№ 451
гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20245220103406 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
и на второ повикване в 10:06 часа се явиха:
Ищцата Т. Н. К., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. И.
П., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно към исковата
молба.
За ответника Професионална гимназия по икономика и мениджмънт –
гр. Пазарджик, редовно призован, се явява адв. М. М., редовно упълномощен
да го представлява с пълномощно към отговора на исковата молба.
Явява се вещото лице Л. Ц., редовно призован.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя уточнения
и допълнения. 16-ти юли е датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Считаме, че от 17-ти тя вече е с прекратено трудово
1
правоотношение.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Няма да правя допълнения. Да се приемат представените писмени
доказателства. Поддържаме доказателствените искания, така както са
направени, включително и поисканата експертиза. Водим допуснатия
свидетел. Поискал съм двама свидетели, но съдът е допуснал само един.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. П.: Не сме говорили за спогодба.
АДВ. М.: Не съм оторизиран за спогодба. Ако направят предложение,
мога да го обсъдя с доверителя ми.
АДВ. П.: Предложението ни е в рамките на исковата молба.
АДВ. М.: Аз нямам пълномощно за спогодба.
Спогодба не се постигна.
АДВ. П.: Имаме искане по доклада. С оглед разпределението на
доказателствената тежест ответникът да заяви дали оспорва обстоятелството,
че ищцата е имала 10 дни неизплатен платен годишен отпуск така, както е
посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ако го
оспорва ще помолим за допълнителна задача към вещото лице за установяване
на това обстоятелство. Ако не го оспорват, съдът да го приеме за безспорно.
АДВ. М.: Не го оспорваме този факт, а и заповедта го пише. Не
оспорваме, че ищцата е имала 10 дни неизползван платен годишен отпуск.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с Определение №
373/03.02.2025 г. проекто-доклад.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. М.: Аз имам възражение по правната квалификация. Дотолкова
доколкото е дадена правна квалификация по чл. 128, т. 2 считам, че в исковата
молба не са изложени такива твърдения за такива факти. Ще си позволя да
цитирам за яснота на изложението чл. 128 казва: „Работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа“. В конкретната искова молба няма изложени такива
твърдения, че към момента на прекратяване на трудово правоотношение, в
съответния срок, е изплатено уговореното възнаграждение. Ще цитирам и
2
самата искова молба в първия абзац накрая, цитирам: „Към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изплати
договореното трудово възнаграждение, както и обезщетението…“, т.е. няма
спор, че законовата разпоредба по чл. 128 е изпълнена. По същия начин
оспорвам правната квалификация относно така предявения иск, както е
формулиран в обстоятелствената му част по чл. 222 „при прекратяване на
трудовото правоотношение", т.е. би следвало да се приеме за безспорно, че
страните не спорят, което моля да го включите в доклада, че към момента на
прекратяването, която дата е 17.07.2023 г. е прекратено трудовото
правооотношение, за това ние не спорим и след като е придобил, е указано от
законодателя какво право имат към онзи момент, когато се прекратява
трудовото правоотношение на това основание и цитирам „в размер на брутно
трудово възнаграждение“, т.е. брутното трудово възнаграждение, каквото е
било към момента на прекратяване. Същото касае и разпоредбата на чл. 224,
където изрично е определен моментът, към който следва да се изплатят
съответните обезщетения и възнаграждения. Твърдя, че претендираните суми
по чл. 222 и чл. 224 са функция на чл. 128, ал. 1, т. 2. И в този смисъл считам,
че не би следвало това да е правната квалификация, доколкото няма твърдения
за релевантни факти, че не са изпълнени съответните задължения от
работодателя към законоустановения момент, а именно прекратяване на
трудовото правоотношение, за което моля да приемете за безспорно, че е на
17.07.2023 г. Твърдя, че търсенето на защита от страна на ищеца би следвало
да е свързано с друго правно основание, където не са изпълнени задълженията
на работодателя. Както съм посочил и в отговора на исковата молба,
работодателят дори да е имал доброто желание да направи съответните
плащания, така както са заявени от ищцата, той не е имал правното основание
да стори това, не само във връзка с разпоредбите на КТ, но и във връзка с
разпоредбите на Закона за счетоводството и действащите подзаконови
нормативни актове по неговото приложение, свързани със създаване на
първична счетоводна документация във връзка с исканите плащания. Това съм
го написал в отговора на исковата молба и го потвърждавам и го допълвам. Аз
аргументирам възражението си относно правната квалификация, защото това
е съществен въпрос в процеса. Освен това, ще прозвучи леко абсурдно, но
считам, че следва да се направи като възражение от моя страна, във връзка с
разпределението на доказателствената тежест и то за ищеца е разпределено:
3
„размера на незаплатените трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г. до
16.07.2023 г. Считам, че такава доказателствена тежест не би следвало да се
възлага, дотолкова доколкото няма такива твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба. Напротив, твърди се това, че
каквото е договорено, е било надлежно осчетоводено и изплатено към
момента на прекратяването. Дотолкова доколкото предмет на спора е във
връзка с анекс, който е сключен след прекратяването на договора - това е
спорният въпрос. Има законови разпоредби, които са цитирани като правна
квалификация, те не се покриват с тези твърдения, защото съгласно
Конституцията на Република България, Република България е правова
държава, което означава, че когато спазиш закона, ти не можеш да бъдеш
съден, т.е. твърдя, че работодателя е изпълнил закона и не може да му бъде
вменено, че в по-късен момент има неизпълнение на закона. Не се твърди
незаконосъобразно действие към момента на прекратяване и в тази ситуация
не може да бъде дадена тази правна квалификация, че нещо не е изпълнено
съгласно тези правни норми, които Вие сте посочили като правна
квалификация, респ. които се сочат, тъй като не се оспорват от ищцовата
страна.
Относно доказателствените искания, поддържам доказателственото
искане за назначаване на СИЕ по начина, по който е формулирано, защото
считам, че въпросът е относим във връзка с възраженията, които ние сме
навели, а именно, че не е имало правно основание да бъдат извършени
съответните плащания. Правно основание следва да се счита не само
законовата разпоредба, но и подзаконовите разпоредби във връзка с нейното
приложение. В конкретния случай става въпрос за Закона за счетоводството и
респ. нормативно предвидената счетоводна документация, която трябва да
бъде налична и съществуваща, за да могат да бъдат извършени съответните
плащания, т.е. след като е прекратено трудовото правоотношение, лицето не
фигурира за подобни задължения в съответните счетоводни документи, липсва
правно основание да бъдат извършени плащанията, което означава, че след
като нямат надлежната счетоводна документация, което да е основание за тази
правно регламентирана дейност, каквато е счетоводната, ако следваше да
бъдат платени въпросите суми, би се нарушило законодателството. Не е
налице виновно неизпълнение, за да бъде постановяван осъдителен акт.
Считам, че не е налице пречка действително да се изследва този въпрос. Ако
4
сме искали да платим, имало ли е възможност законова, респ. съобразно
действащите подзаконови актове включително касаещи счетоводството и
осчетоводяване на съответните задължения и то в контекста на писмото,
дошло от МОН, защото действително са се чудели по какъв начин би могло да
се задоволи такова искане. Може би мотивите ми не са били изложени добре в
отговора на исковата молба, затова Ви моля в този смисъл, за пълното
изясняване на делото и за да се постанови максимално обоснован съдебен акт
да се допусне експертиза. Свидетелят, който сме поискали, е главният
счетоводител.
АДВ. П.: Спорът по настоящото дело изисква съдът да провери дали
Анексът от 10.08.2023 г. има действие по отношение на ищцата и ако има
такова действие, то тогава нейното трудово възнаграждение би следвало да
бъде увеличено с тези 15 % за периода, който се сочи в исковата молба от
01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. А, увеличили се трудовото възнаграждение, то
ще рефлектира върху брутното трудово възнаграждение, съответно върху
исковете с правно основание чл. 222 и чл. 224. Неоснователно е искането за
назначаване на допълнителна СИЕ, тъй като тези въпроси излизат извън
обхвата на настоящото дело. Правната квалификация правилно съдът е
определил така, както е посочил в доклада. Ние не оспорваме, че към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е изплатил
всичко дължимо съгласно закона, но налице е нововъзникнал факт, няколко
месеца след това е приет Анекса от 10.08.2023 г., който променя със задна дата
нещата. И след като всички държавни институции в България, в т.ч. НАП,
съдебната система, прокуратурата и всички други са се съобразили с
решенията за увеличение на работната заплата от 01-ви януари и са ги
изплатили на работниците, единствено МОН отрича, че работниците не могат
да получат тези пари.
АДВ. М.: При положение с това изяснение, което се даде колегата, във
връзка с това, че въз основа на анекса би следвало да се променя трудовото
възнаграждение, моля съдът да даде квалификация затова, че това е
правопораждащ факт във връзка с изменение на трудово правоотношение,
след като това е правното основание. Кой е законовият текст, който
изменението поражда непосредствено въздействие върху трудовото
правоотношение. Би следвало тогава да бъде дадена съответната правна
квалификация за основанието за възникване на това изменение в трудовото
5
правоотношение.
Съдът се оттегля на съвещание.
Заседанието продължава в присъствието на горепосочените страни.
По възраженията на страните във връзка с проекто-доклад по делото,
съдът намира, с оглед искането на адв. П. и доколкото процесуалният
представител на ответната страна не оспорва обстоятелството, че към момента
на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, същата е имала
неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, счита, че проекто-
доклада по делото следва да бъде допълнен като това обстоятелство се отдели
за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните.
По отношение възраженията на адв. М. във връзка с доклада съдът
намира, и при повторна проверка на делото, че не са налице основания да
ревизира определението си в частта относно правната квалификация,
доколкото според настоящия съдебен състав дадената такава от съда
съответства на твърденията, изложени от ищцовата страна в исковата молба.
Не са налице и основания да се ревизира определението в частта, в която
е разпределена доказателствената тежест на ищцовата страна, доколкото съдът
е посочи предпоставките, които следва да бъдат доказани от ищцовата страна,
за да възникне претендираното материално право. В този смисъл не се
споделят доводите, изложени от процесуалния представител на ответната
страна и не са налице предпоставки за коригиране на доклада в частта относно
правната квалификация и разпределената доказателствена тежест. В
допълнение следва да се посочи и че на съда е известна практика на Окръжен
съд – Пазарджик, която в сходни хипотези като настоящата исковите
претенции са квалифицирани именно като такива по чл. 128, т. 2 от КТ, чл.
224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ.
По отношение искането за поставяне на допълнителни въпроси към
ССчЕ по въпросите, посочени в отговора на исковата молба с определението
за насрочване съдът е счел същите за неотносими към предмета на делото,
като разясненията на ответната страна в днешното съдебно заседание не
разколебават извода на съда, че същите са неотносими, поради което това
искане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед гореизложеното съдът
6
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекто-доклад по делото, обективиран в
Определение № 373/03.02.2025 г. като го ДОПЪЛВА в частта относно
отделяне на безспорното между страните в смисъл, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата същата е имала 10 дни
неползван платен годишен отпуск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за корекция на проекто-
доклада в частта относно дадената правна квалификация на исковите
претенции и разпределението на доказателствената тежест.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за отмяна на
определението в частта, в която е оставено без уважение искането на
ответната страна за допускане на СИЕ по формулираните в отговора на
исковата молба въпроси.
АДВ. П.: Да се приемат представените преписи с исковата молба и
отговора на исковата молба като писмени доказателства по делото.
АДВ. М.: Да се приемат представените преписи с исковата молба и
отговора на исковата молба като писмени доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че представените преписи с
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са
допустими и относими и следва да бъдат приети по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Й. Л. – родена на 10.08.1962 г. в с. Динката, живуща в гр. Пазарджик,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с ищцата,
бивш служител на ответното училище.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Л.: В училището работех на длъжност главен счетоводител до
7
10.03.2025 г. Известен ми е Анекс от 10.08.2023 г. във връзка с промяна на
трудовото възнаграждение на работещите в училището. Директорът променя
основните заплати в зависимост с коефициента, определен към анекса на
Колективния трудов договор. Директорът променя основните заплати на
персонала. Променя ги като съставя поименно щатно разписание на всеки
служител и работник в училището. Въз основа на него се изготвят
допълнителни споразумения за изплащане на новите основни работни заплати
и прилежащите към тях допълнителни възнаграждения. Те се разписват от
директора, от работника или служителя и гл. счетоводител. Въз основа на тези
допълнителни споразумения основните заплати и всички коригирани
допълнителни възнаграждения се променят в програмата за работните
заплати. Към момента, към който постъпи искането на ищцата, те не
фигурираха в съответните разчетно-платежните ведомости за работните
заплати като наши служители, защото когато са освободени, всички
задължения към тях са начислени и са упоменати в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Тези възнаграждения се искат в една
електронна платформа за национални програми към МОН. В момента, в който
се отвори тази платформа, защото тя не е отворена по всяко време, има си
периоди, в зависимост как се регламентират нещата от МОН, се отваря
програмата и се искат обезщетенията. В момента, в който ни бъде завишен
лимита с исканото увеличение, тези хора към момента на искането, те не са
фигурирали в нашите разчетно-платежни ведомости и отново се качват, за да
бъдат изплатени обезщетения. Направили сме писмено запитване лично към
министъра на образованието Г. Ц. към този период, можем ли да преизчислим
заплатите на напусналите вече служители на гимназията, поради
пенсиониране. Имаме отговор от него, че лица, които към 10 август, датата на
подписването на анекса не са в трудовоправни отношения с нас не можем да
им преизчислим основната заплата, допълнителните възнаграждения и
прилежащите обезщетения по чл. 222 и чл. 224 от КТ. Те вече не са наши
служители и отговора, който ни дадоха, първостепенният разпоредител ни
отговаря, че нямаме право да ги преизчислим и не фигурират във ведомостта.
За да бъде уважено тяхното искане, трябваше пак да бъдат включени във
ведомостта. Другото искане, което имаха те към нас за преизчисляване за
обезщетенията, също не може да стане, защото са качени един път в
платформата и втори път няма как да бъдат поискани. Те са над бюджета на
8
училището. Ние работим на основание ДДС 20 от 2004 г. на Министерството
на финансите. В това ДДС 20 от 2004 г. няма параграф или статия, във връзка
с който можем да имаме задължения да плащаме на лица, които не са в
трудово правни отношения с нас. Това ДДС 20 е указание, което обяснява
цялата счетоводна дейност на бюджетните организации. Един вид като
счетоводни стандарти за бюджета. В него няма такова тълкувание. Не е
регламентирано никъде, да ни е като задължение на лица, които не са в
трудовоправни отношения, да им се коригират заплатите и най-вече отговора
на министъра. Никъде нормативно не е посочено, че имаме такова
задължение.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
Съдът докладва постъпилите заключение по допуснатата СИЕ, с вх.№
6196/28.02.2025 г. и допълнение към заключение на СИЕ, с вх. №
6349/04.03.2025 г. Констатира, че заключението, както и допълнението към
него, са депозирано при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да пристъпим към изслушване на вещото
лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СИЕ, ИЗГОТВЕНА
ОТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на 63 години, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам
изготвеното от мен писмено заключение, както и допълнението към него.
При хипотезата, че плащането не е извършено по причина, че ищцата не
е фигурирала в разплащателната ведомост поради това, че вече е било
прекратено трудовото правоотношение с нея, би следвало да се преизчислят
заплатите, да се съставят ведомости за работни заплати, след това да се
удържат съответно данъците и осигуровките, следва да се коригират справка
Образец 1 и справка Образец 6, които се подават в НОИ с коригирания доход.
9
Националният счетоводен стандарт 19 – доходи на персонала - регламентира,
че се изплащат и доходи след напускане, прекратяване на трудовото и
служебното правоотношение. Онези доходи на персонала, които са платими
след приключване на трудовото или служебното правоотношение. Това са
разходи за минимален трудов или служебен стаж, увеличението на настоящата
стойност на задължението, изплащането на определени доходи, произтичащо
от трудовия или служебния стаж на персонала за минали периоди.
Увеличението е вследствие на въвеждането или промяната в доходите след
напускане или другите дългосрочни доходи.
АДВ. М.: Ако трябва ще поставим допълнително въпроси на вещото
лице. Госпожо Съдия, свидетелят каза, че не работят по такъв счетоводен
стандарт, а по друг - ДДС 20 от 2004 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Той не може да противоречи на Националния
счетоводен стандарт.
АДВ. М.: Тогава моля да поставим допълнителен въпрос към вещото
лице.
АДВ. П.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ ПОСТАВЯ ВЪПРОС КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Изчислението по отношение размера на
увеличението на работната заплата за месец юли съм го взел от ведомостта за
заплатите, където те са съобразили отработените дни за месец юли 2023 г. За
месец юли има начислени 5 работни дни и 5 дни платен отпуск, общо стават
10 дни. Във ведомостта за заплатите на училището по отношение на юли
месец 2023 г. са отчетени 5 отработени дни и 5 дни платен отпуск. Общо
заплатените са 10 работни дни за юли месец 2023 г.
В първото заключение съм изпуснал в първия въпрос да включа
преизчисленията на възнагражденията за месец май 2023 г., но това не се
отразява на размера на обезщетенията по чл. 222 и чл. 224 от КТ, затова не
съм го посочил и в допълнението.
АДВ. П.: Да се приеме експертизата.
АДВ. М.: Да не се приема експертизата в частта, в която се казва, че по
счетоводен стандарт 19. Иначе да се приеме заключението на вещото лице,
10
така както е изготвено. Ще моля да бъде поставена допълнителна задача на
вещото лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението с вх. № 6196/28.02.2025 г., както и
допълнението към него, с вх. № 6349/04.03.2025 г., изготвени от вещото лице
Л. Ц. по допуснатата СИЕ като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
него справка-декларация в размер на 200 лв., която сума да се изплати на
вещото лице първоначално от бюджета на съда.
АДВ. П.: Нямам искане по доказателствата. Имам искане за изменение
на иска.
АДВ. М.: С оглед показанията, депозирани пред Вас от главния
счетоводител – свидетел в настоящото производство, същата каза пред Вас, че
счетоводството, което се води като бюджетно към МОН, е съгласно ДДС 20 от
2004 г., във връзка с което не е регламентирано по какъв начин могат да се
изплащат възнаграждения на лица, които не са в трудово правоотношение със
съответното учебно заведение. В този смисъл моля да бъде поставена
допълнителна задача на вещото лице във връзка с осъществяваното
счетоводство да се отговори на въпроса - По какъв начин е следвало при
съобразяване с този стандарт да бъдат осчетоводени, респ. заплатени и дали
във връзка с включването им съобразно този стандарт следва да има сключени
допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение,
респ. в частта за трудовото възнаграждение.
АДВ. П.: Искането е неотносимо към правния спор и моля да се
оставите без уважение.
Съдът намира, че доколкото технически осчетоводяването и респ.
техническата възможност за изплащане на съответните суми, са неотносими
към въпроса за дължимостта им, то искането за поставяне на допълнителна
задача към вещото лице е неотносимо към предмета на делото и съдът го
оставя без уважение.
С оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поставяне на допълнителна
задача към вещото лице по формулирания от адв. М. по-горе въпрос.
АДВ. М.: Извинявам се госпожо съдия, осъдителният иск е средство,
едно материално, едно задължение, което ти можеш да го изпълниш
доброволно, но не го изпълняваш доброволно. Това е смисълът на
осъдителния иск. Искам едно нещо като факт да бъде изяснено – Могло ли е
обективно да бъде извършено това плащане съобразно действащото
законодателство, част от което е КТ, как се изменя трудовото възнаграждение,
как се осчетоводява. Ние трябва да създадем сега някакви правни норми, така
излиза. Тоест обективният факт, ако те не са могли доброволно да изплатят,
това означава, че ако Вие ако ги осъдите, това има конститутивен ефект, а не
осъдителен. Това е. Мисля, че това е принципната разлика между
конститутивния и осъдителния. Чувствам, че вече съм излишен в този процес,
тъй като според мен не се изяснява един въпрос и е предмет на спора – Могъл
ли е ответникът да изпълни доброволно това, което е поискано в заявлението,
или не е могъл. Защо? Аз не мога да разбера по каква причина не се изяснява
този въпрос?
АДВ. П.: Ако не е могъл, след съдебното решение евентуално ще може.
АДВ. М.: То вече ще има конститутивен ефект. Ако наистина обективно
не е могъл, Вие го задължавате да направите нещо, което нашето
законодателство не му позволява. Добре. Нямам други искания по
доказателствата.
АДВ. П.: Моля на основание чл. 214 от ГПК да допуснете изменение на
размерите на предявените искове в съответствие с приетото заключение на
вещото лице. Представям молба, с препис за ответната страна. За разликата в
сумите правя отказ.
АДВ. М.: Искането е направено своевременно. Във връзка с
прекратяването, би следвало да се присъдят разноски на ответника в
съответната част. Ще представя списък с разноските.
Искането на ищцовата страна за изменение на исковите претенции е
своевременно направено и допустимо, поради което на основание чл. 214 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
12
ДОПУСКА изменение на предявения иск за плащане на разликата
между полученото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г.
до 16.07.2023 г. и увеличението на работната заплата с 15 %, като намалява
същия от 2428 лв. на 2326.29 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството за разликата над сумата от2326.29 лв. до
първоначално предявения размер от 2428 лв. поради отказ от иска на
основание чл. 233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес с частна жалба пред ОС – Пазарджик.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за заплащане на разликата
между изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск и увеличението на РЗ с 15% като увеличава същия от 130 лв.
на 255.64 лв.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за заплащане на разликата
между изплатеното обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на 11 брутни
работни заплати и увеличението на работната заплата с 15% като намалява
същия от 4114 лв. на 4109.93 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството за разликата над сумата от 4109.93 лв. до
първоначално предявения размер от 4114 лв. на основание чл. 233 от ГПК
поради отказ от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес с частна жалба пред ОС – Пазарджик.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за плащане на мораторна
лихва върху претендираната сума за увеличение на работната заплата чрез
намаляване на същия от 302 лв. на 289.07 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството за разликата над сумата от 289.07 лв. до
първоначално предявения размер от 302 лв. на основание чл. 233 от ГПК
поради отказ от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта за прекратяване, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес, с частна жалба пред ОС – Пазарджик.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за плащане на мораторна
лихва върху разликата в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 10 дни като увеличава същия от 16 лв. на 31.76 лв.
13
ДОПУСКА изменение на предявения иск за плащане на мораторна
лихва върху разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11
брутни работни заплати като намалява същия от 512 лв. на 510.71 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството за разликата над сумата от 510.71 лв. до
първоначално предявения размер от 512 лв. на основание чл. 233 от ГПК
поради отказ от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта за прекратяване, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес, с частна жалба пред ОС – Пазарджик.
АДВ. М.: Относно разноските по отношение на прекратените части,
моля да четете определение, че ще се произнесете с крайния си съдебен акт.
Съдът по отношение искането за разноски от ответната страна в частта,
в която делото е прекратено, ще се произнесе с акта си по същество на делото.
АДВ. П.: Представям списък на разноските.
АДВ. М.: Представям списък на разноските и доказателства за плащане.
АДВ. П.: Да дадем ход по същество.
АДВ. М.: Според мен делото не е изяснено от фактическа страна.
АДВ. П.: Нямам други искания.
АДВ. М.: Да не се дава по същество. Нямам други искания, но считам,
че делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като остана неизяснено в
настоящия процес поставеният въпрос, който е предмет на спора - дали е било
възможно доброволно да бъде изпълнено заявеното желание от ищцата с
оглед счетоводната документация, която е следвало да бъде задължително
изпълнена от ответното дружество, при липсата на допълнително
споразумение или друг документ, даващ основание за изплащане, сключен
между работодателя и ищцата, съгласно разпоредбите на КТ, който е
специален по отношение на останалото законодателство. Поддържам искането
си да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, а и той е и в
съдебна зала и може да отговори на въпроса - Запознат ли е с този стандарт
ДДС 20 от 2004 г., приложим в сферата на бюджетните учреждения, в сферата
на МОН, защото това е подзаконов нормативен акт, който е задължителен.
АДВ. П.: Искането за допълнителни доказателства е неотносимо към
правния спор и моля да се остави без уважение.
14
Съдът намира, че с предходно свое определение в днешното съдебно
заседание е оставил без уважение искането на адв. М. за поставяне на
допълнителни задачи по СИЕ и счита, че на този етап също не е налице
основание да ревизира това свое определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. да поставяне на
допълнителна задача към СИЕ.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и предвид
липсата на доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: Уважаема госпожо Съдия, моля Ви да уважите всички искания
в съответствие със събраните по делото доказателства и присъдите на ищцата
сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представения списък.
АДВ. М.: Уважаема госпожо Съдия, аз Ви моля да отхвърлите
предявените искове със следващите последици и присъждане на разноски. Не
мога да не взема становище по това, което се цитира от уважаемия съд, че се
съобразява с практиката на ОС – Пазарджик, която не е задължителна и по
принцип, според мен, указва влияние във вътрешното убеждение на съда, с
оглед практика, която не е задължителна за него, което в резултат считам, че
правната квалификация не е тази, която се допусна с доклада. Считам, че се
доказаха всички твърдения в отговора на исковата молба, така както са
формулирани, а именно, че не е налице правно основание за изплащане на
претендираните обезщетения, респ. законови лихви, тъй като съгласно КТ и
останалото законодателство, вкл. Закона за счетоводството и стандартите,
които уреждат бюджетната сфера за изплащане, ищцата не е фигурирала в
разплащателния списък и не е имало основание да бъдат изплатени
съответните претендирани обезщетения, респ. увеличение на
възнаграждението и т.н. Тъй като по безспорен начин се установи, че към
15
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
изпълнил всичките си задължения, т.е. той е бил изправна страна, в контекста
на това, че сме правова държава, не би могло впоследствие той да бъде
осъждан за това, че когато е предприел съответните действия, е действал
законосъобразно. Както и няма в законодателството законов текст, който да
предвижда непосредствено действие на колективния трудов договор за
изменение на трудовото правоотношение. В Кодекса на труда изрично за
записани разпоредбите, позволяващи да бъде изменено съответното трудово
правоотношение при съответно правно основание, за възникване на
задължението, респ. неговото осчетоводяване и изплащане. В тази връзка
моля да бъде съобразно и Решение на ВКС № 919/08.12.2009 г. по гр.д. №
5128/2008 г. на ВКС /цитира/. Тоест има практика на ВКС, която може би
следва да сложите на везните на Темида за практиката, която Вие цитирахте на
ОС – Пазарджик. Ако вътрешното Ви убеждение може да бъде изградено и
подкрепено, принципно се преценява тежестта, с оглед йерархията на нашата
правосъдна система, а на тази йерархия стои нашата Конституция, където се
говори, че нашата република е правова държава, т.е. когато изпълняваш един
закон, ти не можеш да бъдеш санкциониран впоследствие за това, че не си
изпълнил нещо друго, което с обратна сила придава и в мотивите на това
решение Вие ще видите, че няма как да бъдат уредени тези правоотношения и
затова възразих срещу правната квалификация. В този смисъл за Вашето
решение и да прецените. И тук има допълнителен аргумент. За да влезе в
обратна сила, би следвало да има една разпоредба в анекса, която да каже, че
самият анекс влиза в сила, т.е. като предоговаряне, но той няма такава
разпоредба, няма такава клауза в себе си, а придава обратна сила и касае само
за заемащите и ако трябва да разтълкувате този Колективен договор, които
заемат, а не които са и заемали тази длъжност. И тогава няма да се стигне до
въпросната колизия, която в крайна сметка съществува, защото осъдително
може да бъде това решение и предмет на спора са материално правни
отношения, които не са изпълнени доброволно и затова казвам, че делото не е
изяснено от фактическа страна. Било ли е възможно доброволно да бъде
удовлетворено желанието, за да осъдите ответното училище, защото в
противен случай, ако бъде осъдено, няма да бъде осъдителен иск, а ще бъде
конститутивен, защото се променят правоотношения, които не са
съществували или са съществували. В този смисъл считам, че би следвало да
16
бъдат съобразени всички тези обстоятелства и дълбоко вярвам, че вие ще
решите по ваше вътрешно убеждение и то би било още по - пълно, ако бяха
събрани като доказателства, това което аз бях поискал да се разбере – Било ли
е възможно обективно съобразно действащото законодателство, включително
в счетоводната му сфера, да бъде удовлетворено желанието на ищците. В този
смисъл моля за Вашето решение и да ми бъдат присъдени съответните
разноски. Моля да ми дадете поне едноседмичен срок за представяне на
писмени бележки.
Съдът предоставя на страните едноседмичен срок за представяне на
писмени бележки.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:35 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17