РЕШЕНИЕ
№1085 дата 16 юни 2017 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 05 юни 2017
год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
К.Л.
Прокурор:
Тиха Стоянова
разгледа адм. дело № 753 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13/2017г.), във вр. с чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова
молба на Н.-А.Ю.П., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – гр.Бургас срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с
която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000лв., за периода от
16.02.2007г. до 20.03.2017г., настъпили в резултат на бездействието на
затворническата администрация да изпълни задължението си да осигури в посочения
период от време условия за спокоен сън и почивка през нощта за времето от
22,00часа до 06,00часа.
Ищецът твърди, че в
исковия период е бил подложен на непрекъснат психически тормоз през нощта, тъй
като не е можел да спи нормално и спокойно поради поведението на друг лишен от
свобода, който викал, удрял и блъскал по решетките през нощта и вдигал
непрекъснат шум с часове. Въпреки оплакванията на ищеца до ръководството на
затвора не били предприети мерки да се преустанови вдигането на шум през нощта.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично и поддържа исковата молба на сочените в нея основания,
както и ангажира свидетелски показания на други лишени от свобода, които да
установят твърдените факти.
Ответникът – Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ не изпраща представител, но е депозирала
чрез юрисконсулт писмен отговор по исковата молба, видно от който искът се
оспорва по основание и размер, като счита, че не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като описаното от ищеца не попада в изброяването на неблагоприятните
условия по посочената правна норма, поради което обосновава становището, че не
са налице претърпени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Взето е
становище и по отношение на фактическите твърдения в исковата молба, като
посочва, че ищецът действително е имал оплаквания от друг лишен от свобода,
който предизвиквал силен шум през нощта, но лицето е починало от инфаркт на
25.03.2017г., поради което проблемът вече не съществувал. По същество се иска
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за доказаност на иска по основание, но счита,
че е предявен в завишен размер.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следното:
Ищецът П. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, вкл. в исковия период
16.02.2007г. до 20.03.2017г. На етажа над неговата килия е бил настанен друг
лишен от свобода – Г.Г., който през нощта вдигал шум, като крещял, удрял и
блъскал по тръбите на парното и по решетките. Този шум достигал и до килията на
ищеца и това му създавало значителни неудобства, тъй като не можел да спи, поради
което станал нервен, ограничил социалните си контакти, понякога се случвало да
заспива на карето навън, оплаквал се от главоболие. Свидетелите И.И. и Ч.И.
споделиха, че през първите няколко дни надзирателите се опитвали да укротят Г.,
но безуспешно, тъй като той не възприемал какво му се казва, след което спрели
да му обръщат внимание. Част от затворниците направили оплакване, но нямало
никакъв резултат. Ищецът П. също подал жалба до началника на затвора с рег. №
975/17.03.2017г., видно от която, посочил е, че от досегашните многобройни
жалби, молби и оплаквания от постоянния шум през нощта, предизвикван от
затворника на горния етаж, няма никакъв резултат. Посочил е, че този тормоз
продължава вече месец, а затворът е длъжен да осигури условия за сън през нощта
и той трябва да се справи с това си задължение. Под тази жалба е налична и
записка на ИСДВР Ж.И., видно от която инспекторът посочва, че е запознат с
оплакванията на ищеца, като такива често са постъпвали устно и от други лишени
от свобода от І група, поради което, за случая на лишения от свобода Г. е
изготвено предложение до Районна и Окръжна прокуратура за прилагане на чл.89,
б.В от НК. По делото е налично и писмо (л.42) от администрацията на затвора,
видно от което, лишеният от свобода Г., който е предизвиквал силния шум, е
починал от инфаркт на 25.03.2017г.,
както и е представен график за разпределение на времето на лишените от свобода,
осъдени на доживотен затвор, настанени в І група
Въз основа на горните
фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба е доказана по
основание. Твърдените от ищеца факти относно вдигането на шум през нощта от
друг лишен от свобода безспорно се установиха по делото, като това по същество не се оспорва от ответната страна.
Задължение на затворническата администрация е да осигури непрекъснато време за
сън не по-малко от 8 часа на денонощие, в какъвто смисъл е нормата на чл.84,
ал.2, т.2 от ЗИНЗС. В конкретния случай, условията в Затвора Бургас в процесния
период 16.02.2007г. до 20.03.2017г. не са позволявали спазването на това
изискване, предвид поведението на друг лишен от свобода, който е вдигал силен
шум през нощта чрез викове, крясъци, удряне по решетките и тръбите на парното,
което с основание следва да се счита за поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС. В тази връзка, съдът счете за неоснователно възражението на
ответната страна, че така сочените от ищеца фактически основания не попадат в обхвата на нормата, тъй като
съдържащото се в правната норма изброяване не е изчерпателно, поради което
процесната хипотеза може да се вмести в „други подобни бездействия“ по смисъла
на разпоредбата. Установи се също, че въпреки многобройните оплаквания от
страна на лишените от свобода и в частност – това на ищеца П., от страна на
ръководството на Затвора Бургас не са били предприети адекватни мерки за
преустановяване на нощния шум, поради което съдът приема, че е налице релевантно
незаконосъобразно бездействие, което е нарушило правото на непрекъснат 8-часов
сън през нощта на лишения от свобода П..
Разпоредбата
на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от с.з.. Алинея 5
на същата правна норма е въвела презумпцията за настъпването на неимуществени
вреди по алинея 1 до доказване на противното. При така разпределената
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже, че ищецът не
е претърпял претендираните вреди, каквито доказателства по делото не са ангажирани,
респ. презумпцията не е оборена.
На основание изложеното съдът
приема, че са налице материалните предпоставки за ангажиране отговорността на
държавата в лицето на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ по арг. от
чл.12 от ЗИНЗС, налице е нарушение на
правото на лишения от свобода по чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, което нарушение е
вследствие на бездействието на администрацията на Затвора Бургас и което
нарушение попада в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което причинените от
него вреди подлежат на обезщетяване на основание чл.284, ал.1 от с.з., при
наличието на необорената презумпция по чл.284, ал.5 от закона.
При определяне размера на
обезщетението съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът съобразява кумулативното
въздействие на множество обстоятелства – касае се за нарушаване на нощния сън,
по начин, по който несъмнено се отразява негативно на човешката психика и
физическа кондиция, нарушаването на съня не е спорадично, а почти непрекъснато
през нощта, шумът е силен и очевидно не може да се игнорира, това е довело до
физически неразположения у ищеца през деня, свързани с главоболие и неефективно
оползотворяване на престоите на открито, както и следва да се отчете
продължителността на тези състояния, които са продължили 33 дни. При преценката
на горните обстоятелства в тяхната съвкупност, съдът намира за справедливо
обезщетението да бъде определено до размер от 660лв. Над тази сума исковата
молба следва да се отхвърли като неоснователна.
Лихви не са претендирани.
Ищецът не е претендирал разноски,
поради което внесената държавна такса не следва да се присъжда. Независимо, че искът частично се отхвърля,
разноски не следва да се присъждат и на ответната страна по арг. от нормата на
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.
На основание изложените мотиви,
Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр.София да заплати на Н.-А.Ю.П., понастоящем в Затвора –
гр.Бургас, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 660лв., настъпили в периода от 16.02.2017г. до 20.03.2017г., поради
незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – гр.Бургас да
осигури правото на непрекъснат 8-часов нощен сън, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 660лв. до
претендираните 2000лв., като неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: