Р
Е Ш Е Н И Е
№ /06.03.2020г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
5362 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Н.В.С., ЕГН **********, чрез адв. ***,
против ***, ЕИК ***, представлявано от ***, искове за осъждането на ответника
да заплати на ищеца следните суми:
- представляващи брутно трудово
възнаграждение за положен труд и за обезщетение за забава, както следва – 420,00 лв. положен труд за м.03.2016г.
и 124,25 лв. лихва за забава за
периода от 01.05.2016г. до датата на предявяване на исковата молба в съда;
- представляващи брутно трудово
възнаграждение за часове нощен труд и за обезщетение за забава, както следва – 16,00 лв. положен нощен труд за
м.03.2016г. и 4,74 лв. лихва за
забава за периода от 01.05.2016г. до датата на предявяване на исковата молба в
съда;
- брутно трудово възнаграждение
за извънреден труд и обезщетение за забава, както следва – 57,27 лв. за периода от м.01.2016г. – м.03.2016г. и 16,94 лв. лихва за забава за периода от
01.03.2016г. до датата на предявяване на исковата молба в съда.
- брутно трудово възнаграждение
за положен труд през официални празници през 2016г. в размер на 38,18 лв. и лихва за забава в размер на
11,30 лв. за периода от 01.05.2016г.
до датата на подаване на исковата молба в съда;
- възнаграждение за дължима
безплатна храна по чл. 285 КТ и обезщетение за забава, както следва – 32,00 лв. за м.03.2016г. и 9,52 лв. лихва за забава за периода от
01.03.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
- сумата от 440,16 лв. – обезщетение по реда на чл.
220 КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение по
договор, както и лихва за забава в размер на 57,34 лв. за периода от 22.12.2017г. до 04.04.2019г.;
- сумата от 859,05 лв. – представляваща обезщетение
по реда на чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск по договор от
24.04.2012г., както и лихва за забава за периода от 22.12.2017г. до 04.04.2019г.в размер на 111,92
лв.
В исковата молба се излага следното:
Страните сключили трудов договор на 05.12.2007г., прекратен на 04.04.2011г., и отново сключили такъв на 23.06.2011г.,
безсрочен, съгласно който ищецът бил назначен на длъжност „охранител“, с
месторабота „***“, гр. ***, на 8 часов работен ден – сумирано изчисляване на
работното време, с пет дневна работна седмица. За всеки месец положен труд
работодателят следвало да заплаща заплата в размер на МРЗ за съответния период,
като към нея следвало да добави допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и допълнително възнаграждение за нощен труд, извънреден
дневен и нощен труд, труд на официални празници, както
и храна в размер на 2,00 лв. за всяка смяна при сумирано изчисляване на
работното време. Сочи се, че работодателят не изпълнил трудовото си задължение
за периода от м.01.2016г. до м.04.2016г.
Трудът бил полаган за охрана на вещи, собственост на „***, на обект в гр. ***,
звено на БДЖ, като смените били дневни от 08:00ч. до 20:00ч. и нощни от 20:00ч
до 08:00 ч., по 12 часа. Трудовият договор бил прекратен на 05.04.2016г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника. Оспорват се исковите претенции по размер за заплащане на
основно трудово възнаграждение, заплащане на нощен труд, за трудов стаж и
професионална квалификация, както и за извънреден труд. Ищецът е назначен на
трудов договор с основна работна заплата в размер на МРЗ, която за 2016г. е
420,00 лв. След приспадане на дължимите се от работника суми за социално и
здравно осигуряване и данък, чистата сума за получаване е в размер на 325,91
лв. Направено е възражение за настъпила погасителна давност за претендираните възнаграждения за нощен труд, трудов стаж и
професионална квалификация, извънреден труд и безплатна храна за месец януари и
февруари 2016г.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от
представения заверен препис на справка актуално състояние на всички трудови
договори за лицето Н.С. се установява, че ищецът е бил в трудови правоотношения
за процесния период с ответното дружество.
Уговореното възнаграждение е в съответния размер на МРЗ за страната към момента
на полагане на труда.
От изготвеното заключение по
допуснатата ССЧЕ се установява следното:
Основното трудово възнаграждение за
м.03.2016г. се равнява на 420,00 лв.,
като лихвата за забава върху тази сума за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г. се равнява на 124,74 лв. За положените 8 броя нощни смени се дължи заплащане на
нощния труд на стойност 16,00 лв.
Лихвата за забава върху тази сума за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г. се равнява на 4,75 лв. Дължимото възнаграждение за извънреден труд се равнява на 90,00 лв., а лихвата за забава за
периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г. е в размер на
26,74 лв. За труд на официални
празници възнаграждението е в размер на 38,18
лв., а лихвата за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г.
е 11,34 лв. С оглед на положения
стаж допълнителното трудово възнаграждение за м.03.2016г. е в размер на 20,16 лв., а лихвата се равнява на 5.98 лв. За храна се дължи сумата от 32,00 лв., а лихвата за забава е в
размер на 9,52 лв. Обезщетението за
неползван платен годишен отпуск е 45 дни или 859,05 лв., като лихвата за забава е в размер на 111,92 лв. Обезщетението за
прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие е в размер на 440,16 лв., а лихвата за забава е 57,34 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 128 КТ:
Трудовият договор е особен вид
възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя -
предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя -
заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила.
Работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на
работодателя. Щом като работникът или служителят е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателя, последният
дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение. Плащането на трудово
възнаграждение може да бъде установено с ведомост или издаден въз основа на нея
фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от
работника за получено от него трудово възнаграждение. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм.
д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).
В тежест на работодателя е
да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм.
д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).
В настоящия случай работодателят не е
представил никакви доказателства за заплащане на претендираната
сума от ищеца, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от
420,00 лв. Предвид акцесорният характер на иска по
реда на чл. 86 ЗЗД, претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на
124,74 лв. също следва да бъде уважена.
По иска
с правно основание чл. 150 КТ:
КТ урежда, че за
положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер
съгласно чл. 262
КТ. Доколкото не се спори от отвеника,
че твърденият в исковата молба извънреден труд е в действителност положен,
както и че няма доказателства в насока, че такъв е заплатен на работника,
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 57,27 лв., доколкото съдът е обвързан
от диспозитивното начало в процеса. Предявеният иск
за заплащане на лихва за забава също следва да бъде изцяло уважен в размер на 16,94 лв.
По иска с правно основание чл. 264 КТ:
За работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от
удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Не се спори, че ищецът е
полагал труд по време на официалните празници, но работодателят не представи
доказателства, удостоверяващи заплащането на труда. С оглед на това и
предявеният иск следва да бъда уважен изцяло за размера от 38,18
лв. Дължимата лихва
за забава върху тази сума е в размер на 11,34 лв.
По иска с правно основание
чл. 285 КТ:
На
работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер
и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки
към храната. Не се спори в настоящия казус, че работодателят е следвало да
заплаща по 2,00 лв. на смяна, която сума представлява заплащане за храна. Няма
доказателства, че дължимата сума е заплатена. Предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 32,00
лв. Дължимата лихва върху нея е в размер на 9,52 лв.
По иска
с правно основание чл. 261 КТ:
Положеният
нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Не е спорно, че ищецът е
полагал нощен труд при работодателя, но не се представиха доказателства, че
такъв е заплащан съобразно закона. С оглед на това предявеният иск следва да
бъде уважен за сумата от 16,00 лв. Дължимата лихва, която следва да бъде
присъдена е в размер на 4,75 лв.
Доколкото по делото не се
спори за това, че ищецът има неизползван платен годишен отпуск и не се
представиха доказателства за заплащане на съответното обезщетение предявеният
иск се явява основателен за сумата от 895,05 лв., както основателен е и искът
за лихва за забава в размер на 111,92 лв.
Ответникът не оспори
твърдението на ищеца, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е
спазено задължението за предизвестие. Липсват данни за заплащане на
обезщетение. С оглед на това и претенцията по реда на чл. 220 КТ се явява основателно
до претендирания размер от 440,16 лв., както и за
лихвата в размер на 57,34 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – *** сумата
от общо общо 900,00 лв., от които 200,00 лв. –
възнаграждение на вещо лице и 700,00 лв. – държавна такса.
На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати и сторените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 420,00
лв., представляваща
неизплатено трудово
възнаграждение за положен труд за м.03.2016г., на осн.
чл. 128 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 124,25 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху дължимата главница за периода от 01.05.2016г. – 04.04.2019г, на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 16,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
нощен труд за м.03.2016г., на осн. чл. 261 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 4,74
лв..,
представляваща мораторна лихва за забава върху
дължимата главница за периода от
01.05.2016г. до 04.04.2019г., на осн.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
***, ЕИК ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата
от 57,27 лв. за периода от
м.01.2016г. – м.03.2016г., представляваща възнаграждение за положен извънреден,
на осн. чл. 150 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 16,94 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата главница,
за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 38,18 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
труд през официални празници, на осн. чл. 264 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 11,30 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата, за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г, на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 32,00 лв., представляваща
неизплатена сума за храна за м.03.2016г., на осн. чл.
285 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 9,52 лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г.,
на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 859,05 лв., представляващо обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 45 работни дни, на осн.
чл. 224 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С.,
ЕГН **********, сумата от 111,92 лв. лихва за забава върху главницата за
периода от 22.12.2017г. до 04.04.2019г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 440,16 лв., представляващо
обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, на осн. чл. 220 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С.,
ЕГН **********, сумата от 57,34 лв. лихва за забава върху главницата за периода
от 22.12.2017г. до 04.04.2019г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лв., представляващи
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Районен съд - *** сумата от общо 900,00
лв., от които 200,00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 700,00 лв. – държавна
такса.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен
срок, който започва да тече от получаване на решението, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................