Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 25.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 244 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 2642/2017 от 27.04.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, с което на А.И.Д. с
ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 4 087 лв.,
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата препарати за растителна защита общо 185 броя и за обезпечаване
на част от административното наказание „Глоба” е
задържана сумата от 1 380 лв.
Жалбоподателят А.И.Д. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден при нарушение на материалния и процесуалния закони – не била
правилна правната квалификация на деянието, не било ясно как е определена
митническата стойност на препаратите – предмет на деянието и бил декларирал
пренасяните стоки.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.И.Д. не се явява.
В
съдебната фаза не се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Заместник-началникът
на Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат
процесуален представител – Старши юрисконсулт Жени Савова, която
сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му, като от Съда се
иска същото
да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
08.11.2017 година,
около 13.20 часа
на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на
трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на
път от Република Турция за Република България пристига лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен
номер Х 78 73 КК, управляван от българския гражданин
А.И.Д..
Преди
започване на митническата проверка на автомобила и
багажа, жалбоподателят А.И.Д. е устно поканен от митническия
служител – свидетелят М.С.В., да декларира
носените от него стоки в търговско
количество, забранени за пренасяне стоки, валута, валутни
ценности и тютюневи изделия. Жалбоподателят
Д. не декларира нищо.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗМ е извършена митническа проверка на багажа и автомобила,
управляван от жалбоподателя Д. от свидетеля – митническия служител М.С.В., при
която в естествена кухина на автомобила, предназначена за съхранение на
резервна гума, установява наличие на пласмасови
опаковки, различни по вместимост и съдържание. Автомобилът
е насочен към халето за щателна митническа проверка (ЩМП) на трасе „Входящи
леки автомобили и автобуси”, където при последващата проверка, осъществена от
свидетелите М.Ж.С. и С.Х.П. са открити недекларираните стоки – предмет на нарушението. По-късно в хода на проверката към
посочените лица се присъединява и свидетелят М.В..
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 3674
от дата 08.11.2017 година.
На основание чл. 16,
ал. 1, т. 5 от ЗМ от
жалбоподателя Д. е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че всичко
е декларирал.
На
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя А.Д. е
съставен и връчен лично
Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 2358/08.11.2017
година. Отказът на жалбоподателя Д. да подпише АУАН е
удостоверен с подписа, трите имена и длъжността на един свидетел.
Описаните
по–горе стоки са иззети с Разписка
№ 0114075 от дата 08.11.2017
година. В Разписката е отбелязано, че стоката е задържана за
последващ митнически режим, след което е извършена корекция в смисъл, че
стоката е задържана във връзка със съставяне на АУАН, като корекцията е
надлежно подписана и подпечатана от митнически служител.
За недекларираните препарати за растителна защита е
уведомена Областната дирекция по безопасност на храните – Хасково и с Приемателно–предавателен
протокол от дата 08.11.2017
година, стоките са предадени на отговорно пазене на служител на посочената Дирекция – Цветка Г. Кадева.
За обезпечаване на евентуалното вземане по така
съставения АУАН е задържана сумата от 1 380 лв.
Срещу
Акта извън законоустановения
3-дневен срок не постъпва
Възражение от А.Д..
Извършена е оценка на стоките – предмет
на нарушението, представляващи препарати за растителна защита - 185 броя,
в
общ размер на 4 087 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Началникът на
Митница - Бургас издава процесното
НП № 2642/2017 на 27.04.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО е
възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1
от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 09.05.2018 година.
Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната
преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП лично от адресата.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят А.Д. е извършил
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
тъй като е превозил стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание
чл. 233, ал. 1 от ЗМ
на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 4 087
лв. (100 % от митническата
стойност на
недекларираната стока) и на основание чл. 233,
ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ
– 556/32-127893 от 11.05.2017
година на Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Началниците
на Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП
за нарушения по ЗМ. Приложена е и Заповед № 4133 от 03.06.2016 година за
преназначаването на Красимир Николов Фучеджиев на
длъжността Заместник-Началник на Митница – Бургас.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и
от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 18.06.2018 година свидетели – Е.К.С., М.И.Г., Д.Г.Д., М.С.В., М.Ж.С. и С.Х.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи
се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Е.К.С., М.И.Г., Д.Г.Д., М.С.В., М.Ж.С. и С.Х.П. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Митница – Бургас към Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на шестимата посочени свидетели не
са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие посочените гласни доказателства са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на недеклариране
на стоки при преминаване през държавната граница. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата на депозиране на Жалбата
в Деловодството на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП -
тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на
митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 08.11.2017 година актосъставителят
Е.К.С. е заемала длъжността „Старши
митнически инспектор” в Агенция „Митници”, т.е. била е митнически орган. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността Заместник-Началник на Митница – Бургас, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ
се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 556/32-127893 от 11.05.2017
година на Директора на Агенция „Митници”, т.е.
той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора
на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за
отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до
неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано
формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук,
съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
Обжалваното НП е
законосъобразно и от материалноправна страна.
Митническата
стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради
липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, стойността
е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3, а именно:
митническата стойност се определи въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията, член VII
от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ на дял ІІ от посочения Регламент. Стойността е определена от митническите
органи в размер на сумата 4 087 лв. - общо за
цялото количество, според представеното Становище, в което е материализирано
това заключение, ведно с Искане с рег.№ 32-330070/24.11.2017
година. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия от
митнически служители, в състав трима членове,
специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-174/06.03.2017 година на Началника на
Митница - Бургас, издадена във връзка със Заповед № 190/21.02.2017 година на
Директора на Агенция „Митници”. При липса
на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство,
установяващи друга различна цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване
(покупно-продажна цена), Съдът възприе посочената от митническите служители, т.е.
не намери
основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и
законосъобразно определена.
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който
превози през държавната граница стоки без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата
проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП,
чийто служители не са на самата държавна граница (, което
е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
От показания на свидетелите – М.С.В., М.Ж.С., С.Х.П. (митнически служители, осъществили митнически
контрол и последвалата митническа проверка), Е.К.С., М.И.Г. и Д.Г.Д., по
несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 08.11.2017 година при влизането си в Република България,
през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят А.И.Д.
е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, а именно процесните препарати за растителна защита. Последните
несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т.
14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително
електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни,
както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
предмети – препарати за растителна защита, както вече бе посочено. Същите, установи се, А.И.Д. не е обявил и декларирал
в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено.
Точно обратното, стоките са били открити в превозното средство, с което е
пътувал жалбоподателят Д., като реалното им наличие там и разкриването им е
последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях
митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е
категорична индиция за липса на изискуемото знание от
страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата
територия на страната. Последващото посочване на пренасяните стоки в хода на
митническата проверка от страна на жалбоподателя е ирелевантно за настоящото
дело. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите М.С.В., М.Ж.С., С.Х.П.),
субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от
тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за
тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България.
Разпитаните по делото свидетели – М.С.В., М.Ж.С., С.Х.П.,
са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и
намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези
гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните препарати
за растителна защита в държане и фактическата власт на жалбоподателя при
преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване
през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези
два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си
даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за
движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от
митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав
приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни
признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ
(т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане
в страната, на стоки, по вид конкретно – препарати за растителна защита, без
знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността
на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на
която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във
връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за
деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ,
произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ,
както и от множество Регламенти, които са с директно действие след
присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според
разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да
бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легална
дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл.
4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия
кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със
задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”. В конкретния случай, съобразно видът
и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 -
приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран
формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на
жалбоподателя А.Д. по отношение на задължението за деклариране, което той не е
изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните
митнически органи, субсумира и липсата на дадено
разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. След
като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят Д. е консумирал от
обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
контрабанда на стоки с търговски характер и количество.
Продуктите за растителна защита в повечето случаи са опасни
вещества и препарати, които трябва да се предлагат на пазара и да се
употребяват при спазване на определени изисквания. Препаратите за растителна защита или пестицидите са отровни вещества, създадени с цел да убиват
вредителите или болестите по растенията, в почвата, и във вече произведените
храни по време на тяхното транспортиране или съхраняване. Отделните
видове растително-защитни продукти се прилагат на различни етапи в борбата с
плевели, гризачи, вредители или за дезинфекция. По принцип понятието
пестицид включва всяко вещество или смес от вещества, предназначени за
предпазване, унищожаване или борба с всякакви вредители по растенията (болести,
насекоми, плевели, гризачи) по време на растежа, съхранението и
транспортирането. Към пестицидите се отнасят още: растежните регулатори,
дефолианти (обезлистители) и десиканти (изсушители). Пестицидите се използват и
в бита срещу домашните насекоми (хлебарки, мухи, комари, мравки, бълхи и др.) и
гризачи (домашни плъхове и мишки).
В Регламент (ЕИО) №
918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на
режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради
особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане
за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани
от вносни сборове са посочени в 29 отделни
дяла, между тях са:
имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак;
лично имущество,
придобито по наследство;
домакинско имущество
за обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго
домакинско оборудване на ученици и студенти;
пратки с незначителна
стойност;
пратки, изпращани от
едно частно лице до друго;
дълготрайни активи и
друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета
страна в Общността;
продукти, получени от
дейността на селскостопански производители от Общността
в имоти, разположени в трети страни;
семена, торове и
продукти за обработка на почвата и
растенията, внасяни от селскостопански производители от трета
страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази
страна;
стоки, съдържащи се в
личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати; и др.
Обектите
– предмет на нарушението не
могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките,
съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47
от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този
дял се разрешава на всеки
пътник, когато обща стойност на стоките е до 45 евро. В
идентичен смисъл е и националното законодателство - чл. 58, ал. 4
от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма
търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно
за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника
за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС
за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза
до 300 евро или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на
Съвета от 2 юли 1993 година относно
определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки,
които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и
количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба
на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за
подарък. Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл.
от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет
на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави извод, че предметите, открити при проверката на превозното средство, управлявано от жалбоподателя са предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането на МП. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя А.Д.. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че стоките са открити в управлявания от него автомобил, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая препарати за растителна защита, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
В този ред на мисли следва да се посочи, че е
неоснователно възражението на жалбоподателя относно неправилно определена
правна квалификация на деянието, тъй като актосъставителят, респ. АНО са
лицата, в чийто правомощия е да определят правната квалификация на деянието. В
конкретния случай дори да се приеме, че препаратите за растителна защита са
стоки, забранени за внос, правилно е съставен АУАН и НП като е приложена
по-благоприятната за нарушителя правна норма, а именно разпоредбата на ал. 1 на
чл. 233 от ЗМ, а не тази на ал. 3 на чл. 233 от посочения закон. В този смисъл
е и Решение № 328 от 30.04.2018 година, постановено по КАНД № 68/2018 година по
описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова.
Налице е и
субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл,
категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране на стоките.
Т.е. жалбоподателят А.Д. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От
тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят Д. е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните
му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение,
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници,
според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево”. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д..
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното
нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превоза. До същия
правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде
споделен. В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда –
превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с моторно превозно средство (МПС) и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на стоките в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма -
превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като
формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и
количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното
от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на
изпълнително деяние - превозва/превозвал, следователно и приетата от АНО правна
квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1
от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според
обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността
на своя предмет – препарати за растителна защита.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае
за формално нарушение - на просто извършване и предвид количеството на стоките, следва да се отчите за
завишаващо обществената опасност на конкретното нарушение. В
тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в
сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В
този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на
НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен
акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно
чл. 233, ал. 1
от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200
% от митническата стойност на
недекларираните стоки;
а съгласно чл. 233, ал. 6
от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер. Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на
постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
В
този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното
НП и в частта, касаеща обезпечаването на
наложеното административно наказание, извършено на
основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от
ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, е
уредено в специалната норма, цитирана в
предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст митническият орган има
правомощието да изземва и задържа суми за
обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без да
спазва формалната процедура по НПК – чл.
72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно
е иззел и задържал сумата от 1 380 лв., тъй като размерът на предвидената
„Глоба” е от 100 % до 200 % от митническата стойност на
недекларираните стоки. Т.е. НП и в тази част следва да бъде
потвърдено.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят Д. не се е
противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 2642/2017
от 27.04.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, с което на А.И.Д. с
ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 4 087 лв., на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата препарати за растителна защита общо 185 броя и за обезпечаване
на част от административното наказание „Глоба” е
задържана сумата от 1 380 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
(Кремена Стамболиева)