РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7706 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозиран от В.В.Г.
ЕГН **********, с адрес *** срещу К.И.И. ЕАД, ЕИК : 20242322, със
седалище и адрес ***,Бизнес център „Люлин 6" ет.2 иск правно основание
чл.439 ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника следните суми, а именно: сума в размер на 2770лв., представляваща главница по договор за кредит
от 2010г.; сума в размер на 2008,80лв., представляваща надбавка, съставляваща печалба
на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на
заема /определена като договорна лихва/; сума от 392,91лв., представляваща мораторна лихва в
периода от 15.10.2010г. до 24.12.2012г,, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на
12.03.2012г., до подаване на настоящата молба /27.11.2019г./ в размер на 2144,85 лева, както и разноските по ч.гр. дело №1543/2012г. по описа на Районен съд -
Плевен в размер на 103,43лв., за
събирането на които е образувано изп. д. № 2793/2018
г от ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.
В обстоятелствената част
на ИМ твърди, че срещу ищцата е
образувано ЧГД № 1543/2012г. по описа на ПлРС, по което е осъдена да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сграда 14, сума в размер на 2770лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит РLUS-01510941/ 26.08.2010г, сумата в размер на 2008,80лв.,
представляваща надбавка, съставляваща печалба на кредитора и покриваща
разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, сумата от
392,91лв., представляваща мораторна лихва в периода от 15.10.2010г. до
24.12.2012г, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението в съда на 12.03.2012г., сумата в размер на 103,43лв.,
представляваща разноски и 100лв. за адвокатско възнаграждение. Излага, че въз основа на подаденото заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, след влизането в сила, на която и
изпълнителен лист от 21.04.2012г. Сочи
се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по искане от 05.06.2012г. на
кредитора е образувано изпълнително дело № 118/2012г. по описа на Ч.Т.К. ***
действие Окръжен съд - Плевен. Твърди,
че по изпълнително дело № 118/2012г. по описа на Ч.Т.К. на 15.06.2012г. е
изпратено запорно съобщение до „Митрейд 1” ЕООД за налагане на запор на
трудовото й възнаграждение. Излага, че на 20.07.2012г. работодателят „Митрейд
1” ЕООД е изпатило съобщение до Ч.Т.К. с рег.№ 815, че поискания запор е
наложен. Сочи се, че след 20.07.2012г.,
съдебния изпълнител е извършил действия по проучване на имущественото състояние
на длъжника, като не е предприел същински изпълнителни действия, които да прекъснат
давностните срокове. Твърди, че на 15.05.2015г. е извършена цесия с Договор за
покупко-продажба на вземания, по силата на която „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕЖ ********* прехвърля на „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕЖ ********* всички свои вземания
по отношение на нея. Излага, че по образуваното изпълнително дело № 118/2012г.
през 2016г. по молба на новия взискател „К.И.И.Б.” ЕАД са се извършили справки
за длъжника. Твърди, че на 15.05.2017г, взискателят е изпатил молба до ЧСИ с
искане за налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, като
на 23.05.2017г. възбраната е вписана в Агенция по вписвания - гр.Плевен. Излага, че на 07.06.2017г. е наложен запор
върху банкови сметки на длъжника в „Централна Кооперативна Банка " АД, а
на 16.10.2018г. с постановление на Ч.Т.К. с рег.№ 815, изпълнително дело №
118/2012г. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи, че след
прекратяването на ИД № 118/2012г., взискателят на основание издадения по ч.гр.дело
№1543/2012г. по описа на ПлРС изпълнителен лист от 21.04.2012г. е образувал
ново изпълнително дело № 2793/2018г. по
описа на Ч.Т.К. *** действие Окръжен съд - Плевен. Твърди, че по
новообразуваното изпълнително дело №2793/2018г. на 12.11.2018г. е изпратено
запорно съобщение до „Ев Инвест” ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и на 15.10.2019г е наложен запор върху притежаваните
от ищеца банкови сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Навежда доводи, че
съгласно константната съдебна практика и ТР №2 от 26.06.2015г., чл. 116 б.”в”
от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, като прекъсването обаче се осъществява само доколкото,
чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Сочи, че в ТР №2/2013 на ВКС неизчерпателно са посочени,
предприемането на кои изпълнителни действия прекъсват давността - това са
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Излага, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради изложеното счита, че след
15.06.2012г., когато й е наложен на запор на трудовото възнаграждение не са
предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностните срокове,
поради което изпълнителното дело се е прекратило ех 1еgе на 15.06.2014г., на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди, че давностния срок за погасяване на вземането по отношение на
главницата, е изтекъл на дата 15.06.2017г., а давностния срок, за погасяване на
вземането по отношение на лихвите, е изтекъл на дата 15.06.2015г., поради което
същото се е погасило по давност преди постановлението на Ч.Т.К. рег №815 за
прекратяване на ИД №118/2012г. и преди образуване на ИД 2793/2018г. по описа на
Ч.Т.К. рег.№815. Навежда доводи, че по
отношение на лихвата и разноските следва да се приложи кратката тригодишна
давност, а по отношение на главницата 5 годишната такава. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски. Сочи,че ответникът неправилно счита, че в настоящия
случай следва да се приложи разпоредбата на чл.117,ал.1 ЗЗД, тъй като ИЛ е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а не на съдебно решение.
Навежда доводи относно неправилност на твърденията на ответника както, че с
подаване на заявлението за образуване на заповедно производство, така и, че
молбата за образуване на изпълнителното производство прекъсват давността.В
нарочна писмена защита сочи подробни съображения относно основателността на
исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор. Счита, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Твърди, че по отношение на вземането не е изтекла предвидената в
закона петгодишна давност. Навежда доводи за неоснователност на твърденията на
ищеца, че за лихвите следва да се приложи кратката тригодишна давност. Излага,
че влязлата в сила заповед за изпълнение има характер на влязло в сила решение
и по отношение на нея на основание чл.117, ал.2 ЗЗД следва да се приложи
петгодишната давност. Твърди се, че на 26.08.2010 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД (с предишно наименование "Джет Файненс
Интернешънъл" АД), в качеството му на кредитор, от една страна и В.В.Г., в
качеството й на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит PLUS -01510941, по силата на който в полза на ищеца е
отпусната сума в размер на 2770,00 лв., с 24 на брой анюитетни месечни вноски
размер на 199.12 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 199,04 лева и с крайна стойност на плащанията в
размер на 4778,80 лева. Излага се, че вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
е финансирал кредитополучателя, а за ищеца е възникнало задължение да издължи
горепосочения кредит съгласно условията по сключения договор. Твърди се, че
поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на ищеца
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, с което е прекъсната теклата
до момента погасителна давност, като действие по принудително изпълнение, съгл.
т.14 ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че в
хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното производство и може
да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до издаване на изпълнителен
лист срещу него, тъй като за същият съществува възможността да депозира
Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената Заповед за
изпълнение. поради изложеното счита, че давността е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че с депозирането му
в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на
01.09.2011 г. с издаване на изпълнителен лист. Излага се, че по молба на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 05.06.2012 г. е образувано изп.
дело № 1188/2012г. по описа на Ч.Т.К. с рег. № 815 към КЧСИ и е приведен в
изпълнение гореописания изпълнителен лист, като в молбата си за образуване,
взискателят е възложил на Ч.Т.К. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че на тази
дата е прекъсната погасителната давност. Твърди, че след образуване на
горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980
г., която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело №
3155/2011 г. по описа на Ч.Т.К. за което развива подробни съображения. Излага,
че за периода от образуване на изпълнително дело № 1188/2012 г. по описа на Ч.Т.К.
до дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече и нова давност започва да
тече отново след влизане в сила на това решението, от който започва да тече
нова 5- годишната погасителна давност и
същата следва да изтече на 26.06.2020 г. В условията на евентуалност, ако съдът
не приеме изложеното счита, че погасителната давност за оспореното вземане не е
изтекла тъй като по време на образуваното изпълнително производство по
изпълнително дело № 1188/2012 /перемирано/ и по преобразуваното въз основа на
същия изпълнителен лист изпълнително дело № 2973/2018 - и двете по описа на Ч.Т.К.
по желание на взискателя са били предприети множество изпълнителни действия,
всяко от които прекъсващо погасителната давност, а именно: на 15.06.2012 г. е
изпратено запорно съобщение на работодателя на длъжника „МИТРЕЙД 1“ ЕООД, както
и нова ПДИ, връчена лично на длъжника, в която освен уведомяване за връчен
запор на трудово възнаграждение се съдържа и уведомление за насрочен опис на
движими вещи. Излага и, че на 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД (с предишно наименование ДжетФайненс Интернешънъл АД) в качеството му на
Цедент и „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, се е
сключил договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
е прехвърлило вземанията си по сключения с ищеца договор за кредит на „К.И.И.Б."
ЕАД. Твърди, че с пълномощно №10094 от 09.06.2015 r., предишният кредитор
(цеденгьт) е упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от
името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по
вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015 г. Излага, че в съответствие с чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД,
"БНП Париба ПърсънълФайненс" ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до ищеца,
върнато с бележка, че уведомлението не е потърсено. Твърди, че ответното
дружество е положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да
достигнат до знанието на ищеца, като фактът, че пратката не е получена от
получателя, в никакъв случай не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия
кредитор, предвид уговореното в самия договор за кредит. Счита, че длъжникът по
договора е надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му. Моли съда, в
случай че не приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания, да приеме приложеното към отговора Уведомление за
прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Твърди, че в искова си молба ищецът не
упоменава предприетите действия по събиране на вземането, с които давността се
прекъсва, като в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни
действия, с което предишния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД и Ч.Т.К. не са бездействали, а са
предприемали необходимите действия, в хода на образуваното изпълнително дело №
1188/2012 и новообразуваното изпълнително дело № 2793/2018 г. Подробно се
посочва и извършваните същински изпълнителни действия по из. дело №2793/2018
г., с които се прекъсва давността.Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба
ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представения по делото
Договор за кредит № PLUS 01510941, сключен на 26.08.2010 г. между ищеца и БНП Париба Пърсанал Файненс ЕАД, че на първия е
отпуснат кредит в размер на 2500,00 лева, със задължението сумата да бъде
върната на определени месечни вноски. Установява се и от процесния договор, че
на ищеца са начислен и: застраховка „защита на плащанията“, такса за усвояване
на кредита и съответната лихва
Установява се от представеното по
делото Заявление от 26.08.2010 г., подписано от ищцата, че същата е посочила на
заемателя по коя нейна банкова сметка ***а.
Приобщено като доказателство по
делото е и IBAN ***.
От приложения по делото
сертификат № PLUS 01510941/2010 за застраховка на плащанията съгласно групов договор
№5/2010 г., се установява, че ищцата по
делото е сключила застраховка защита на плащанията.
Приобщено като доказателство по
делото е и договор за цесия и приложенията към него, от който се установява, че
вземането на БНП Париба Пърсанал Файненс ЕАД е
цедирано на ответника.
Видно е от представеното по
делото уведомление за прехвърляне на вземане, че е направен опит ищцата да бъде
уведомена за извършената цесия.
Установява се от приобщеното по
делото ч.гр.д. №1543/2012 г. по описа на ПлРС, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед №1226/14.03.2012 г. и изпълнителен
лист, издаден на 21.05.2012 г.
Приобщено като доказателство по делото е и
изпълнително дело №20121815040118/05.06.2012 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен, от което се установява, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело за събиране на
вземането.
Видно е, че по
образуваното изпълнително дело, че: на 15.06.2012 г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до работодателя на ищеца, получено от същия на 20.06.2012 г; че на
21.06.2012 г. е връчена ПДИ на ищцата по делото; че на 20.07.2012 г.
работодателят е отговорил, че е получил съобщение за наложения запор на
трудовото възнаграждение на ищцата; че на 24.03.2016 г. ответникът по делото,
като пълномощник на взискателя е поискал от ЧСИ проучване на имущественото
състояние на ищцата; че на 17.05.2017 г. ответникът е отправил искане до ЧСИ да
наложи възбрана на собствени на ищцата идеални части от недвижим имот; че на
23.05.2017 г. е наложена възбрана върху притежаваните от ищцата идеални части
от недвижим имот; че на 07.06.2017 г. е направено искане да бъде запорирана
сметка на ищцата в ЦКБ АД, на което е отговорено, че сумите които постъпват по нея
са несеквестируеми; че с постановление за прекратяване от 16.10.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
От приложеното по делото
изпълнително дело №20188152402793/16.10.2018 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с
район на действие ОС Плевен се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело от ответника за събиране
на вземането, като последният е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.
Видно е, че по
образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя
на ищцата и до Експресбанк.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед наведените
твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът
по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за
предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското
дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта
на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния
лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води
настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на г
ч.гр.д. №1543/2012 г. по описа на ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за
задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото
доказателства се установява, че въз издадената
заповед за изпълнение № 1226/14.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист, с който
ищецът по делото е осъден да заплати на ответника сума в размер на 2770лв., представляваща главница
по Договор за потребителски паричен кредит РLUS-01510941/ 26.08.2010г, сумата в размер на 2008,80лв.,
представляваща надбавка, съставляваща печалба на кредитора и покриваща
разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, сумата от 392,91лв.,
представляваща мораторна лихва в периода от 15.10.2010г. до 24.12.2012г, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда на 12.03.2012г., сумата в размер на 103,43лв., представляваща разноски и
100лв. за адвокатско възнаграждение.
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано на 05.06.20№20121815040118/05.06.2012 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен 12
г. изпълнително дело №201218150401690/27.08.2012 г., по описа
на ЧСИ Т. ***, по което дело ЧСИ е извършил следните
изпълнителни действия: изпратил запорно съобщение до работодателя на ищеца, получено от същия на
20.06.2012 г; че на 21.06.2012 г. е връчена ПДИ на ищцата по делото; че на
20.07.2012 г. работодателят е отговорил, че е получил съобщение за наложения
запор на трудовото възнаграждение на ищцата; че на 24.03.2016 г. ответникът по
делото, като пълномощник на взискателя е поискал от ЧСИ проучване на
имущественото състояние на ищцата; че на 17.05.2017 г. ответникът е отправил
искане до ЧСИ да наложи възбрана на собствени на ищцата идеални части от
недвижим имот; че на 23.05.2017 г. е наложена възбрана върху притежаваните от
ищцата идеални части от недвижим имот; че на 07.06.2017 г. е направено искане
да бъде запорирана сметка на ищцата в ЦКБ АД, на което е отговорено, че сумите
които постъпват по нея са несеквестируеми.
Първият спорен между
страните въпрос е дали по отношение на исковата
претенция следва да се приложи кратката тригодишна давност или с петгодишната
давност по реда на чл.117, ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната
редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското
съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично
е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед
за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в
случай, че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма
такова действие (арг. чл. 156г ЗГС).
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и, която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. В този смисъл е и
постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., според което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК
и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по
чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед
за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК
възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за
вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай, в който издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила на 19.04.2012 г. (при липса
на подадено в срок възражение), и петгодишния срок започва да тече от тази
дата, доколкото от този момент кредиторът е имал възможност да се снабди с
изпълнителен лист. / в т.с. в.г.д. № 579/2019 г. по описа на плОС/. Същият петгодишен давностен срок следва да се
прилага по отношение на цялото вземане –
главница и лихви, когато давността е прекъсната с преприемане на някое същинско
изпълнително действие.
Другият спорен между
страните по делото въпрос се отнася до протичането на давностния срок за
събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ
погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането,
респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Както вече беше отбелязано в настоящия случай
за погасяване на вземането на длъжника следва да се приложи петгодишна
погасителна давност, считано от датата влизане в сила на заповедта за изпълнение по
гр.д. № 1543/2012 г. по описа на ПлРС. Следователно от 19.04.2012 г. е
започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да
събере вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за погасяване
правото му на принудително изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на
твърдяните факти е обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността
в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по
молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и
съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан,
като нямат характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на
ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с
това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е
отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между
двете разрешения по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно
действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 05.06.2012 г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва
да тече давност по материалното правоотношение.
От друга страна обаче по изпъл. дело №201218150401188/12.03.2012
г., по описа на ЧСИ Т. ***, са извършени следните изпълнителни действия: изпратено е запорно съобщение до работодателя на ищеца, получено
от същия на 20.06.2012 г; на
21.06.2012 г. е връчена ПДИ на ищцата по делото; че на 20.07.2012 г.
работодателят на ищцата е отговорил, че е получил съобщение за наложения запор
на трудовото възнаграждение на ищцата; на 24.03.2016
г. ответникът по делото, като пълномощник на взискателя е поискал от ЧСИ
проучване на имущественото състояние на ищцата; на 17.05.2017 г. ответникът е
отправил искане до ЧСИ да наложи възбрана на собствени на ищцата идеални части
от недвижим имот; на 23.05.2017 г. е наложена възбрана върху притежаваните от
ищцата идеални части от недвижим имот; на 07.06.2017 г. е направено искане да
бъде запорирана сметка на ищцата в ЦКБ АД, на което е отговорено, че сумите
които постъпват по нея са несеквестируеми. Видно е, че след 20.06.2012 г.
когато е получено запроното съобщение от работодателя на ищцата до 20.06.2014 г. не са извършвани същински изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, поради което и е настъпила
перемпция, респективно изпълнителното производство е прекратено по право, считано на 20.06.2014 г. без
да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се
произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се, че актът му има
само констативно, но не и правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на
двугодишния срок от последно извършеното действие по изпълнението, изпълнителното
производство се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо
този длъжник.Съдът счита, че следва да отбележи, че последващите същински
изпълнителни действия, извършени през 2017 г. по перемираното дело не следва да
се вземат предвид при определяне на течението на давностния срок, доколкото
същите са извършвани по вече прекратено по право дело.
От прекратяване на
изпълнителното дело - 20.06.2014 г. започва
да тече нова петгодишна погасителна давност, която към датата на извършване на
първото същинско изпълнително действие по изпълнително дело №20188152402793/16.10.2018 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС
Плевен, изразяващо се в налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата /14.12.2018 г/ не
е изтекла.
Предвид изложеното
предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, който се основава на
твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на
погасителната давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 100, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение - определено от съда в минимален размер, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Г. ЕГН **********, с адрес ***, срещу „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК 20242322, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6" ет.2 иск с правно основание чл.439 ГПК с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: сума в размер на 2770лв., представляваща главница по договор за кредит от 2010г.; сума в размер
на 2008,80лв., представляваща надбавка, съставляваща печалба на кредитора и
покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема
/определена като договорна лихва/; сума от 392,91лв., представляваща мораторна лихва в
периода от 15.10.2010г. до 24.12.2012г,, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на
12.03.2012г., до подаване на настоящата молба /27.11.2019г./ в размер на 2144,85 лева, както и разноските по ч.гр. дело №1543/2012г. по описа на Районен съд -
Плевен в размер на 103,43лв., за събирането
на които е образувано изп. д. № 20188150402793 от ЧСИ Т. *** с рег.
№ 15 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.В.Г. ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК 20242322, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин
6" ет.2, сумата от 100 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: