РЕШЕНИЕ № 196
гр. Перник, 23.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на осми април през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
при секретаря Росица Игнатова, като
разгледа докладваното от съдията, гр. дело № 569 по описа за
Предявените искове са с правно основание чл. 22,
ал.3 СК / отм./ и чл.124 ГПК.
Ищцата С.В.Б. е предявила иск с правно основание
чл.22 ал.3 СК /отм./ против Ц.И.Т. и Р.В.Б. за обявяване на относително
недействителна спрямо нея на сделката, оформена с Нотариален акт №***г., том ***,
рег.№***, нот.д.№***г. на нотариус ***, с която ответникът Т. е продал на В. З.
К. УПИ *** в кв.*** по регулационния план на гр.П., с площ ***кв.м. Иска се и
обезсилване на нотариалния акт.
С.В.Б. е предявила иск с правно основание чл.124 ГПК срещу Р.В.Б., с който моли да се признае за установено спрямо ответницата,
че е собственик на УПИ *** в кв.*** по регулационния план на гр.П., ***, с площ
***кв.м.
Ответницата Р.В.Б. оспорва исковете.
Ответникът Т. не е подал отговор на исковата молба,
но в хода на производството изразява становище за неоснователност на доводите
на първата ответница.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 22, ал.3 СК / отм./ :
Ответници по този иск са страните по сделката. В
случая прехвърлител по сделката е ответникът Т., а приобретател по същата е В. К.,
който видно от удостоверение за наследници № ***г., изд. от община П., е
починал на ***г. и негов единствен наследник е ответницата Б., предвид на което
и съдът намира, че искът е надлежно предявен и следва да се разгледа по
същество.
Ищцата и ответникът Т. са бивши съпрузи, като
бракът им, сключен на ***г. е прекратен с решение, постановено по гр.д. №
4152/2002г. по описа на ПРС, влязло в сила на 28.01.2003г.
През време на брака ответникът Т. е придобил по
силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт №***г. на нотариуса при
ПРС *** ид.ч. от дворно неурегулирано място, цялото с площ от *** кв.м. В
последствие с нотариални актове №***г., №***г. и №***г. ответникът Т. е закупил
още *** ид.ч. от дворното място. Тъй като последните три възмездни сделки са
сключени през време на брака му с ищцата, то следва, че *** и.ч. са придобити в
режим на СИО.
На ***г. ответникът Т. е продал на В. З. К. УПИ ***
в кв.*** по плана за застрояване и регулация на гр.П., ***, с площ от ***кв.м.
На същата дата В. К. е дарил имота на дъщеря си – ответницата Б.. Тези
обстоятелства се установяват от приложените нотариални актове № №***г., том ***, рег.№***, нот.д.№***г. и №***г.,
том ***, рег.№***, нот.д.№***г. на нотариус ***.
Идентичността между имотите, описани в
представените по делото нотариалните актове не е спорна, а се установява и от
приложеното удостоверението изд. от община П. на ***г. Наред с това видно от
нотариалния акт за продажба № ***г.
ответникът Т. се е легитимирал като собственик на имота с нотариални
актове №***г., №***г., №***г. и №***г.
За да се уважи така предявеният иск, то следва да
се установи разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ,
извършено само от единия съпруг, както и че искът е предявен от неучаствалия в
сделката съпруг в шестмесечен срок от узнаването.
За установяване момента, в който ищцата е узнала за
сключения от съпруга й договор за продажба на имота, по делото са събрани
гласни доказателства.
От показанията на всички разпитани по делото
свидетели, се установява, че върху процесния имот са изградени пазар и паркинг,
като в рамките на пазара се намира и офис на ответника Т.. Свидетелката Е.Г.,
която е управител на пазара и работи в един офис с ответника установява, че през
2010г. ищцата дошла в офиса, за да почерпи за рождения си ден. Същата била
ядосана и попитала ответника какво е станало с мястото й, а той и отговорил, че
е продадено. След като чула този разговор свидетелката изпитала неудобство и
излязла. Тези показания кореспондират с показанията на свидетелката К.М., която
работи като продавач на пазара и от много години се познава с ищцата. Същата
твърди, че на 09.02.2010г. ищцата дошла да почерпи за рождения си ден, като
споделила, че е разстроена, тъй като е разбрала, че имотът, на който е построен
пазарът, е продаден.
Въз основа на така събраните гласни доказателства,
съдът намира, че искът е предявен в шестмесечия срок от узнаване за
разпоредителната сделка. Двете свидетелки непротиворечиво установяват, че
ищцата е научила за сделката на рождения си ден през 2010г., т.е. на
09.02.2010г., а искът е предявен на 28.06.2010г. Доказателства, от които може
да се приеме, че моментът на узнаване е различен от посочения, не са
ангажирани.
Ответницата Б. поддържа, че искът е предявен след
изтичане на шестмесечния срок, тъй като с декларация от 1999г. ищцата е
направила волеизявление, че имотът е закупен изцяло с лични средства на
ответника Т. и е негова индивидуална собственост, т.е. ищцата е знаела и е предполагала,
че съпругът й би могъл да се разпореди с имота.
Съдът намира, че горните доводи са неоснователни.
На първо място на основание чл.183 ГПК с определение от 18.02.2013г.
декларацията е изключена като доказателство по
делото. Дори и този документ да не бе изключен от доказателствата, то
същият не удостоверява и не би могъл да удостовери научаването от страна на
ищцата за сделки, сключени две години по- късно.
Фактът на разпореждане с имущество, съставляващо
СИО само от единия от съпрузите, без съгласието на другия съпруг, се установява
от представените по делото нотариални актове.
Ответницата Б. навежда доводи, че ответникът Т. я е
въвел в заблуждение, твърдейки, че към момента на сделката е разведен.
Евентуалното въвеждане в заблуждение на ответницата за семейния статус на
прехвърлителя към момента на сключване на сделката, няма за последица
погасяване правото на иск по отношение на неучаствалия в сделката съпруг.
Предвид горното, съдът намира, че искът е доказан
по своето основание.
Предявеният иск
е за обявяване на относителна недействителност на цялата сделка. Имайки
предвид, че *** ид.ч. ответникът Т. е придобил на основание договор за дарение,
т.е. , че тази част от имота е била индивидуална собственост на същия, то следва,
че искът относно обявяване относителна недействителност на сделката, в частта,
с която е извършено разпореждане с посочените части е неоснователен.
Претенцията,
касаеща останалите *** ид.ч. е частично основателна. Тези части от имота са
придобити в режим на СИО, която е прекратена с влизане в сила на решението за
допускане на развод и е трансформирана в обикновена съсобственост при равни
части. Следователно ищцата се легитимира като собственик на *** ид. ч. от придобитите през време на брака ***
ид.ч., което се равнява на *** ид.ч. от целия имот и искът следва да се уважи
само относно нейната част.
За разликата до
пълния предявен размер от още *** ид.ч. искът е неоснователен. Собственик на
тези части от имота е ответникът Т., който валидно се е разпоредил с тях.
Следващият иск е с правно основание чл.124 ГПК .
Предвид установеното по делото, че спрямо ищцата е
недействителна сделката, с която ответникът Т. се е разпоредил в полза на В. К.
със *** идеални части от имота, то следва изводът, че приобретателят К. не е
придобил правото на собственост върху посочените части. Следователно
ответницата Б. е придобила по дарение тези части от имота от несобственик и
съответно не е придобила правото на собственост върху тях. Договорът за
дарение, от който тя черпи права не е нищожен, но приобретателят по него не
придобива правото на собственост, поради това, че той не може да придобие права, каквито
праводателят му не притежава.
Във връзка с изложеното следва изводът, че
предявеният установителен иск за ***
ид.ч. е основателен и следва да се уважи, а в останалата му част същият
е неоснователен и следва да се отхвърли. Както вече се посочи собственикът на
тези части се е разпоредил валидно с тях.
Ответницата Р.Б. се позовава на изтекла в нейна
полза придобивна давност, като се
позовава на петгодишна такава по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като е била добросъвестен владелец.
По силата
на чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността
да е съществувала при възникване на правното основание.
В чл.70, ал.2
от ЗС е установена оборима презумпция за добросъвестност. Ищцата в
хода на производството е изразила становище, че към момента на сключване на
сделката ответницата е знаела, че ищцата има права върху имота, като фактът на
знанието се установява от въведените от ответницата доводи в отговора на
исковата й молба.
Видно от отговора на исковата молба ответницата е
посочила, че дълги години е била съдружник с ответника Т. в търговско
дружество. През 2001г. последният предложил да й продаде процесния имот, но
поради това, че тя не разполагала с достатъчно средства, имотът бил закупен от
баща й, който в последствие й го дарил. При сключване на договора за покупко-продажба
Т. твърдял, че е разведен и подписал декларация в същия смисъл. Твърдял също,
че част от имота е придобил по наследство, а останалата част е закупил с лични
средства, като в тази връзка предоставил и декларацията от 1999г., в която
ищцата е посочила, че имотът е изцяло собственост на ответника. Ответницата е
навела доводи, че ищцата е знаела и е предполагала, че съпругът й може да се
разпореди с имота.
Горните твърдения на ответницата сочат на
категоричния извод, че същата е знаела, че имотът е придобит от Т. в режим на
СИО с ищцата. Наред с това ответницата е знаела, че ищцата не е страна по
договора за покупко-продажба. Следователно презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС е
оборена и ответницата установявайки владение върху имота въз основа на договора
за дарение не е била добросъвестен владелец и не може да се ползва от кратката
петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, а е могла да придобие имота по
реда на чл.79, ал.1 ЗС - с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От
момента на сключване на договора за дарение до датата на предявяване на иска не
са изтекли 10 години и ответницата не е придобила правото на собственост на
посоченото основание.
Направено е искане за обезсилване на нотариален акт
№***г., том ***, рег.№***, нот.д.№***г. и на нот. акт №***г., том ***, рег.№***,
нот.д.№***г. на нотариус *** с район на действие ПРС.
Тези нотариални актове не попадат в приложното поле
на разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение,
независимо от констатираното от съда, че сделката, оформена с първия нотариален
акт е недействителна спрямо ищцата, както и че последната е собственик на ***
ид.ч. от имота, предмет на договора за дарение, оформен с втория нотариален
акт. На отменяване или изменяване /частично или пълно обезсилване/ по реда на
чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните
актове по обстоятелствена проверка, когато се засягат права на трето лице,
каквито не са горепосочените нотариални
актове за покупко-продажба и дарение. В същия смисъл е и Тълкувателно решение №
3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК.
С оглед частичната основателност на иска ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 459,48 лв., изчислени по компенсация.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, по иска, предявен от С.В.Б. *** , с ЕГН **********
против Ц.И.Т. ***, ЕГН ********** и Р.В.Б. ***, ЕГН ********** ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА СПРЯМО ИЩЦАТА С.В.Б. извършената на *** г. сделка, оформена с Нотариален акт №***г., том
***, рег.№***, нот.д.№***г. на нотариус *** с район на действие ПРС, с
която Ц.И.Т. е продал на В. З. К. следния
недвижим имот: *** /*** / идеални части
от УПИ *** в кв.*** по регулационния
план на гр.П., с площ ***кв.м., представляващ ПИ с идентификатор *** по
кадастралния план на гр.П., утвърден със Заповед №***г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ ***кв.м., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта, с която се иска
да бъде призната за недействителна спрямо ищеца на същата сделка и в частта й,
с която са продадени останалите *** /*** / идеални части от процесния имот,
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен от С.В.Б.
против Р.В.Б., че ищцата С.В.Б. е собственик на *** /*** / идеални части от следния недвижим имот: УПИ ***
в кв.*** по регулационния план на гр.П., с площ ***кв.м., представляващ ПИ с
идентификатор *** по кадастралния план на гр.П., утвърден със Заповед №***г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ ***кв.м., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта, с
която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на останалите *** /*** / идеални части от същия имот, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С.В.Б. за
обезсилване на нотариален акт №***г., том ***, рег.№***, нот.д.№***г. на
нотариус *** с район на действие ПРС и на нотариален акт №***г., том ***, рег.№***,
нот.д. №***г. на нотариус *** с район на действие ПРС.
ОСЪЖДА Р.В.Б. да заплати на С.В.Б. сумата от 459,48
лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: