ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1645 09.09.2019 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 964 по описа за 2019 година, на основание чл.140 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на Л.Н.Г. – М.,***,
представлявана от адв. А.К. ***, съд. адрес ***, офис 4 против „МЕДИЙНА ГРУПА БУРГАС
НОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Илияна Иванова
Тодинова, адрес гр. Бургас, бул. Ген. Скобелев № 10, Търговски център „Св.Св.
Кирил и Методий“, ет. 4, офис 8
Съдът е изпратил
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е
указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
Ответникът е редовно уведомен и не е депозирал
отговор.
Книжата по делото са редовно разменени.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за
доклад:
Обстоятелства,
на които ищцата основава претендираните права и предявените искове:
Ищцата твърди, че
през 1999 г. е завършила специалност „История“ в СУ „Климант Охридски“ със
степен магистър, както и втора специалност “Журналистика“ в същия университет.
Работила е във в. „Новинар“ до 2007 г., след което е редактор и репортер във
вестниците „Стандарт“ и „Монитор“. Повече от 20 години се занимава с
исторически проучвания с траен интерес към историческите теми. Издала е три
книги в тази област, спечелили конкурс и публикувани с подкрепата на МК. Има
повече от 800 статии на исторически теми и други 3 000 статии основно по
теми в областта на културата. Ищцата има качеството „автор“ по смисъла на ЗАПСП
на статия със заглавие „ Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“, издадена на
05.07.2014 г. във в. „Монитор“, след обстойно проучване на биографични данни,
други данни и литературни произведения за живота на Петър Дънов. На същата дата
статията е била публикувана в уебсайта на ответника, дословно и без промени в
текста. По този начин статията е била възпроизведена и разпространена в нарушение
на авторските права на ищцата, без посочване на името й като автор, неспазване
целостта на произведението и непозволеното му използване изразяващо се във
възпроизвеждането и разпространението на статията, както и незаплащане на
възнаграждение.
Въвежда конкретни
основания:
Статията
представлява защитен обект по см. на закона – чл. 3, ал.1, т. 1 и като обект на
авторското право е кратко литературно-публицистично произведение от категорията
„литературни произведения“, което е и самостоятелна част от по-голямо писмено
произведение- обикновено периодично издание, вестник или списание. Статията е
произведение на литературата създадено в резултат на творческата дейност на
ищцата. В случая, според законовата презумпция по чл. 6 ЗАПСП ищцата е автор до
доказване на противното, тъй като е обективирана на посочената дата, като
публикацията е придружена с нейна снимка и име. Ищцата има законово право да се
признава авторството й с посочване на името, да се запази целостта на
произведението, да разрешава възпроизвеждането и разпространението му, както и да й се заплати възнаграждение при
всеки вид използване, включително за всяко поредно използване. В случая е
налице „използване“ тъй като в платформата на ответника статията е дословно
възпроизведена и разпространена и доставена на неограничен кръг лица без
признаване авторството, без разрешение и без да се заплати възнаграждение.
Използването би могло да бъде установено елементарно чрез сравнителен преглед и
анализ на двете статии. Заглавието и текста са идентични, статията е била
дословно преписана, включително с пунктоацията. Разликите са две и незначителни
– липса на подзаглавие, което не е преписано от ответника и липса на параграфа
отделен в статията на ищцата в каре с подзаглавие „ София ще бъде пощадена от земетресения“.
Карето с липсващия параграф е част от статията, като графичното оформление на
вестника изисква поставянето в каре. При преписването параграфа е отделен, не е
бил вмъкнат в текста на статията или умишлено премахнат. Така внесената промяна
в статията при неправомерното й възпроизвеждане рефлектира върху
неимуществените права на ищцата – автор – да иска запазване целостта на
произведението. По този начин чрез платформата на ответника статията е
възпроизведена и предложена на неограничен брой лица, без посочване имота на
ищцата като автор, без разрешение за използването й и без да се заплати
възнаграждение.
Поради това ищцата има право на
обезщетение чийто размер следва да се определи по специалните правила на ЗАПСП
уреждащи редица преимущества за увредения. Ищцата се позовава на прваната
доктрина и съдебната практика и твърди, че в случая неимуществените вреди
включват както болки и страдания, така и последиците от засягането на
неимущствените права – име, псевдоним, фирма, авторство. Това засягане
причинява неудобство превишаващи обичайните. Тези вреди настъпват и когато
пострадалия е изживял душевни терзания, отрицателни емоции, срам и страх, в
случаи на накърняване доброто име и чест. Обезщетение се дължи и когато
пострадалия е бил ядосан, нарушен е сънят му и нормалния ритъм на живот. Именно такъв дискомфорт е изпитала ищцата.
Още повече, че нейното здравословно състояние е влошено, страда от световъртеж
от централен произход, който се засилва в такива ситуации. Усилията и времето,
което е отделила ищцата при проучване на архиви и исторически източници за
написване на статията, то възпроизвеждането и разпространението й я е накарало
да се чувства изключително разстроена, задълбочило пристъпите на световърттегж.
Освен това нейното достойнство и изграден авторитет са били накърнени с
възпроизвеждане на статията без посочване на името й като автор. Всичко това се
е отразило както на работата й, така и на отношенията й в семейството и сред
приятелския кръг. Тя дълго време е била изнервена, разстроена, избухлива и
затворена в себе си. Плагиатството се отразило и на професионалната й кариера.
В момента тя се готви да издаде четвърта книга, но поради възпроизводството на
някои от нейните статии в други издания под друго авторство издателите не
желаят сключване на издателски договор за публикуване на книгата й, което е
имуществена вреда. Това се отразява негативно и на мотивацията на ищцата да
пише статии, тъй като е в стрес от евентуалното им незаконно възпроизводство.
Ищцата отправя
исканията:
1/ да бъде осъден
ответника да заплати:
сумата 1 500
лв. обезщетение за имуществени вреди за
нарушени авторски права от възпроизводство на статията „ Дънов предсказа
смъртта на цар Борис ІІІ“ в уебсайта на ответника на 05.07.2014 г. и
предлагането й до достъп на неограничен брой лица ;
сумата 3 500
лв. обезщетение за неимуществени
вреди за нарушени авторови права от непризнаване авторството върху статията
„Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“ публикувана в уебсайта на ответника
на 05.07.2014 г. ; неизписване името на автора под тази публикация и внесената
промяна в целостта на статията при незаконното й публикуване.
2/ да бъде осъден
ответника да преустанови неправомерното използване на статията.
3/ да бъде осъден
ответника за съдебните разноски.
Правна
квалификация: предявените
искове са с правно основание чл. 95, вр.
95а ЗАПСП и чл. 95б, ал.1, т. 2, 4 и 5 ЗАПСП.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Ищецът е приложил
към исковата си молба писмени доказателства, които са относими към спора и
следва да се допуснат. Страните са поискали разпит на свидетели, които следва
да се допуснат.
Разпределение
на доказателствената тежест.
В съответствие с
предмета на спора главното доказване е у ищцата. Тя следва да доказва, че е
автор на статията, че ответникът е нарушил нейното авторско право, причинените
вреди и връзката между нарушеното авторско право и причинените вреди.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото на 10.10.2019 г. от 11.00
часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните доказателствената тежест според мотивната
част на определението.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :