Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18, година 2017, 21. 02. гр. Бургас
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първо
гражданско отделение, в публично заседание
на осемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
секретар
Жанета Граматикова, постави на разглеждане
гр. дело № 1246, по описа на БОС
за 2016 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ФИН-ИН-64“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Парчевич“ № 57, ет.
2, ап. 2, чрез адв. Росен Диев, БАК, гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ №
1, ет. 2, срещу ЧСИ Наско Георгиев, рег.
802, район на действие Окръжен съд – Бургас, ЕГН **********, гр. Бургас, ул.
„Цар Иван Шишман“ № 8, за заплащане на сумите: 26500 лв. – определена пазарна
цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.226, ведно със
законна лихва, считано от датата на увреждането-16.10.2015г. ; 40400 лв. –
определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ, с идентификатор № 51500.507.170.1.243, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането-16.10.2015г.; 37200 лв. -– определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.223, ведно със законна лихва, считано
от датата на увреждането-16.10.2015г. ; 29600 лв. -определена пазарна цена на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.265, ведно със законна
лихва, считано от датата на увреждането-16.10.2015г. ; 23600 лв. - определена
пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.263,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането-16.10.2015г.; 40800
лв. - определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.235,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането-16.10.2015г.
Претендират се разноски. Приложени са доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа исковете, така, както са предявени, както и
подаденото допълнително становище, по отговора на исковата молба.
Ответникът, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител. Оспорва исковете, като неоснователни.
Представя доказателства, включително и такива, предоставени, въз основа на издадени
съдебни удостоверения. Изразява становище по подаденото допълнително такова, от
ищеца.
Конституираното трето лице – помагач на
ответника „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, редовно призовано, не се
явява, депозира становище, с което оспорва изцяло исковете, като неоснователни.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
предявените искове, направените възражения по тях, събраните доказателства и
закона, намира за установено следното:
Приет за разглеждане е иск, с правно основание – чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.
Ищецът твърди, че ответникът, в
качеството си на съдебен изпълнител, му е нанесъл вреди, чрез извършено
процесуално незаконосъобразно изпълнение, по изп. дело № 20148020400856/ 2014г.
в общ размер на 198100 лв.
представляващи сбор от пазарните цени на продадени от ответника, чрез
публична продан, по посоченото изп. дело, собствени на ищцовото дружество,
недвижими имоти, находящи се в к.к. Слънчев бряг, апартхотел Авалон, изброени
по-горе. В резултат на извършените продажби, имуществото на ищеца се е намалило
със сумата 198100 лв.- пазарна цена на имотите, определена с доклада на
оценителя Петьо Стоянов Петков.
Ищецът намира, че ответникът незаконосъобразно
е образувал изпълнително дело, действал е без наличие на изпълнителен титул, в
отклонение от разпоредбите на глава 38 от ГПК и в нарушение на разпоредбата на чл. 429 от ГПК; събрал
е суми при погасено задължение, без да уведоми ищеца, с цел да го лиши от
възможност за защита, с което му е намалил имуществото, с 6 недвижими имота, на посочената обща стойност,
като е действал, без да са му възлагани правомощия, по чл. 18 от ЗЧСИ, без да е
депозирано искане от взискателите. Намира още, че ответникът е действал, с цел
да увреди ищеца и да набави имотна облага за себе си и за част от присъединилите
се кредитори.
Ищецът счита, че е налице пряка връзка
между настъпилите за него вреди и
незаконосъобразните изпълнителни действия, извършени целенасочено и виновно от
ответника, като основанията му за тези изводи, са:
Ответникът, в нарушение на закона, е
образувал процесното изпълнително дело на 17. 09. 2014г. с взискател Д.Б.О. и длъжник
– „Фин инвест“ ЕООД, в нарушение на чл.
427, ал. 2 от ГПК, без да е бил компетентен да стори това, въз основа на
изпълнителен лист от 27. 06. 2014г. издаден въз основа на решение № 79/ 03. 08. 2012г. по т.д. № 64/11г. на ОС- Хасково и на решение
№ 132/11.03. 2013г. по т.д. № 1549/12г. на Апелативен съд – Пловдив, с които „Фин
инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище – гр. София е осъдено да заплати на Д.Б.О.,
16347, 73 лв. – разноски. Твърди, че към 17. 09. 2014г. „Фин инвест“ ЕООД не е
притежавал недвижими имоти, намиращи се в района на ответника и в молбата за
образуване на изп. дело, от името на взискателя, е посочен способ за изпълнение
– възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, без тези имоти да са
индивидуализирани. Длъжникът е имал недвижими имоти в гр. Банско, а взискателят е чужд гражданин.
Сочи, че на 12. 09. 2014г. при направена справка в търговския регистър,
ответникът е установил, че длъжникът по изп. дело „Фин инвест“ ЕООД, се е
преобразувал, чрез отделяне, по реда на чл. 262 „в“ от ТЗ, като от него са се
отделили две самостоятелни дружества: ищеца – „Фин инвест-64“ ЕООД и „Фин трейд
2014“ ЕООД. От наличния план за преобразуване,
по партидата на ищеца, е видно, че недвижимите имоти, срещу които е насочено
изпълнението, са преминали в собственост на ищеца и не са собствени на длъжника
– „Фин инвест“ ЕООД и това е станало известно на ответника, при образуване на
изп. дело- на 17.09. 2014г. – 5 дни след вписване на преобразуването и след
като плана за преобразуване е станал наличен
и достъпен, в търговския регистър. Поради това, че съгласно чл. 263 „е“ от ТЗ, от момента на вписването, кредиторите се смятат за уведомени за правата им,
във връзка с преобразуването и преобразуването има действие, от момента на
вписването в ТР, ищецът прави извод, че от 12. 09. 2014г. ответникът- ЧСИ, е
узнал, че продадените, в последствие, от него недвижими имоти, са на ищеца и е
следвало да откаже образуването на
делото или да го препрати на компетентен ЧСИ.
Намира, че въпреки че вписването в
имотния регистър, при агенцията по вписванията при СВ при РС-Несебър, е станало на 24.10. 2014г. правоприемството настъпва от датата на
вписване на преобразуването в ТР-12. 09. 2014г. съгласно ТР 7/2012г. от 25. 04.
2013г. , по ТД № 7 на ОСТГ на ВКС. Това обстоятелство, според ищеца, е станало
известно на ответника, в един по- преден момент от образуването на изп. дело,
защото информацията от ТР е общодостъпна.
Въпреки това, ответникът, за да не допусне последващо разпореждане, е
вписал още на 20.09.2014г. възбрана върху собствените на ищеца, имоти и това е
било първото негово действие по изп.дело. Направен е извод, че целта на образуваното
изп. дело не е била събиране на задълженията, а опис и продажба на недвижимите
имоти, защото поканата за доброволно изпълнение е била изготвена едва на 13.
11. 2014г. и в нея няма данни за
наложени обезпечителни мерки. Ищецът
сочи, че в подкрепа на този извод е материалният интерес по представения изп.
лист – 16347, 73 лв. съпоставен с
наложената възбрана от ответника, върху девет недвижими имота, на които
общата оценка от назначеното вещо лице, възлиза на 420500 лв. Намира, че
очевидно се е целяло, не доброволно събиране на сумата по изп. лист, а продажба
на имуществото и начисляване на такси за събиране на парични задължения, за
изготвяне на постановления за възлагане, за извършване на въвод във владение или
целта е била– парична печалба.
Ищецът сочи, че ответникът, в нарушение
на цялата глава 38 от ГПК, е продължил изпълнението по изп. дело, на основание
разпоредби от ТЗ, с което си действие, ги конституира, като длъжници, което му
дава правно основание да разпродава
имуществото му. Ищецът сочи още, че след получаване на
поканата за доброволно изпълнение, от името на длъжника по представения изп. лист, в деловодството на ЧСИ, на 19. 12.
2014г. е депозирано възражение, със
сходни мотиви, като описаните по- горе, като ответникът е уведомен за направеното преобразуване, приложен
е и плана за преобразуване. Произнасяне на ЧСИ, по възражението, не е
последвало. По същото възражение е било входирано становище на взискателя, на
05. О1. 2015г. и ищецът счита, че по
това становище, е следвало да му бъде изпратена покана, да заплати дължимите от
„Фин инвест“ ЕООД, суми, но такава покана никога не му е изпращана. Изпратена е
на длъжника. ЧСИ, с изрично съобщение, е
уведомил длъжника, че продължава изпълнението на основание чл. 263 к и чл. 263
л от ТЗ, с което е извършил незаконосъобразни действия и с тях е причинил вреди
на ищеца, в особено големи размери. Намира, че пълномощията ответника са уредени в ГПК и няма право да действа , въз
основа на други нормативни актове. Не
е имал правно основание да насочи изпълнението срещу имотите на ищеца, за което
изрично е бил уведомен, посредством възражения и жалби. Счита, че е било
незаконосъобразно да се извършват принудителни действия, въз основа на
посочените норми от ТЗ, защото те само визират солидарна отговорност между
преобразуващите се дружества. Въпреки,
че не е разполагал с такава правна възможност, ответникът на основание чл. 263 к и чл. 263 л от ТЗ, е продължил
изпълнението, конституирал е ищеца, като длъжник и е разпродал недвижимите му
имоти. Следвало е да прекрати
образуваното изп. производство или да го препрати на съдебен изпълнител, със
съдебен район СГС, по седалището на длъжника. Това не сторено, според ищеца,
защото би лишило ответника от получаването на такси за извършените изпълнителни
действия, от целяната лична облага.
На следващо място сочи, че ответникът е
извършил публични продажби, без да е налице изпълнителен титул срещу ищеца. В тази връзка, са изложени съображения, че
дори и да е възникнала солидарна отговорност между преобразуващите се дружества,
това не е основание за насочване на изпълнението върху недвижимите имоти на
ищеца, защото няма изпълнителен титул, срещу него. Допустимо би било такова
изпълнение, само ако в изп. лист срещу „Фин инвест“ЕООД, като солидарен длъжник,
е посочен ищецът. В подкрепа на това възражение, е посочена нормата на чл. 429
от ГПК, очертаваща субективните предели на
изл. лист или лицата, срещу които може да се насочи изпълнението, дори и
да не са посочени в изп. лист. Не е предвидена възможност, да се изпълнява и срещу лицата, отговарящи солидарно с
длъжника, без срещу тях да има акт, подлежащ на изпълнение.Твърди се неизпълнение на законовото условие, по чл. 426, ал. 1 от ГПК,
съдебният изпълнител да пристъпи към
изпълнение, въз основа на изп. лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В случая, ответникът не само е насочил
изпълнението върху имоти на ищеца, без изпълнителен титул, но присъединява и
други кредитори, с цел увеличаване на дълга и от там – на материалния интерес.
Така е бил присъединен друг кредитор на длъжника – М. К., гражданин на Малта и този кредитор е получил суми, които
не му се дължат, по право, според ищеца. Последвало е присъединяване и на друг
кредитор, без молба за присъединяване,
без намерение за това, също с цел – вдигане на материалния интерес.
Ищецът твърди, че ответникът е оставил
висящо изпълнителното дело, с което е дал основание за присъединяване на нови
кредитори на длъжника, по изп. лист,
въпреки направеното погасяване, в цялост, на вземането по този изп.
лист. При преглед на изп.дело, ищецът е
установил, че в изпълнение на получената покана за доброволно изпълнение от
длъжника, задължението, по изп. лист, е погасено, видно от налична в делото, молба от 02.04.2015г. с
приложено платежно нареждане за сумата 25000 лв. платена на взискателя,
образувал изп. производство. Със същата молба е поискано прекратяване на
производството и при евентуалност – спиране на течащите, тогава, публични
продажби. Произнасяне на ЧСИ, по тази молба, няма, но взискателят е отговорил, че
сумата е постъпила, но има да събира и други разноски и е поискал делото да
остане висящо. Не е последвал акт за прекратяване, както по отношение на
удовлетворен взискател, така и по отношение на присъединен взискател. Ищецът твърди, че и понастоящем, по изп. дело
няма изп. лист или акт, подлежащ на изпълнение/в оригинал/, който да поддържа
висящността на производството. По делото, с удостоверения, към удовлетворения
кредитор, са се присъединявали и други кредитори, които не са носители на
самостоятелни права по изп. дело, присъединявали са се към погасено вземане. Сочи, че
присъединяването на кредитори, без
представени изп. листи, в оригинал, означава че изп.лист е приложен по друго
дело и поради това, с тези присъединили се кредитори, въз основа на удостоверения,
не може да се поддържа висящност на изп. дело. Подчертано е, че в молбите за образуване на изп. дело и за присъединяване от втория кредитор М. К., няма искане за
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и присъединеният, с удостоверение от 14. 11. 2015г. взискател „Лагуна лукс“
ЕООД, не е отправял искане, както за
присъединяване, така и за насрочване на публична продан и разпродаване на
недвижимите имоти на ищеца. Направен е извод, че ответникът е действал без
възлагане и без искане за предприемане на
конкретни изпълнителни действия и служебно, по своя инициатива, е
събирал, непоискани и невъзложени за събиране, вземания, като в резултат на
тези незаконосъобразни действия, освен разпродаване на имотите, са се начислявали и
такси, по тарифата към ЗЧСИ.
Ищецът твърди, че ответникът, за да
осуети всякакви негови действия, за
защита на имуществото си, не го е уведомявал за предприетите изпълнителни
действия: не му е връчил покана за доброволно изпълнение, съобщение за започнало срещу него, изп. дело,
не го е призовавал за опис, не е съобщавал за насрочване на публична
продан, не е уведомил, нито призовал, за изготвено разпределение на суми.
Ищецът не фигурира в процесното изпълнително дело и е уведомен единствено за
постановленията по възлагане, при втората публична продан, въпреки, че е
реалният собственик на продадените недвижими имоти. Лишен е бил от всякаква
информация, относно предприетите изп. действия, по собствените му имоти, поради
което не е обжалвал изготвените постановления за възлагане по втората публична
продан, по която няма яснота, кои имоти, на кого са възложени.
Ищецът сочи, че поради неуведомяването
му, съгласно изискването на чл. 461, ал. 1 от ГПК, ответникът му е нанесъл
вреди, лишавайки го от възможността да се противопостави на извършеното
разпределение и да поиска натрупаните,
по сметката на ЧСИ, суми от продажбата на имотите му, с което би се намалил
вредоносния резултат от незаконосъобразните действия. Ищецът твърди, че случайно
е разбрал, че постъпилите по изп. дело, суми – около 167917, 01 лв. са
разпределени, без да е уведомен, като ответникът си е избрал един от
взискателите – М.К., и е наредил цялата събрана сума на 24. 10. 2015г. –
неработен ден, събота, по открита за целта сметка от адвоката му в „Тексим
банк“ на 23. 10. 2015г. За това
действие, не са били уведомени и
длъжника и останалите кредитори. С
останалите суми е платено задължения към НАП на „Фин инвест“ ЕООД, без да са
покрити задължения на ищеца към НАП, със сумите от продажбата на имотите на
ищеца. Не са били платени, в нарушение на чл. 136 от ЗЗД, дори и данъците на продадените
имоти, не е бил начислен ДДС, върху продажната им цена и с това, ищецът е лишен
от правото му на възстановяване/
прихващане на сумата на данъка. Ищецът е бил лишен от възможността да провери
правилно ли е изчислена сумата, получена от ЧСИ, като възнаграждение- 9313, 50
лв. поради липса на акт, подлежащ на контрол.
В отговора си на исковата молба,
ответникът, чрез адв. Снежина Маджарова, БАК, съд. адрес: гр. Бургас, ул.
„Трайко Китанчев“ № 26, ет. 1, ап. 3, намира иска за допустим, но
неоснователен. Оспорено е твърдението на ищеца, че ответникът е извършил
незаконосъобразни действия: опис, изнасяне на публична продан и продажба на
изброените шест имота, в резултат на
което е нанесъл на ищеца имуществени вреди, в особено големи размери. Оспорени
са твърденията, че ответникът е образувал незаконосъобразно изп. дело, че е
работил, в отклонение от разпоредбите на глава 38 от ГПК, че е нарушил
разпоредбата на чл. 429 от ГПК, че е събирал суми по погасено задължение, че е
лишил незаконосъобразно ищеца от възможност за защита, в резултат на което е
намалил имуществото му, с посочената
сума, че е действал, без да са му възлагани правомощия, по чл. 18 от ЗСЧИ и без
да е депозирано искане, в тази посока от взискателите. Оспорено е твърдението,
че ответникът е имал за цел да увреди ищеца и да набави за себе си и за част от
присъединилите се кредитори, имотна облага.
Възраженията на ответника са следните:
Ищецът не е собственик на процесните
имоти, те са собствени на длъжника по изп. дело – „Фин инвест“ЕООД и върху тях
правилно е насочено принудителното изпълнение. С това е оспорено твърдението на
ищеца, че ответникът не е следвало да образува изп. дело или след образуването му, е следвало да го
препрати по компетентност, по реда на чл. 427, ал. 2 от ГПК, тъй като длъжникът „Фин инвест“ ЕООД,
към 17.09.2014г. е със седалище – гр. София и не притежава имоти в района на
ответника, а взискателят е чужд гражданин. Това твърдение е аргументирано с
преобразуването на длъжника- „Фин инвест“ ЕООД, чрез отделяне, по реда на чл.
262 „в“ от ТЗ и учредяване на две нови дружество: това на ищеца – „Фин - ин-64“
ЕООД и „Фин трейд 2014“. В плана за
преобразуване, вписан в ТР на 12. 09. 2014г. се сочи, че е предвидено, че
недвижимите имоти, срещу които е било насочено изпълнението, са преминали в
собственост на ищеца и не са собствени на длъжника и затова неправомерно са възбранени, описани и продадени от ответника.
Ответникът намира, че процесните имоти
не са преминали в имуществото на ищеца, защото в обявения на 12. 09. 2014 г.
план за преобразуване, са изброени имоти, в подточки А.1 – А.7 и Б.1, намиращи се на
територията на к.к.“Слънчев бряг, които се отделят от имуществото на длъжника и
се прехвърлят на новоучреденото дружество – ищец, без да са индивидуализирани
самостоятелните обекти, с кадастралните им идентификатори, съгласно
изискванията на ЗКИР и ПВ. Липсва посочване, в плана за преобразуване, на
сградата- апартхотел „Авалон“, не са посочени апартаменти, от тази сграда, с № S502D, с площ от
34, 36 кв.м.; № S609D, с площ от 52,45 кв.м. ; № S 509D, с площ от 48, 21 кв.м. ; ап. 209В, с площ от 38, 35
кв.м. ап. 206В, с площ от 30,60 кв.м. ; ап. 606С, с площ от 54, 15 кв.м.
Жилища, с такава квадратура, липсват и в приложение № 1, към плана. Процесните
6 апартамента, са посочени, като намиращи се във вход С и Д на жилищната
сграда, описана в подточка А. От тези два входа, е посочен в подточка Б.1, един
апартамент – предмет на прехвърляне, според плана за преобразуване- апартамент
108С, находящ се на партер , вх. С, с площ от 44, 27 кв.м. Направен е извод, че
след като в плана за преобразуване, няма посочване на процесните 6 апартамента,
те са останали собственост на длъжника „Фин инвест“ ЕООД и правилно,
принудителното изпълнение е било насочено, срещу собствеността на длъжника, в
изпълнителното производство. Счита,
че не може да се твърди, че в
собственост на ищеца са преминали всички обекти в жилищната сграда, с четирите
и входа, след като е налице изброяване на конкретни обекти- предмет на
прехвърляне и част от обектите в сградата, не са собственост на „Фин инвест“
ЕООД, защото са били продадени на трети лица, съгласно справка от СВ-Несебър.
Посочено е още, че от справка на СВ-Несебър /лист
60 от изп. дело/, е видно, че на 21.10.
2014г. е извършено вписване на конкретни обекти, като собствени на ищеца, при
стар собственик – длъжника „Фин инвест“ЕООД. Това вписване, ответникът счита за
противоречащо на плана за преобразуване, вписан в ТР на 12. 09. 2014г. и направено без основание. Същото е направено, след 19. 09. 2014г. –
дата на налагане на възбраните от ответника и тогава е липсвало вписване на
преобразуването и прехвърляне на имущество от длъжника, като преобразуващо се
дружество, на ищеца, поради извършеното прехвърляне е непротивопоставимо на
първоначалния взискател и на присъединилите се кредитори, в изпълнителното
производство, според ответника.
Ответникът
възразява, че на основание чл. 453, ал. 1 от ГПК, на взискателя е
непротивопоставимо прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са
били вписани, преди възбраната, какъвто е процесния случай, следователно е
нямало пречка, върху имотите да бъде проведено принудително изпълнение.
Ответникът счита, че няма проявена недобросъвестност,
при вписване на възбраните, защото от вписания план за преобразуване, в търговския регистър, не може да се установи
дали имотите са преминали в имуществото на ищеца, по причини, по които той,
като ЧСИ не отговаря- обектите не са били посочени с идентификатори и пълно описание, липсвали са категорични
документи и доказателства за собственост. В тази връзка, е посочено, че към
датата на плана за преобразуване – 22.08. 2014г. , върху процесните имоти е
била наложена възбрана, вписана на 19.06. 2014г. в полза на Д.Б.О., незаличена и това е вероятната причина, тези имоти да не
са били предмет на прехвърляне и са останали в патримониума на длъжника „Фин
инвест“ ЕООД. Това, според ответника, е видно и от многобройните жалби на
длъжника, по изпълнителното дело, в които той говори за тези недвижими имоти,
като за свои, собствени, които цели да запази. Направен е извод, че след като ищецът не е
собственик на продадените имоти, той няма как да е претърпял вреди от
продажбата им, което прави иска – неоснователен.
При условие, че бъде прието, че имотите
са станали собственост на ищеца, ответникът иска да бъде отчетено, че планът за
преобразуване е непълен и неясен, находящите се имоти в к. к. „Слънчев бряг“ са
описани, без идентификатори и без
конкретика, поради което е направен извод, че те са останали собствени на
длъжника и за тази констатация, ответникът няма вина и няма нарушение, поради липса на информация.
За
пълнота, ответникът сочи, че процесното изп. дело е образувано на 17.09. 2014г.
по молба на Д.Б.О., срещу длъжника „Фин инвест“ЕООД, за вземания по изп. лист
от 27.06.2014г. издаден по решение по т.д. №
64/11 г. по ОС- Хасково и т.д. № 1549/12 г. по описа на АС- Пловдив. С
молбата си, взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжника и
налагане на възбрани върху недвижимите му имоти, без да ги конкретизира, от
което следва, че се иска налагане на възбрани върху всички, установени с
проучването, имоти и не е необходимо, те да бъдат изброени в молбата. Направено е и искане, при неплащане
доброволно, да се пристъпи към принудително изпълнение, чрез опис и оценка на
имуществото.
Ответникът е образувал изп. дело, защото
длъжникът „Фин инвест“ ЕООД притежава имоти в неговия район на действие. Счита,
че не е имало причина за препращане на
изп. дело, по компетентност в друг район, дори и имотите да са били прехвърлени, в
резултат на преобразуването, защото чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ предвижда , че за задълженията, възникнали, до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички
участващи, в преобразуването дружества, освен прекратените. Следователно, по силата на закона, е
възникнала солидарна отговорност между длъжника в изп. производство, ищеца и
„Фин трейд 2014“ ЕООД, предвид възникването на задължението на преобразуващото се дружество- „Фин инвест“ЕООД по
изп. дело, преди датата на преобразуването. Затова, изпълнителният титул
разпростира действието си върху солидарните, по силата на закона, длъжници-
дружествата, участващи в преобразуването.
Затова и трите дружества са били конституирани като длъжници в изп.
производство № 20148390400764 на ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева, рег. № 839,
район на действие СГС, образувано по изп. лист от 25. 07. 2014г., издаден по
в.т.д. № 576/14г. на Апелативен съд – Пловдив в полза на М.К., срещу „Фин
инвест“ ЕООД и изпълнението е било насочено и срещу ищеца.
Ответникът оспорва, като неоснователни
твърденията на ищеца, за незаконосъобразност на действията му по вписване на възбрани върху имотите, защото
това е в неговите правомощия, съгласно чл. 431, ал. 4 от ГПК и чл. 26, ал. 1 от
ПВп и е възложено от взискателя, с искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника и запазването му, с оглед насочване на изпълнението върху
него. Сочи, че възбраната може да бъде наложена преди изпращане на поканата за
доброволно изпълнение или по чл. 449 от ГПК, когато изпълнението се
насочва върху имот, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и деня , в
който ще се извърши описа, както е направил ответникът и се изпраща
едновременно и писмо за вписване на възбраната, върху имота.
Ответникът намира за неоснователно
оплакването на ищеца, че е възбранил множество имоти, без да се съобразява с материалния интерес по изп. дело, защото,
съгласно чл. 442 от ГПК, взискателят може да насочи изпълнението върху всяка
вещ или вземане на длъжника, а последният, съгласно чл. 443 от ГПК, може да
предложи, изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде
извършено, само чрез някои от исканите, от взискателя, начини на изпълнение.
Сочи, че преценката за това, е предоставена на съдебния изпълнител, с оглед да
бъде реализирано удовлетворяването на
взискателя, а смисълът на възбраната е
запазване на имуществото на длъжника, за да се възпрепятства увредата на
кредитора. Счита, че възбраната не уврежда интересите на собственика на имота,
защото тя има само обезпечаваща функция.
Ответникът оспорва, като неоснователни,
твърденията на ищеца, за незаконосъобразност на неговите действия по
конституиране на другите взискатели, в изпълнителното производство и по
продължаване на изпълнителните действия, по него, след извънсъдебното плащане
на сумата 25000 лв. на първоначалния взискател, защото, по силата на чл. 456 от ГПК, през всяко време на изпълнението, до изготвяне на разпределението, в
производството могат да се присъединяват
и други кредитори на същия длъжник. Това става с молба, с приложен изп.
лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че изп. лист е приложен към
друго изп. дело. Ответникът сочи, че няма законово ограничение, колко пъти един
кредитор може да се присъединява към други изп. производства и в настоящия случай,
срещу длъжника са образувани множество изп. производства, в различни райони, от
различни ЧСИ и всеки кредитор би могъл да се присъедини, към всяко образувано
изп. дело, въз основа на удостоверение, в случай, че има неудовлетворен остатък
от вземането си, с цел пълното му погасяване.
Затова, ответникът намира, че законосъобразно
е присъединил към процесното изп. дело, кредитора М.К., въз основа на негова писмена молба и удостоверение № 15193 от 02.
02. 2014г. издадено по изп. дело №
764/14 г. по описа на ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева. Вземането на този кредитор,
от длъжника „Фин инвест“ ЕООД, е в
размер на 607531, 64 лв. общо, към 30. 09. 2014г.
Ответникът пояснява, че в изпълнение
изискванията на чл. 458 от ГПК, с резолюция от 21.11. 2014г. е присъединил,
като взискател по процесното изп. дело, държавата, за дължимите и, от длъжника,
публични вземания. Сочи, че
присъединилият се взискател, по силата на чл. 457, ал. 1 от ГПК, има същите
права в изп. производство, като първоначалния такъв, а съгласно ал. 2 от същия
текст, извършените изп. действия, до присъединяването, ползват и присъединилия
се кредитор, което прави неоснователни
възраженията на ищеца, че присъединените кредитори нямат самостоятелни
права по изп. дело и при погасяване на
дълга на първоначалния взискател, делото следва да приключи. Твърди, че кредиторите
М.К. и НАП са присъединени преди датата 31. 03. 2015г., на която длъжникът „Фин инвест“ ЕООД е превело
извънсъдебно на Дейвид Орм, сумата 25000 лв. и изпълнителното дело не следва да приключи, защото
доброволно платената сума е недостатъчна за удовлетворяване вземанията и на другите
двама взискатели. Направен е извод,
че делото е продължило законосъобразно.
Оспорени са твърденията на ищеца, че не
е знаел за принудителното изпълнение, защото длъжникът „Фин инвест“ЕООД е
едноличен собственик на неговия капитал и двете дружества са свързани лица, по
смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Ищецът не е
бил уведомяван по изп. дело, защото ответникът счита, че той не е собственик на
имотите- предмет на принудителното изпълнение. Намира, че ако ищецът е считал
себе си за собственик на имотите, то той е следвало, като трето лице, по
смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, да обжалва действията на съдебния изпълнител,
но не е сторил това. Не се е възползвал
и от правото си по чл. 440, ал. 1 от ГПК.
Ответникът намира, че посочените,
като незаконосъобразни негови действия,
по разпределение на сумите, постъпили от продажбата на имотите, не са в пряка причинна връзка с вредите, които ищецът твърди, че претърпял,
защото само длъжникът може да обжалва разпределението и да твърди настъпили
вреди от незаконосъобразно разпределение. Ответникът счита, че е съобразил
закона, при разпределението на сумите, постъпили от продажбата на имотите, като
в тази връзка, изброява кои са били взискатели по изп. дело, към датата на
влизане в сила на постановленията за възлагане: ТД на НАП - за 42742, 70 лв. ; М.К.
– за 776230, 99 лв. Първото вземане- на
НАП е било изплатено изцяло, а на М.К. е преведена сумата 123280, 14 лв. като
на длъжника „Фин инвест“ЕООД са издадени: сметка № 36056 и фактура № 17746 от 26. 10. 2015г. за сумата 9253, 50 лв. Данъците за имотите не са били платени,
защото собственикът на Апартхотел Авалон- Фин инвест“ЕООД, е декларирал в
Община – Несебър, целия комплекс, а не отделни обекти от сградата, въпреки че
той е продал отделни обекти от тази сграда, преди образуването на изп.
дело. В Община – Несебър е липсвала
информация за отчетната стойност на обектите, по отделно, данъците са били
начислени за цялата сграда и това е попречило, според ответника, да се платят
данъци за процесните имоти. ДДС върху продажната цена не е бил платен, поради
изричното изявление на управителя на длъжника „Фин инвест“ ЕООД, направено с
молба вх. № В-6766/ 14. 04. 2015г. че желае сделката да не бъде облагаема с
ДДС, по смисъла на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Оспорвайки предявения иск, по размер,
ответникът счита, че имуществената вреда, би следвало да се формира от размера на реализираната, на публичната
продан, цена на имота, а не на определената, по реда на чл. 485 от ГПК, във вр.
с чл. 468 от ГПК, стойност на имота. Сочи, че съгласно чл. 468 от ГПК, началната цена,
от която започва наддаването е в размер на 75% от стойността на вещта и той е
спазил процедурата по чл. 458 и сл. от ГПК и действията му са потвърдени от БОС
и БАС, по повод обжалване на постановлението за възлагане от длъжника. Твърди, че при проведеното наддаване на публичната
продан, имотите са възложени на
предложената най- висока цена, както следва: Ап.№ S502D, с площ от 34,
36 кв. м. – за 24957 лв. ; Ап. № S609D, с площ от 52, 45 кв.м. – за 37418 лв. ; Ап. № S509D, с площ от 48, 21 кв.м. – за 28963 лв. ; Ап. 209В, с
площ от 38, 35 кв.м. – за 22500 лв. ; Ап. 206В, с площ от 30,60 кв.м. – за
18000 лв. ; Ап. 606С, с площ от 54, 15 кв.м. – за 30526 лв. или общата пазарна цена на продадените имоти е 162364 лв.
Привлеченото трето лице - помагач „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София р-н Средец, ул. „Георги
Бенковски“ № 3, депозира становище, с което оспорва предявените искове, като
неоснователни, поради това, че не са налице предпоставките за възникване на
отговорност на ответника. Счита, че липсват:
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда и причинна връзка между
неправомерните действия и настъпилите вреди.
Оспорено е твърдяното от ищеца, разпореждане с имущество, което не е собствено
на длъжника по изп. производство, защото при преобразуване, чрез отделяне, за
да е действително преминаването на имуществото, е необходимо планът за
преобразуване да съдържа точно описаните и разпределение на правата и
задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, което преминава
към всяко от новоучредените дружества. Недвижимите имоти, описани от ищеца в
исковата молба, като продадени от ответника, не са изброени в плана за
преобразуване на „Фин Инвест“ ЕООД от 22. 08. 2014г. който е обявен на 12. 09.
2014г. в ТР. Третото лице сочи още, че дори и продадените имоти от ЧСИ, да са
били надлежно описани в плана за преобразуване, то това прехвърляне би било
противопоставимо на кредиторите, ако е вписано в имотния регистър към АВ. Направен
е извод, че собствеността се прехвърля от вписване на преобразуването в ТР, но
за да има действие спрямо трети лица, това прехвърляне следва да бъде
оповестено по надлежния ред, като удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г,
ал. 1 от ТЗ, бъде вписано в имотния регистър. Посочено е, че съгласно чл. 113 от ЗС,
подлежащите на вписване актове, не могат да се противопоставят на трети лица,
до вписването им. Този общ законов принцип важи и в случая, според третото лице
– помагач. Посочено е още, че ЧСИ е
наложил възбрана върху процесните недвижими имоти, на 20.09.2014г. Вписването в
имотния регистър на конкретни обекти, преминаващи в собственост на
новоучредените дружества, между които е ищецът „Фин –Ин- 64“ ЕООД, е извършено
на 21. 10. 2014г. което означава, че към момента на налагане на възбраните,
имотите са били вписани по партидата на
длъжника и са били негова собственост и последващото вписване е
непротивопоставимо на кредитора, в чиято полза е наложената възбрана. Счита, че ЧСИ правилно и законосъобразно е
наложил възбраната върху недвижимите имоти, след като се е уверил, от
извършените справки, че имотите са собствени на длъжника „Фин инвест“ ЕООД и
съгласно чл. 483 от ГПК, разпоредбата на който, му дава възможност да опише,
посочен от взискателя, имот след като се
увери, че той е бил собственост на длъжника, към датата на налагане на
възбраната.
Въз основа на изложеното, третото лице –
помагач, намира за неправилно и твърдението на ищеца, че не са спазени
изискванията на чл. 427 ГПК, при
определяне на местната компетентност, защото чл. 427, ал. 1 от ГПК, изрично
определя, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто
район се намират недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението.
Като неправилно, е оспорено твърдението
на ищеца, че ЧСИ незаконосъобразно го е конституирал, като длъжник по изп.
дело, без да е налице изпълнителен титул, срещу него. Намира, че след като изпълнителният лист е
издаден на 27. 06. 2014г. на ОС-Хасково, срещу „Фин инвест“ ЕООД, в полза на Д.Б.О.
и „Фин инвест“ ЕООД се е преобразувал, чрез отделяне, като преобразуването е
вписано на 12. 09. 2014г. в ТР- след датата на влизане в сила на подлежащите за
изпълнение съдебни решения и след датата на издаване на изп. лист, приложен в
оригинал, в процесното изп. дело, от тази дата, новоучредените дружества носят солидарна отговорност за задълженията,
възникнали, преди преобразуването. Счита,
че издаденият изп. лист срещу „Фин инвест“ЕООД има действие спрямо частните
правоприемници на длъжника, в случая, защото правоприемството е настъпило след
датата на издаване на изпълнителния титул, въз основа на който е образувано
изп. дело.
Намира за неправилна, аналогията, която
ищецът прави с отговорността на поръчителя, предвид нейния договорен характер. Сочи, че в случая, солидарната отговорност е по силата
на закона – чл. 263л от ТЗ и солидарната отговорност се носи и от отделилите се дружества, въпреки, че към
момента на постановяване на съдебното решение, въз основа на което е издаден
изп. лист, единствен длъжник е „Фин инвест“ ЕООД. По силата на закона,
солидарно задължени стават новоучредените дружества, за задължения на техния праводател,
възникнали преди преобразуването. Затова счита, че ЧСИ правилно и законосъобразно, е конституирал ищеца, като
длъжник по изп. дело и дори имотите да са преминали в собственост на ищеца, то
същите отново законосъобразно са продадени, тъй като „Фин-Ин-64“ ЕООД има качеството
на длъжник по изп. дело.
Третото лице- помагач намира за
неправилно твърдението на ищеца, за незаконосъобразност на присъединяването на
други кредитори, различни от първоначалния, по чиято молба е образувано изп.
производство. Сочи, че съгласно чл. 456
от ГПК, през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е
изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия
длъжник, като подадат писмена молба и приложен изп. лист или удостоверение от
друг частен съдебен изпълнител, че изп. лист е приложен по друго изп. дело.
Добавя, че по силата на чл. 458 ГПК, във вр. с чл. 191 ДОПК, държавата е винаги
присъединен, по право, взискател, за
дължимите от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител, до извършване на разпределението. Счита, че в
изпълнение на нормативно вмененото му задължение, ЧСИ правилно и законосъобразно
е присъединил, в изп. производство,
взискателите: М.К., въз основа на
удостоверение № 15193/ 02. 02. 2014г. издадено от ЧСИ Ирина Кирезиева, по изп.
дело № 764/14г. и НАП, за дължимите публични вземания.
Като
невярно е оспорено твърдението на ищеца, че не са платени дължимите данъци за
недвижимите имоти, както и възражението, че не е начислен ДДС, при приложената
изрична молба, на стр. 467 от изп. дело, от собственика на имотите – длъжник, с
волеизявление по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, сделката да не се облага с ДДС.
Въз основа на гореизложеното, третото
лице – помагач прави извод, че не се
установява наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника,
защото той не е осъществил незаконосъобразни действия по воденото от него изп.
дело и не е причинил твърдяните вреди.
Оспорено е и настъпването на вреди в патримониума на ищеца, защото продадените на публична продан имоти, не са
негова собственост или, при евентуалност, защото сумите, постъпили от продажбата
на имотите, са разпределени за погасяване на задължения на ищеца, поради
солидарната му отговорност, възникнала на основание чл. 263л от ТЗ и не могат
да бъдат характеризирани, като вреди.
Третото лице – помагач счита, че при
изброените възражения по твърденията на ищеца и описаната фактическа
обстановка, не е налице причинна връзка
между действията на ответника и твърдяните вреди, тъй като те не са пряка и
типична последица от предприети действия
в изпълнителното производство.
Прието за разглеждане е становище от
ищеца по отговора на исковата молба на
ответника, с което отново се твърди, че ищецът е собственик на продадените,
чрез публична продан, недвижими имоти.
Като аргумент за това твърдение, се
сочи индивидуализирането на недвижимите
имоти, които се отделят от имуществото на преобразуващото си дружество,
съгласно Правилника за вписване и ЗКИР, е необходимо за вписването им в имотния
регистър и тези разпоредби не се прилагат, при изготвяне/вписване на плана за
преобразуване. В подкрепа се цитира част от ТР 7/2012г. от 25. 04. 2013г. че
„когато преобразуващото/щите дружество/а е притежавало вещни права върху
недвижими имоти или други права, за които законът изисква отчуждаването им да
бъде вписано в книгите по ПВ, чл. 236и ал. 6 от ТЗ, предвижда издаване на
удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на
новоучреденото/ните или приемащото/щите
дружество/а, да го представи пред съответния регистър…“ Направен е извод, че индивидуализацията
на самостоятелните обекти, с кадастрални номера, е необходима за тяхното
вписване в имотния регистър, а не в търговския регистър, като за последния не
съществува такова изискване. Затова, индивидуализацията на имотите е извършена
с Анекс № 1 от 22. 10. 2014г. към
плана за преобразуване, поради необходимостта от задължително вписване. В плана
за преобразуване е била посочена само сградата и броя на апартаментите, които
преминават към ищеца, като нов собственик, а с Анекс № 1 имотите са
индивидуализирани и това е сторено, не защото не е извършено с плана за
преобразуване, а защото е било необходимо, с оглед вписване в имотния регистър,
при вече преминала собственост и с оповестителна цел. За яснота е посочено, че
т.4.4 от плана за преобразуване е записано, че към дружеството преминават земи,
сгради, хотели и конструкции, а не отделни обекти и индивидуализирането на
всеки един самостоятелен обект не е
задължителен елемент от плана за преобразуване. Сочи, че информацията е била
общодостъпна и при описание на сградите- обект на преминаване, в собственост на ищеца, са посочени
издадените за тях разрешения за строеж, разрешения за ползване и разрешения за
въвеждането им в експлоатация. Намира, че ЧСИ е следвало да поиска преписи от
тези документи, от които ще установи собствеността, при възникнали у него,
съмнения, още повече, че ответникът е бил уведомен писмено, че обектите не са
собствени на длъжника и за наличното преобразуване. Тази информация е
достигнала и до взискателя, който се е снабдил с обезпечителна заповед от 10. 03.
2015г. от НРС, издадена срещу
ищеца. Сочи още, че ЧСИ, към датата на
описа на имотите, безспорно е имал данни, че имотите са собственост на ищеца, и е бил длъжен да установи тяхната
собственост, преди извършване на описа.
По предявения иск, с правно основание –
чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, следва да бъде
доказано наличието на процесуално незаконосъобразни действия на ответника,
виновно извършени, с които да е причинена вреда, която следва да бъде доказана,
по размер.
Видно от приетата, като доказателство, преписка
по процесното изпълнително дело № 201480204000856, производството по него е
образувано, по реда на чл. 426 от ГПК, по молба на взискателя Д.Б.О., чрез адв.
В. Дакова, към която е приложен изпълнителен лист, издаден от Окръжен съд –
Хасково, в изпълнение на Решение №
132/13г. по т.д. № 64/11г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Длъжник
по изп. дело е „Фин инвест“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София. В
молбата за образуване на изп. дело, от името на взискателя, е направено искане за
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и за налагане на
възбрана, върху неговите недвижими имоти.
Следователно, неоснователно е твърдението на ищеца, че изпълнителното
дело е образувано незаконосъобразно, на 17.09. 2014г. без изпълнителен титул, в нарушение на чл. 429 от ГПК, без да
са възлагани правомощия на ответника и без депозирано искане, от
взискателя. Не е нарушен и чл. 427 от ГПК, защото видно от направената справка “ по лице“ в службата по вписванията –
Несебър, към 17. 09. 2017г./лист 14 от изп. дело/, длъжникът „Фин инвест“ЕООД е
собственик на множество недвижими имоти, в района на ответника. По молба на
последния, от 18. 09. 2014г. е вписана възбрана върху процесните недвижими
имоти, за обезпечение на вземането на взискателя Д.Б.О.. Към датата на образуване на изп. дело- 17.09.
2014г. в търговския регистър, на 12.09. 2014г. е вписано преобразуване, чрез
отделяне, на дружеството на длъжника, но в процеса не се спори и е видно от
приложения план за преобразуване, че имотите – предмет на възбраната не са изброени, конкретно. Макар планът за
преобразуване, да бил наличен и достъпен в търговския регистър, възбраната
върху процесните имоти, не е вписана незаконосъобразно. Вярно е, че
собствеността се прехвърля с от вписване на преобразуването в ТР, но за да
произведе действие спрямо третите лица, неучастващи в процеса на преобразуване,
прехвърлянето следва да е оповестено, чрез вписване на имотния регистър, въз
основа на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ. За да бъде
направено вписването в имотния регистър, планът за преобразуване следва да
отговаря на законовото изискване на чл. 262ж, ал. 3 т. 1 от ТЗ и да съдържа
точно описание и разпределение на имуществото, което преминава към
новоучредените дружества, чрез отделянето, каквото е дружеството на ищеца.Тези
данни, би следвало да се съдържат в издаденото удостоверение от ТР, което да
послужи за вписването в имотния регистър. Явно, липсата на такова точно
описание, е наложило съставяне на Анекс към плана за преобразуване на
дружеството на длъжника- „Фин инвест“ ЕООД на 20. 10. 2014г. с който са
конкретизирани процесните имоти. Този анекс е представен в СВ- Несебър, на 21.
10. 2014г./лист 202 от преписката по настоящото дело/ и както сочи ищецът в исковата молба,
вписването в имотния регистър е станало на 24. 10. 2014г. Няма данни за
представянето на уточняващия анекс в ТР, което сочи на непълнота на плана за
преобразуване, вписан в ТР и свързаното с него прехвърлително действие.
От описаната фактическа обстановка, въз
основа на приетите доказателства, следва извода, за законосъобразност на
наложената от ЧСИ, възбрана върху процесните имоти, към датата на нейното налагане. Справката,
направена от ЧСИ в Търговския
регистър, както се твърди от ищеца, не му е дала информация за процесните имоти,
защото те са конкретизирани, едва в Анекса, към плана за преобразуване. Не е
било налице основание за ЧСИ да откаже образуването на изпълнителното дело или
да го препрати на компетентен ЧСИ. Ответникът е продължил законосъобразно
изпълнителните действия, защото видно от посочения изп. лист, послужил за
образуване на делото, задължението по него, е възникнало преди датата на
преобразуването. Съгласно чл. 263 л/1/
от ТЗ, за него отговорност носят всички участващи в преобразуването,
включително и ищецът, което прави неговото конституиране в изпълнителния процес
– законосъобразно и оспорването му е неоснователно. Солидарната отговорност, в
случая, е възникнала по силата на закона и не е нужен титул за изпълнение за
солидарните длъжници- частни правоприемници..
Съдът намира за неоснователно,
твърдяното нарушение на закона, направено ответника, чрез присъединяването на
други взискатели, в процесното изпълнително производство, като не е прекратил същото, след доброволното
изплащане на сумата от 25000 лв. от длъжника на първоначалния взискател. Видно
от приложената, към изп. дело, молба от
длъжника „Фин инвест“ ЕООД от 02. 04. 2015г./лист 243 от преписката по
изп. дело-том І/, на ЧСИ се представя
платежно нареждане с което, по сметката
на Д. О. е наредена сумата 25000 лв. с което длъжникът счита, че е
изплатил задълженията си по представения изп. лист. Направено е искане за прекратяване на изп.
дело, като е изразено мнение, че присъединеният взискател К., не е такъв, със самостоятелни права. Следва молба от адв. Дакова, от името на Д.Б.О. от 03. 04.
2015г. /лист 247 от изп. дело/, с която ЧСИ е уведомен, че са налице извършени
допълнителни разноски от взискателя по изп. дело и тези разноски са изброени, с
молба да бъдат приобщени, за събиране, по изп. дело.
Видно от приложените доказателства, налични в
изп. дело/лист 33, .І/, на ответника е
изпратено удостоверение от 17. 11. 2014г. на
НАП, за наличие на задължения на длъжника, въз основа на което и в
изпълнение на чл. 458 от ГПК, Държавата,
чрез НАП, е станала присъединен кредитор по изп. дело, считано от 21. 11.
2014г.
Законосъобразно, по реда на чл. 456 от ГПК, е присъединен и М.К., в
производството по изп. дело, въз основа на издадено удостоверение № 15193 от
02. 02. 2014г. на ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева, по изп. дело № 201483904007.
Горепосоченото прави неоснователно,
твърдението на ищеца, че ответникът е действал, без възлагане, служебно, по
своя инициатива и е събирал непоискани и невъзложени за събиране вземания.
Неоснователни са твърдяните нарушения на
ЧСИ, за неплатени данъци за имотите, за неначислен ДДС, предвид подадената
молба вх. № 11855 от 06.07.2015г. /лист 467,т. ІІ от изп. дело/ от длъжника „Фин инвест“ ЕООД, до ответника,
с която го уведомява, във връзка с отправена покана, по чл. 83, ал. 5 от ППЗДС,
че не желае, сделката да се облага с ДДС. Видно от приетите писмени
доказателства/ лист 235 до лист 272 от преписката по делото/, събрани със
съдебно удостоверение от Община Несебър, продадените недвижими имоти, не са
били декларирани, като самостоятелни обекти.
Деклариран е бил, от длъжника, Апартхотел „Авалон“ и също длъжникът „Фин
инвест“ ЕООД, е заявил закриване на партидата на Апартхотел „Авалон“, със заявление до Община-
Несебър, вх. № 550 от 18. 02. 2015г./лист 272 от делото/. Отделните обекти,
явно са останали недекларирани, както от длъжника, така и от ищеца и видно от
приложените данъчни декларации, са декларирани от купувачите, след
постановленията, за възлагането им.
Относно имотите, с продажбата на които,
квалифицирана, като процесуално
незаконосъобразно изпълнение, по изп. д. № 20148020400856, с което ответникът е
причинил вреди на ищеца, чието
обезщетяване се търси: от събраните
писмени доказателства в процеса се установи, че възбраната върху изброените, в
исковата молба самостоятелни обекти, е вписана в имотния регистър, преди
вписване на преобразуването на дружеството на длъжника по изпълнителното
производство. Вписването на
преобразуването, чрез отделяне, в
търговския регистър е станало преди вписването на възбраните, но въз основа на
план за преобразуване, несъдържащ точно описание и разпределение на правата,
както изисква чл. 262ж, ал. 3, т. 1 от ТЗ, което е наложило изготвянето и
представянето в имотния регистър, на анекс към плана за преобразуване. Вписването
на преобразуването в имотния регистър, въз основа на плана за преобразуване и
анекса, към него е станало, след вписването на възбраните от ЧСИ, което ги
прави непротивопоставими на взискателя и на присъединилите се кредитори, по
процесното изп. дело. Позоваването на
Тълкувателно решение № 7 от 25. 04. 2013г. на ВКС, по ТД № 2/2012г. от ищеца, е в подкрепа на казаното тук, защото
въпреки, че правоприемството настъпва от датата на вписване на преобразуването
в ТР, в тълкувателното решение е записано още, че прехвърлянето следва да бъде
оповестено, чрез вписването му в имотния регистър, за да има действие, спрямо
третите лица и основната цел на това вписване е осигуряване на публичност и
противопоставимост. И съгласно решение №
128, по гр.д. № 335/16г. на ВКС, постановено, в производство по чл. 290 от ГПК,
представено от ищеца, е подчертано, че съдебният изпълнител проверява
собствеността на имота, едва при описа, като се увери, че е бил собствен на
длъжника, към деня на налагане на възбраната. Към деня на налагане на
възбраната, няма противопоставимо вписване на преобразуването и отделянето на
имущество от дружеството на длъжника, което би направело процесуално
незаконосъобразна, продажбата на процесните имоти по изп. дело №
20148020400856/ 2014г.
В процесния случай са приложими нормите на 263и, т 7 от ТЗ и чл. 263к от ТЗ, за солидарната отговорност на
участващите, в преобразуването, дружества и отделното управление на преминалото
имущество, в резултат на преобразуването, в защита на кредиторите.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
намира, че ответникът не е допуснал изброените, от ищеца незаконосъобразни действия. Поради недоказване наличието на процесуална
незаконосъобразност на извършените действия от ЧСИ, като елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ, съдът намира че предявените искове
следва да бъде отхвърлени, като неоснователни.
Липсата на който и да е от елементите на отговорността на ЧСИ, по чл. 74
от ЗЧСИ, води до неоснователност на предявените искове, поради което съдът не обсъжда
останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност.
На ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски, в производството, съобразно доказателствата за тях: 7776
лв. – адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна такса за издадени, от съда,
удостоверения, общо 7791 лв.
Водим от горното и на основание чл. 74
от ЗЧСИ, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените искове от „ФИН-ИН-64“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Парчевич“ № 57, ет. 2, ап. 2, чрез адв.
Росен Диев, БАК, гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, ет. 2, срещу ЧСИ Наско Георгиев, рег. 802, район на
действие Окръжен съд – Бургас, ЕГН **********, гр. Бургас, ул. „Цар Иван
Шишман“ № 8, при участието на третото лице – помагач „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София р-н Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, за
заплащане на сумите: 26500 лв. – определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
с идентификатор № 51500.507.170.1.226, ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането-16.10.2015г.; 40400 лв. – определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №
51500.507.170.1.243, ведно със
законна лихва, считано от датата на увреждането-16.10.2015г.; 37200 лв. –
определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.223,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането-16.10.2015г. ; 29600
лв. -определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №
51500.507.170.1.265, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането-16.10.2015г. ; 23600 лв. - определена пазарна цена на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.263, ведно със законна лихва, считано
от датата на увреждането-16.10.2015г.; 40800 лв. - определена пазарна цена на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 51500.507.170.1.235, ведно със законна
лихва, считано от датата на увреждането-16.10.2015г.
ОСЪЖДА „ФИН-ИН-64“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Парчевич“ № 57, ет. 2, ап. 2, чрез адв. Росен Диев, БАК, гр.
Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, ет. 2,
да заплати на ЧСИ Наско Георгиев,
рег. 802, район на действие Окръжен съд – Бургас, ЕГН **********, гр. Бургас,
ул. „Цар Иван Шишман“ № 8, сумата 7791 лв. /седем хиляди седемстотин деветдесет
и един лв. / - разноски.
Решението подлежи на обжалване, с
въззивна жалба, пред БАС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: