Р Е Ш Е Н И Е
№ 260558, 17.12.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на петнадесети
декември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2738 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от
ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Й.Д. против
Решение № 4712/10.12.2019г.,
пост. по гр.д.№ 10403/2019,
ПРС, с което е осъден да
заплаща на детето М.М.Д., чрез
неговата майка и законен представител М.Д.Д., издръжка
на основание чл. 143 от СК в размер на 250,00лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 21.06.2019г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане; както и издръжка на основание
чл. 149 от СК в размер на 250,00 лв.
месечно, считано от 21.06.2018г. до 21.06.2019г., ведно със
законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане, като са присъдени разноски и ДТ.
Жалбоподателят
М.Д. обжалва решението в частта, в която е определен размер на издържката над 150лв. месечно,
като поддържа неправилност поради допуснати процесуални
нарушения и неправилна преценка са събрания доказателствен материал. Счита, че
съдът неправилно не е допуснал събиране на поисканите от него доказателства, с
което го е лишил от право на защита. Поддържа, че неправилно съдът е преценил
доходите, с които разполага месечно, както и нуждите на детето от издръжка.
Поддържа, че реализира възнаграждение от 610лв. месечно, че живее в една стая
под наем и не може да си намери по-високо платена работа, т.к. има основно
образование. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
отхвърли предявените искове над признатия размер.
М.М.Д., чрез своята майка и законен представител М.Д.Д. оспорва подадената
въззивна жалба, като моли за потвърждаване на обжалваната част на решението.
Поддържа, че така признатия размер на издръжка е дори под законоустановения
минимум, определян като част от минималната работна заплата за страната. Счита,
че съдът правилно е преценил нуждите на детето от издръжка, както и възможностите
на родителите му да я осигуряват.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ответник, останал
недоволен от постановено съдебно решение, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, а откъм съдържание е редовна.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, с който е сезиран.
Съдът е бил сезиран с искова молба от
М.Д.Д., като майка и законен представител на малолетното дете М.М.Д. за определяне на първоначална издръжка
и издръжка за минало време , дължима от бащата М.Й.Д.. В процесното решение, съдът е присъдил
издръжка от момента на подаване на исковата молба и за минал период в размер от
250лв. месечно, като е посочил, че родителите могат да реализират доход от
около 1000лв., в млада и трудоспособна възраст са, а в същото време детето е на
ниска възраст, има нужда от закупуване на храна и дрехи, както и на лекарства
във връзка с хроничното му заболяване.
От фактическа страна по делото е
безспорно към момента, че родители на малолетния М., р.2015г. са М.Д. и М.Д..
Безспорно е и че детето посещава детска градина / в този смисъл и удостоверение
от ДГ „****“./. От представените по делото копия на епикриза, рецептурна книжка
на хронично болен се установява, че детето е с хронично заболяване и приема
ежемесечно медикаменти. По делото са събирани гласни доказателства – разпитван
е свидетелят И. К., който живее на семейни начала с майката, който установява,
че детето боледува често и често се закупуват лекарства. Освен това майката го
води в т.нар. „солни стаи“, за които също се заплаща по 20лв. на сеанс, като
при възможност се правят от пет до десет сеанса месечно. Според свидетеля, от лятото
на 2018г. М. и детето живеят при него. За този период бащата на детето не е
давал никакви средства за издръжка, нито му е купувал дрехи или обувки. На
няколко пъти му е купувал играчки. Според свидетеля за детската градина майката
плаща месечна такса от 50лв., както и допълнително суми за театър, за вещи,
необходими в групата и др. Според свидетеля, майката реализира доход до
1000лв., а бащата работи в „гумаджийница“ , но не знае какъв доход реализира.
По отношение на родителите по делото
е изискана справка от НАП, от която се установява, че майката има регистриран
трудов договор с осигурителен доход
между 500 и 620лв. месечно. Бащата има регистриран осигурителен доход от
308лв.
При тези фактически данни съдът намира,
че бащата дължи заплащане на издръжка на своето малолетно дете както занапред,
така и за претендирания минал период, за който не се спори. Съгл. чл.143 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно.
Съгл. чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси за период до една
година преди предявяване на иска за определяне на първоначален размер на
издръжката. Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл.142 от СК се
определя съобразно нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите
му да я осигуряват. В случая се касае за дете на 5 години, което посещава
детско заведение и е хронично болно. Съдът преценява неговите нужди от издръжка
като съобразява с обичайните нужди от
закупуване на храна, облекло и обувки, които на тази възраст се подменят всеки
сезон, предвид израстването на децата,
от средства за
забавление и играчки, както и със специалните нужди на детето , свързани със
средства за лечение, предвид честите му боледувания и наличното хронично
заболяване. По отношение възможностите на родителите , съдът преценява, че
майката полага реалните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, фактът,
че е и трудово ангажирана и реализира доход над минималната работна заплата за
страната, като според свидетеля по делото, този доход достига и до 1000лв. За
бащата се установява, че също полага труд, но официалните му доходи не
съответстват на законово определените мининуми за трудово възнаграждение.
Установява се, че към момента работи в сервиз за гуми, при което съдът намира,
че е в състояние да реализира доход над минималната работна заплата за страната,
независимо от официално декларирания такъв. И за двамата родители няма данни за
задължения за издръжка към други малолетни деца.
При така установените нужди на детето
от издръжка и възможности на родителите да я осигуряват, съдът намира, че
месечно са необходими и възможни за издръжката на детето М. по 450лв., от които
майката следва да поеме сумата от 200лв., като се отчете и факта, че тя полага
непосредствените грижи по детето, а бащата – остатъка от 250лв.
По отношение претенцията за издръжка
за минало време по делото се установява от показанията на свидетеля К., че от лятото
на 2018г. майката и детето живеят при него и че бащата не е давал средства за
издръжката на детето. При това положение следва да се присъди и издръжка за
минал период - от 21.06.2018г. до
21.06.2019г. За този период издръжката следва да се определи също в размер на
250лв., като се има предвид, че детето и тогава се е намирало в същата
възрастова група – 3-7г., когато посещава детско заведение както и че и към
този момент е имало установеното хронично заболяване.
Така постановеното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 300 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение, редуцирано с оглед направеното възражение и предвид
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4712/10.12.2019г., пост. по гр.д.№ 10403/2019,
ПРС.
ОСЪЖДА М. Й. Д.,
ЕГН **********, да заплати
на М.Д.Д., ЕГН **********,, като майка
и законен представител на малолетното дете М.М.Д., ЕГН **********, сумата от
300лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :