Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА М.
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина М. в. гр. д. № 6 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 182668
от 02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 43041/2018 г. на СРС, I ГО, 47
състав, са отхвърлени предявените от И.М.Б. срещу „С.И.“ ЕООД искове с правно
основание чл.286 ЗЗД, вр. чл.36 ЗА за сумата от 17 238 лв., представляваща общ размер на дължимо
адвокатско възнаграждение за
предоставени услуги по неформални договори за правна помощ, описани в 8 пункта
в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 047 лв. разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата И.М.Б.. Счита, че същото е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените
правила и е необосновано. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е
извършила правни услуги по договор за поръчка като адвокат на трето за спора
лице „Д.Б.“ ЕООД, за която дейност й е било заплатено възнаграждение. Твърди,
че не е взето предвид, че логото и домейнът на „Декатлон“ се ползват от всички
дружества в групата, каквото дружество е и ответното, като твърди, че е
действала от името и за сметка на същото. Оспорва достоверността на
кредитираните свидетелски показания, като излагат съображения, че свидетелите
са заинтересовани, а от друга страна твърди, че никой от свидетелите не
заявява, че процесните услуги са й били възложени от „Д.Б.“ ЕООД. Твърди, че
между страните е безспорно реалното изпълнение на възложеното по договорите за
поръчка, кой е възложител на работата, като излага мотиви, че СРС необосновано
е приел, че „Д.Б.“ ЕООД се явява възложител на извършването на работата и
поддържа, че това не следва от сключения с нея абонаментен договор за текущо
обслужване. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови
друг, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „С.И.“ ЕООД,
с който оспорва жалбата. Излага съображения за неоснователност на заявените със
същата оплаквания. Твърди, че физическите лица, реално възложили работата, са действали
като представители на „Д.Б.“ ЕООД поради качеството си на служители на това
дружество. Оспорва твърдението, че е безспорно реалното изпълнение на
възложеното, като поддържа, че ищцата не е изготвила нито един от договорите и
документите, чието заплащане се претендира, а само ги е съгласувала. Оспорва
оплакванията за необоснованост на първоинстанционното решение, като сочи, че
задължение на съда е да обсъди само относимите правнорелевантни факти. Счита за
правилен извода на съда, че ищцата е извършила правни услуги по договор за
поръчка като адвокат на „Д.Б.“ ЕООД. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважени и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което съдът следва да
пристъпи към обсъждане на доводите относно правилността му.
Настоящата
инстанция споделя мотивите на СРС, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Във връзка с изложените в жалбата доводи за неправилност на решението,
следва да се добави и следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искове по
чл.286 ЗЗД, вр. чл.36 ЗА.
Ищцата твърди,
че в качеството си на адвокат, вписан в САК, през 2013 г. и 2014 г.
предоставила правни услуги на ответника, за които няма сключен договор, не е
уговорено конкретно възнаграждение и такова не е заплатено. Извършените услуги са възлагани устно или по
електронна поща от управителите на ответника и от техни представители,
ръководещи проектите на дружеството. Възложеното включвало изготвяне на
договори, участие в преговори, преглед и валидиране на договори и други
документи, одобрение /валидиране на
проектите и документите от едноличния собственик на капитала „В.“ АД Белгия,
като това налагало комуникация с негови представители. Опитите за получаване на
възнаграждение за оказаните услуги завършвали с обещания да се плати по-късно, когато е възможно да се
определи възнаграждението, тъй като договорите били с определен материален
интерес, който ставал ясен при подписването им, и когато дружеството има възможност,
поради липсата на приходи от дейността си в България, тъй като по това време не
осъществявало дейност. Поради уговорените дългосрочни отношения с другото
дружество в България на същите управители –„Д.Б.“ ЕООД ищцата не допускала, че
е възможно да се наруши доверието между тях и да не се уредят отношенията
им. Опитите за уреждане на отношенията с
ответника и за получаване на възнаграждение за свършената работа останали
неуспешни. Претендира заплащане на
възнаграждение в съответствие с чл.36 ЗА по следните правни услуги:
1. Участие в
преговори и консултиране на условия и съставяне на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между „Ф.П.П.“АДСИЦ и ответника, подписан на
04.07.2013 г., по силата на който „Ф.П.П.“АДСИЦ се задължава да продаде на
ответника правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
56784.540.389, находящ се в гр. Пловдив, с площ от 14 042 кв.м. за сумата
от 4 037 174 лв. без ДДС. Работата по проекта й била възложена през м.02.2013
г. и изпълнила възложеното, като изготвила и одобрила окончателен вариант на
предварителния договор в началото на м.07.2013 г. За работата си по този
договор претендира заплащане на възнаграждение в размер на 4 637, 17 лв., съгласно
чл.6, т.8, б. „д“ от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
2.
Консултиране, съгласуване на текстове и одобряване на Ескроу договор от
04.07.2013 г. във връзка с плащания по предварителен договор за продажба на
недвижим имот, описан в т.1, и окончателния договор, сключен във формата на
нот.акт от 25.04.2014 г., описан в т.3, и във връзка с учредена договорна
ипотека, обезпечаваща изплащане на част от отпуснат от „Б.П.Б.“ АД кредит,
сключен между ответника, „Ф.П.П.“ АДСИЦ, „ИНГ Б.“ Н.В, чрез клона си „ИНГ Б.“ и „Б.П.Н.В.-клон
София“. Твърди, че с ескроу договора се
гарантира плащането /получаването на определени суми и се определят
условията за плащането и получаването им
по сделката за покупко-продажба на недвижим имот, описан в т.1 от исковата
молба, поради което счита, че този договор е с отделен материален интерес,
който се определя от размера на сумата, чието плащане се гарантира. Този
договор защитава интересите на купувача по предварителния договор, който е
представлявала, и от това следва нейна
отговорност за съгласуване на договор,
който да защитава максимално интересите на купувача. В тази връзка претендира възнаграждение по
ескроу договора в размер на 4 637, 17 лв., определен съобразно материалния
интерес на договора, описан в т.1 .
3.
Консултиране по изпълнението на предварителните условия, както е предвидено в
предварителен договор по т.1 и по изготвянето и съгласуването на текстовете на
нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.04.2014г., с който „Феър
Плей П.“ АДСИЦ
продава на ответника поземлен имот с идентификатор 56784.540.389, находящ се в
гр.Пловдив, с площ от 14 042 кв.м. за сумата от 4 037 174 лв. без
ДДС, заедно с дължимия ДДС в размер от 807 434, 80 лв. В тази връзка претендира
заплащане на възнаграждение в размер на 4 637, 17 лв. за предоставени услуги за
съставяне и съгласуване на текстове и одобряване на окончателен вариант на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот.акт.
4
Консултиране за съгласуване на текстовете, преглед и одобряване на договор за
строителство на търгвоски център за спортни стоки с надземен паркинг с УПИ II-540,389 за обществено обслужване,
кв.4, нов по плана на гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, бул. „Освобождение“, за
прилагане към документи за търг, във връзка с възлагане строителството на
търговски център, подписан след провеждане на търга с „М.С.“ АД на 23.05.2014 г.
за сумата от 2 982 457 лв. без ДДС.
Договорът бил сключен по правилата на FIDIC, а нейната правна работа по
него се състояла в пълна проверка на съответствието му с относимото българско
законодателство и промени в тази връзка, включване на груповите изисквания и
одобрението му. За работата си по съгласуване
текстовете и одобряване окончателен вариант на договор за строителство в
размер за съставяне на писмен договор съгласно чл.6, т.8, б. „д“ ЗА в размер на 1 000 лв., част от общо
дължимата сума в размер на 3 582, 46 лв.
5.
Консултиране във връзка с преглед, съгласуване на текстовете и валидиране на
договор за проджект мениджмънт, подписан на 13.08.2013 г. между ответника и „И.П.-А.“ ООД, по силата на
който „И.П.-А.“ ООД се задължава да изпълни услугите по договора срещу заплащане на сумата от 112 530 лв.
без ДДС. За работата си по този договор претендира заплащане на възнаграждение
в размер на 712, 53 лв. съгласно чл.6, т.8, б. „д“ от НМАВ.
6. За
консултиране, изразяващо се в преглед, съгласуване на текстовете и одобрение на
договор за консултантски услуги-изпълнение на строителен надзор от м.10.2013 г.
между ответника и „ММВ-И.“ ЕООД за изпълнение на консултантска услуга -
извършване на строителен надзор на строеж търговски център в гр. Пловдив срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 18 800 лв. без ДДС, за работата си по който
претендира 314 лв. възнаграждение, определено
съгласно чл.6, т.8, б. „д“ от НМАВ.
7. Изготвяне
на два идентични договора за наем между ответника и „Д.Б.“ ЕООД за магазините Витоша и Подуяне, по силата на
които ответникът като собственик отдава по наем
площ от 3 755, 13 кв.м. и площ от
3 082 кв.м. за срок от 30 години срещу месечен наем от 19, 56 лв. без ДДС на
кв.м. Разговорите по изготвяне на договорите били предимно по телефона, като
били проведени и срещи с представители на ответника. За работата си по двата
договора, изразяваща се в тяхното съставяне,
претендира възнаграждение в размер на 1 000 лв. – част от общо
дължимото възнаграждение в размер на 26 342 лв., определено съгласно чл.6,
т.8, б. „д“ от НМАВ.
8. Изготвяне
на доклад за дейността на ответника и протокол с решение на едноличния
собственик на капитала за обявяване в търговски регистър на ГФО за 2013 г. на
дружеството, за което претендира възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл.6, т.9, б.
„г“ от НМАВ, приложен по аналогия.
Предвид изложеното предявява обективно
съединени искове за заплащане на възнагражденията по всеки от договорите,
описани в 8 пункта, възлизащи на сумата от общо 17 238 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът „С.И.“
ЕООД в писмения си отговор оспорва исковете. Твърди, че между ищцата и „Д.Б.“ ЕООД
бил сключен договор за правни услуги на 01.02.2013 г., по силата на който тя се
е съгласила да предоставя правни услуги на дружеството във връзка с експанзията
му на българския пазар, в т.ч. и във връзка със закупуване и наемане на
недвижими имоти, предназначени за извършване на дейността му, както и други
услуги по предоставяне на съвети, консултации или правно съдействие, поискани
от клиента. Твърди, че описаните в
исковата молба дейности не са възлагани на ищцата от ответника, а от „Д.Б.“ ЕООД
във връзка с сключения договор за правна помощ.
Не оспорва, че по силата на този договор ищцата предоставяла правни
услуги до средата на месец септември 2014 г., когато ги е преустановила
едностранно с писмено изявление, обективирано в електронно писмо, изпратено на
15.09.2014 г. на управителя на „Д.Б.“ ЕООД. На 29.07.2014 г. е сключен договор
за правна помощ с адв. Тунчев, на когото
ищцата на 03.09.2014 г. с
приемо-предавателен протокол е предала изцяло работата и документацията. Предадената
работа е възлагана от „Д.Б.“ ЕООД.
Твърди, че от представените
извлечения от Търговския регистър относно ответника и „Д.Б.“ ЕООД е видно, че
управители на двете дружества са били едни
и същи лица, които по силата на
договора за правна помощ са възлагали работа на ищцата. Излага съображения, че
„Д.Б.“ ЕООД е дружество, което е еднолична собственост на „Декатлон“ АД-Франция
и има за основна дейност внос и търговия
на едро и дребно със спортни стоки и други промишлени стоки. С оглед
установената корпоративна практика
собствеността върху магазините като недвижими имоти е на ответника, който ги отдава под наем единствено на „Д.Б.“
ЕООД. Цялата оперативна дейност по закупуване на терени за строителство на търговски
обекти се осъществява от „Д.Б.“ ЕООД чрез неговите служители и се възлага от
неговите управители. Твърди, че всички договори, описани в исковата молба от т.1-6, са сключвани в процеса на постигане
на крайния резултат - построяване на магазин Декатлон в гр. Пловдив, който да
бъде ползван от „Д.Б.“ ЕООД. Твърди, че кореспонденцията между ищцата и А.Д.и М.М.
е адресирана или изпратена от тях като представляващи „Д.Б.“ ЕООД, а не
ответното дружество, което никога не е имало свои служители. Твърди, че
служителите, с които е контактувала ищцата във връзка със сключване на
процесните договори А.Р., Д.Б.и други, са служители на „Д.Б.“ ЕООД. Относно
договора по т.1 от исковата молба, твърди, че проектът на предварителен договор
е предложен от продавача, по договора по т.2 цялата кореспонденция е водена с А.Р.-служител
на „Д.Б.“ ЕООД, на длъжност „Отговорник-експанзия“, по т.3 излага съображения,
че всички предхождащи предварителния договор за закупуване на земята проучвания
са във връзка с предстоящото строителство на магазин Декатлон в гр. Пловдив,
което е част от целената експанзия на българския
пазар, започнала много преди ищцата да стане правен консултант на „Д.Б.: ЕООД.
Твърди, че проектът за нот.акт не е изготвен от ищцата.
По
предявения иск ищцата е следвало да установи, че страните, съответно като
довереник (ищцата) и доверител (ответното дружество), са били обвързани от
договор, съдържащ съществените елементи на възмезден договор за поръчка. Като
договор за правна защита и съдействие (чл.36 ЗА) процесният договор е възмезден
и изпълнението на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение се
претендира в настоящото производство с иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.286 ЗЗД и чл.36, ал.1 ЗА. В практиката на ВКС е застъпено становището, че
възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй
като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл.36, ал.1 ЗА /решение
№ 127 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г. на ВКС, IV ГО/.
Представен
по делото е договор за правни услуги с дата 01.02.2013 г., по силата на който „Д.Б.“
ЕООД в качеството си на клиент (доверител) и И.Б. в качеството си на адвокат
(довереник) са се споразумели ищцата да предоставя правни услуги, включващи: правни
съвети и консултации във връзка с всички аспекти на търговската дейност на
Клиента като дружество специализирано в търговията и разпространението на
спортни стоки; правни съвети и консултации във връзка с експанзията на клиента
на българския пазар, в това число, но не само във връзка със закупуването и
наемането на недвижими имоти, предназначени за извършване на дейността; извършване
на правни анализи, предоставяне на правни мнения, становища, консултации и
услуги, подготовка на договори, книжа и документи в съответствие с изискванията
и принципите на действащото българско законодателство, писмено или устно поискани
от клиента; организиране и участие в преговори; процесуално представителство на
клиента в арбитражни и съдебни процедури, заведени от или срещу клиента в
страна и чужбина,
което ще бъде предоставяно след писмено искане от клиента за всеки отделен
случай; пълно правно обслужване във връзка с каквито и да е отношения на клиента
с публични органи и институции в рамките на договора; други услуги по
предоставяне на съвети, консултации или правно съдействие, поискани от клиента.
Уговорено е възнаграждение в размер на 193, 52 лв. на ден, като същото не може
да надвишава общо сумата от 3 870, 42 лв. на месец, а със споразумение от
24.02.2014 г. размерът на възнаграждението е увеличен на 4 258 лв. на месец.
Разпитаните
по делото свидетели Р.и Б. са били служители на „Д.Б.“ ЕООД през процесния
период и са комуникирали служебно с ищцата, като я познават като лице, което е
осъществявало правно обслужване на „Д.Б.“ ЕООД.
По делото са
приложени предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, ескроу договор, по които
страна е ответното дружество.
От
представените от ищцата писмени
доказателства, представляващи електронна кореспонденция по e-mail, действително
се установява, че тя от личния си e-mail адрес
*******@decathlon.com е комуникирала с управителите на ответното
дружество към процесния период А.Д., М.А.М., като кореспонденцията се отнася до
преглед и валидиране на договори, свързани с посочените от ищцата в т.1-8 от
исковата молба правни и фактически действия. Следва да се посочи че за
процесния период А.Д., М.А.М. са управители и на „Д.Б.“ ЕООД.
Не се спори,
че „Д.Б.“ ЕООД и „С.И.“ ЕООД са свързани лица по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на
Търговския закон като лица, чиято дейност се контролира пряко или косвено от
трето лице - в процесния случай чуждестранно юридическо лице Decathlon S.A,
осъществяващо пряк контрол върху икономическата група „Декатлон“.
Основателността
на предявените искове за заплащане на възнаграждение по всеки един от
посочените в т.1-8 договори се предпоставя от провеждане от страна на ищцата на
пълно и главно доказване, че такива са били сключени и че ищцата е изправна
страна по тях. Ищцата следва да установи
изрично възлагане от страна на представляващ дружеството „С.И.“ ЕООД от името и
за сметка на това дружество към нея в качеството й на адвокат да извърши твърдените
по всяка една от посочените от нея точки 1-8 в исковата молба правни и
фактически действия. По делото липсва доказателство за такова възлагане,
различно от задължението на ищцата по договора със свързаното лице „Д.Б.“ ЕООД
да дава правни съвети и консултации във връзка с експанзията на клиента на
българския пазар, в това число, но не само във връзка със закупуването и
наемането на недвижими имоти, предназначени за извършване на дейността или
извършването на други услуги по предоставяне на съвети, консултации или правно
съдействие, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на
въззивната жалба, жалбоподателката няма право на разноски по делото.
На ответника по жалбата следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 000 лв. разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът намира за неоснователно
своевременно заявеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност
на спора и при съобразяване характера и обема на осъществената правна защита.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182668 от 02.08.2019 г., постановено по
гр.д. № 43041/2018 г. на СРС, I ГО, 47 състав.
ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН ********** да заплати на
„С.И.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 000 лв.
разноски по делото.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.