Решение по дело №974/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20193520100974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 132

 

гр. П., 09.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Поповският районен съд в публично съдебно заседание на тринадесети октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 974 по описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:   

 

            Предявен е иск с правно основание  чл.405, ал.1 от КЗ.

Ищецът - „М.“ АД, гр.П., представлявано от И.А., действащ чрез адв.Ж.М. ***, твърди, че на 05.02.2018г., служител на дружеството- С.Х.Ш.управлявал служебния, товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ с рег.№ ****, собственост  на дружество.  На посочения ден, който бил слънчев,  около 13.20ч., МПС   се намирало в  с. П., общ.П.. На изхода на селото  шофьорът бил заслепен от силно светещото слънце, и затова не видял пресичащото животно – крава. Твърди се, че не успял да спре, и поради това настъпило ПТП,  с материални щети. За  настъпилото ПТП бил подаден сигнал до 112, като на мястото, не след дълго пристигнал екип на Сектор Пътна Полиция. Дежурният екип  съставил протокол за ПТП, като  било установено,  че  водачът не бил употребил алкохол.

Твърди се още, че управляваният товарен автомобил бил застрахован по застраховка "Каско" в ЗАД "О. - З." АД,  със ЗП №0020090201701487. Във връзка с това , на следващия ден била заведена щета с № 0020-090-0183/2018 по същата застраховка.  Ищцовото дружество твърди, че  впоследствие получило уведомително писмо, с което било отказано заплащане на причинените материални щети, тъй като не било възможно да се установяло кога и при какви обстоятелства били настъпили описаните увреждания. С цел своевременното отстраняване на щетите по автомобила, била заплатена сумата от 3358.40лв.

Предвид изложеното ищцовото дружество  моли  съда да осъди  ответното дружество да  му  заплати сумата 3358.40 лв.- представляваща причинени имуществени вреди върху МПС- автобус „Форд Транзит“, с рег.№****, за отстраняването на които заплатил лично, ведно със законната лихва, считано от  датата на увреждането 05.02.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират  се  разноски по делото.

 Редовно призован за  с.з., не  се явява. От  упълномощения процесуален представител са постъпили писмени бележки, в които пледира за уважаване на исковата претенция.

                В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника- ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр. С.,  представлявано от А.Л.и Р.Д., действащи чрез пълномощник –ю.к.С.Х., в който оспорва предявения иск  по основание и размер.

Не оспорва че МПС- автобус „Форд Транзит“, с рег.№**** е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“, със ЗП № 00200902017001487, сключен   с  дружеството. Оспорва се  настъпването на застрахователно събитие на 05.02.2018г.,  в 13.20 часа и механизма на ПТП. Оспорва представения Протокол за ПТП № 1629183/05.02.2018г. в частта относно „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП".

Оспорват се  твърденията в исковата молба, че непосредствено след настъпване на ПТП, водача на автобуса се  обадил на 112, както и че  органите на КАТ са посетили местопроизшествието. Твърди се, че водачът на  МПС бил  тестван за алкохол повече от два часа и половина след настъпване на произшествието, а не както се твърди в ИМ -непосредствено след настъпване на ПТП. Оспорва се още твърдението в исковата молба, че дежурен екип на полицията  посетила местопроизшествието и била съставила протокол за ПТП, както и твърдението, че размера на вредите по процесния автобус били в размер на 3358,40 лв. За опровергаване на тези твърдения , ответното дружество  представя  писмо от ОДМВР-Търговище, РУ-П.

Твърди се, че водачът  напуснал мястото на ПТП, като не уведомил органите на МВР своевременно, не  изчакал пристигането на органите на полицията,  и не бил тестван за алкохол своевременно. Т.е. налице било виновно отклонение от проба за алкохол и неизпълнение на задължения на застрахованото лице. Съгласно Глава 2, Раздел II, чл.5, ал.2, т.2. пр.4 от Общите условия по договора, Застрахователя не покривал  щети,  при управление от водач на застрахованото МПС, употребил алкохол или друго упойващо вещество или когато същият е отказал алкохолна проба при ПТП\ или виновно се е отклонил от проба за алкохол. Освен това в Протокола за ПТП не бил вписан собственика на животното и лицето, под чийто надзор е било, тъй като  било налице  виновно и противоправно поведение и от страна на собственика, респ. на лицето, под чийто надзор е оставено, доколкото същото било оставено в обхвата на пътя и  станало причина за настъпване на ПТП.

Твърди се, че освен уврежданията по автобуса, които били настъпили при удара с животното, процесния автомобил  имал увреждания по „предна броня"; „преден капак", задна врата и др. още при сключване на застрахователния договор. Предната броня била увредена със степен „за подмяна" още към 02.11.2017г.

Ответното дружество счита, че наличните увреждания при сключване на полицата, които били в зоната на удари не следвало да се покриват от застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, доколкото такива били договореностите между страните по договора

Освен това считат, че иска е предявен в завишен размер и не отговарял на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието. Следвало да се приспадне стойността на увредените при сключването на полицата детайли. Оспорва се още, че бил извършен ремонт на процесния автомобил по представената фактура, тъй като не бил представен приемо-предавателен протокол, снимков материал и доказателства за заплащане на ремонта. Отделно от това, фактурата била представена в копие, а не в оригинал и нямало представен касов бон към същата. Твърдят, че собственикът на процесния автобус си  върнал начисленото ДДС в размер на 559.73 лв.

Предвид изложените съображения, считат, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД като застраховател по застраховка „Каско", и молят съда да отхвърли така предявения иск

Редовно призован за  с.з., не  се явява. От  упълномощен процесуален представител  е  постъпило становище, в което пледира за отхвърляне на исковата претенция.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложената застрахователна полица № 00200902017001487, със срок от 03.11.2017г.  до 02.11.2018г., се установява, че страните по делото са сключили  имуществена застраховка  „ Пълно Каско”, за автобус „Форд Транзит“, с рег.№****, покриваща всички рискове.

Видно от приложеният протокол за ПТП  от 05.02.2018г., се установява, че  в 13,20 часа, на 05.02.2018г., в с.П., общ. П., на изхода от селото, лицето С.Х.Ш.–служител на ищцовото дружество, управлявайки автобус „Форд Транзит“, с рег.№****, собственост на „М.” АД гр.П., като не се съобразил с атмосферните условия (насрещно слънце),  бил заслепен и не могъл да спре, вследствие на което  се удря в  домашно чифтокопитно животно (крава), пресичащо пътното платно. От този удар настъпило ПТП с материални щети. От отбелязването на този протокол е видно, че  били деформирани –преден ляв калник, преден капак,  преден ляв фар и мигач, предна броня в лявата част, горна и долна носеща греда в предната лява част.

Не се спори, че в резултат на ПТП и съставеният протокол, при ответното дружество била заведена щета под №0020-090-0183/2018,  по посочения договор за имуществената застраховка.

Представени са два описа по заведената и посочена по-горе щета, извършени на 06.02.2018г. и на 07.02.2018г., при които е установено, че има щети по следните части: преден капак; предна броня -лява част; калник преден, ляв; горна носеща греда; предна лява част; долна носеща греда, предна лява част; ляв фар; десен фар; мигач на ляво огледало; радиатор на охладителната система; ел. перка на климатик; дифузьор; радиатор на климатик; околер на ляв фар; околер на десен фар; кора под двигателя; греда над радиатор;  казанче чистачки; кутия въздушен филтър; ляв метален подкалник;  ляв планка на долна греда; захранващ блок на перка на климатик и ПВЦ кутия на компютър.

От представената работна карта № 57502/12.02.2018г. и фактура № **********/12.02.2018г., се установява, че така описаните щети са отстранени от ищцовото дружество, като същото е заплатило за ремонт и труд сума в размер на 3358.40лв. с ДДС.

По така образувана преписка и щета, ответното дружество изпратило отговор на „М.“ АД, на 24.04.2018г., с който  отказало изплащане на застрахователно обезщетение по щета  №0020-090-0183/2018, тъй като не се установявало че вредите били настъпили  на покрит риск по условията на застрахователната полица.

От изисканите и   приложени от ОДМВР-Търговище, РУ-П. доказателства се установява, че  водача на автобуса сам се е явил в полицейското управление на 05.02.2018г., около 15.00ч., и   съобщил за настъпилото ПТП. Снети му били обяснения. Направена му била и проверка за употреба на алкохол,  с техническо  средство „Дрегер Алкотест“, при която била установена 0,00% промила. Съставен бил описания по -горе Протокол за ПТП. А на водача бил съставен и АУАН №108, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. На 21.02.2018г., било издадено и НП №18-0321-000110, с което на Себайдин Шукриев му било наложено наказание глоба в размер на 200,00лв., за посоченото по-горе нарушение. 

От приложеното удостоверение за техническа изправност на ППС, приложено на л.8 от делото, се установява, че към момента на настъпване на ПТП,  автобус „Форд Транзит“, с рег.№****, е бил технически изправен и се допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

По делото са приложени и ОУ по застраховка „Каско“ на МПС, на ответното дружество.  От тях се установява, че при пълното Каско се покриват всички рискове, описани в клаузите на „Частичното каско“, в т.ч. и предвиденото в т.1.2 от ОУ   щети от застрахователни събития, вследствие на ПТП, т.е. внезапно сблъскване на МПС с МПС, или с други подвижни, или неподвижни обекти в т.ч. животни, по време на движение на управляваното МПС, по обществената пътна мрежа, свличане и/или потъване на МПС, вследствие на гореописаните МПС в паркирано състояние от друго превозно средство. В Раздел II са посочени изключенията, при които застрахователят не покрива щети.

По делото е извършена и съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице в заключението си,  посочва, че около 13.20 часа на 05.02.2018г, в Община П., с.П., на изхода от селото, водача на автобус марка „Форд" модел „Транзит" с рег.№ *** не се съобразява с атмосферните условия и заслепен от насрещното слънце се удря в крава пресичаща пътното платно.  Това е механизма и причината за настъпването на ПТП. Вследствие на това ПТП са настъпили вреди по автобуса, които били описани в описите по образуваната преписка и щета в ответното дружество. Според заключението всички описани  щети в тези описи са били за подмяна, а част от тях и за боядисване. Вещото лице е установило, след огледа на място,че описаните увредени части са били  подменени с нови такива, а старите се съхранявали от собственика на процесното МПС. От запазения преден капак,се  установявало, че той бил деформиран вследствие на удара и повредата показана на снимковия материал  от ответника е различна,от тази с увреждането от удара, което наложило и подмяната му. Повредите по предната лява броня,видими от  същия снимков материал, не са за степен на подмяна, като подмяната им се е наложила след увреждане при процесното ПТП. В с.з. на изрично поставени въпроси от страна на ответното дружество, в.л. заяви, че  капака и бронята е следвало да се подменят именно, заради ПТП. А това което е заснето, при сключване на договора били драскотини, козметични повреди, които по никакъв начин не са  допринесли за увреждането им, съотв. за подмяната им.  Освен това стойността на вредата, според в.л. не се оскъпява с тези драскотини. По отношение стойността на   вредите, в.л. дава заключение, че съгласно Наредба №24 от 8.03.2006 г., по която се определя методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,причинени на моторни превозни средства, след справка по ценоразписи в магазини за авточасти, ценоразпис в автосервизи и онлайн магазини в интернет  същата  е в размер на 3312.40лв. с ДДС, включваща части и труд. Така изготвената експертиза бе приета от съда, като  обоснована, правилна и компетентна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на посочената разпоредба, трябва да се установи наличието на следните предпоставки- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка – „Каско“; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408 от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти вкл. и възраженията си за   наличие на изключени рискове, съгласно цитираните разпоредби на общите условия, приемането на общите условия от застрахования, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В случая е безспорно, а и се установи от представената застрахователна полица от   01.11.2017г. наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка между  ищеца и ответника, със срок на действие от 03.11.2017г. до  02.11.2018г. Безспорно процесният  автобус е бил застрахован при ответното дружество по застраховка "Пълно Каско", по която, съгласно приетите по делото Общи условия на застрахователя,  ПТП от сблъскване с неподвижни предмети,  в т.ч. и животни е покрит риск – Глава II, раздел І, клауза  „Пълно Каско“ - т.1.1 от ОУ.

Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ, застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено плащане.  Ответникът не оспорва заплащането на застрахователната премия по договора, от което следва, че е налице застрахователно покритие към датата на настъпване на ПТП-то  на  05.02.2018 г.

Не се спори  и за това, че  застрахования  е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, а и последното се установява от приложените два описа по образуваната преписка и щета в ответното дружество, извършени съотв. на 06.02.2018г. и на 07.02.2018г.

За да откаже да заплати застрахователно обезщетение, ответникът е посочил, че от предоставените документи  и обяснения не било възможно да се установи  кога и при какви обстоятелства са настъпили описаните увреждания, т.е. не се установявало че вредите били настъпили  на покрит риск по условията на застрахователната полица, като в отговора на исковата молба сочи, като основание за отказ и нарушаване на разпоредбите на  чл.5, ал.2, т.2, пред.4 от ОУ – че водача на застрахованото МПС се е отклонил за проба за алкохол, както и че е имало налично увреждане по детайли на МПС, които изключвали изплащана обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

От събраните по делото доказателства, както и приетото заключение на САТЕ се установява, както настъпването на процесното застрахователно събитие, неговият механизъм, така и причинно – следствената връзка между вредите и настъпилото застрахователно събитие. Категорично  в процеса се установи, че  на 05.02.2018г., застрахования автобуса е претърпял ПТП,  като на изхода на с.П., водача на автобус не  съобразявайки се с атмосферните условия и заслепен от насрещното слънце се удря в  животно-крава, пресичащо пътното платно. Установи се, че това е механизма и причината за настъпването на ПТП, вследствие на  което са настъпили вреди по автобуса.

В случая нито неуведомяването на органите на полицията, нито не посещаването на местопроизшествието от полицаи са обстоятелства, които могат да доведат до намаляване или отпадане отговорността на застрахователя, или до отричане на настъпване на това събитие.  Същото важи и за съставяне на протокола за ПТП. Следва да се отбележи, че настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. не се посещават от органите на МВР –„Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно превозно средство.

 В случая вредите са настъпили от сблъсък с животно, а и описаното в общите условия задължение за „уведомяване на компетентни държавни органи“ (в чл.18, ал.1, т.6.1) е прекалено общо, т. е. липсва, както законово, така и договорно задължение за ищеца да уведомява органите на пътна полиция.  Както се посочи и по-горе липсва и задължение за съставяне на протокол за ПТП, съобразно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, което в случая, според настоящия състав на съда е  доказано.

От приложените доказателства се установява, че  на 05.02.2018г., водача на МПС се е явил в РУ-Полиция  и е подал  сигнал за настъпилото ПТП. Извършена му  била проверка за употреба на алкохол, снети са и обясненията му, като дори  му е съставен АУАН за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно че не се  е съобразил с атмосферните условия на пътя, бил е заслепен от слънцето и не е видял чифтокопитното животно ( крава).След извършените действия и установяване на настъпилото ПТП, е съставен и протокол за ПТП, съгласно Приложение №2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., в който са отразени видимите щети на МПС, които напълно съвпадат и с щетите установени при огледа и описа, извършен от представител на  застрахователя,  непосредствено след настъпване на събитието-на 06.02. и на 07.02.2018г.

Предвид изложеното съдът намира, че в процеса е доказано както настъпването на застрахователното събитие, което се явява покрит риск, съгласно представения договор и ОУ към него, така също се доказва и механизма и причината за настъпилото ПТП, и вредите от него. Ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. В този смисъл възраженията на ответника съдът  намира за неоснователни. Неоснователно и възражението, че водача на МПС се е отклонил от   проба за алкохол, тъй като видно от приложените доказателства, същия още на 05.02.2018г., в 15.00ч. , т.е.  около 1ч. и 30м., след настъпване на ПТП е тестван за алкохол с техническо средство, което е отчело 0,00% промила. Не е налице и визираното в чл.5, ал.2, т.29 от ОУ изключение  за изплащане на обезщетение.

Съобразно автономията на волята е възможно страните да уговарят клаузи, които при определени условия да освобождават застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение. Тези клаузи обаче не могат да излизат извън рамките на кумулативно предвидените законови изисквания на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – същите да са значителни с оглед интерес на застрахователя, както и неизпълнението да се намира в причинно-следствена връзка с възникването на застрахователното събитие.

Поради сходния характер на разпоредбата на чл. 408 КЗ с чл. 211 КЗ (отм.), съдът приема, че е относима  практика създадена по прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.). За да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора  и общите условия към него. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата следва да се докаже в процеса, от застрахователя - на основание чл. 154 ГПК. В този см. Решение № 49/ 29.07.2013г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 105/11.07.2017г. по т. д. № 1325/2016г. на ВКС,   І т. о.,  Решение № 32/11.08.2014г. по т. д. № 1262/2013г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 124/04.08.2015г. по т. д. № 440/2014г.  на ВКС, І т. о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.

В случая от заключението на САТЕ  наличието на козметични  увреждания (драскотини) по предната броня  и капак на автобуса, при сключване на застраховката не са допринесли или повлияли по никакъв начин за настъпилото увреждане по тях, доколкото е установено, че вследствие на ПТП има деформация, и то  от страна на удара, и повредата е доста голяма, което именно е наложило подмяната им.  Вещото лице дава заключение, че стойността на тези вреди не се оскъпява с тези драскотини, и същите са на незначителна стойност. Липсват ангажирани доказателства от ответника неизпълнението  на това или което и да е друга задължение да е способствало настъпването на застрахователното събитие, или да е оказало друго въздействие върху него, или това неизпълнение да е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието.  Ето защо съдът намира за недоказано от ответника и обстоятелството, че неизпълнението  по посочените  то него договорни задължения е значително с оглед интереса на застрахователя.

