Решение по дело №242/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 102/13.5.2019г.                 гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

                                                            ДИМО ДИМОВ

 

 

при секретар: Елка Колева

прокурор: Пламен Михайлов

Като разгледа докладваното от съдия Димов

ВЧНД № 242 по описа за 2019 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал.1 от НПК.

 

Предмет на въззивното производство е протоколно определение №360 по ЧНД № 537/19 год., постановено на 20.02.2019 год.на ВРС ХІІІ-ти състав, с което спрямо осъденото лице Р.Х.Ш. на основание чл.306 ал. 1 т. 1 от НПК е извършено групиране на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК на наказанията по НОХД № 3645/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 192/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 2325/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 1658/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 2692/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 1564/2018 г. на Районен съд Шумен, по НОХД № 3142/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 720/2018 г. на Районен съд Сливен, по НОХД № 2355/2018 г. на Районен съд Варна, като съдът постановил осъденото лице Р.Х.Ш. да изтърпи само и единствено най –тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

 

С определението на основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧИЛ така определеното общо наказание с ТРИ МЕСЕЦА, като окончателният му размер се счита ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

 

На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДНАЛ изтърпяната част от наказанията, предмет на групирането.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят Р.Х.Ш., който чрез защитника си я обжалва в срок, приемайки, че същото е незаконосъобразно и немотивирано, не кореспондиращо с материалния и процесуалния закон, явява се несправедливо.

 

Прави се искане за отмяна и постановяване на ново, тъй като аргументите за приложение на чл. 24 от НК да недоказани. При условията на евентуалност моли съдът ако приеме, че са налице условията на чл. 24 от НК да намали размера на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденото лице Ш. – редовно призована, явява се лично и с упълномощения защитник адв. В. от ВАК.

Защитата на осъденото лице поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като моли съда да отмени определението в частта по приложението на чл. 24 от НК, алтернативно да намали срока на увеличеното по чл. 24 от НК наказание.

Осъденото лице при дадената му последна дума заявява, че няма какво да каже, счита, че има психически проблеми.

 

След преценка на доводите сочени в жалбата на осъденото лице, становището на защитата, както и след цялостна служебна проверка на определението присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, съставът на Варненския окръжен съд констатира, че същото е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено по следните съображения:

 

ЖАЛБАТА на подсъдимия е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

По същество се оспорва като цяло определението на ВРС в частта му по приложението на института на чл. 24 от НК, като се иска неговата отмяна или намаляване на наказанието с което същото е увеличено.

 

Производството пред ВРС е било образувано по предложение на ВРП относно произнасяне на ВРС по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл.23 , ал.1 и чл. 24 , ал.1 от НК по отношение на осъденото лице Р.Х.Ш..

Решаващият съд в изпълнение на горното и в съответствие с процесуалните изисквания и реда по чл.306, ал.1, т.1 от НПК е събрал и проверил в хода на производството доказателствата за съдимостта на осъденото лице.

При служебната проверка досежно правилното приложение на материалния закон, по групираните наказания на лицето настоящата въззивна инстанция не констатира допуснати нарушения от първоинстанционния съд.

 

По отношение приложението на чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Правилно е било прието от ВРС, че са налице основанията за приложение на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК между определените наказания по НОХД № 3645/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 192/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 2325/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 1658/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 2692/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 1564/2018 г. на Районен съд Шумен, по НОХД № 3142/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 720/2018 г. на Районен съд Сливен, по НОХД № 2355/2018 г. на Районен съд Варна. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е било от тях. Посочените присъди са в отношение на съвкупност и наказанията подлежат на групиране по чл.25 от НК.

Правилна е преценката относно времето на влизане в сила на цитираните актове и датата на извършване на деянията, и, че са налице предпоставките по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията, тъй като престъпленията в извършването на които е бил призната за виновна Ш. са били извършени в условията на реална съвкупност преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

 

Правилно и законосъобразно е определено едно общо за съвкупността най-тежко наказание, което е наложено, а именно - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. Ето защо и определението в тази си част не следва да търпи корекция.

 

По отношение приложението на чл.24 от НК .

Въззивният съд намира, че законосъобразно и обосновано ВРС е приложил института на чл.24 от НК, като е увеличил с ТРИ МЕСЕЦА определеното общо най-тежко наказание, вземайки предвид и другите осъждания, съобразявайки обществената опасност на осъденото лице и извършените от него деяния.

Нормата на чл.24 НК дава възможност на съда да прецени целесъобразността на завишаването на санкцията.

Първоинстанционният съд се е мотивирал за увеличаване на общото наказание с многократните осъждания и обществената опасност на въззивника изхождайки от престъпното му поведение, с оглед значителния брой на инкриминираните деяния, очевидно извършени в сравнително кратък период от време, имайки предвид и многократните му минали осъждания и конкретната обществена опасност на всяко от деянията, което от своя страна налага извода, че личността на осъденото лице Ш. разкрива високата степен на обществена опасност. Налице са доказателства за трайно пренебрежение към репресивните мерки, които са били прилагани спрямо нея до момента и е очевидно, че желанието на осъдената да се поправи е само в декларативен вид. Това се установява от изградени у нея трайни престъпни навици. Определено прилаганата спрямо нея наказателна репресия не е оказала своя поправителен ефект. Същото се установява и от представеното пред въззивния съд писмено доказателство – съдебен протокол на ВОС от 02.04.2019 год., с което на осъденото лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за извършено на 01.04.2019 год. тежко умишлено престъпление.

Поради това въззивният състав на съда намери, че целеният с наказанието превъзпитателен и превантивен ефект би се постигнал като определеното общо наказание се завиши по реда на чл. 24 от НК, както правилно е преценил ВРС и увеличил така определеното общо наказание с ТРИ МЕСЕЦА, поради което осъденото лице Ш. следва да изтърпи общо наказание, както следва: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

При служебната проверка въззивната инстанция не установи други основания за отмяна и изменяване на разглежданото определение, поради което и на основание чл. 337 от НПК, съдът

 

р е ш и :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №360 по ЧНД № 537/19 год., постановено на 20.02.2019 год.на ВРС ХІІІ-ти състав, с което спрямо осъденото лице Р.Х.Ш. на основание чл.306 ал. 1 т. 1 от НПК е извършено групиране на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК на наказанията по НОХД № 3645/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 192/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 2325/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 1658/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 2692/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 1564/2018 г. на Районен съд Шумен, по НОХД № 3142/2018 г. на Районен съд Варна, по НОХД № 720/2018 г. на Районен съд Сливен, по НОХД № 2355/2018 г. на Районен съд Варна, като съдът постановил осъденото лице Р.Х.Ш. да изтърпи само и единствено най –тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧИЛ така определеното общо наказание с ТРИ МЕСЕЦА, като окончателният му размер се счита ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДНАЛ изтърпяната част от наказанията, предмет на групирането.

 

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.