РЕШЕНИЕ
гр. Павликени 01.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Р.Цариградска
при секретаря И.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело N527 по описа за 2014г., за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Иск
с правно основание чл.213, ал.1, пр.2 от Кодекса за застраховане вр. с чл.50 и чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
– Застрахователна компания „*****”АД, гр.*****, излага в исковата си
молба, че на ****.2013г. в с. ****, общ. **** л.а. „****” с водач Д.И.И., негова собственост, застраховано
в ищцовата компания е претърпяло ПТП при преминаване
по ул.”*****”, като преминал през
две последователни дупки с размери 80х70х12 см., при
което са нанесени материални щети по застрахования автомобил – спукана предна
лява гума, охлузена предна лява джанта и балон на задна лява гума. Твърди, че
за ПТП е съставен протокол от служители на РУП *****. Ищецът е образувал производство за нанесена щета
по преписка №*****/2013г. и оценил материалните щети на 862.81 лв.,
които твърди, че е изплатил на собственика след представяне на фактура за
ремонта. Счита, че ответникът Агенция „*****” е отговорен за
настъпилото ПТП, тъй като същият е собственик на пътищата от републиканската
пътна мрежа към които спада процесния пътен участък. Позовавайки
се на встъпване в правата на увреденото лице, което е било удовлетворено от
ищеца моли Агенция „*****” да бъде осъдена да му
възстанови стойността на изплатеното обезщетение, което е равностойно с
нанесената щета и последната се намира в пряка връзка с бездействието на ответника.
Претендира разноски.
Ответникът
Агенция „*****” оспорва основателността
на иска, като твърди, че е изпълнил задължението си за поддържане на
републиканския път ***** и посочва, че участъкът
е ремонтиран през месец ***** 2013г. Счита, че
причина за ПТП е неправилното му управление от водача и несъобразяване на
скоростта на движение с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното
средство, както и конкретните условия на видимост, което е задължение на водача
съгласно чл. 20 от . Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза.
По
делото е конституирано като трето лице -
помагач на ответника „*****” АД, което не заема
становище по иска.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На ******2013г.
в с.*****, общ.***** на ул.”*****” срещу № **** е настъпило ПТП, при
което е пострадал лек автомобил “*****” рег.№ *******,
с водач Д.И.И., собственост
на същото лице. ПТП е посетено от служител на
РУП ***** - полицай В. Ц. в ***** часа
– 1час и 10 минути след настъпването му и е съставен протокол по ЗДвП. Видно от приложения по делото протокол за ПТП № *****
в него е участвало едно МПС – пострадалото,
управлявано от Д.И. ***, за което
има сключена застраховка „*****” с „*****”АД /видно от полицата на лист 12 от делото/. Констатирани са щети по автомобила – спукана
предна лява гума марка „*****” 245/45/218, охлузена предна лява джанта -
сцепена и балон на задна лява гума – същата марка. Като втори участник в ПТП е
посочена ***** – ответник по делото, тъй като участъкът е част от републикански път.
Обстоятелствата, при които е настъпило са: „при преминаване по улицата МПС преминава през две
последователни дупки в резултат на което настъпва ПТП с материални щети. По
делото ответникът не е оспорил верността на отразените в протокола за ПТП
обстоятелства и не е установена различна от отразената в него фактическа
обстановка. Като свидетел, посочен от
ищеца, е разпитан Д.И.И. от чиито показания се установява, че редовно пътува по
процесния пътен участък и му е било известно, че към
датата на ПТП по пътното платно има множество дупки. С
цел да ги избягва карал със скорост 30-40 км/час, но поради липсата на дневна
светлина и лошо улично осветление видимостта била изключително намалена. Движещ
се зад него лек автомобил предприел маневра „изпреварване”, което го принудило
да се прибере в дясно на пътното платно и в този момент автомобилът преминал
през голяма дупка в лявата част на лентата за движение, като преминал през нея с
предна и задна лява гума. Водачът твърди, че не е
имал възможност да избегне дупката, която е заемала половината от лентата за
движение, а в съседната лента се е намирал изпреварващият го автомобил. Видял е я непосредствено при навлизане с
автомобила в нея и не е имал възможност да спре. Потвърждава констатациите в
протокола за ПТП, тъй като е присъствал на огледа и е имал възможност добре да
възприеме дупките на пътното платно, в които е попаднал лекия автомобил.
По делото е прието заключението на авто-техническа
експертиза, изготвена въз основа на оглед на мястото, посочено в протокола за
ПТП и на наличната по делото документация. От експертизата се установява, че механизмът
на ПТП съвпада с описания в протокола, съставен от органите на МВР. Предвид
размерите на дупката на пътното платно, през която е преминал пострадалия
автомобил, и часа на ПТП вещото лице счита, че при движение с разрешената
скорост от 50 км/час и вследствие на резкия удар гумата, попаднала на ръба на
дупката, поема удара и се уврежда, като предава удара и върху джантата, която
се деформира или напълно унищожава. Не е възможно изчисляване реалната скорост
на процесния л.а., но с оглед часа на ПТП вещото лице
приема, че причините за ПТП са необозначеното платно за движение при налични
дупки по същото, тъмнината и краткото време за реакция на водача. По отношение
на вредите на МПС в резултат на ПТП вещото лице дава заключение, че
автомобилната гума е за тотална подмяна, а на джанта е нанесена механична
повреда втора степен изискваща заварка и баланс. Пазарната стойност за отремонтиране на повредата по джантата експертизата оценява
на 100 лв. Покупката на нова автомобилна гума с посочения размер към датата на
повредата – на 255 лв., а пазарната стойност на комплект оригинални ляти джанти втора употреба към същата дата – 520 лв. При
отчитане повреди по два броя джанти и два броя гуми общата стойност на части и
ремонт в едно с труда вещото лице оценява на 740 лв. към датата на увредата.
Видно от застрахователна
полица № ****** ищецът ЗК ”****” АД в качеството на застраховател
е поел риска от щети при ПТП на процесното МПС по
застраховка „*****” за периода ****.2013г.-*****.2014г. Пострадалото лице е депозирало пред ищеца молба за изплащане на
обезщетение - уведомление за щета от *****.2013г., по което е заведена преписка по щета № ****/****.2013г. При извършения опис на щетите са изготвени фотоснимки и като повреди
са посочени:предна и задна лява гума и
предна лява джанка, които са напълно негодни. Застрахованото лице е
удостоверило направени разноски за ремонт в размер на 300лв. за ремонт на джанти,
1266лв. за 4 нови джанти и сервиз на една гума, 1228.51лв. за 4бр. нови гуми. Съгласно
Решение №***/*****2013г. на ЗК”****” е одобрено изплащане на обезщетение в размер на 862.81лв./л.29
от делото/. С нареждане за плащане от същата дата е разпоредено плащането да
стане с прихващане на дължимата премия от 801.96лв. за втора, трета и четвърта
разсрочени вноски и плащане на сумата от 60.85лв. по банкова сметка ***. Видно
от писмената декларация на последния по посочения от негов номер на банкова
сметка ***.85лв. За прихващането е изпратен добавък
№3 към застрахователната полица на основание т.12.18 от ОУ на застрахователя.
Няма данни за изпращане
на регресна покана за доброволно плащане от ищеца до
ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:.
Предявения иск е
процесуално допустим, доколкото процесуалната легитимация и на двете страни
следва единствено от правното твърдение на ищеца, в случая, че ответникът е
отговорен за поддръжката на процесния пътен участък.
Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна,
съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
По основателността на иска:
Предявен е регресен иск по чл.213, ал.1, изр.
1 от КЗ от застраховател против деликвент
за възстановяване на имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от бездействието
на ответника на застрахованото лице, изразяващи се платено от застрахователя обезщетение на пострадал за нанесени му при
ПТП вреди.
Правото на застрахователя
да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането
на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно
право. Затова, в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото
лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.
Визираните от закона - чл.213,
ал.1 и чл.50 вр. с чл.45 ЗЗД предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника като отговорен за вещта, причинител на
щетата в случая са налице. Първите три от тях са безспорно установени и това са
наличието на застрахователен договор, възникването на застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор и изплащане на застрахователно
обезщетение с встъпване, съобразно закона за платилия обезщетението в правата
на застрахования. Спори се относно предпоставките за отговорността на Агенция „******” за вредите, които
следваше да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка между него и вредата и вина, а във вр. с чл.50, ал.1 пр.2 ЗЗД и че вещта е била под надзора на
ответника. Всеки от тези елементи следваше да бъде доказан по пътя на пълно главното
доказване от страна на ищеца.
В настоящия спор се установи настъпила щета,
причината за нея – пропадане на лекия автомобил в дупки на пътното платно. Не
се спори, че именно ответника е стопанин на процесния
пътен участък, който макар и в населено място е част от републиканската пътна
мрежа – ***** №****.
Съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.19, ал.1 от Закона за пътищата,
пътищата от републиканската пътна мрежа са изключителна държавна собственост.
По аргумент от чл.22, ал.1 и 3, вр. с чл.21, ал.2 от ЗПътищата те се стопанисват от Агенция „*****”. Доказа се
наличието на множество и големи дупки на пътното платно в този участък и
попадането на увредения л.а. в една от тях. За отговорността на ответника е без
значение обстоятелството, че е положил грижа на добър стопанин, като е възложил
ремонт на пътния участък и е приел извършването му към м.**.2013г. Договорът с
третото лице-помагач „*****” и протоколът за свършена работа доказват само,
че определена работа е била възложена на третото лице и приета като качествено
извършена от ответника. Съгласието на последния не е доказателство, че работата
е била свършена по такъв начин, че пътното платно е било изцяло ремонтирано и
без никакви неравности. Още по-малко тези доказателства са годни да оборят
останалите по делото – протокол за ПТП, свидетелски показания, които безспорно
сочат на наличие на големи /като площ и дълбочина/ дупки.
От писмените доказателства и приетата експертиза
се установи пряка връзка между състоянието на пътното платно и вредите по
автомобила. Касае се за вреди
нанесени от вещ, за които отговорност по общата разпоредба на чл.50 от ЗЗД носи собственикът и
лицето, под чийто надзор се намират, в случая – Агенция „******”. Чл.167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя да сигнализират препятствията по него и да ги отстраняват в
най-кратък срок, което не е сторено, т.е. налице е бездействие като форма на
изпълнителното деяние, което е противоправно, тъй
като представлява неизпълнение на законоустановено задължение на ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че е възникнала
отговорност на отговорност за Агенция „******” за причинените по процесния
л.а. вреди, които са обезщетени от застрахователя.
Последният е встъпил в правата на застрахованото лице и следва да му бъдат
възстановени изплатените суми в размер на 862.81лв. Не се представиха никакви
доказателства, подкрепящи твърдението на ищеца, че същият е заплатил разноски
по ликвидация в размер на 55.74лв., нито бе обоснована връзката на такива
разноски с вредите от процесния деликт,
поради което в тази си част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноски
за държавна такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска –- в размер на 276.53лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ”******”, гр.***, пл.”*****”№***, представлявана от Л. Л.-***на УС, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК„******”АД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление гр.****, р-н ”****”, ул.”****”№***, представляван от ***** Н. Г. И.,
сумата от 862.81лв./осемстотин шестдесет и два лева и осемдесет и една ст./ регресно влемане за изплатено
обезщетение за вреди от ПТП, ведно със законната лихва считано от ****.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
918.55лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ”*****”, гр.****, пл.”****”№***, представлявана от Л. Л.-**** на УС, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК„*****”АД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление гр.****, р-н ”****”, ул.”****”№****, представляван от ****** Н. Г. И., сумата
от 276.53лв. /двеста седемдесет и шест лева и петдесет и три ст./ разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.