Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр.Шумен, 10 Ноември 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател:
А. Карагьозян
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.М. Маринов
при секретаря Ю. Атанасова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №158 по описа за 2017 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №149 от 06.03.2017г. по гр.д.№1167/2016г.
Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил предявените от "МВ ТРАНС" ООД срещу С.Х.Е.,
искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8000
лева - обезщетение за причинени му имуществени вреди, представляващи заплатени
от ищеца 16 лизингови вноски от по 445,03 лева и остатъчна стойност 879,52
лева, за периода от 25.05.2011г. до окончателното изплащане на лизинговата вещ,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното и изплащане, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху горната сума считано от падежа на всяка лизингова вноска до
предявяване на иска в общ размер - 3489,06 лева, като неоснователни. На
ответната страна са присъдени и деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
като обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени и постанови
друго, с което да уважи предявените искови претенции.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че жалбата е неоснователна, а
решението правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
от "МВ ТРАНС" ООД срещу С.Х.Е. за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени от ищеца 16 лизингови
вноски от по 445,03 лева и остатъчна стойност 879,52 лева, за периода от
25.05.2011г., и обезщетение за забава върху главницата.
Ищеца излага, че на 02.09.2008г. в
качеството си на лизингополучател сключил договор за финансов лизинг № .../02.09.2008г.
с „Евролийз Ауто“ АД – клон Ш., съгласно който последния се съгласил да
финансира и закупи избран от ищеца автомобил, който да му бъде предоставен за
ползване. Автомобилът, предмет на договора бил модел „Дачия“, марка „Логан“ с
рег. № Н ...АХ. Сключена била застраховка „Пълно автокаско“ със застрахователя
„ЗД Евроинс“ АД, за което била издадена застрахователна полица №
**********/23.08.2010г. На 04.01.2010г. между ищеца и ответника бил сключен
Договор за наем, съгласно който ответникът ползвал автомобилът като такси. На
25.05.2011г. описания автомобил бил във владението на ответника и вследствие на
негови действия или бездействия възникнал пожар в МПС. Била заведена щета при
застрахователя, който отказал заплащането на обезщетението, тъй като щетите по
МПС били вследствие умишлен палеж. Лизингодателя уведомил ответника, че следва
да заплаща лизинговите вноски на
основание Общите условия към договора за финансов лизинг. Поради това и
ищецът заплатил изцяло задълженията си по договора. Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, платените
на лизингодателя, след погиване на вещта, 16 месечни вноски и остатъчната
стойност на автомобила.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който се
излага, че претенциите са неоснователни, като се твърди, че стойността на автомобила
била заплатена от него, тъй като плащал лизинговите вноски и застраховката, като
общо бил изплатил около 13 - 14 хиляди лева. Горните суми били отразявани в
тетрадки, които се съхранявали в ищеца. Същевременно от всички институции било
установено, че нямал вина за възникване на пожара. Застрахователя му поискал
банкова сметка, ***, но такава не му била приведена, не му били възстановени и
сумите заплатени на ответника за автомобила. Сочи, че липсвало основание за
претендиране на регресна отговорност спрямо него, тъй като наемния договор
между страните бил прекратен с погиването на автомобила. Прави възражения за
нищожност на Договор за наем от 04.10.2010г., тъй като ищецът не бил собственик
на вещта по време на сключването му, както и възражение за изтекла погасителна
давност на вземането. Сочи се, че не е доказан факта на умишлено запалване на
автомобила от негова страна.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна: От представения по делото договор за финансов лизинг № ... от 02.09.2008г. се
установява, че между ищеца „МВ Транс“ ООД и „Евролийз Ауто“ АД – клон Ш. е
сключен договор по силата на който, „Евролийз Ауто“ АД, в качеството си на
лизингодател предоставил на „МВ Транс“ООД, в качеството си на лизингополучател
лек автомобил „Dacia Logan“. Видно от приложения погасителен план стойността на
автомобила била 8721,79 евро, като първоначалната вноска по договора била 1308,27
евро без ДДС, а остатъчната сума от 7413,52 евро била разпределена от по 48
вноски по 189,62 евро без ДДС. На 04.01.2010г. бил сключен договор за наем
между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника, в качеството му на
наемател, като предмета на договора било отдаване под наем на лек автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № Н ...АХ. Дължимия наем бил в размер на 550 лв. месечно,
като договорът бил сключен за неопределен срок. Между лизингодателя „Евролийз
Ауто“ клон Шумен и Застрахователно дружество „Евроинс“ АД била сключена
застрахователна полица „Каско на МПС“ №
********** действаща за периода от
11.09.2010г. – 10.09.2011г. На 25.05.2011г. на пътя от с. Становец и един километър
преди с. Иглика в паркирано състояние възникнал пожар в автомобила и същия
изгорял изцяло. В Застрахователно дружество „Евроинс“ АД било заведено искане
за щета от 26.05.2011г. от ответника С.Х.Е., към което била приложена
декларация, че автомобила бил със спукана гума, като бил оставен с повдигнат
крик и водача заминал за гр. Шумен. При връщането му автомобилът вече горял и
извикали пожарна. В писмо от Областна дирекция на полицията до
застрахователя от 12.08.2011г. било
посочено, че в РУП Ш. се води досъдебно производство № 969/2011г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. За нуждите на
разследването била назначена пожаротехническа експертиза, като причината за
пожара не била установена, доколкото поради пълното изгаряне на автомобила не
могло да бъде определено огнището на пожара. Ищеца бил уведомен от
застрахователното дружество, че съгласно чл.4, ал.1, т.6 от Общите условия към
застрахователния договор същия не покривал щети на застрахованото МПС,
вследствие умишлен палеж, поради това и липсвало основание да бъде изплатено претендираното
застрахователно обезщетение. Видно от уведомление от „Евролийз Ауто“ЕАД (като
правоприемник на „Евролийз Ауто“ АД) лизингодателя уведомил лизингополучателя,
че следва да продължават да заплащат лизинговите вноски и други задължения по
лизинговия договор, тъй като има отказ от застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение по настъпилото застрахователно събитие. От
допуснатата в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза,
се установява, че размерът на сумата, заплатена от ищеца на „Евролийз ауто“ АД
за периода от 25.05.2011г. до 20.05.2016г., съгласно процесния договор за
лизинг между страните е в размер на 1335,09 лв., а размерът на дължимата мораторна
лихва върху тази сума, считано от датата на плащане на всяка една от
лизинговите вноски до датата на подаване на исковата молба е 639,08 лв.
Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са
следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на
причинителя и; Вина на прекия
причинител на вредата. На първо место за да е приложима хипотезата на чл.45 от ЗЗД, е необходимо при условията на главно и пълно доказване, ищеца да установи
наличието на деликт - противоправно поведение на причинител на сочената вреда,
което да е в причинно - следствена връзка с твърдяната причинена вреда. В
процесния случай не е налице причиняване на вреди, по смисъла на закона, които
да са пряка и непосредствена последица от соченото увреждане, доколкото, от
една страна, плащането на лизинговите вноски от ищеца по договора за финансов
лизинг не е закономерна и необходима последица от унищожаването на автомобила.
Лизинговите вноски се дължат по силата на договора на ищеца с лизингодателя, и
те не са следствие на възникналия пожар. Както късно инициираното производство,
така и избраният път за защита от ищеца, са индиция за наличието и на други,
неформални, договорености между страните освен соченото от ищеца наемно
правоотношение, обосноваващи характера на търсената вреда, които обаче не са
установени в настоящото производство, и не са предмет на спора. Съдът е длъжен
да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който
е поискан от ищеца. От изложените фактически твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба и отправения с нея петитум до съда, е видно, че ищеца
претендира причинена вреда изразяваща се в заплащането на лизинговите вноски,
причинена от виновно поведение на ответника, а не се претендира равностойността
на вещта, било на договорно или деликтно основание, нито пропуснати ползи от
виновно деяние. От друга страна, и независимо от горното, не е установено и
авторството на процесното деяние, което е унищожило автомобила. Сочената от
ответника фактическа обстановка, предхождаща произшествието, се установява от
представените по делото доказателства, и нито действията, нито бездействията на
ответника биха могли да се квалифицират, като противоправно поведение,
причинило увреждането на автомобила. Следва да се отбележи и обстоятелството,
че въпреки установения с експертизата размер на заплатените от ищеца лизингови
вноски за процесния период - 1335,09 лева, няколкократно по - малък от ищцовата
претенция, и заявеното от процесуалния представител на ищеца в последното по
първоинстанционното дело заседание, да се вземе предвид становището на вещото лице
и сумите, които то е посочило, ищеца не се е отказал от иска си за разликата, и
го поддържа и пред настоящата инстанция в пълен размер. Жалбоподателя не е
направил никакви доказателствени искания в жалбата си, както и в съдебното
заседание във въззивния съд, с които да установи наличието на сочения деликт. Ищеца
е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на
съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от
тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, наличието на вреда,
причинно - следствената връзка между соченото противоправно поведение на
ответника и вредата, която следва да е пряка и непосредствена последица от
увреждането. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически
твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили
изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили
се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо
предявения иск следва да се отхвърли. От отхвърлянето на главния иск, следва
отхвърлянето и на акцесорния за заплащане на обезщетение за забава.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да
се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 1380 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №149 от 06.03.2017г. по гр.д.№1167/2016г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА "МВ ТРАНС" ООД с ЕИК ********* да
заплати на С.Х.Е. с ЕГН ********** сумата от 1380 лева /хиляда триста
и осемдесет лева/, представляваща направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.