Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда №... от ..2014г. по НОХД №..по описа за 2013г. Свищовски районен съд е признал подсъдимия В. Р. А. – роден на 20.06.1996г. в гр.С., ученик във Възпитателно училище „Н.Й.В.” гр.З., ул.”О.” №4, български гражданин, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ......... за невинен в това, че на 14.04.2013 година в с.Александрово, общ.С., действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Н.” на стойност 59.50 лева и мобилен телефон „С.” на стойност 25.00 лева, от владението на собственика Б. С. Б. от с.А., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение по чл.198 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. Против това обвинение е постъпил протест от К. В. Т. – районен прокурор на РП С..В него се твърди, че постановената присъда е неправилна, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства.След като съдът е преценил, че няма престъпление по чл.198, ал.1 от НК е следвало да приложи разпоредбата на чл.194, ал.1 във вр.чл.63, ал.1 т.3 от НК. В съдебно заседание представителят на В. поддържа този протест с направеното ново искане за осъждане на подсъдимия по чл.194, ал.1 от НК за извършено престъпление при условията на чл.63, ал.1 от НК. Подсъдимият не се яви и не за становище по протеста. Като разгледа направените с жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на постановения съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 и чл.313 ат НПК, В.търновски окръжен съд приема за установено следното: Присъдата, която се протестира е постановена на 27.01.2014г. присъствено.Протеста против тази присъда е подаден в деловодството на РС С. с вх.№.. но ...2014г.Следователно същият е в срок, допустим за разглеждане от състав на ВТОС, а по своята същност е неоснователен. На 14.04.2013г., около 23,00 часа, свидетелят Б.Б., спял в лятната кухня, а майка му, спяла в съседната стая, която се намирала отстрани на кухнята.Преди да си легне свидетелят Б. твърди, че включил телевизора, който се намирал в стаята, както и че бил изпил три чаши ракия от по сто грама.В последствие дава и други показания, че не бил пил ракия.Майка му от своя страна не отрича, че той спял в кухнята и че като станала, за да отиде до тоалетна, пред вратата на стаята, в която спял сина й , видяла едно лице и след като му извикала, същото избягало. След това тя, влязла в стаята, в която спял свидетелят Б. и видяла същият да спи, като осветлението в стаята било угасено и работел телевизора.След влизането и в стаята тя го събудила и видяла, че мебелите били разхвърляни затова го попитала нещо дали липсва, а синът и отговорил, че не вижда двата си мобилни телефонни апарати. Същата вечер, подсъдимия, заедно с братовчед си св.Е. Р./ същите са деца на двама братя т.е. първи братовчеди/, били в центъра на селото, след което тръгнали да се прибират. Вървели по улицата, на която живеели пострадалия и неговата майка.В обясненията/ а те могат да бъдат всякакви с оглед неговата защитна версия/ си подсъдимият твърди, че видял пред портата два мобилни телефона марки „Н.” и „С.”, които взел със себе си.След което единия от тях марка „С.”, дал на братовчед си Е., а другия марка „Н.” оставил за себе си. Свидетелят Б., на другата сутрин заедно със свидетеля Д.Х., отишли в приемната на полицейския участък при свидетеля И.Ц. – районен инспектор, отговарящ за село А-, където подал сигнал, че са му откраднати телефоните. Това оплакване станало достояние на живущите в селото и свидетелката А.И., предала на свидетеля Ц. единият телефон, марка „Н.”, за което бил съставен протокол за доброволно предаване, а другият телефон свидетелката А.Я., върнала на свидетелката В.С. – майка на пострадалото лице, а двете жени които са върнали телефоните са съответно близки на подсъдимия и неговия братовчед Е.. От тази фактическа обстановка, от събраните по делото писмени доказателства, разпити на подсъдимия, свидетелите в ДП и пред първата съдебна инстанция, както и от изслушаните съдебно – медицинска и съдебно - оценъчни експертизи, първоначална и допълнителна могат да се направят следните правни изводи: Обвинението е по чл.198, ал.1 от НК т.е. в обвинителния акт се твърди, че подсъдимият е извършил грабеж на тези два мобилни телефонни апарата от владението на пострадалото лице Б.Грабежът е типично двуактно престъпление т.е при него следва да е налице не само отнемане на чужда движима вещ от патримониума на упражняващият владението върху нея, но при това отнемане да е употребена сила и заплаха за живота, здравето и др.на пострадалото лице.От събраните доказателства подобен извод не може да се направи поради което правилно и законосъобразно след като първоинстанционния съд е обсъдил доказателствата събрани по делото е оправдал подсъдимият по повдигнатото обвинение по чл.189, ал.1 от НК. Всички гласни доказателства са противоречиви.Подсъдимият и неговия братовчед твърдят, че намерили тези телефони пред вратата на пострадалият, след това св.Е.Р. твърди, че братовчед му влязъл в дома на пострадалия Б. да краде ракия и мобилни апарати, а той стоял пред дома да го чака, но след това получил един от мобилните апарати да го ползва, който след това доброволно бил върнат на пострадалия още на следващия ден.Противоречиви са и показанията и то на три пъти са различни тези които са дадени от пострадÓлите.Първоначално пострадалия Б. твърди, че си легнал към 22.00 часа и към 23.00 часа се събудил от шум в стаята и видял едно лице да се движи към него, което започнало да го души и като влезнала майка му и светнала лампата това лице го пуснало и видял на светлината, че това е подсъдимия А..От своя страна при първоначалните показания майката на пострадалия, твърди, че е видяла едно лице да излиза от стаята на сина й и че последния бил употребил преди това алкохол.Първоначално пострадалия отрича, че е употребил алкохол при заспиването си, но пред първата съдебна инстанция свидетелства, че изпил три чаши по сто грама ракия и че не могъл да види и разпознае извършителя. Безспорно е установено, че в дома му е влизало чуждо лице и че след това пострадалия е установил липсата на двата мобилни апарати, които след това му били върнати от близки лица на подсъдимия и неговия братовчед.Не е установено, че при отнемането им е употребена сила или заплаха поради което правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е приела, че не е извършил престъпление по чл.198, ал.1 от НК - грабеж и правилно РС го е оправдал по това повдигнато обвинение. Правилни са изводите на първата съдебна инстанция, че от събраните доказателства – гласни, които са противоречиви не може безспорно да се установи , че двата мобилни апарата са отнети от подсъдимия, тъй като дори и да бъда възприети показанията на майката на подсъдимия, че е видяла именно подсъдимия пред вратата на стаята, в която е спял синът й, не може да обоснове извод, че именно той е отнел процесните движими вещи, тъй като и друго лице би могло да ги отнеме.Въпреки, че тази свидетелка, посочва именно подсъдимият като лицето, което е било до вратата, то даденото от същата описание като височина на лицето, което е видяла пред вратата, а именно, че същото е било високо, колкото бравата на стандартна врата, както и проведения на следващия ден между нея и сина й, разговор, в който двамата са обсъждали, кой може да е взел телефоните и са достигнали до извода, че не може да е друг освен подсъдимия, обосновават извод, че самата свидетелка не е била сигурна към този първоначален момент, кой именно е бил автора на инкриминираното деяния, а така също и посочената от свидетелката в съдебно заседание височина на подсъдимия не отговаря на неговата действителна височина. Дори и да се приеме хипотетично, че той е отнел тези движими вещи т.е. извършител на престъпление, но след като не е извършил грабеж то се касае за кражба, но същата не може да бъде възприета, че с правно основание чл.194, ал.1 от НК, както се твърди в протеста, такава би следвало да се приеме, че е по чл.194, ал.3 от НК, тъй като се касае за отнети вещи на незначителна стойност, а при кражбите следва да се има в предвид именно общата стойност на откраднатото, за да може деянието правилно да се квалифицира.Видно от изслушаната съдебно – оценъчна експертиза, както и от допълнителната такава и от показанията на пострадалото лице се установява, че двата мобилни апарата са стари и са били без батерии, те не са работили.Експертизата е дала заключение, че мобилни телефони, ако работят към датата на извършеното деяние имат цена, както следва: марка „Н.” – 59.50 лева и „С.0” – 25.00 лева или общо 84.50 лв.Без батерии и не работещи имат цена 15 лева и 10 лева или общо 25 лева.В съдебно заседание дава заключение на 09.12.2013г., че за първия апарат без батерия, но работещ, ако има такава цената е 44.50 лева, а за втория е 10 лева или общо 54.50 лева.Трите оценки общо на вещите са 84.50 лева, 25.00 лева и 54.50 лева те. те са много под минималната работна заплата за страна през 2013г., която е била 310 лева.Ако безспорно бе установено, че вещите са откраднати от подсъдимия то тогава след като цената на същите е ниска се касае за маловажен случай по чл.194, ал.3 от НК и като такъв с оглед неговата стойност следва да намери приложение разпоредбата на чл218б, ал.1 от НК , тъй като стойността на предмета на престъплението за което се твърди, че е откраднат е под две минимални работни заплати за страната установени към датата на извършване на деянието то извършителят подлежи на налагане на глоба , която се налага по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.В случая са налице всички кумулативни предпоставки на този текст, тъй като не само стойността на вещите е под 620 лв./две минимални работни заплати/, но и вещите са върнати на пострадалото лице.След като за този вид престъпление се налага наказание по административен ред глоба то настоящата съдебна инстанция не може да го приложи поради което и на това основание не може да се накаже подсъдимият дори да се бе установило безспорно, че той е извършител на деянието, тъй като адм.ред не се изпълнява от настоящата съд.инстанция т.е същото е извън нейните правомощия. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд, счита протеста за неоснователен и като такъв го оставя без уважение, като потвърждава първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда №.. от ...2014г. по НОХД №..по описа за 2013г. Свищовски районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |