№ 1322
гр. Перник, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. А. Б..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Поддържа, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на услугата „дялово разпределение“ за
исковия период и на падежа – 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася,
поради което дължи и обезщетение за забава.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 16,95 лева,
представляваща ½ главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2020 г. за потребена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
***************, таван, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
депозиране на заявлението на 24.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 3,18 лева, представляваща ½ законна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018 г.
до 14.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36814/2021 г. на СРС, срещу отв. Т. А. Б., както и ссрещу Р.Т.Б. –
при условията на разделна отговорност.
Ответникът е депозирал срочно писмен отговор, с който оспорва исковете като
недоказани. Оспорва ищецът да е предоставял процесните услуги, чиято равностойност се
претендира да бъде заплатена, както и доставена топлинна енергия. Оспорва се наличието
на съглашение с ответника за индивидуално измерване. Наведени са съображения, че
имотът е ползва от трето лице – Р.Б., с когото ответникът е страна по висящо производство
1
за съдебна делба, поради което ответникът не е материално легитимиран по исковете.
Третото лице помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД е изразило становище за
основателност на предявения иск, като в последно заседание излага нови данни, че не
осъществява услугата „дялово разпределение“ за процесния имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане цената на услуга
„дялово разпределение“ и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
на забавата.
В настоящия случай вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, изцяло съвпадат, поради
което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през
процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано
от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял
такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през
метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е
отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по
силата на сключен между нея и ищеца договор.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са
приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
– София“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., действали през процесния период.
Видно от приложените доказателства, същите са публикувани във в-к "Монитор" в сила от
10.07.2016 г. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата
на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на *****. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
2
на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
По делото не е спорно, а от представените писмени доказателства – удостоверение за
наследници, постановление за вписване на възбрана, искова молба за допускане до делба, се
установява, че съсобственици на процесния имот, находящ се в ***************, при
равни квоти са Р.Б. и Т. Б., придобили имота по наследство от Т.С.Б. и А.Б. (Р.Б. – като
техен син, а ответникът Т. А. Б. – техен внук, придобил идеалната част по право на
заместване от сина на починалите и свой баща – А.Т.Б., починал на ********). На
27.12.2001 г. Р.Б. е депозирал до ищцовото дружество /с предишно наименование „Т.Р.
София-Изток“/ заявление да бъде открита партида на негово име за процесния имот –
досега водена на името на потребителя А.А.Б.
По аргумент от цитираните тълкувателни разяснения на ТР № 2/2017 г., и доколкото
след придобиването на имота в режим на обикновена съсобственост по наследство с
ответника, трето неучастващо по делото лице – Р.Б., е депозирал заявление за откриване на
индивидуална партида на негово име за процесния имот и партидата на практика се води на
негово име (видно от извлечението по сметки), съдът намира, че в процесния случай налице
е индивидуален договор между трето, неучастващо по делото лице – Р.Б. и ищцовото
топлопреносно предприятие. При наличие на индивидуален договор, сключен с трето лице,
единствено той е легитимиран да заплаща задълженията за доставка на топлинна енергия,
като исковете срещу ответника Т. Б. следва да бъдат отхвърлени поради липса на пасивна
материална легитимация.
В допълнение, следва да се добави и че не се установява пълно и главно
действителното предоставяне на услугата „дялово разпределение“ по описания от ищеца
начин от фирмата „Техем Сървисиц“ за процесния период и в посочения размер.
В случая е налице представен договор, подписан между третото лице помагач „Техем
Сървисиз“ ЕООД и представител на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, за извършване на услугата „дялово разпределение“. В тази връзка
е представен и протокол от Общо събрание на етажните собственици, на което е взето
решението им за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ именно от страна на
„Техем Сървисиз“ ЕООД, като представител за процесния имот на Общото събрание е
присъствал Р.Б. /л. 16 СРС/. Налице е и договор от 29.07.2015 г. /л. 32 и сл. на СРС/ с
предмет предоставяне на услугата „дялово разпределение“ СЕС между ищеца и третото
лице помагач за сгради в режим на етажна собственсост в *****, съгласно Приложение № 1
към договора /чл. 1 и чл. 2 от същия/, но приложението или извлечение от приложението не
е представено по делото.
Същевременно въпреки няколкократно предоставената възможност, третото лице
помагач не е представило по делото относими доказателства във връзка с услугата, която
ищецът твърди, че именно ТЛП е осъществявало в процесния период. Нещо повече, в
молбата, депозирана на 26.10.2023 г. ТЛП изрично е посочило, че не извършва услугата
„дялово разпределение“ за процесния топлоснабден имот, въпреки твърденията на ищеца.
В тази връзка не се установява пълно и главно действителното предоставяне на
услугата „дялово разпределение“ по описания от ищеца начин от фирмата „Техем
Сървисиц“ за процесния период и в посочения размер.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
3
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този
смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). При прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт – качеството на ответника на „потребител на топлинна енергия“, както и
относно извършването на услугата „дялово разпределение“ по посочения в исковата молба
начин, за неосъществил се.
По разноските:
При този изход от спора поначало право на разноски има ответникът, но същият не е
сторил такива.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
признаване за установено, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, ул. „Ястребец 23Б, представлявано
от Изпълнителния директор Александър Александров съществува изискуемо вземане срещу
Т. А. Б. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ********* за сумата в размер на
16,95 лева, представляваща ½ главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. за потребена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в ***************, таван, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от депозиране на заявлението на 24.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 3,18 лева, представляваща ½ законна лихва върху главницата за периода от
01.07.2018 г. до 14.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36814/2021 г. на Софийски Районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисиз“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на „Топлофикация-София“ ЕАД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и на третото лице помагач на осн. чл.
7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4