Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8114/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от И.Л. срещу Ц.И. обективно евентуално съединени искове, както
следва: по чл. 108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че И.Л. е
собственик на следните движими вещи, както следва: 1./ Холов
ъглов диван „Марина Макси“, изработен от еко кожа, текстил, цвят: бежов, тегло: 220 кг., височина:
90 см., широчина: 425 см.; дълбочина: 125 см. и дължина: 255 см., придобит с
договор за покупко – продажба от 26.07.2018г.; 2./
Холна маса „Ларвик А“, материал: масив МДФ, цвят:
бял, височина: 45 см., широчина: 60 см.; дължина: 120 см., придобита с договор
за покупко – продажба от 26.07.2018г.; 3./ Табуретка
„Кубо“, изработена от еко
кожа, цвят: кафяв и бял; тегло: 6 кг.; височина: 40 см. И широчина: 40 см.,
придобита с договор за покупко – продажба от
26.07.2018г.; 4./ Шкаф „Комод“ с две врати и едно
чекмедже, изработен от ПДЧ, цвят: дъб, сонома, бял,
височина: 85 см., широчина: 43 см., дължина: 80 см., придобит с договор за
покупко-продажба от 31.07.2018г.; 5./ „Пинг ТВ шкаф“,
изработен от ПДЧ, цвят: дъб сонома, височина: 40 см.,
широчина: 34 см. и дължина от 120 см., придобит с договор за покупко-продажба
от 31.07.2018г.; 6./ Телевизор „Телефункен“ 55 инча,
№ 55FHDB5000 LED SMART TV,
140 см., придобит с договор за покупко – продажба,
сключен през месец април 2016г. и за предаване владението върху тях, а в
условията на евентуалност иск с правно осн. чл. 521,
ал. 2 ГПК за заплащане на сумата от 2 955,
80 лв., претендирана като равностойността на индивидуализираните движими
вещи, в случай, че те не се намират в ответника, ведно със законната лихва от
15.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът И.Л.
твърди, че е живял на съпружески фактически начала с В.И. до смъртта му,
настъпила на 20.09.2018г., от когото има и дете, което е непълнолетно.
Ответникът Ц.И. се явява дъщеря на
починалия В.И..
По уговорка, постигната между И.Л. и В.И.
от една страна и Ц.И., явяваща се собственик на част от комплекс „*****“,
ищецът и починалият, са ползвали сграда № 7, построена в ПИ с идентификатор № ********
от комплекса през летните месеци.
Твърди се, че ищецът е закупил с
договори за покупко – продажба от месец април 2016г.,
от 26.07.2018г. и от 26.07.2018г. процесните движими
вещи и ги поставил в сграда № 7 в недвижимия имот през 2018г.
След смъртта на В.И. ответникът
отказал да върне собствените на И.Л. движими вещи, сменяйки и ключовете от
къщата в която те са се намирали, поради което се настоява за уважаване на ревандикационните искове по чл. 108 ЗС.
При условие на евентуалност в случай,
че движимите вещи са погинали при пожар в сградата, избухнал на 30.09.2018г. и
предаването им е невъзможно се настоява за заплащане на тяхната равностойност.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц.И.,
е депозирал писмен отговор и допълнение към него.
Претендират се и сторените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Относимите твърдения и възражения, са както
следва:
Оспорват се твърденията, че Ц.И. е
дала съгласие баща й и съжителстващата с него на семейни начала И.Л. да ползват
сграда № 7 в ползвания имот.
Оспорват се и твърденията, че ищецът
е собственик на движимите вещи, както и че те са се намирали в собствената на
ответника сграда нито към деня на пожара – 30.09.2018г., нито преди това.
Предявен е и насрещен иск от Ц.И.
срещу И.Л. насрещен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 770 лв., претендира като
обезщетение за лишаване от ползването на собствения на И.Л. недвижим имот,
представляващ сграда, нанесена в КК с идентификатор № ********.6, № ********.7
и ********.8, състояща се от първи етаж – балкон и спалня и втори етаж: от
четири спални, построена в ПИ с идентификатор № ********, находящ се в гр.
Варна, квартал „*****“, местност „*****“, придобит с договор за покупко – продажба от 03.12.2009г., за който е съставен НА №
**, том III,
рег. № **** за периода от 23.10.2015г.
до 20.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Своевременно предявеният насрещен иск
по чл. 59 ЗЗД, почива на твърдения, че за периода от 23.10.2015г. до 20.09.2018г. без основание И.Л. е ползвала
собствения на Ц.И. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, квартал „*****“,
местност „*****“, поради което дължи обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Л.,
оспорва предявения насрещен иск с твърдения, че не е ползвал имота за периода
от 23.10.2015г. до 20.09.2018г., както
и, че ищецът по него не е собственик на процесната сграда и не е заявявал права
преди смъртта на наследодателя си.
Настоява за отхвърляне на
осъдителната претенция.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът И.Л. е живяла на съпружески
фактически начала с В.И., починал на 20.09.2018г., който се явява баща на
ответника Ц.И..
По
иска по чл. 108 ЗС
В производството по чл. 108 ЗС е
необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на
движимите вещи, че ответникът ги владее, а последният, следва да докаже
основанието, на което упражнява фактическата власт върху тях.
В тежест на ответника е да установи
своите права по отношение на същите вещи, в случай, че противопоставя свои,
изключващи правата на ищеца.
Първият спорен за делото въпрос е
дали ищецът се легитимира като собственик на спорните вещи на придобивните основания, заявени в исковата молба.
Ангажираните писмени доказателства
сочат, че:
1./ на 26.07.2018г. И.Л. е сключила договор за покупко
– продажба с Мебелна къща „ЯВОР – ВАРНА”, оформен в сметка на клиент /л. 10/ за
следните движими вещи; 1./ 2 броя
табуретки промо квадратна „Кубо“;
2./ 1 брой холов ъглов диван „Марина Макси“; 3./ 1 брой холна маса „Ларвик
А“ /бял/ на стойност 1 997, 80 лв. с ДДС;
Сметката на клиента обективира и стойност на доставка в размер на 30 лв. до
обект в гр. Варна, район „*****“, местност „Фичоза.“
Сумата от 1 997, 80 лв. с ДДС е
платена на 27.07.2018г. със средства
от банковата сметка на ищеца, видно от представеното извлечение.
Фактът на плащане се установява по
безсъмнен начин от издадения фискален бон от търговеца – продавач /л. 125/.
2./ на 31.07.2018г. И.Л. е сключила договор за покупко
– продажба на шкаф „Комод“ и „Пинг
ТВ шкаф“ /л. 126/, заплащайки цената на движимите вещи в размер на 208 лв.,
факт, удостоверен от издадения от продавача фискален бон;
Така представените писмени
доказателства установяват, че И.Л. е собственик на процесните
движими вещи на сочените от нея придобивни основания
– договори за покупко – продажба от 26.07.2018г. и от
31.07.2018г.
Собствеността върху тях е преминала
върху купувача И.Л. от момента на сключване на договорите, предвид консенсуалния характер на сделките.
Ответникът не противопоставя свои
права върху движимите вещи, които изключват правата на ищеца, поради което установителната част на иска по чл. 108 ЗС, следва да бъде
уважена.
Показанията, в частта, с която Д.Я.
заявява, че И.Л. е собственик на телевизор „Телефункен“
55 инча, № 55FHDB5000 LED SMART TV, 140 см., придобит през пролетта на 2016г., не се
подкрепят от други доказателства, поради което този факт, следва да се счита
недоказан, а искът по чл. 108 ЗС, подлежащ на отхвърляне.
Следващият спорен по делото въпрос е
дали ответникът е упражнявал фактическата власт върху движимите вещи като
необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.
Ищецът твърди, че собствените му
движими вещи са се намирали във вилна сграда № 7, построена в ПИ с
идентификатор № ********, в който обект, е живял партньорът й В.И., когото е
посещавала заедно с дъщеря им само събота и неделя от 15 юни до края на месец
август от 2015г. до смъртта му, починал на 20.09.2018г.
Твърди се още, че към деня на смъртта
му – 20.09.2018г. движимите вещи са се намирали в процесната сграда и
най-вероятно са погинали при избухналия пожар на 30.09.2020г.
Безспорно е, че на 30.09.2018г. в
процесната сграда е избухнал пожар. В случая е ирелевантна
причината за пожара, както и, че сградата е ползвана, въпреки, че не е била
въведена в експлоатация.
От неоспореното заключение на
допусната СОЕ, кредитирано от съда се установява, че в поземления имот, находящ
се в гр. Варна, квартал „*****“, местност „*****“, са изградени 4 сгради.
Вилна сграда № 4 е нанесена в КККР с
идентификатори № ********.6, ********.7 и ********.8, които не са самостоятелни
обекти, а са част от една сграда. Процесната вилна
сграда е състои от два етажа.
За установяване твърденията на ищеца,
че вещите му са се намирали в тази сграда до деня на пожара, са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите – Д.Я. и А.Р..
Показанията на Д.Я. установяват, че в
качеството на приятел, ползващ се с доверието на В.И., е разполагал с ключове
от неговата къща в местност „*****“. Извършвал е поддръжка на ел. инсталацията
в нея.
Посещавал я е 3 – 4 пъти седмично
през всяко лято за времето от 2015 – 2018г., през което време заедно с приятеля
си са ходили на риболов. През зимата двамата са посещавали къщата профилактично
2 – 3 пъти. Приятелят му е живял в нея през летните месеци, а през зимата в
жилището му в гр. Варна.
Жена му И.Л. е посещавала къщата и
по-скоро барбекюто на два етажа, намиращо се на плажа
само в неделя. Къщата е посещавала и дъщерята на неговия приятел Ц.И..
Седмица преди смъртта на приятеля си
свидетелят е посетил къщата в местност „*****“ по повод спиране на тока в барбекюто, което е наложило почистване на вмирисани
хранителни продукти.
При последното му посещение, в хола
на първия етаж се намирал холов ъглов диван, закупен
от И.Л. два месеца преди смъртта на В.И., за свалянето, на който от
транспортното средство, е помагал г-н Я..
Свидетелят е придружавал г-жа Л. при
избора му в магазин „Явор“, в който заедно с него е купила една маса и две
табуретки. От магазин „Айко“, ищецът закупил стойка и
шкаф за телевизор. През пролетта на 2016г., тя е закупила и телевизор „Шнайдер“ по молба на В.И., тъй като старият телевизор не
работил.
Три месеца след смъртта на В.И.,
свидетелят отново посетил къщата, за да прибере лодката си и да предаде
ключовете за къщата, барбекюто и рибарското селище на
Ц.И., която сменила ключовете, защото се афиширала като собственик.
Всичко в къщата било опушено от
пожара, вкл. и купените от ищеца вещи – телевизор, диван, шкаф, стойка, чието
състояние забелязал от големите прозорци на къщата, позволяващи да се видят и
помещенията в нея.
Показанията на А.Р. установяват, че
три дни след смъртта на В.И., тя придружила И.Л. *** и присъствала на разговор
между двете приятелката си и Ц.И..
При посещението им установили, че
ключът от бравата на входната врата е сменен. Вратата отворила Ц.И., която била
със свой приятел.
Поводът за посещението е било
желанието на г-жа Л. да вземе собствените си вещи – телевизор, диван, две
табуретки, бяла холна маса и шкаф с чекмедже.
На молбата й, г-жа И. отговорила, че
ще ги изгори или изхвърли на боклука, но няма да ги върне.
Ангажираните гласни доказателства,
установяват по безсъмнен начин, че седмица преди смъртта на В.И., починал на
20.09.2018г. и три дни след това, собствените на И.Л. движими вещи - 2 броя
табуретки промо квадратна „Кубо“;
1 брой холов ъглов диван „Марина Макси“;
1 брой Холна маса „Ларвик А“ /бял/, Шкаф „Комод“ и „Пинг ТВ шкаф“, са се
намирали във фактическата власт на Ц.И., която ги е задържала, сменяйки ключа
от сградата без основание и които са погинали при пожара на 30.09.2018г.
Фактът, че за посочения период вещите
са се намирали в процесната къща, следва да се счита установен от показанията
на Д.Я. и А.Р., плод на преки и непосредствени впечатления, които не се
разколебават от други доказателства. В този период вещите са били годни за
предвиденото в договорите им предназначение. Именно те сочат, че три дни след
смъртта на В.И. или на 23.09.2018г. вещите са се намирали в сградата, до която
ищецът вече не е имал достъп, че предаването им е отказано от г-жа И. и, че са
били годни за предвидено в договорите за покупка предназначение.
Фактът, че собствените на ищеца вещи
са били унищожени при пожара, избухнал на 30.09.2021г., е установен от
показанията на Д.Я., който ги е видял опушени няколко месеца след това.
При тези данни не би могло да се
приеме за доказано твърдението, заявено в исковата молба, че ответникът Ц.И.
упражнява фактическата власт върху спорните вещи и към настоящия момент, поради
което осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС, следва да бъде отхвърлена.
По
евентуално съединения иск по чл. 521, ал. 2 ГПК
Твърденията за неправомерно
упражнявана от ответника фактическа власт върху вещите след 20.09.2018г., без
да е техен собственик или да са били предадени от собственика – ищец и за
неправомерното им задържане, както и за съществуващата вероятност те да са
погинали при пожара на 30.09.2018г., сочи на предявен в условията на
евентуалност, иск по чл. 521, ал. 2 ГПК – за присъждане на равностойността на
подлежащите на предаване движими вещи, в случай, че те не се намират в лицето,
което дължи предаването им.
Защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК /чл.
414 ГПК отм./ е допустима и във фазата на исковото производство, чрез
съединяване при условията на евентуалност на иск за собственост на движимите
вещи с иск за присъждане на равностойността им. Така в ТР № 114/63г. по гр.д. №
95/63 на ОСГК, Решение № 22/09.02.2011г. по гр.д. № 1610/2009г. на ВКС, I гр.о. и др.
Правната квалификация на иска не е
такава по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, както се поддържа в писмените бележки, защото не
се твърди движимите вещи да са били предадени от ищеца на ответника и
предаването/получаването им да е станало при начална липса на основание, респ.
на отпаднало или неосъществено основание.
Изискуемостта на вземането за
равностойността им не би могла да настъпи преди момента на узнаване от страна
на И.Л. на тяхната липса и невъзможност за фактическото им предаване.
Доколкото по делото е установено
категорично едва при събирането на гласните доказателства в съдебно заседание,
проведено на 18.05.2021г., че вещите не могат да бъдат предадени, тъй като са
погинали на 30.09.2018г., то искът по чл. 521, ал. 2 ГПК следва да бъде уважен
до размера на сумата от 1 582 лв., съгласно заключението на СОЕ, представляваща
равностойността на собствените на ищеца вещи към момента на узнаването, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдената сума до
претендираната от 2 955, 80 лв., предявеният иск, ведно със законната
лихва, следва да бъде отхвърлен.
Доколкото условието под което е
предявен иска по чл. 521, ал. 2 ГПК за присъждане на равностойността на телевизор „Телефункен“ 55 инча, №
55FHDB5000 LED SMART TV,
140 см., не се е сбъднало, съдът не дължи произнасяне по него.
По
насрещния иск по чл. 59 ЗЗД
Писмените доказателства сочат, че Ц.И.
е придобила 6/24 идеални части от ПИ с
идентификатор № ********, находящ се в гр. Варна, квартал „*****“, местност „*****“,
ведно с всички трайни и строителни подобрения с договор за покупко
– продажба от 03.12.2009г., за която сделка е съставен НА № **, том III, рег. № ****, дело № ***/2009г. /л.
131/.
Представената към нотариалния акт
скица на поземления имот установява още, че същият е бил застроен към момента
на изповядване на сделката с процесните 4 вилни
сгради без да са налице данни дали всяка една от тях е била самостоятелен обект
на правото на собственост или не.
Така ангажираните доказателства не са
годни да установят, че Ц.И. е собственик на идеални части от вилна сграда 4,
която е нанесена в КККР с идентификатори № ********.6, ********.7 и ********.8,
респ. на цялата сграда.
Дори и да се приеме, че към деня на
изповядване на възмездната сделка от 03.12.2009г., сградите в дворното място не
са представлявали самостоятелни обекти на правото на собственост, то по силата
на приращението, Ц.И. би се легитимирала като
собственик само на 6/24 идеални части от всяка една от сградите, вкл. и
процесната, на осн. чл. 92 ЗС.
Независимо от формираните от съда
изводи за отсъствие на право на собственост по отношение на сградата, съдът
намира за необходимо да се произнесе и по следващата предпоставка, а именно
ползването на сградата в заявения период от 23.10.2015г. до 20.09.2018г.
За установяване на тези положителни
твърдения, от които Ц.И. извлича изгодни за себе си последици, са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля К. К. и Ю. И., явяваща се майка
на ищеца по насрещната искова молба.
Показанията на К. К. установяват, че В.И.
вероятно е бил допуснат от дъщеря си да ползва една от къщите в двора
целогодишно през последните 3 – 4 години преди смъртта му. Дъщеря му Ц.И. също
е имала възможност да ползва къщата. През зимата е виждал в дворното място В.И.,
когато е посещавал къщата на своята дъщеря 2 – 3 пъти в месеца. И.Л. е идвала
на плаж всеки уикенд. Не я е виждал през зимата и не знае дали е посещавала
имота. Узнал е за пожара в къщата, но е бил в чужбина.
Показанията на г-жа И. установяват,
че след 25 години успешен брак между В.И. и Ю. И., същият е прекратен с развод
през 2014г. Тъй като Ц.И. е уважавала много баща си, тя е удовлетворила молбата
му и му е позволила да ползва къщата сам.
Тя е посещавала баща си, само, когато
е бил болен или е имал нужда от помощ. Разполагала е с ключ и е знаела, че
имотът се посещава от И.Л., но е избягвала контакт с тази жена. Не е запозната
дали дъщеря й е разрешила на съжителстващата с баща й жена да ползва къщата.
Свидетелските показания на Ю. И.
установяват, че В.И. и неговата дъщеря Ц.И., са сключили договор заем за
послужване по отношение на процесната сграда.
Постигнатото съгласието относно
безвъзмездното ползване на вещта, води до извод, че от сключения договор за
заем за послужване, са произтекли задължения единствено за заемателя
- да се грижи за нея като добър стопанин, да понася обикновените разноски за
поддържането, запазването и използването й и да върне я върне на заемодателя.
Заемателят по договор за заем за послужване
ползва вещта винаги самостоятелно, освен ако не е изрично уговорено, че се осъществява
съвместно със собственика или с трето лице.
Показанията на същия свидетел сочат
още, че ползването се е осъществявало от заемателя В.И.,
упражняващ само фактическата власт върху нея като държател, въз основа на
облигационен договор и от неговата дъщеря, в случай, че тя е съсобственик на
идеални части от вещта. Не се установява И.Л. да е била допусната до имота от
лице, което има права по отношение на къщата.
По делото не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че за исковия период от 23.10.2015г. до 20.09.2018г., И.Л. е
ползвала къщата, с което е лишила съсобствениците от възможността също да я
ползват. Не се установява честотата и броя на уикендите през които ответникът
по насрещната искова молба, е ползвал къщата, посещавайки лицето, с което е
съжителствало съвместно.
Признанието на ответника по
насрещната искова молба, че е посещавал къщата само през почивните дни през
лятото и показанията на К. К., не установяват ползването да е осъществено през
целия заявен период. Напротив, показанията на г-н К. установяват, че имотът е
ползван всеки ден единствено от В.И. и то само през лятото на всяка година до
смъртта му, в която той е живеел, но не и от И.Л., която го е посещавала през
уикендите, без да е известно кои са те. Показанията му, в частта, в която сочи,
че г-н Илиев е живял в къщата целогодишно противоречат на тези на Д.Я.,
установяващи, че приятелят му е ползвал обекта, но само през лятото. Фактът, че
г-н К. е виждал в дворното място жената, с която съседът му е живеел на
фактически съпружески начала, не е достатъчен да подкрепи твърденията за
ползването на сградата за целия период. Не се установява присъствието на г-жа Л.
да е възпрепятствало Ц.И. да ползва същия имот, в случай, че тя има права върху
него.
Предвид изложеното, предявеният иск
по чл. 59 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещната искова молба – 22.10.2020г. до окончателното изплащане
на задължението.
При този изход на спора, за уважената
част от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 521, ал. 2 ГПК в полза на И.Л., следва да
се присъдят разноски в размер на 685, 48
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, както и за
отхвърления насрещен иск в размер на 700 лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от И.Л. в размер на общо
1 400 лв. или по 700 лв. за исковете по чл. 108 ЗС и чл. 521, ал. 2 ГПК и
700 лв. по насрещния иск, е неоснователно. Размерът му е съобразен с
действителната правна и фактическа сложност на делото и с обстоятелството, че
доказателствата са събирани в две съдебни заседания.
За отхвърлената част от исковете по
чл. 108 ЗС и чл. 521, ал. 2 ГПК, следва да се присъдят разноски на Ц.И.,
възлизащи на 227, 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.П.Л., ЕГН **********,*** срещу Ц.В.И., ЕГН **********,***
иск, че И.П.Л., ЕГН **********,***, е собственик на следните движими вещи,
както следва: 1./ Холов ъглов диван „Марина Макси“,
изработен от еко кожа, текстил, цвят: бежов, тегло:
220 кг., височина: 90 см., широчина: 425 см.; дълбочина: 125 см. и дължина: 255
см., придобит с договор за покупко – продажба от
26.07.2018г.; 2./ Холна маса „Ларвик А“, материал:
масив МДФ, цвят: бял, височина: 45 см., широчина: 60 см.; дължина: 120 см.,
придобита с договор за покупко – продажба от
26.07.2018г.; 3./ Табуретка „Кубо“, изработена от еко кожа, цвят: кафяв и бял; тегло: 6 кг.; височина: 40 см.
И широчина: 40 см., придобита с договор за покупко –
продажба от 26.07.2018г.; 4./ Шкаф „Комод“ с две
врати и едно чекмедже, изработен от ПДЧ, цвят: дъб, сонома,
бял, височина: 85 см., широчина: 43 см., дължина: 80 см., придобит с договор за
покупко-продажба от 31.07.2018г.; 5./ „Пинг ТВ шкаф“,
изработен от ПДЧ, цвят: дъб сонома, височина: 40 см.,
широчина: 34 см. и дължина от 120 см., придобит с договор за покупко-продажба
от 31.07.2018г., на осн. чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.Л., ЕГН **********,*** срещу Ц.В.И., ЕГН **********,*** иск по чл.
108 ЗС в осъдителната му част за предаване владението върху следните движими
вещи: 1./ Холов ъглов диван „Марина Макси“, изработен от еко кожа,
текстил, цвят: бежов, тегло: 220 кг., височина: 90 см., широчина: 425 см.;
дълбочина: 125 см. и дължина: 255 см.,; 2./ Холна маса „Ларвик
А“, материал: масив МДФ, цвят: бял, височина: 45 см., широчина: 60 см.;
дължина: 120 см.; 3./ Табуретка „Кубо“, изработена от
еко кожа, цвят: кафяв и бял; тегло: 6 кг.; височина:
40 см. И широчина: 40 см.,; 4./ Шкаф „Комод“ с две
врати и едно чекмедже, изработен от ПДЧ, цвят: дъб, сонома,
бял, височина: 85 см., широчина: 43 см., дължина: 80 см.,; 5./ „Пинг ТВ шкаф“, изработен от ПДЧ, цвят: дъб сонома, височина: 40 см., широчина: 34 см. и дължина от 120
см.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.Л., ЕГН **********,*** срещу Ц.В.И., ЕГН **********,*** иск за
установяване в отношенията между страните, че И.П.Л., ЕГН **********,***, е
собственик на телевизор „Телефункен“ 55
инча, № 55FHDB5000 LED SMART TV, 140 см., придобит с договор за покупко
– продажба, сключен през месец април 2016г. и за предаване владението върху
него, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.В.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.Л., ЕГН **********,*** 582 лв. /хиляда
петстотин осемдесет и два лева/,
представляваща равностойността на следните движими вещи, които не се намират у Ц.В.И., ЕГН **********,***, както следва: 1./ Холов ъглов диван „Марина Макси“,
изработен от еко кожа, текстил, цвят: бежов, тегло:
220 кг., височина: 90 см., широчина: 425 см.; дълбочина: 125 см. и дължина: 255
см.; 2./ Холна маса „Ларвик А“, материал: масив МДФ,
цвят: бял, височина: 45 см., широчина: 60 см.; дължина: 120 см.; 3./ Табуретки
„Кубо“, изработена от еко
кожа, цвят: кафяв и бял; тегло: 6 кг.; височина: 40 см. И широчина: 40 см.; 4./
Шкаф „Комод“ с две врати и едно чекмедже, изработен
от ПДЧ, цвят: дъб, сонома, бял, височина: 85 см., широчина:
43 см., дължина: 80 см.; 5./ „Пинг ТВ шкаф“,
изработен от ПДЧ, цвят: дъб сонома, височина: 40 см.,
широчина: 34 см. и дължина от 120 см., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 15.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до претендираната от 2 955, 80 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
521, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.И., ЕГН **********,*** срещу И.П.Л., ЕГН **********,***
иск за заплащане на сумата от 10 770 лв. /десет хиляди
седемстотин и седемдесет лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения на И.Л.
недвижим имот, представляващ сграда, нанесена в КК с идентификатор № ********.6,
№ ********.7 и ********.8, състояща се от първи етаж – балкон и спалня и втори
етаж: от четири спални, построена в ПИ с идентификатор № ********, находящ се в
гр. Варна, квартал „*****“, местност „*****“, придобит с договор за покупко – продажба от 03.12.2009г., за който е съставен НА №
**, том III,
рег. № **** за периода от 23.10.2015г.
до 20.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.В.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.Л., ЕГН **********,*** сумата от 685,
48 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева и четиридесет и осем ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.В.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.Л., ЕГН **********,*** сумата от 700
лв. /седемстотин лева/
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски по отхвърления
насрещен иск по чл. 59 ЗЗД, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Л., ЕГН **********,*** сумата от ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.И., ЕГН **********,*** сумата от 227,
50 лв. /двеста двадесет и седем лева и петдесет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски за отхвърлената част от исковете по чл. 108 ЗС и
чл. 521, ал. 2 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: