РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
РЕШЕНИЕ
№ 2256
Град Пловдив, 30.11.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от Съдията адм.
д. № 3325 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Образувано е по
жалба на С.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н., против заповед №
РД-865/11.11.2021г. на кмета на община Карлово, с която е одобрено изменение на
кадастрален план на гр.Калофер, одобрен със заповед № 265/1994г.,
представляващо промяна на границата на поземлен имот с планоснимачен № 1350 от
кв.77 по регулационния и кадастрален план на гр.Калофер, като ПИ № 1350 се
разделя на два нови имота № 1350 и № 1583.
В жалбата се поддържа, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и
немотивирана. Посочва се, че целият имот – предмет на изменението е с площ 825
кв.м., което не е достатъчно за образуване от него на два нови имота,
предназначени за жилищно строителство като от съдържанието на заповедта не
става ясно с каква площ ще са новообразуваните имоти, с оглед изискванията на
чл.19 от ЗУТ. Сочи се като недопустимо разделянето на имота и с оглед наличните
в същия сгради, всяка от които – собственост на различно лице като се цитира
съдебна практика на ВС и ВКС. Иска се отмяна на оспорваната заповед. В съдебно
заседание, адв. Н. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - кмет на община Карлово, в нарочно становище, намира жалбата
за недопустима поради липса на правен интерес от обжалване, респ. за
неоснователна. Моли същата да се остави без уважение и да се прекрати
производството, респ. да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се
потвърди оспорваната заповед. В с.з. ответникът, чрез юрк.Т. поддържа доводите
изложени в представеното писмено становище. Сочи, че процесната заповед не е
неблагоприятна за жалбоподателя, тъй като при нанасяне на границата към неговия
имот се добавят 80 кв.м. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен
списък.
Заинтересованите страни - Д.С.К., Е.С.Н., А.А.Н. /чрез законния си
представител М.Г.К./ не се явяват и не се представляват в с.з.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства
и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно определението
на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите
на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права
на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
Промяната на
границата на съществуващ поземлен имот № 1350, процедирана с оспорваната в
настоящото производство заповед на кмета на община Карлово е във връзка с
представените документи за собственост на Д.С.К., съгласно нотариален акт № 96,
том II, дело № 615/1975 г., А И.Н. и С.И.Н., съгласно нотариален акт № 173, т.
I, peг. № 2938, дело № 170/2008 г., съответно Акт № 71, том III, дело 525/2008г.
на Служба по вписванията – гр. Карлово, на Е.С. Н., съгласно нотариален акт №
39, т. II, peг. № 3670, дело № 225/2014г., съответно Акт № 179, том 7, дело №
1182/2014г. и представения проект за изменение. Видно от представения по делото
н.а. № 173/2008г. жалбоподателят е собственик на 110/825 ид.ч. от дворно място
и първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м.
в УПИ VI-1350, поради което се явява заинтересовано лице
по смисъла на ЗКИР и за него е налице правен интерес по отношение на заявеното
оспорване.
Видно от разписка
на л.25 Заповед № РД-865/11.11.2021г. на кмета на община Карлово е връчена
лично на жалбоподателя Н. на 19.11.2021г., поради което следва да се приеме, че
подаването на жалба чрез СГКК- Пловдив на 29.11.2021г. е направено в
законоустановения срок.
Предвид горното, жалбата като подадена в срок и при наличието на
правен интерес, се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Административното производство е образувано по
заявление от Д.С.К. /л.48/, която съгласно нот.акт № 96/1975г. /л.53/ притежава
право на собственост върху къща,
стопански постройки и дворно място, общо застроено и незастроено от 525 кв.м.,
съставляващо УПИ VII, планоснимачен № 1325, кв.77 по
регулационния план на гр.Калофер одобрен 1964г. Заявителката предявява искане
да бъде поправен кадастралния план на гр.Калофер по отношение на УПИ VI-1350, кв.77, поради непълнота
в действащия устройствен план, одобрен със заповед № 265 от 1994г., в който
имотът й не е нанесен с вярната си имотна/регулационна граница. Към заявлението
е представено геодезическо заснемане на съществуващи имотни граници в кв. 77 по
УП на гр.Калофер, ведно с обяснителна записка и скица-проект за изменение на
плана. От представените документи се установява, че площта на имота от 525
кв.м. с проектен номер 1583, собственост на заявителката, попада в границите на
УПИ VI-1350, кв.77
по УП на гр. Калофер.
Видно
от представената по делото административна преписка, е издадено Уведомление №
94-00-2956/26.07.2021 г. /л.36/, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за
започнатата процедура по изменение на кадастралния план на гр. Калофер,
изразяваща се в промяна на границата на поземлен имот УПИ VI-1350, кв. 77 по УП
на гр.Калофер, за което са уведомени заинтересованите лица по смисъла на чл.
131, ал. 1 от ЗУТ, а именно: заявителката като собственик на горепосочения
имот, ведно със сгради, съгласно н.а. № 96 от 2008г.; С.И.Н., притежаващ 110/825
ид.ч. от дворно място и първи жилищен етаж от къща в УПИ VI-1350, съгласно н.а.
№ 173/2008г.; наследници на А И.Н. - собственик на 1/2 ид.ч. от 221/825 ид.ч. от
дворно място и партерен етаж от къща в УПИ VI-1350, съгласно н.а. № 173/2008г.;
Е.С. Н. - собственик на партерен етаж от къща в УПИ VI-1350 съгласно н.а. №
39/2014г. Изпратеното до
заинтересованото лице Е.С.Н. писмо, се е върнало с отбелязване „Отсъства“,
поради което на основание § 4 от ДР на ЗУТ и чл. 61 от АПК, обявлението е
поставено на таблото за обявления в сградата на Община Карлово за времето на
подаване на възражения, предложения и искания
- протокол от 09.08.2021 г. /л.31/ Обявлението е свалено от таблото на
17.08.2021 г., за което е съставен протокол от същата дата /л.30/.
Уведомлението изпратено на - А.А.Н. - наследник на А И.Н. (син), е получено на
18.08.2021г. от неговата майка и законен представител М.Г.К..
Срещу обявеното
изменение е постъпило възражение с вх. № 94-00-2956(3) от 11.08.2021г. /л.34/
от С.И.Н., в което се твърди, че не е налице сочената от заявителката К.
геодезическа грешка, като целта на поисканото изменение е обособяване на имот с площ от 525 кв.м., което
се сочи за недопустимо. Излагат се доводи че ПИ № 1350 в кв. 77 по плана на гр.
Калофер с площ от 825 кв.м., не може да бъде поделен на три самостоятелни УПИ
с предназначение за жилищно строителство дори и при
постигане на съгласие от всички собственици на дворното място, тъй като
притежаваните от всеки един от тях идеални части от имота не са достатъчни за
три новообразувани УПИ, предназначени за жилищно строителство. Възразяващият посочва,
че „в действителност Устройственият план на гр.Калофер е одобрен със заповед №
265/05.04.1994г. като в законния срок не са постъпили възражения и жалби“.
Възражението на Н.
е разгледано на заседание на общински експертен съвет по устройство на
територията при община Карлово като видно от съдържанието на протокол № 13 от
14.09.2021г. /л.28/ е посочено „Забележка: арх.ф.ф.: Да се представи становище
от юрист“, след което е положен подпис с отбелязване „Приема“.
При тази фактическа
обстановка, която не се спорна между страните, е издадена оспорваната в настоящото
съдебно производство Заповед № РД-865/11.11.2021г. издадена от кмета на община
Карлово, с която на основание чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР, се одобрява изменение
на кадастрален план на гр.Калофер, одобрен със Заповед № 265/1994г.,
представляващо промяна на границата на поземлен имот с планоснимачен № 1350 в
кв.77 по регулационния и кадастрален план на гр.Калофер, като ПИ № 1350 се
разделя на два нови имота: № 1350 и № 1583.
В съдебното производство е
приложена административната преписка по издаване на акта спор по пълнотата на
която между страните няма.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал извършване на съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ с вещо лице инж.В.Г., която да отговори на посочени в становище
на л.7 въпроси относно: действалите по отношение на процесните имоти регулационни и кадастрални планове на
гр.Калофер; от кои имоти е образуван УПИ VI-1350, кв.77 по
УП, одобрен 1994г.; представлявал ли е самостоятелен имот, съгласно
предходнодействащия план УПИ VII-1325 и идентичен ли е
същия с УПИ VI-1350 кв.77 по
УП, одобрен 1994г.; каква е площта на имоти с проектни номера № 1350 и № 1583,
след нанасяне на частта на заявителката К. от 525 кв.м. и съответстват ли
същите на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ. На вещото лице е поставена
задача да изготви скици за процесните имоти, вкл и комбинирана такава с
отразяване на имота – предмет на нот.акт № 96/1975г., както и да посочи дали
отговаря на представеното в административната преписка геодезическо заснемане.
Съдът е приел заключението
по СТЕ /л.123/, без възражения и неоспорено от страните. Видно е от същото, че
за
гр.Калофер са изработени два плана – от 1964г. и от 1994г. (действащ). Съгласно
предвижданията на последния УПИ VI-1350 е образуван от УПИ VII-1325 и УПИ Х-1326,
кв.77 по предходния план от 1964г. В заключението
е посочено, че ПИ № 1325 - собственост на Д.К., заявила искане за процесното
изменение на КП - в плана от 1964г. (предходен на действащия към момента) е
нанесен като самостоятелен имот № 1325 и за него е отреден самостоятелен УПИ
VII-1325,
кв.77 на гр.Калофер. Според експерта, посоченият в н.а. № 96/1975г. имот следва
да се нанесе като самостоятелен такъв и в последващия план, одобрен 1994г., но
вместо това имотът е обединен с друг имот - УПИ Х-1326 по плана от 1964г. Посочва
се от ВЛ, че УПИ VII-1325, описан в нотариален акт №
96, том II, дело № 615/1975 г. е част от УПИ VI-1350,
кв.77 по плана на гр.Калофер, одобрен 1994г. Вещото лице е онагледило
констатациите си в приложени към заключението скици (в т.ч. и комбинирана
такава), като е посочило и данни за площта на двата имота, които се предвиждат
да се образуват, съгласно процедираното изменение на КП, а именно - на имот №
1350 – 300 кв.м. и на имот № 1583 – 525 кв.м.
Съдът изцяло
кредитира приетото по делото заключение като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно
чл.54, ал.1 и ал.2 ЗКИР непълнотите в кадастралната карта и кадастралния
регистър /респ. в кадастралния план в случай, че КК и КР не са одобрени по реда
на чл. 49 ЗКИР/ се попълват въз основа на писмени доказателства и скица-проект,
а в случай, че непълнотата е свързана със спор за материално право тя се
отразява на комбинирана скица и се допълва след решаване на спора по съдебен
ред.
Според разпоредбата
на чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в КК и КР на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
СГКК по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект.
В
случая безспорно не е налице спор за материално право, тъй като правото на
собственост на всяка от заинтересовани лица, съгласно представените писмени
доказателства, касаят различни части от един имот. Спорният въпрос между
страните е по отношение на поделяемостта на имота, както и че при попълване на
нова граница на имота, съгласно процедираното с оспорвания административн акт
изменение бъде извършено, новите части на имота, няма да отговарят на изисквания
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
От представената
справка от АГКК на обезсилен план от 1964 г. на гр. Калофер за частта, в която
попада имотът на заявителката, съгласно приложения нотариален акт, УПИ
VII-1325, кв. 77, гр. Калофер (частично идентичен с УПИ VI-1350, кв. 77 по УП
на гр. Калофер от 1994г.) е видно, че същият е представлявал самостоятелен имот
с отразени граници в плана, съвпадащи с тези по нотариалния акт, както и с тези
в представеното от заявителката геодезическо заснемане. Същото е потвърдено и
от констатациите на ВЛ.
При
приемането на сега действащия план на гр. Калофер, одобрен със Заповед №
265/05.04.1994 г., имотът е обединен с друг имот - УПИ X, кв. 77 (по
обезсиления план) и с част от около 80 кв. м., находяща се между двата имота,
придадена по регулация към новообразувания имот. Така е образуван УПИ VI-1350,
кв. 77 по УП на гр. Калофер, с площ от 825 кв. м., който с оглед на
представените по делото титули за
собственост е в режим на съсобственост между заинтересованите лица.
Дворищнорегулационният
план, с който е извършена промяната на регулационните линии между двата съседни
имота е влязъл в сила и регулацията е приложена, т.е. влезлият в сила
дворищнорегулационен план е произвел своето отчуждително действие по отношение
на придадената част.
Предложеното
с оспорвания административен акт изменение, засягащо горепосочения имот,
предвижда нанасяне на съществувала в предходния план имотна граница и
образуването на имот от 525 кв.м. с проектен номер 1583, собственост на
заявителката по документа й за собственост. Площта на засегнатия от изменението имот е
825 кв.м. Т.е. при отразяване на съществувалата по обезсиления план имотна
граница на имота на заявителката от 525 кв.м., останалата част от имота ще
съответства на разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ за минимална площ на
имот.
Съдът намира, че
събраните по делото доказателства водят на извода, че е налице хипотезата на
чл.53, ал.4 от ЗКИР, предвид представените от страните титули за собственост,
легитимиращи както жалбоподателят, така и заинтересованите страни - собственици
на процесните недвижими имоти.
В изготвената към
СТЕ скица проект – онагледяваща исканото изменение в КП на гр.Калофер е
нанесена нова разделителна линия между имот № 1350 и № 1583, която, както се
констатира от заключението на ВЛ, е идентична с регулационната линия, която е
съществувала между УПИ VII-1325 и УПИ Х-1326, съгласно
предходнодействащия план от 1964г.
Ето защо административният акт, съгласно който е одобрено
изменение на кадастрален план на гр.Калофер, одобрен със заповед № 265/1994г.,
представляващо промяна на границата на поземлен имот с планоснимачен № 1350 от
кв.77 по регулационния план и кадастрален план на гр.Калофер, като ПИ № 1350 се
разделя на два нови имота № 1350 и № 1583, съдът намира за законосъобразен. С издаването му административният
орган не извършил нарушение на административнопроизводствените
правила като е процедирал процесното изменение на кадастралния план на
гр.Калофер.
С оглед изложеното, съдът приема, че кметът на община Карлово е издал
законосъобразен акт, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при
спазване на материално правните и процесуални правила, съобразен с целта на
закона, поради което жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на спора основателна е
претенцията на процесуалния представител на ответния административен орган за
присъждане на сторените в производството разноски, които съдът определя в
размер на 640 /шестстотин и четиридесет/ лв., от които 100 /сто/ лв. - за
юрисконсултско възнаграждение и 540 /петстотин и четиридесет/ лв. - за депозит
за ВЛ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Н., против заповед № РД-865/11.11.2021г. на кмета на
община Карлово, с която е одобрено изменение на кадастрален план на гр.Калофер,
одобрен със заповед № 265/1994г., представляващо промяна на границата на
поземлен имот с планоснимачен № 1350 от кв.77 по регулационния и кадастрален
план на гр.Калофер, като ПИ № 1350 се разделя на два нови имота № 1350 и №
1583.
ОСЪЖДА С.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Карлово, сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лв., представляваща строените по делото
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: