Р Е Ш Е Н И Е № 341
гр. Сливен 20.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 298/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.К., г. на У., р. на *** г., с ЛНЧ **********, чрез адв. М.П. *** против Заповед № ЗСПД/Д-СН-ТВ/1151/04.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Твърдица, с която й е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в трети и втори клас.
В жалбата се твърди, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон-нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБЧ, както и директива 2001/55/ЕО на съвета от 20.07.2001 година, прокламираща за цел на Европейския съюз за постепенно изграждане на зона на свобода, сигурност и правосъдие, която е отворена за онези, които, принудени от обстоятелствата, търсят защита на законно основание на територията на Европейския съюз. Сочи, че с директивата се въвеждат минимални стандарти за предоставяне на в. з., които предполагат, че държавите-членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с в. з., в случаите на масово навлизане на разселени лица, като в чл.13, т.2 от директивата се регламентира държавите членки да създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи" на тези лица. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Претендира разноски под формата на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна, Директор на Дирекция „СП“ – Твърдица, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
В.К., г. на У., р. на ***год. е ч. с предоставена в. з. № ……….., издадена от Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, притежаваща личен номер на ч. **********, заедно с д. си под 14 години Е. р. на *** г. и М. р. на *** г. На 30.06.2023год. К. е подала в Дирекция „Социално подпомагане" Твърдица заявление- декларация с вх. № ЗСПД/Д-СН-ТВ/1151/30.06.2023г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за децата: Е. К. – з. във т. клас и М. К. з. във в. клас, за учебната 2023/2024 г. в СУ „Неофит Рилски“ – Гр. Т.. Към заявлението са представени Удостоверение № РД-04-169/90 и Удостоверение № РД-04-169/9 и двете от 26.06.2023 г., издадени от учебното заведение. С оспорената заповед е отказано изплащането на еднократна помощ за двете деца, тъй като лицето не отговаря на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила за издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.
Между страните липсва спор по отношение на фактите. Спорен е въпросът относно противоречието на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с други нормативни актове.
Безспорно като лице с предоставена в. з., жалбоподателката и семейството й имат право на социално подпомагане, съгласно чл. 39 от ЗУБ. В Закона за социалното подпомагане е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена в. з.. Същевременно претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е наименована „семейна помощ“. Независимо от различното наименование на помощта, обвързването й с минимален размер на получаван доход и посещение на детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл.2, ал.2 от ЗСП. В този смисъл разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД е в противоречие с чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от ЗСП.
Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за децата: Е. К. – з. в т. клас и М. К. записан във в. клас, за учебната 2023/2024 г. в СУ „Неофит Рилски“ – гр. Т.. Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От своя страна Законът за убежището и бежанците определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена в. з. (каквато е п. на жалбоподателката) имат право на социално подпомагане.
С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Настоящият случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези, но с оглед цитираната по-горе нормативна уредба, децата има право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от закона. Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена в. з. е въведено законодателно през 2007 г. В правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Правилото е Lex posterior derogat legi priori (по-новият закон отменя по-стария). Следователно следва да се приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ.
Отделно от изложеното, за пълнота е необходима да се посочи още, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.
Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз и в частност Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на в. з. в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с в. з.. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗСПД (според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на в. з. в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.
При това положение, постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент, че ч. на с. са с у. г. и няма друг закон или международен договор, по който Република България да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.
Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-СН-ТВ/1151/30.06.2023г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от Закона за семейните помощи, подадено от В.К., г. на У., р. на *** г., с ЛНЧ ********** за децата: Е. К. – з. в т. клас и М. К. з. във в. п. клас, за учебната 2023/2024 г. в СУ „Неофит Рилски“ – гр. Т., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.
С оглед сключения договор за правна защита и съдействие № 150/14.08.2023 г. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се дължат разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на м. з. лице, което безспорно е В.К.. В ал. 2 е регламентирано, че в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес възнаграждението е хиляда лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-СН-ТВ/1151/04.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Твърдица, с която на В.К., г. на У., р. на *** г., с ЛНЧ ********** е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в т. и в. клас.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Твърдица за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, гр. София, да заплати в полза на „Еднолично Адвокатско Дружество М. П.“, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Хаджи Димитър" 14, ет.2, офис № 6, с БУЛСТАТ *********, п. от неговия у. адвокат М.П. ***, сумата от 1000 (хиляда) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 298 по описа за 2023 г. на Административен съд Сливен.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: