РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Пазарджик, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Д.а
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500290 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба подадена от Г. С. И., с ЕГН: **********, от гр.
П., ул. „Д.“ № 2, ет. 5, ап. 20 ,против Л. С. Х. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д.“ № 2, ет.
6, ап. 24 .
С Решение № 237/ 26.02.2024г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 286/2021г. по описа на
същия съд, предявените искове са уважени изцяло. Осъден е ответника да заплати в полза на
ищеца сторените съдебно – деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство , подадена чрез пълномощника на страните. Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност на обжалването решение,поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е
да се отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове .Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна .
В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното
съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
1
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ответници в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
и неговата процесуална недопустимост. Възраженията са във връзка с правилността на съдебното
решение.
І. По възражението за неправилност на съдебното решение в частта относно иска по чл. 109
от ЗС.
Възражението е неоснователно.
Районен съд Пазарджик е сезиран с вещен ,осъдителен , собственически иск.Правното основание
на иска е по чл. 109 от ЗС.
При този вид петиторна защита в тежест на ищеца е да докаже фактическият състав на правната
норма . Основните разяснения по отношение фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от
ЗС са дадени в ТР № 31/ 84г.от 06. 02. 1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11.
2017г. на ОСГК на ВКС. И двете ТР имат задължителен характер за съдилищата по силата на чл.
280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР № 1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .
Фактическият състав на правната норма е следния:
а/ ищеца трябва да докаже ,че е собственик, съсобственик на вещта или носител на ограничено
вещно право върху вещта ;
б/ че едно трето лице ( съсобственик , собственик на съседен имоти или чуждо на собствеността лице ) извършва
неоснователни действия , които пречат на собственика на вещта да упражнява правото си на
собственост спокойно , в пълен обем ( съобразно правата си в имота ) и съобразно предназначението на
вещта;
По отношение неоснователостта на действията ( неоснователното въздействие ) трябва да се има
предвид следното :
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие или с поддържане на
създадено състояние в резултат на действията . Правнорелевантни са и трите форми на
човешко въздействие.;
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни правни
норми или общото правило да не се вреди другимо ) ;
въздействието върху вещта може да бъде ,както пряко ,така и косвено ;
при този вид нарушение на собствеността ,за разлика от ревандикационния иск владението
нито се накърнява ,нито се отнема ;
2
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва
пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение.
противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на иска
, разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение или да съществува
опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да са останали трайни последици от
нарушението ;
в/ пречките за ползване на имота трябва да са по- големи от обикновените ( чл. 50 от ЗС);
г/ искът по чл. 109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията на ответника са основателни иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се отхвърли
, като неоснователен.
е/Ако действията на ответника са неоснователни,но това не създава пречки на собственика да
ползва вещта според нейното предназначение иска отново ще следва да се отхвърли, като
неоснователен;
ж/ в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от
съдържанието на нарушението става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото си на
собственост в пълен обем;
3/ в други случаи ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие
ответника нарушава строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи за
пълноценното ползване на вещта;
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и от заключенията на
приетите по делото СТЕ се установява ,че с противоправното си бездействие , изразяващо се в
неподдържане , в необходимата техническа изправност , на отводнителната система в
санитарното помещение на апартамента си , ответника пречи на ищеца да упражнява
спокойно, в пълен обем и според предназначението правото на собственост върху санитарния
възел,входното антре и коридора на апартамента му .
От заключенията на приетите по делото четири СТЕ е установено по безспорен начин ,че
течовете в апартамента на ищеца са причинени от неправилно изработена отводнителна система
в банята на апартамента на ответника, след извършен ремонт през 2019г., като банята се
намира над помещенията на ответника , в които са установени течове . Обобщавайки
заключенията на СТЕ се установява,че нарушенията в отводнителната система се изразяват в
следното:
Компрометирани фуги по подовата настилка и неуплътнени отвори около
съществуващите и изрязаните вертикални щрангове в санитарния възел в апартамента на
ответника. Към допълнителното си заключение вещото лице инж. П. И. е приложило и цветни
снимки , като дава заключение след извършени огледи на две дати, съгласувани с ответника , че
вероятните причини за нанесени щети в апартамента на ищеца са следните: разместена
връзка на канализационното отклонение на вертикалния канализационен щранг, който
обслужва кухнята и санитарния възел на апартамента на ответника ; запушвания в подовия
сифон в санитарния възел на ответника, задържането на вода за по-дълго време и излизането й
през входната врата, през компрометирани фуги в зоната под стените; недовършена връзка
между под-стена – профил на каса за входна врата на санитария възел ;неуплътнени отвори на
нарязани тръби на отоплителната инсталация и деформирани фуги.
От заключението на вещото лице Боянова се установява, че под тоалетната чиния плочата е
3
напита с влага. Течът между двата апартамента е локален и е от банята на апартамента на
ответника. Вещото лице препоръчва да се направи ревизия на отводнителната система от
санитарните прибори до включването им във вертикалния канализационен щранг, което е
задължение на всеки собственик по чл. 195 във връзка с чл. 169 ал.1-3 от ЗУТ. При
констатираните течове се нарушава носимостта на подовата плоча между двата процесни
апартамента , а тя е елемент от носещата конструкция на цялата жилищна сграда. Освен това,
наличието на влага и мухъл в жилището на ищеца води до появата на неприятни миризми, домът
губи своя естетически вид и жизнената среда в него става неконфортна и нездравословна. Има
опасност също така и ел. инсталацията в банята на ответника да се овлажни. Вещото е извършило
обследването и с термокамера, като е приложило към заключението снимков материал и
термографски доклад.
В заключенията на СТЕ са посочени ремонтните дейности , които следва да се извършат в банята
на ответника ,за да се преустанови теча в апартамента на ищеца.
В заключенията на СТЕ е посочено ,че теча не може да бъде от апартаменти на горните
етажи ,тъй като при това положение в апартамента на ответника , който се намира на 6-тия етаж
трябва да има аналогични течове,като тези в апартамента на ищеца , който е на 5-тия етаж. В
апартамента на ответника няма течове в помещенията , в които има течове в апартамента на
ищеца.
Съдът счита ,че от заключението на СТЕ и обясненията ,дадени от вещите лице в съдебно
заседание е установено по безспорен начин,че причината за теча в коридора и всекидневната на
апартамента на ищцата са описаните неизправности в банята на ответника. Течове има в
помещенията ,които имат обща преградна стена със стената на санитарния възел в
апартамента на ответника.
По делото са събрани и гласни доказателства . От обясненията на всички разпитани по делото
свидетели ( Пламенка И.а, Ралица Х.а , Г. С. – всеки един от тях с проведен повторен разпит и св. Валери Г.ев)
безспорно се установява , че през годините , считано от 2019 г. в апартамента на ищеца в банята се
появили мокри петна и мухъл, които съществуват и към настоящия момент.
При положение,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези
на районния съд, обжалваното решение в частта относно иска по чл. 109 от ЗС ще следва да
се потвърди.
По делото е безспорно установено, че наводнените тавани и стени в санитарния възел, входното
антре и коридора към останалите помещения в апартамента на ищеца се дължат на
компроментирани фуги по подовата настилка, неуплътнени отвори около съществуващите и
изрязаните (несъществуващите вече) вертикални щрангове в санитарния възел в апартамента на
ответника. Освен това са констатирани в банята на ответника редица нарушения на
нормативни изисквания на Наредба № 4/ 17.06.2005 г. за проектиране , изграждане и
експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. При извършения ремонт
тоалетната чиния в банята на ответника е изместена и е включена с много чупки и без ревизия
към вертикалния щранг. Заключенията на вещите лица са категорични и не се опровергават от
другите събрани по делото доказателства.
Недоказани са възраженията на ответника , за това че течът и влагата в апартамента на
ищеца не е с произход от неговия апартамент, а се дължи на неизправност на тръбите идващи
от покрива за отводняването му и отвеждането на дъждовните води.
Експертите са категорични, че такъв един теч, ако го има ще се наблюдава и в други апартаменти
4
и дори в апартамента на ответника. Това обаче не е установено по делото. Напротив, по стените и
тавана в банята и в другите помещения на ответника няма влага и теч , а такъв се установява само
в апартамента на ищеца. Изследванията с термокамера , също констатират теч от апартамента на
ответника. Свидетелката И.а установява , че течът се появява периодично , а вещото лице Генов
е провел изследване с пускане на течаща вода в апартамента на ответника , включително и
оливане на стените и констатира след кратко време наличието на влажно петно в апартамента на
ответника. . Вещите лица Иванова и Боянова установяват , че компрометираната настилка ,
фуги и неправилното свързване на отходните води довеждат до задържане и застой на оттока
на водата в това помещение, което периодично довежда и до проблеми в долния апартамент на
ищеца. Този проблем не е отстранен във времето, дори напротив, дългогодишното му
продължаване вече се отразява на панелната плоча,чиято арматура се компрометира и руши и
това застрашава носещите конструкции на жилищния блок. Безспорно едно такова поведение от
страна на ответника като собственик на жилищен обект в етажната собственост следва да
се определи като „противоправно“, тъй като продължителността на неоснователното
въздействие се отразява върху правата и на другите собственици в сградата. За
основателността на настоящия иск обаче е достатъчно да се докаже , че ответникът чрез
противоправното си бездействие неоснователно въздейства върху жилището на ищеца.
Установено е по делото, че ответника не само пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, като му причинява имуществени вреди , но с поведението си води и
до изменения в носещи конструкции на жилищния блок.
ІІ.По иска за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
противоправното поведение на ответника.
Искът е основателен.
Искът е за вреди от непозволено увреждане и намира правното си основание в текста на чл. 45 от
ЗЗД във вр. с чл. 51 ал. 1 от ЗЗД. Уважаването на иска предполага да е осъществен фактическия
състав на посочените правни норми, който е следния :
-деяние / действие или бездействие/ ;
-противоправност на деянието / деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов
нормативен акт ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да не се вреди другимо „ /.
-виновност на деянието / под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост
, под формата на „ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК ./.
-вреда / имуществена или неимуществена . Имуществената вреда е под формата на претърпяна загуба или пропусната
полза /;
-причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда / вредите трябва да
са „пряка и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е
необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързано с резултата /;
-при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45 ал. 2 от ЗЗД
/. Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже ,
или че деянието му е случайно , или че е бил невменяем по време на извършване на деянието ,
или че е действал при условията на неизбежна отбрана , крайна необходимост, изпълнение на
закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му. /;
-имуществената вреда може да се изразява в унищожаване или повреждане на вещта . При
унищожаване на вещта поправянето на вредата се извършва чрез престирането на нова вещ или
заплащането на стойността на унищожената вещ. При повреждането на вещта поправянето на
вредите се извършва чрез заплащане на разходите , които са необходима за поправянето на вещта ;
5
-размерът на имуществената вреда се определя към момента на причиняването на вредата, а не
към момента на постановяване на съдебното решение ;
От доказателствата по делото съдът прави извода ,че предявения иск е доказан по отношение
на имуществените вреди , които са причинени в санитарния възел,входното антре и коридора
на жилището на ищеца.
От заключенията на приетите по делото СТЕ следва извода ,че причинител на уврежданията в
апартамента на ищеца е ответника по иска. Налице е „противоправно бездействие“ от негова
страна изразяващо се в неподдържане в добро технически състояние на санитарния възел в
апартамента му,въпреки законовото задължение да поддържат банята си в добро технически
състояние ,така че да не уврежда имуществото на съседните апартаменти . В случая ответника ,
както конкретна правна норма е нарушил и общото правило „ да не се вреди другиму „. Деянието
е извършено под формата на „несъзнавана небрежност“. В резултат на противоправното
бездействие на ответника са причинени имуществени вреди на ищеца,под формата на увреждане
на лично имущество(санитарния възел,входното антре и коридора на апарлтамента на ищеца.) Налице е пряка
причинна връзка между противоправното бездействие на ответника и причинените вреди.
От заключението на СТЕ на вещото лице Б. Г. се установява ,че разходите ,които са необходими за
поправката на причинените вреди са на стойност 1270,34лв. , която сума правилно е присъдена в
тежест на ответника по иска.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237/ 26.02.2024г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д.
№ 286/2021г. по описа на същия съд .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС ( иск за
защита на вещно право върху недвижим имот , обективно съединен с иска за заплащане на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане ).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6