№ 19162
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110169054 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т. субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответницата Д. Т. С. да заплати на ищеца „Т. сумата от 29,74 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. –
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 14,69 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.09.2022г. и сумата
от 0,38 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до 07.09.2022г. и за осъждане на
ответницата С. Т. С. да заплати на ищеца „Т. сумата от 29,74 лв., представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден
имот в гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 14,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.09.2022г. и сумата от 0,37 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2021г. до 07.09.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на наследници на И. И. Т., с която е бил обвързан за процесния период с
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира осъждане на ответниците да
заплатят претендираните суми, както и разноски за производството.
1
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с
който заявяват, че са платили процесните вземания след завеждане на исковата молба.
Молят за отхвърляне на исковете, оспорват на ищеца да се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н. взема становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че ответниците са наследници по закон на И. И. Т., която е била
обвързана с ищеца с договор за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия за имот, находящ се в гр. С. за процесния период от м.05.2019г. до
м.04.2021г., че за този период до процесния топлоснабден имот с аб. № 161517 е доставена
топлинна енергия на стойност от общо 59,48 лв., че в сградата, в която се намира имота, е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че размерът на обезщетенията за забава
правилно е изчислен на сумата от 29,38 лв. върху цената на топлинната енергия за периода
от 15.09.2020г. до 07.09.2022г. и на сумата от 0,75 лв. върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2021г. до 07.09.2022г.
Установява се от представените с отговора на исковата молба фискални бонове, че на
14.03.2023г., след предявяване на исковата молба, ответниците са внесли на каса на
ищцовото дружество сумата от 167,79 лв. с основание „плащане по съдебно дело за
главница в размер на 59,48 лв., мораторна лихва в размер на 30,13 лв., съдебни разноски в
размер на 75 лв. и законова лихва в размер на 3,18 лв.“, както и сумата от 5 лв. с основание
„плащане по съдебно дело за съдебни разноски в размер на 5 лв.“.
Ищецът в съдебно заседание признава, че плащането с посочените фискални бонове
касае погасяване на задълженията на ответниците по процесното дело.
С оглед така представените доказателства, от които се установява, че ответниците са
платили претендираните от ищеца вземания в пълен размер, включително изтеклата от
датата на подаване на исковата молба до датата на плащането законна лихва върху
претендираната главница, както и че фактът на плащане е настъпил в хода на процеса, но
следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, намира, че предявените от
ответниците искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на
производството.
Тъй като ответниците са станали повод за завеждане на производството, като не са
платили на падежа свои изискуеми задължения, които са погасили чрез плащане в хода на
исковото производство, същите дължат разноски за производството. Сторените от ищеца
разноски за държавна такса в размер на 50 лв. са платени от ответниците, видно от
представените фискални бонове. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт
2
и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя
на основание чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ на сумата от 100 лв. Тъй като ответниците са платили по делото сума за
съдебни разноски в общ размер от 80 лв. (75 лв. по единия и 5 лв. по другия фискален бон)
при доказани от ищеца разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, следва че ответниците
са надвнесли сумата от 30 лв., която следва да се приспадне от определеното от съда
възнаграждение за юрисконсулт за производството в размер на 100 лв. или ответниците
дължат на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство
в размер на 70 лв. (100 лв. – 30 лв.), всеки от тях по 35 лв. Неоснователно е възражението на
ответниците срещу дължимостта на юрисконсултското възнаграждение, която следва от
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и е основана на осъщественото процесуално
представителство по конкретното дело, за което страната е ангажирала дейността на
юрисконсулта, като ответниците не са легитимирани да правят възражения, произтичащи от
трудовото правоотношение на юрисконсулта с ищцовото дружество, по което същите не са
страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., със седалище и адрес на управление: гр. С. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С. да заплати на ищеца „Т., ЕИК ., сумата от 29,74 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот
в гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 14,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.09.2022г. и сумата от 0,38 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2021г. до 07.09.2022г.
OТХВЪРЛЯ предявените от „Т., със седалище и адрес на управление: гр. С. обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да
заплати на ищеца „Т., ЕИК ., сумата от 29,74 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 14,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.09.2022г. и сумата от 0,37 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2021г. до 07.09.2022г.
ОСЪЖДА на Д. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., със
седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 35
лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., със
седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 35
лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Н., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4