 Дори и съдът да приеме обратното, то застрахователя  е имал възможност да откаже изплащането на тези установени при сключване на договора дефекти, но  не и да прави пълен отказ за изплащане на обезщетение, така както  е сторил

 Предвид изложеното дотук съдът приема, че посочените  от ответника задължения, не въздействат пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите и не възпрепятстват доказването им, следователно не са се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си, поради което и възражението му за наличие на предпоставки за отказ за плащане, е неоснователно.

С оглед горното, съдът приема за доказани по несъмнен начин следните елементи от фактическия състав на претенцията - възникването на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди.

             Не се установява основание за отпадане на застрахователната отговорност – не е налице неизпълнение на съществено задължение по смисъла на чл. 408 КЗ, свързано с предотвратяване настъпването на събитието, нито е налице друго неизпълнение на задължение по договора и приложимите общи условия.

Поради горните съображения съдът приема, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение поради настъпване на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по силата на сключения договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие.

            Застрахователното обезщетение възлиза в размер на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а чл. 400, ал. 2 КЗ  сочи, че за  възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.  В договора за застраховка е предвидено, че застрахователната сума е в размер от 18 000 лв., като са предвидени няколко способа за обезщетяване – експертна оценка, доверен сервиз, официален сервиз, без да  е изрично отбелязано който от начините на обезщетяване е избран от страните. От  приложената работна карта и фактура, се установява, че застрахования е възложил подмяната на увредените части на „Хоби кар“ ЕООД , гр.Русе. Не се спори, че тази документи са представени на застрахователя, и същия ги е приел. Видно от тях стойността на ремонта, в който се включват части  и труд, е  в размер на 3358.40лв. с ДДС

            Видно, обаче  от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,  стойността на ремонта за възстановяване на застрахования автомобил след претърпяното ПТП възлиза на 3312.40лв. с ДДС, който е осреднен размер. При разпит в съдебно заседание вещото лице посочва, че разликата в стойността се дължи на това, че същото  е направило своята оценка на база съществуваща  нормативна уредба и методите за изчисляване, което  е по-малко от това което се претендира. Въпреки това съдът приема, че  предявеният иск се явява доказан по размер, съгласно заключението на вещото лице  от 3312.40лв., и до този размер следва да го уважи, като за разликата над него до претендираната сума от 3358.40лв., иска подлежи на отхвърляне.

Доколкото главницата представлява лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва, но считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, а не както е заявено от ищеца от датата на увреждането. Това е така, съгласно чл.380, ал.1  от КЗ, която  разпоредба постановява, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. В конкретния случай не са представени доказателства за това отправена ли е до застрахователя покана за изплащане на застрахователно обезщетение и кога, за да се прецени  дали същия е изпаднал в забава. Затова съдът приема, че ИМ се явява такава покана и  от подаването й застрахователя дължи  законна лихва за забава. 

            Тъй като има искане от ищеца за присъждане на разноски по делото  съдът  следва да се произнесе по този въпрос, като уважи това искане, и  следва да се  осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, съобразно уважената част, които съда определи в размер на 1084.93лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от А.Л.и Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ  на „М.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., кв.Индустриален, представлявано от И.А.А. и С.А.А.,  СУМАТА 3312.40 лв. (три хиляди  триста  и дванадесет лева и 40ст.),  представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „Пълно Каско"  по ЗП № 002009020171487 от 01.11.2017г., за причинени вреди по застрахованото МПС - автобус маркаФорд", моделТранзит" с рег.№ ***, вследствие на застрахователно събитие, настъпило  ПТП на 05.02.2018г.- сблъсък с  домашно чифтокопитно животно (крава),  ведно със  законна лихва върху главницата, считано  от депозиране на исковата молба в съда- 05.11.2019г.  до окончателното изплащане на дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над  присъдената сума от 3312.40лв. до претендираната сума от 3358.40лв.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от А.Л.и Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ  на „М.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., кв.Индустриален, представлявано от И.А.А. и С.А.А.,  СУМАТА 1084.93лв. (хиляда осемдесет и четири  лева и 93ст.), представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част на иска,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,  пред  Търговищки окръжен съд.

                      

  

СЪДИЯ: