Определение по дело №1368/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………….…./………….….2020г.

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно гражданско дело № 1368 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

            Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29672/21.05.2020 г., депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Л.М., срещу Решение № 1668 от 26.03.2020 г., постановено по гр. д. № 14597/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Т.П.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, действащ чрез адв. Ц.Д., не дължи на въззивника сумата в размер 9 324.07 лева, представляваща стойността на ел. енергия, начислена като корекция от ответното дружество за минал период, а именно от 02.02.2016 г. до 20.05.2019 г. за обект, находящ се на адрес гр. Бяла, Обл. Варна, с кл. № ********** и аб. № **********.

            В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 37560/16.06.2020 г.

 

І. По допустимостта на въззивното производство:

 

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

            Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

            II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

 

Въз въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно недоказаността на реално доставеното и потребено количество ел. енергия, като в тази насока се излагат съждения, че при извършването на изследване на процесния електромер в БИМ – Русе е констатирано наличие на преминала енергия, която не се визуализира на дисплея, което обуславя крайния извод за това, че електроенергията е доставена и потребена от абоната-ищец. Въззивникът сочи, че изводите на РС-Варна по отношение на липсата на данни от коя дата е налице неотчитане на ел. енергия са в противоречие с чл. 55 от ПИКЕЕ, доколкото фактическият състав на цитираната разпоредба не включва изследване на момента, в който е извършена манипулацията, евентуално началният момент на измерени количества енергия в невизуализиран регистър. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд касателно противоречието на едностранната корекционна процедура на общото гражданско законодателство – в частност ЗЗД. Сочи, че отговорността на потребителя е обективна, тъй като разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ не включва установяване на вина у абоната. Твърди, че разпоредбите на ПИКЕЕ не въвеждат санкция нито целят реализиране на отговорност, а единствено да коригират неоснователното обогатяване на абоната, който поради манипулация е ползвал енергия, която не е заплатил. Навеждат се доводи и за това, че РС-Варна не се е произнесъл по всички наведени с отговора на исковата молба възражение, в това число и за субсидиарното приложение на чл. 183 от ЗЗД.  

В отговора на въззивната жалба въззиваемият излага подробни доводи, с които оспорва горепосочените възражения на въззивника. Твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със законоустановените правила за поведение и събрания и приобщен по делото доказателствен материал, което обуславя неговата правилност. Въззиваемият оспорва законосъобразността на проведената от въззивното дружество едностранна корекционна процедура по чл. 55 от ПИКЕЕ. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото съставеният протокол не е изпратен в рамките на седмодневния срок по ал. 4 от цитираната разпоредба, имайки предвид обстоятелството, че потребителят не е присъствал при проверката в електроснабдения имот. Счита, че законодателят в чл. 83 от ЗЕ е делегирал възможност на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, в които да бъде уреден въпросът за установяване случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възможността за създаване на санкции за потребителите на ел. енергия чрез въвеждане на фикция за потребена от тях електроенергия за минал период от време. Излага, че действителната консумация на тази енергия не може да бъде установена поради неизправност на СТИ, за която неизправност потребителят не следва да носи отговорност. Въззиваемият излага и доводи за това, че т. нар. „скрити регистри“ са в противоречие с чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, изменена и допълнена с Постановление № 61 на МС от 19.03.2015 г. Оспорва и реалността на доставеното количество ел. енергия, като твърди, че е възможно процесният електромер да е монтиран с такива показатели в тази невидима тарифа без това да е записано в документите при монтаж. Моли за потвърждаването на обжалваното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на въззивника адвокатски хонорар.     

            Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

            Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 29672/21.05.2020 г., депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Л.М., срещу Решение № 1668 от 26.03.2020 г., постановено по гр. д. № 14597/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 31-ви съдебен състав.

 

            НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1368/2020 г. на ОС-Варна за     05.08.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                       

                         2.