Определение по дело №4102/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33452
Дата: 19 август 2024 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20241110104102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33452
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110104102 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. 220097/04.07.2024 г. от „Сити Кеш“ ООД, ответник по
делото, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение (определено от съда), като се оспорва наличието на предпоставките
страната да бъде представлявана безплатно. Направени са доказателствени искания за
събиране на доказателства, с които ответникът цели да установи, че материалното
положение на представлявания безплатно по делото не е било затруднено.
Насрещната страна по молбата оспорва искането, като поддържа, че за съда не е
налице задължение да изследва налице ли са предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ на страна по делото, като достатъчно било такава да е
осъществена и насрещната страна да е осъдена на разноски. Изложени са подробни
доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК,
подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.
Постъпило е и искане, вх. № 221531/05.07.2024 г. от адв. М. Д. -– процесуален
представител на ищеца С. Г. В. по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се иска изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като размерът на
определеното адвокатско възнаграждение бъде увеличен от сумата 1000 лева на сумата
2400 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази част, като
процесуалният представител; на страната намира, че размерът на присъденото
възнаграждение е несправедливо нисък.
Ответникът по това искане не е подал отговор.
Постъпилите искания са подадени в срок от легитимирани лица, поради което
съдът приема, че са допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 11812/17.06.2024 г., е прогласена по предявените от С. Г. В. срещу
„Сити Кеш“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на: договор за потребителски
кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1300 лева; на
1
договор за потребителски кредит № 561288/24.08.2021 г., сключен за предоставяне в
заем на сумата 1400 лева; на договор за потребителски кредит № 251564/28.12.2018 г.,
сключен за предоставяне в заем на сумата 1200 лева., поради противоречието им със
закона. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ищеца
сумата 1719,21 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска (23.01.2024 г.)
до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с
договор за потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен между страните ,
както и сумата 675,95 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
(19.12.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание
сума във връзка с договор за потребителски кредит № 251564/27.12.2018 г., сключен
между страните. „Сити Кеш“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. Д. Д., САК, лич. № **********, сумата от 1000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на С. Г. В. безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилите искания. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно
приложението на чл. 38 ЗАдв. и конкретно определеният размер на възнаграждението
не следва да бъдат преповтаряни.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза
на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил всички обстоятелства по
делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на фактическа и правна сложност на
делото, вида и размера на предявените искове, тяхната обусловеност, срочното
разглеждане и приключване на делото в едно съдебно заседание, а също и служебно
известните на съда обстоятелства. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството,
че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, след като е бил
предоставен на страна в производството, за която изходът от спора е благоприятен,
безплатно, като за ориентир са използвани възнагражденията, предвидени в
Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се измерител за конкретните
икономически услови в страната.
Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото
адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга
настоящият съдебен състав не намира за несправедливо и обидно нисък предвид
предмета на доказване по всеки иск и еднаквите основания, релевирани от страна на
ищеца.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г.
по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в
Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява
критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички
релевантни за това обстоятелства. Ето защо и исканията за изменение на решението в
частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение следва да се
оставят без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 220097/04.07.2024 г., подадена от
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, за изменение на постановеното по делото решение
№ 11812/17.06.2024 г. в частта за присъденото в полза на адв. М. Д. Д., процесуален
представител на ищеца С. Г. В., по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение, като искането на представляващия за присъждане на такова бъде
оставено без уважение, както и молба, вх. № 221531/05.07.2024 г., подадена от адв. М.
Д. Д., за изменение на решение № 11812/17.06.2024 г. в частта за разноските, като бъде
увеличен размерът на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение от
сумата 1000 лева на сумата 2400 лева.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима
по всяка частна жалба е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка
на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3