни инстанции,
възлизащи общо в размер на 770.00/седемстотин и седемдесет/ лева.
За дължимите на касационния
жалбоподател ЕТ
„ЕМТЕКС 05 – А. П.”, със седалище и адрес на управление: ***, деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая
Областна дирекция на МВР – Кърджали, която се явява териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено твърдяното
нарушението и която се явява и издател на отменения, като незаконосъобразен,
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система.
По
изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.IІ/второ/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК и чл.63,
ал.1, предл.I/първо/ от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260038 от 05.02.2021 год., постановено по АНД №1331/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
електронен фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР –
Кърджали, за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който, на ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А. П.”, със седалище и адрес на
управление: ***, с ЕИК ***, представляван от А. Д. П., на
основание чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1, т.2 и във вр. с
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането/КЗ/, е наложена имуществена санкция, в размер
на 2000.00/две хиляди/ лева, за извършено
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на едноличния търговец с фирма ЕТ „ЕМТЕКС 05 – А.
П.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***,
представляван от А. Д. П., сумата общо в размер
на 770.00/седемстотин и седемдесет/ лева, представляващи направени от него деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.