МОТИВИ към
присъда № 5/22.04.2019г. по НОХ
дело № 389/ 2018г. на РРС
Срещу
подсъдимия П.Д.П. *** е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата
през м.декември 2017г. в гр.Р. в качеството си на
физическо лице придобил пиротехнически изделия от категория 4, а именно 16
кутии с по 12 броя „Ч. вдовица“, без да има за това надлежно
разрешение - престъпление по чл.339 ал.1 от НК
В съдебно заседание прокурорът не поддържа така
повдигнатото обвинение, като е направил изменение на същото и обвинява
подсъдимия П.Д.П. в това, че на неустановена дата през м.декември 2017г. в гр.Р. в
качеството си на физическо лице придобил пиротехнически изделия от категория 3,
а именно 16 кутии с по 12 бр. „Ч. вдовица”, което
надвишава бройките позволени от цитирания закон да бъдат придобити без изрично
разрешение и които са до 10 единични бройки, като за придобитите 16 кутии с по
12 бр. и още два броя пиротехнически изделия от вида „Ч. вдовица”,
същия не е имал надлежно разрешение за това- престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като счита, че това обвинение е доказано от фактическа и правна страна и
пледира за осъдителна присъда, с налагане на наказание "лишаване от
свобода" в минималния предвиден
размер с прилагане на чл.66 от НК.
Защитата- адв.Ж. пледира изцяло за
оправдаването на подсъдимия П.Д.П. поради недоказаност на извършване на деянието.
Подсъдимия П.Д.П. не се признава за виновен.
Твърди, че не е извършил деянието, спазвал е законите и моли съда да го
оправдае.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия П.Д.П. е роден на ***г***,
бълг. гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, продавач
консултант в ЕТ”А. И. 2017г.”, ЕГН **********.
Подсъдимия П.Д.П. е син на А. И. С.
Последната е собственик и управител на ЕТ „А. И. хххх“ ЕИК хххххххх. Предмета
на дейност на ЕТ „А.
И. 2017“ е търговия с пиротехнически изделия.
За осъществяване на търговската си
дейност ЕТ „Ана Иванова 2017“ ползва помещение, представляващо магазин за
продажба на пиротехнически изделия, находящ се в гр.Р. ул. „Е.“ № х.
На 13.06.2018г., в магазина за
продажба на пиротехнически изделия на ЕТ „А. И. 2017“ била
извършена проверка от полицейските служители свидетелите Г.И.Т., Н.И.Н. и П.М.М.,
както и Т. А. – мл.ПИ КОС при ОД МВР гр.С. З. При проверката
било установено, че А. И. С. в
качеството й на ЕТ „А. И. 2017“, притежава надлежно разрешение за търговия с
пиротехнически изделия от категории 1, 2, 3, 4, Р1, Р2, Т1, и Т2 с № 20170401238,
издадено от ГДНП и валидно до 20.12.2022г., както и, че в обекта се води
регистър съобразно изискванията на чл.45 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ. В складовото
помещение на обекта били открити множество пиротехнически изделия, между които
и 16 кутии по 12 броя пиротехнически
изделия категория 4 - „Ч. вдовица“, произведени през 2017г. с вносител
„Т. 2000“ ЕООД. За същите в момента А. И. не могла
да представи документи за произход и транспортира, като обяснила, че с тяхното
закупуване и транспортира се е занимавал синът й подсъдимия П., който е пълномощник
на фирмата й. Съответно полицейските служители съставили констативен
протокол с УРИ *********/14.06.2018г.
Впоследствие подсъдимия П. представил множество стокови разписки, от които е
видно, че той е закупувал от името на ЕТ
„А. И. 2017“ и от
свое име
пиротехнически изделия, но в позволените от закона количества, които
транспортирал лично от гр.София до гр.Раднево, което също не е в нарушение на
разпоредбите на ЗОБВВПИ. Относно откритите в склада на обекта 16 кутии по 12
броя пиротехнически изделия категория 4 - „Ч. вдовица“, произведени
през 2017г. с вносител „Т. 2000“ ЕООД подсъдимия П. не представил
документи, доказващи произхода им. Пред Т. А. той споделил, че ги е закупил
през м.декември 2017г. от непознат за него дистрибутор, който му ги предложил
на място в магазина на фирмата.
В
хода на съдебното следствие се установи, че процесните пиротехнически изделия
са не четвърта, а трета категория. Разрешение за придобиване има всяко
физическо лице, без да е снабдено с каквото и да е разрешително – до десет
броя. Съгласно обясненията на подсъдимия и показанията на неговата майка и
собственик на фирмата – А. И., процесните изделия били доставени до магазина с
бус, с неизвестен номер и от тях по осем броя закупили майката и сина-подсъдим. Не стана ясно защо е
било необходимо и синът да закупува част от изделията, при все, че на името на
фирмата
ЕТ „А. И. 2017“, на майката има надлежно разрешително и тя е
могла да закупи всички изделия, без да има каквито и да е последици за това. Но
в хода на съдебното следствие се установи категорично, че пиротехническите
изделия са били закупени от майката и сина, съответно всеки по осем единици.
Съгласно чл.2 т.1 от Директива
2007/23/ЕО , пиротехническо изделие е всяко изделие, което съдържа взривни
вещества или взривна смес от вещества, предназначено да произведе топлина,
светлина, звук, газ или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се
екзотермични химични реакции. Съдържанието и процеса на действие на фойерверките са
причина за ноторния факт, че всяко едно
самостоятелно изделие се продава в самостоятелна опаковка, която
предпазва съдържанието от въздействие,
което би могло да наруши
характеристиките му.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗОБВВПИ не
се изисква разрешение за придобиване, съхранение и за употреба на фойерверки от
категория 2 - до 5 кг
брутно тегло, и от категория 3 - до 10 единични бройки. По аргумент на противното, такова разрешение
се изисква за придобиване на пиротехнически изделия от категория 4. В качеството
си на физическо лице подсъдимия П. няма надлежно разрешение за придобиване на
пиротехнически изделия. Обстоятелството, че е пълномощник на ЕТ „А. И. 2017“, не
означава, че разрешителното на упълномощителя му е валидно и за него, доколкото
законът е въвел специален ред за придобиване на такова разрешително.
Съгласно заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза теглото на взривната смес на пиратка тип
„Ч. вдовица”
, иззети с протокол от РУ гр.Р. е 4,9гр. Това тегло
на взривната смес отговаря на българската нормативна база БДС ЕН 159 47 - 4
пиротехнически изделия и Европейската директива ТС 212 WG 4 N 306, където изискването е не повече от 10 гр.
нитрат /металобазирини елементи/ или не повече от 5 гр. перхлорид за
пиратка 3-та категория. Допусната е грешка при опаковането на пиратките,
т.е. пиратките тип „Ч. вдовица” 3-та категория са пакетирани в опаковка с надпис 4-та
категория.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия, показанията на: св.Г.Т.,
Н.Н., П.М., Д.М., Т.А., А.
С., приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и приложените по опис писмени доказателства по делото.
Съдът намери, че въз основа на така събрания
по делото доказателствен материал, не може да се направи безспорен и
категоричен извод, че има извършено престъпление от подсъдимия, респ. че той е
неговият автор, напротив – събраните вкупом доказателства разколебават
обвинението. Обвинението не ангажира доказателства, установяващи по
категоричен начин, че подсъдимия сам без знанието на майка си, и за своя сметка
е закупил процесните пиратки „Ч. вдовица” Напротив установи се точно обратното,
че тези пиратки за купени от името и за сметка и на двамата, като за това
съгласно нормативно установените изисквания не се изисква никакво разрешително.
Спорен
бе момента от обективната страна на деянието кое се счита за една единица-
дали една пиратка или една кутия. При
разпита на свидетелите и предявяването на веществените доказателства в
съдебната зала, а и от разпита на вещото лице се установи, че единица
представлява кутията с пиратки, а не една пиратка, както се твърди от
прокуратурата. В този случай безспорно се установява, че придобиването без
разрешително не е противоправно. В този смисъл бяха категоричните показания и
на А. и на М.. Всички свидетели, присъствали на проверката – М., А., Н. и Т.
установяват, че и собственичката на обекта е твърдяла по време на изземване на
пиротехническите изделия, че са доставени от бус, на който не запомнил номера,
и който им бил обещал, че ще се върне за да им предостави необходимите
разрешителни за превоз. Т.е. тя е присъствала по време на закупуването им и не
е отричала това в нито един момент от съдебното следствие.
Елемент на обективната страна на състава на престъплението по чл.339 ал.
1 от НК е липсата на надлежно разрешение. Този признак от обективна страна
следва да се има предвид ако става въпрос за изделия, за които е
необходимо такова. Процесния случай не е такъв.
Елемент
от обективната страна на състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК е
липсата на надлежно разрешение. Този признак от обективна страна следва да има
своето отражение в съзнанието на дееца.
Ако в съзнанието на дееца липсва представа за това фактическо обстоятелство,
принадлежащо към състава на престъплението , или е
създадена невярна представа за
него, то сме изправени пред хипотезата
на грешка по смисъла на чл.14 НК- в този смисъл решение №498 от 03.01.2014г. на ВКС по н.д. №2034 от
2013г.,3-то нак.отделение.
При така обективираните обстоятелства,
съдът не намира за безспорно установено П.Д.П. да е извършил посоченото
престъпление.
Не се събраха доказателства за осъществяване
от обективна страна на посоченото престъпление.
От гореизложеното е видно, че
с деянието си подсъдимия П.Д.П. не е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.339 ал.1 от НК.
От правна страна:
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимия П.Д.П. следва да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение на основание чл.304 от НПК.
От доказателствата по делото не можа да се установи по категоричен начин, че от
него е извършено общественоопасното деяние. Не се установи по несъмнен начин,
че дори и да има деяние, то е извършено от подсъдимия, поради което съдът го
оправда по повдигнатото обвинение по чл.339 ал.1 от НК.
Съдът постанови веществените
доказателства 16 кутии с по 12 бр. пиратки „Ч. вдовица”
след минаване нуждата от тях да бъдат върнати на собствениците.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото остават за сметка на
държавата.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: