№ 23358
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110110372 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ПКБ“ ЕООД, против
К. К. Д..
Ищецът „ПКБ“ е предявил установителен иск срещу К. К. Д., ЕГН
********** за общата сума от 373,28 лева, от които главница в размер на
200,00лева, договорно възнаграждение в размер на 41,82 лева дължимо за
периода от 20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46
лева дължима за периода от 20.01.2021г. – 28.09.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на Заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът „ПКБ“ предявява и осъдителен иск срещу К. К. Д., ЕГН
********** за заплащане на общата сума от 220,00 лева, а именно:
незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер
на 60,00 лева, дължимо до дата – 20.01.2021 г.; незаплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 160,00 лева, дължимо до дата 20.01.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението до
окончателното изплащане, представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № ***/19.02.2020г, ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнението на договорното
задължение, ищцовото дружество е входирало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата, като по Заявлението е образувано ч.гр.д. № 59075 от 2023 г.
Поддържа, че съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта,
касаеща възнагражденията за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, като
длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на
1
ищцовото дружество му е указано да подаде установителен иск за сумите по
заповедта, получена от дружеството на дата 22.01.2024 г.
Заявява, че с оглед на факта, че между отделните претенции съществуват
житейска логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в едно
производство, което няма да бъде значително затруднено, тъй като правния
спор е възникнал на едно основание, а именно – Договор за потребителски
кредит № ***.
Ищецът заявява, че се отказва от претендираната с депозираното
Заявление – 49,23 лева лихва за забава от дата 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г.
поради липса на материален интерес.
В исковата молба се твърди, че на дата 18.02.2020 г. ответницата – К. Д.
подава до ищцовото дружество попълнено и подписано Искане за отпускане
на потребителски кредит „ПКС“ със зададени параметри, като ответницата е
получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на нейните възможности и финансовото
й състояние. Твърди се, че ответницата е декларирала, че е запозната с
Общите условия на ищцовото дружество, видно от представените
Декларации. Сочи, че същата е получила преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Изтъква, че съгласно договорните параметри и чл. 15 от ОУ по ДПК с №
*** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги
към договора, като изборът се предоставя на клиента и закупуването на
същите не е задължително условие за сключване на договора, а е представено
само като опция. Твърди, че за клиент избрал да се възползва от тази
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. Поддържа, че страните по обща воля са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Твърди се, че след като ищцовото дружество одобрява отпускането
на заем съгласно исканите параметри, на дата – 19.02.2020 г. с ответницата е
сключен Договор за потребителски кредит с № *** по силата на който
заявителят (ищцовото дружество) изпълнява точно и в срок задължението си,
а другата страна – ответницата е получила одобрение да закупи и поисканите
от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочва, че Договорът за кредит е
подписан при ОУ, които са неразделна част от договора, предадени са на
клиента (ответницата) при подписването им и същия е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема.
Твърди се, че Договор № *** е сключен при следните параметри:
-сума на кредита: 200 лева;
-срок на кредита: 11 месеца;
-Размер на месечната вноска по кредита: 21,99 лева;
-дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20 – то
число на месеца;
-годишен процент на разходите (ГПР %): 47,95;
2
-годишен лихвен процент: 40.90%;
-лихвен процент на ден: 0,11 %;
-Общо дължима сума по кредита: 241,82 лева.
Заявява, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са
както следва:
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 60,00 лева;
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 160,00
лева;
-размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 20,00 лева.
Поддържа, че с оглед на гореизложеното, общото задължение по
кредита о по закупената допълнителна услуга е както следва:
-общо задължение: 461,82 лева;
-общ размер на месечна вноска по договора: 41,99 лева;
-дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Изтъква, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди, че сумата в размер на
200,00 лева е преведена чрез паричен превод към EasyPay на дата 19.02.2020
г., а ответницата от своя страна поема задължение да погасява предоставения
заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил
изготвен погасителен план с 11 вноски, всяка по 41,99 лева с падежна дата –
всяко 20 – то число на месеца, а погасителния план е бил получен от
длъжника на дата – 19.02.2020 г., заедно с ДПК, Стандартен европейски
формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. Заявява, че
ответницата не е извършвала нито едно плащане по процесния заем и няма
нито една погасителна вноска съгласно погасителния план, като след датата на
изтичане на погасителния план към процесния договор (20.01.2021 г.) е
започнало начисляване на обезщетение на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което до датата на входиране на Заявлението по чл. 410 от
ГПК (29.09.2023 г.) е в размер на 131,46 лева, като същото е било начислено
съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ, а именно: обезщетение за забава
ОЛП + 10% върху непогасеното задължение.
Поддържа, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал
поетите договорни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка
към ДПК № *** и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият
погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е станало
изискуемо в пълния си дължим размер, като последната погасителна вноска е
била с дата – 20.01.2021 г. Заявява, че от връчения на ответницата погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответницата, ведно с
Договора за потребителски кредит. Твърди, че с оглед на принципа за свобода
на договаряне страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочва, че
3
съобразно т.15.1 от ОУ към процесния ДПК, предоставя се право на избор на
клиента да избере дали да закупи допълнителна услуга, или повече
допълнителни услуги към ДПК, като посочената точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които клиентът е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга.
Заявява, че горепосочените услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности, а именно:
-Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит;
-Отлагане на определен брой погасителни вноски, (като длъжникът не се
е възползвал от същата);
-Намаляване на определен брой погасителни вноски;
-Смяна на падежната дата на вноските.
Твърди, че в конкретния случай ответницата дължи възнаграждение на
кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета –
приоритетно разглеждане искането за отпускане на кредит и за възможността
ответникът по всяко време да поиска извършването на някоя или на всички
останали услуги. Изтъква, че видно от начина на сключване на договора,
разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на искането за кредит,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Счита, че е
налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в
края на периода сума, тъй като е била изразена воля от страна на потребителя
за приемането им. Посочва също така, че ответницата е имала възможност да
се откаже от договора, при условие, че не я удовлетворява, за който отказ да
уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като
заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по
ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно т. 7 от ОУ и закона за
потребителски кредит. Твърди, че ответницата е имала и възможността да
измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и
ЗПК, като не се е възползвала и от това право, същата е усвоила заемната сума
и е поела изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към
него. С оглед на гореизложеното счита, че може да се направи обоснован
извод, че ответницата е запозната с условията на сключения с ищцовото
дружество ДПК и се е съгласила с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения и Допълнителна преддоговорна информация. Моли съда да
уважи така предявените претенции.
Ответницата К. К. Д., ЕГН ********** депозира отговор на исковата
молба, с който заявява, че оспорва предявения иск. Счита, че е недопустимо
осъдителния иск да бъде предявен в производство по установяване на
задължения по издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 213 от ГПК за служебно
съединяване на искове, като в условията на евентуалност заявява, че
предявеният осъдителен иск е неоснователен. Заявява, че с уговорката за
допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се
явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
4
Поддържа, че уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, налага квалифицирането на
допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани. Намира за видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Твърди, че не е ясно и
каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали има друга процедура освен тази.
Заявява, че по отношение на допълнителната услуга „Флекси“ е видно,
че се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не
и за допълнителна услуга, свързана с ДПК по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Освен това твърди, че размерът на претендираната цена за предоставената
услуга е несъизмеримо по – голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Посочва, че съгласно
чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Счита, че услугата „Флекси“ изцяло попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП. Заявява, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение
срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи на
изискването за добросъвестност и води до неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на
клаузата поради неравноправност.
Намира сумата по осъдителната претенция за погасена по давност на
основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Счита, че услугите „Фаст“ и „Флекси“
имат характера на периодични плащания, тъй като ищецът сам признава
неизгодният за него факт, че плащането по посочените услуги се дължи за
периода от 20.03.2020 г. до 20.01.2021 г., а именно сам им придава периодичен
характер.
Твърди, че е нередовна и неоснователна претенцията за законна лихва
върху неплатени задължения за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Заявява, че
законната лихва следва да бъде изчислена от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на подаване на осъдителния иск и от
датата на подаване на осъдителния иск до датата на изплащане на вземането.
Счита, че установителния иск е неоснователен, като своевременно
прави възражение за нищожност на процесния ДПК. Поддържа, че
приложение намират разпоредбите на ЗПК. Твърди, че в настоящия случай,
клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, което прави сключеният между
страните договор недействителен на същото основание. Заявява, че в
настоящия случай договорът за потребителски кредит е сключен след
измененията на ЗПК и при действието на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
приета с ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от дата – 23.07.2014 г., като съгласно
нейния текст – годишния процент на разходите не може да бъде по – висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с Постановление на Министерски съвет. Счита, че
нарушаването на тази норма има за последица нищожност на съглашението.
Намира процесния Договор за недействителен и на основание – чл. 22 ЗПК вр.
5
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че съгласно разясненията, дадени от Съда
на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира
неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите,
дори при законово установена граница. Заявява, че посоченият ГПР не
отговаря не действителния, тъй като в него не са включени разходите за
допълнителни услуги. Твърди, че възнагражденията, чието заплащане е
предвидено в т. VI и които са подробно изброени в т. 15 от ОУ, неразделна
част от договора за кредит и в споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги представляват по своята същност разходите за
допълнителните услуги, свързани с договора за кредит и счита, че е следвало
да бъдат включени в ГПР. Заявява, че оповестявайки ГПР, в който не са
включени разходите за допълнителни услуги, кредиторът е нарушил
принципът на добросъвестността, като чрез тези свои действия същият е
заобиколил забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ако е включил
посочените разходи за допълнителни услуги в ГПР, то размерът му би се
увеличил над предвидения в посочената разпоредба, което обосновава
противоречие на Договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което представлява
самостоятелно основание за недействителност на договора – на основание чл.
22 от ЗПК.
Твърди, че в договорите за кредит не е посочена конкретна информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Счита, че представените от ищцовото дружество договори не отговарят на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 20 от ЗПК, като изискуемата по този
текст информация не е включена в съдържанието на договорите. Изтъква, че
споразумението за посочените допълнителни услуги, за които потребителят
дължи месечно възнаграждение противоречи на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал.
4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, които от своя страна са императивни, поради което
цялото споразумение е нищожно. Посочва, че разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. Сочи, че в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме,
че за същите се дължи възнаграждение. Счита, че подобно споразумение води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че няма данни за индивидуално договаряне по тази
клауза, а дори се установява, че въпросния „пакет“ е достъпен за потребители
на кредитни услуги, които са декларирали желание за закупуването му в
искането си за кредит. Изтъква, че дори и индивидуално уговорено, подобно
споразумение би било нищожно поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е сключено при начална липса на еквивалентност на насрещните
престации и има за цел да постави в неблагоприятно положение икономически
по – слабата страна по договора.
Счита, че с уговарянето на посоченото възнаграждение се цели
6
заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че кумулирането
на възнаграждението, дължимо заедно с погасителните вноски по кредита,
води до скрито оскъпяване на същия, тъй като посоченият ГПР нараства
допълнително и обогатява неоснователно кредитора. Твърди, че уговарянето
на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора дейности
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – ГПР не може да бъде по –
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Счита, че
действията на ответника, представляват заблуждаваща търговска практика.
Твърди, че доколкото фактически нарушението е извършено чрез невключване
стойността на въпросния пакет от допълнителни услуги при изчисляването на
ГПР по сключваните от ответника договори, а от друга страна се установява,
че предвиждането на възнаграждение за включените в този пакет услуги, е
нищожно, то целеният ефект, счита, че следва да се постигне чрез осъждане на
ищеца да преустанови предлагането на процесния пакет от допълнителни
услуги срещу заплащане и забрана за включване на посочените клаузи в ОУ.
Прави възражение по чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за изтекла погасителна
давност, включително и за възнаградителната лихва.
Счита, че претенциите за възнаградителна и законна лихва, върху
размера на установителния иск, следва да бъдат отхвърлени и на още едно
основание – като акцесорни, при отхвърляне на главния установителен иск за
претендиране на сумите по потребителския кредит.
В срока за отговор на исковата молба – К. К. Д., предявява насрещен
отрицателен установителен иск срещу „ПКБ“ ЕООД за сумите претендирани с
подаденото в Заповедното производство заявление за 49,23 лева лихва за
забава от дата – 21.03.2020 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до –
20.01.2021 г.
Завява, че въпреки направения отказ от ищеца да търси претендираните
суми, поради липса на материален интерес, за насрещния ищец е налице
правен интерес да се установи с влязло в сила съдебно решение, че не дължи
горепосочената сума, тъй като ищецът не прави отказ от това свое вземане, а
само заявява, че се отказва да го търси в настоящото производство, което не
изключва възможността да го претендира в отделно производство. С оглед на
гореизложеното счита, че предявения насрещен отрицателен установителен
иск е допустим за разглеждане от съда. Освен това смята, че отрицателния
установителен иск в размер на 49,23 лева е основателен, но не поради
изложените от ищеца съображения. Твърди, че за сумата от 49,23 лева важат
всички изложени в отговора на исковата молба възражения, като освен това,
счита, че посочената сума е погасена по давност като периодично плащане на
основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Заявява, че при така предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че сумата е
дължима. Моли съда да отхвърли като недопустими, в условията на
евентуалност като неоснователни предявените от ищеца искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск – „ПКБ“ ЕООД,
е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявения
насрещен иск е недопустим, тъй като производството е специфично и
представлява своеобразно продължение на Заповедното производство, поради
7
което чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на депозирането на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение. Оспорва твърдението на насрещния ищец – К. К. Д. ,
че не е направен отказ от иск по отношение на сумата от 49,23 лева,
представляваща лихва за забава от 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г. Счита
възраженията на насрещния ищец за безпредметни. Насрещния ответник
изрично заявява, че на основание чл. 233 от ГПК се отказва от претенцията по
ч.гр.д. № 59075/2023 г. по описа на СРС, Г.О., по отношение на сумата от 49,23
лева лихва за забава от 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г. Твърди, че с оглед на
гореизложеното за него не е налице правен и материален интерес да поддържа
претенцията за посочената сума.
Заявява, че с оглед на направения отказ, ако бъде допуснат насрещния
иск, то това би представлявало злоупотреба с право, доколкото счита, че
същия е предявен заради евентуалното присъждане на разноски в полза на
ищеца по насрещния иск. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните нямат спор и е видно от договор за потребителски кредит с № №
***/19.02.2020г., че между „ПКБ“ ЕООД и К. К. Д. е подписан договор за заем,
според който ищецът предоставя в заем на клиента сумата от 200 лв.; Срок на
кредита: 11 месеца; Размер на вноската: 21,99 лв.; Годишен процент на
разходите (ГПР): 47,95 % %; Годишен лихвен процент: 40.90 %; Лихвен
процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:. 241,82 лв. Ищецът
закупил пакет от допълнителни услуги в общ размер на 220 лв., по използвана
услуга „Фаст“ в размер на 60,00 лева, и услуга „Флекси“ в размер на 160,00
лева. Така общото задължение със закупените пакети възлизало в размер на
461,82 лв., общият размер на месечната вноска по договора – 41,99 лв., който
следвал да се погасява на 20-тия ден от месеца.
Не се спори и това се установява от Общите условия към договора, че
страните са постигнали споразумение за предоставяне на допълнителен пакет
услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски по
погасяването; възможност за намаляване на техния брой като и за смяна на
падежа и най-накрая улеснена процедура по получаване на допълнителни
парични средства.
За установяване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване, по
делото на основание чл. 195 ГПК е изслушана ССчЕ, изготвена от вещо лице
П. Д., неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено. От заключението се установява, че
ответникът е получил сумата в размер на 200 лв., изплатена с разписка № ***
от 19.02.2020г., чрез системата на „***“. Установява, се че е счетоводството на
ищеца не са отразени никакви плащания на суми от страна на ответницата,
поради което и не са налице никакви погасявания на задължения по кредита.
Вещото лице посочва, в експертното си заключение, че без да се включва
таксата за допълнителна услуга, размерът на ГПР по процесния договор е:
47,84%, а при включване таксата за допълнителна услуга, размерът на ГПР по
8
процесния договор е: 585,46%.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени: положителни установителни искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК и
насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение,
възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит №
***/19.02.2020г.; кредиторът да е предоставил, сумата по отпуснатият договор
за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на
задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките,
уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна
изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщане на кредита с надбавка (лихва); че в договора е уговорено
възнаграждение за закупен пакет от услуги и предоставянето на тези услуги от
кредитора на длъжника; размерът и изискуемостта на претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи пълно и главно възникването на главен дълг и забава в
погасяването на същия за процесния период. Във връзка с възражението на
ответника, съдът е съобщил на страните, че ще се произнесе по евентуален
неравноправен характер на клаузите за допълнителен пакет от услуги, поради
което е дал възможност на страните при условията на състезателност да
ангажират доказателства. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че
е заплатила претендираните суми.
Потребителският кредит е самостоятелен договор, предмет на уредба по
ЗПК, като съгласно чл.9, ал.1 ЗПК потребителски е договорът, въз основа на
който кредиторът предоставя потребителски кредит под формата на заем с
разсрочено плащане. чл.10, ал.1 ЗПК съдържа изисквания за форма, а съгласно
чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора.
Съдът приема за установено, че между страните е сключен валиден
договор за заем, по силата на който е предоставен заем в размер на 200лв.,
който следва да се върне в рамките на 11 месеца при размер на вноската: 21,99
лв., при годишен процент на разходите (ГПР): 47,95 % %, при годишен лихвен
процент: 40.90 % и лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по
кредита:. 241,82 лв. Установи, се че ищецът е закупил пакет от допълнителни
услуги в общ размер на 220 лв., по използвана услуга „Фаст“ в размер на 60,00
лева, и услуга „Флекси“ в размер на 160,00 лева, като общото задължение със
закупените пакети възлизало в размер на 461,82 лв., общият размер на
месечната вноска по договора – 41,99 лв., който следвал да се погасява на 20-
тия ден от месеца. От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се
установи, че ответникът е получил сумата в размер на 200 лв., изплатена чрез
системата на „***“, както и че ответникът не е извършвал погасяване на нито
една вноска от кредита. От експертизата се установи, че без да се включва
9
таксата за допълнителна услуга, размерът на ГПР по процесния договор е:
47,84%, а при включване таксата за допълнителна услуга, размерът на ГПР по
процесния договор е: 585,46%.
Настоящият съдебен състав приема, че споразумението към момента на
сключване на договора противоречи на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр.
чл.19, ал.4 ЗПК, които са императивни, поради което цялото споразумение е
нищожно. Това е така, защото в чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е уредена забрана да
се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а включените в пакета допълнителни
услуги (приоритетно разглеждане на потребителския кредит) представляват
именно услуга във връзка с усвояване и управление на кредита, поради което
не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. На следващо
място, същото по размер превишава два пъти размера на договорената
възнаградителна лихва, т.е. е сключена при изначална липса на
еквивалентност на престациите и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна, съответно
заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо до кумулиране на възнаграждение
наред с погасителните вноски по кредита (видно и от разсрочване на вноските
по пакета в основния договор наред с вноските по главница и възнаградителна
лихва), което води до скрито оскъпяване на кредита. На следващо място,
съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за
присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението
на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва, т.е. 50%). С невключването на възнаграждението по пакета за
допълнителни услуги се постига заблуждаваща търговска практика по см. на
С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки договореното
споразумение стига до извод за неравноправния характер на споразумението
относно цената на отпуснатия кредит. При включване на възнаграждението,
размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК,
следователно с оглед чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, то е налице
нищожност на споразумението за допълнителен пакет от услуги. Чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит
следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако
съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по
чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10
ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от
потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита (така и Решение № 265461 от 17.08.2021 г. по в. гр. д. №
10792 / 2019 г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд; Решение №
10
262416 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 11890 / 2019 г. на Възз. IV-a състав на
Софийски градски съд; Решение № 262316 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 1799
/ 2020 г. на Възз. IV-a състав на Софийски градски съд и др.). В този смисъл
претендираните суми в размер на 41,82 лева дължимо за периода от
20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46 лева
дължима за периода от 20.01.2021г. – 28.09.2023г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на Заявлението до изплащане на вземането, както и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 220 лв.,
представляващо незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ в размер на 60,00 лева, дължимо до дата – 20.01.2021 г.; незаплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 160,00 лева,
дължимо до дата 20.01.2021 г., следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед правото на съда служебно да следи за действителността на
договора за потребителски кредит (т.1 и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС), съответно е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (така и
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК), настоящият състав намира, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК се дължи връщане от потребителя само на чистата
стойност на кредита. Доколкото ответникът – потребител не извършвал
погасяване на задължението, той следва да заплати на ищеца сумата от 200
лв., до който размер предявеният се иск се явява основателен. В този смисъл
искът за главница следва да е основателен до този размер, като за разликата до
пълнопредявения размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2023г. по тълк. дело
№3/2023г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок (5 годишен) за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви (3 годишен) започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за
предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК на 29.09.2023г. По делото не са налице данни а и
не се твърди от ищеца кредита да е обявен за предсрочно изискуем, поради
което и задължението за м.03.2020г. (най-старото от периода) не е погасено по
давност – за този месец задължението следва да се погаси по давност на
21.03.2025г.
Следователно, възражението на ответника за настъпила погасителна
давност по отношение на главницата е неоснователно.
11
По отношение на предявения насрещен иск.
Съдът намира предявения насрещен иск за допустим, доколкото за ищеца
по насрещния иск е налице правен интерес да се установи с влязло в сила
съдебно решение, че не дължи горепосочената сума от 49,23 лева лихва за
забава от дата – 21.03.2020 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до –
20.01.2021 г. Ответникът по насрещния иск не прави отказ от това свое
вземане, а само заявява, че се отказва да го търси в настоящото производство,
което не изключва възможността да го претендира в отделно производство. С
оглед на гореизложеното счита, че предявения насрещен отрицателен
установителен иск е допустим за разглеждане от съда. С оглед развитите в
настоящото съдебно решение мотиви, съдът намира, че се дължи само чистата
сума по сключения договор за потребителски кредит, поради което и сумата
от 49,23 лева, представляваща лихва за забава от 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г.
е недължима. Поради което предявения насрещен иск се явява основателен,
поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът
съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер именно на 100,00
лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по
настоящето производство в размер общо на 165,71 лв., (75 лв. дт, 100 лв. юрк.
възнаграждение, 300 лв. депозит за вл) както и разноски в заповедното
производство в размер на 71,52 лв., съразмерно на уважената част на исковете
(34,89%). При частично уважен иск за връщане на платеното заради
неравноправна клауза не се възлагат разноски на потребителя, в този смисъл
Определение № 366 от 16.08.2022г. по ч.т.дело № 1085/2022г. на ВКС.
Настоящият спор не попада в разгледаната от ВКС хипотеза, поради което и
разноски от ответницата се дължат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Претендира разноски, съгласно
представен списък на разноски (л.169) в размер на 300 лв. за заповедното
производство. Предвид направеното възражение за прекомерност от страна на
ищеца (л. 156), същото на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, следва да
се присъди адвокатското възнаграждение в минимален размер от 200 лева,
доколкото не са налице основания да бъде определян по-висок размер на
възнаграждение. Предвид отхвърлената част от исковата претенция, на
ищцата К. Д. следва да се присъди 130.23 лв. разноски за заповедното
производство.
По отношение на възнаграждението на адв. ПЙ, процесуален
представител на К. Д., претендирано по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА и
12
определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на
сключване на представените по делото договори за правна защита и
съдействие възлиза в размер на 400 лв. Предвид размера на отхвърлената част
от исковата претенция, съставляваща 100 %, то на адвоката осъществил
процесуално представителство следва да се дължи пълното възнаграждение, в
размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. Д., ЕГН
**********, че дължи на „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК***, по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД сумата от 200 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/19.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 200 лева, до
пълно предявения размер от 373,28 представляваща главница, сумата от 41,82
лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от
20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46 лева
дължима за периода от 20.01.2021г. – 28.09.2023г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на Заявлението до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД предявен от „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК *** срещу К. К. Д., ЕГН
**********, с който се иска последният да бъде осъден да заплати на „ПКБ“
ЕООД, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
220,00 лева, включващ незаплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“ в размер на 60,00 лева, дължимо до дата – 20.01.2021 г., както и
незаплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 160,00
лева, дължимо до дата 20.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на Заявлението до окончателното изплащане, по Договор за
потребителски кредит № ***/19.02.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, че К. К.
Д., ЕГН ********** не дължи на „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК***, сумата от 49,23
лева, представляваща лихва за забава от 21.03.2020 г. – 20.01.2021 г. по
Договор за потребителски кредит № ***/19.02.2020г.
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, да заплати на „ПКБ“ ЕООД, с
ЕИК***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 165,71 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от
71,52 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 59075/2023г. на СРС, 66
с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК***, да заплати на К. К. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 130,23 лв.,
представляваща направените по ч. гр. д. № 59075/2023г. на СРС, 66 с-в
разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1,
13
т. 2 ЗА, „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК***, да заплати на адвокат ПВЙ с ЛК *** *,
сумата от 400 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14