№ 148
гр. В., 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110108793 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на М. Д. М. с ЕГН
**********, И. Т. М., с ЕГН ********** и М. Т. М. с ЕГН **********,
тримата с адрес: с. Б., община Д., ул. „П.“ № 15, с която против „М. – П.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., р-н О., ул.
„Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, са предявени субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати в полза на всеки от ищците сума в размер на 150000 лева /450000 лева
общо/, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на техния съпруг и баща Т.. М. с ЕГН **********,
починал в резултат на трудова злополука настъпила на 13.07.2017 г., ведно
със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на
предявяване на исковете - 13.07.2017 г. до окончателното плащане.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:
Ищците са наследници на Т.. М. с ЕГН **********, б.ж. на с. Б., общ.
Д., като П. е негова преживяла съпруга, а вторият и третият от ищците –
негови низходящи. В исковата молба се сочи, че наследодателят на ищците е
1
починал на 13.07.2017 г., като смъртта му е настъпила по време и във връзка с
полагане на труд за ответното дружество – работодател. Твърди се, че към
посочената дата М. извършвал строителни дейности на строителен обект –
къща, находяща се във вилната зона на с. Звездица, обл. В.. В сутрешните
часове на 13.07.2017 г. той се качил на скеле, като около 09,15 ч., неговата
колежка Б. М. го открила мъртъв. Било образувано досъдебно производство,
което било прекратено, тъй като не били намерени доказателства за
извършено престъпление от общ характер.
В исковата молба се сочи, че с постановление на ДИТ – В., от
11.08.2017 г., в сила от 01.06.2018 г., е обявено съществуването на трудово
правоотношение между Т.. М. и ответното дружество, считано от 13.07.2017
г. След инцидента ДИТ – В. извършва проверка на дружеството, при която са
установени множество нарушения на трудовото законодателство.
С разпореждане № ******************** г. на ТП на НОИ – В.,
декларираната злополука с № 1049-03-393#1 от 16.07.2018 г. е приета за
трудова, по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Разпореждането е потвърдено с
решение № ************** г. по адм. д. №********** г. по описа на АС - В.,
в сила от 04.11.2020 г.
Ищците излагат твърдения за търпени силни негативни емоции след
смъртта на техния съпруг и баща. Внезапната му и трагична смърт променя
живота им в негативен план. До смъртта на наследодателя им, между тях
съществува силна емоционална връзка, основаваща се на взаимна обич,
уважение и доверие. М. бил опора за своята съпруга и за децата си, които
макар и пълнолетни, винаги търсели съвет и подкрепа от своя баща. Описват
своя наследодател като добър, толерантен и отговорен. Твърди се, че неговата
загуба им нанася непоправими вреди, които ще търпят цял живот. При
горните доводи настояват за уважаване на претенцията им.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове, по отношение
на претендираните размери. Твърди се съпричиняване от страна на
наследодателя на ищците. Оспорват наличие на причинна връзка между
смъртта на М. и сочения от ищците вредоносен резултат. Намира, че е налице
пасивно поведение от страна на последните, които въпреки своите
възможности не са предприели действия по отстраняване на последиците.
2
Оспорва да носи вина за смъртта на Т.., като въвежда, в условия на
евентуалност, възражения за умишлено самонараняване или груба
небрежност. Излагат се твърдения, че М. е бил нает от ответника да довърши
СМР по полагане на фасадна минерална мазилка, тъй като други двама
работници, извършили до този момент 2/3 от необходимите строителни
дейности, не можели да довършат своята работа. Твърди се, че М. е бил
ангажиран в деня на неговата смърт – 13.07.2017 г., като същият сам и на свой
риск решил да извърши замерванията на обекта, за да прецени обема на СМР
и цената за същите. Ответникът сочи, че около 10.00 ч. бил уведомен за
инциден с Т.., като първоначалните предположения за инфаркт не били
потвърдени. По-късно било установено, че смъртта е настъпила вследствие на
токов удар при работа с личен инструмент на М.. Потвърждава твърдението
на ищците, че ДИТ-В. е извършила проверка, при която са установени
нарушения на разпоредби на КТ. Оспорва наличието на предпоставки за
обявяване на правоотношението му с наследодателя на ищците, за трудово, на
основание чл.405а, ал.1 КТ.
Сочи, че в хода на проведеното досъдебно производство е било
установено, че използваният от М. инструмент – перфоратор, е бил с дефекти
и технически неизправности, като те са съществували преди инцидента.
Твърди се, че пострадалият се е намирал на обекта за да извърши измервания,
а не за да предостави работна сила, поради което не са присъствали
представители на работодателя. Оспорва за него да е съществувало
задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд.
Работодателят не е имал наблюдения върху използвания от М. инструмент,
тъй като последният е бил собственост на пострадалия.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № ************** г. на
Община Д., ищците М. Д. М., И. Т. М. и М. Т. М. са наследници на Т.. М., б.ж.
на с. Б., общ. Д., починал на 13.07.2017 г., съгласно акт за смърт №
*************., съставен в с. Звездица, общ. В., като П. от тях е негова
преживяла съпруга, а вторият и третият от ищците – негови синове.
3
С постановление от 11.08.2017 г., на основание чл.405а, ал.1 КТ,
дирекция „Инспекция по труда“ – В., обявява съществуването на трудово
правоотношение между работника Т.. М., заемащ длъжността „общ работник“
и работодателя „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3. Постановлението на ДИТ –
В. е обжалвано от ответника, като с решение №************* г. по адм. д.
№********* г. на Административен съд – В., в сила от 01.06.2018 г., същото е
потвърдено.
С разпореждане №******************** г. на длъжностно лице по
чл.60, ал.1 КСО при НОИ ТП – В., злополуката от 13.07.2017 г., при която
настъпва смъртта на наследодателя на ищците е приета за трудова, на
основание чл.55, ал.1 КСО, като с решение на директора на НОИ ТП – В.,
жалбата срещу разпореждането е отхвърлена, а потвърдителното решение е
оставено в сила с решение №************** г. по адм. д. №********** г. на
Административен съд – В..
След настъпване на процесния инцидент, „Инспекция по труда“ – В.
извършва проверка при ответника, в резултат на която е съставен акт за
установяване на административно нарушение № ******************* г., за
допуснато нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ. С
наказателно постановление №*********************. на директора на ДИТ
– В., за извършеното нарушение, на ответника е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева, платима по сметка на
ИА „Главна инспекция по труда“. С решение №*************** г. по НАХД
№*********** г. по описа на ВРС, наказателно постановление
№*********************. на директора на ДИТ – В. е изменено, като
размерът на имуществената санкция е намален от 3000 лева на 1500 лева.
Към материалите по делото е приобщено изисканото от съда ДП
№********* г. по описа на ОСлО при ОП-В., пр.пр.№********* г. по описа
на ОП-В.. Материалите от воденото досъдебно производство и прокурорската
преписка, следва да се ценят в настоящото производство, ведно с всички
доказателства по делото. Писмените доказателства по приложени към делото
други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагане
на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти,
които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи
4
от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните
признания – решение № *************** г. по гр.д. №*********** на ВКС, 3
г.о. и посоченото в същия съдебен акт – решение № ************* г. по гр.д.
№********* г. на ВКС, 4 г.о.
С постановление от 16.03.2020 г. по пр.пр. №********* г., по описа на
ВОП, наблюдаващият разследването прокурор прекратява досъдебно
производство /ДП/ №********* г. по описа на ОСлО при ОП-В., водено за
престъпление по чл.123, ал.1 НК. В постановлението са обсъдени събраните в
хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, както и
заключенията на проведените експертизи. Въз основа на извършения анализ,
прокурорът при ОП – В. достига до извод за несъставомерност на
извършеното деяние, като излага подробни съображения по тезата, че смъртта
на Т.ихайов е настъпила само и единствено по негова вина, тъй като с
действията си същият „грубо и необяснимо, при неговите познания и опит, е
нарушил всички норми за безопасност“. В постановлението се сочи, че
процесният инцидент възниква, когато пострадалият прави опит да монтира с
дясната си ръка свредло в електрически перфоратор марка „Raider pro“, като
свредлото офазява при контакт с проводника, тъй като инструментът е
включен в електическата мрежа. Перфораторът е собственост на
пострадалото лице.
Съгласно заключението на проведената в хода на досъдебното
производство, медицинска експертиза, смъртта на Т.. М. се дължи на
действието на електрическия ток по електрическа верига, преминала през лява
ръка, сърце, дясна ръка, в резултат на което е настъпила остра сърдечно-
съдова недостатъчност.
Видно от заключението на проведената в хода на досъдебното
производство, техническа експертиза, при оглед на използвания от
пострадалото лице, технически инструмент, към момента на настъпване на
злополуката – ръчна преносима машина с ел. захранване марка „Raider pro“,
са установени следните дефекти и технически неизправности: един лидсващ
скрепителен винт на пластмасовия предпазен капак /дефект №1.1/; три
непълно завити такива /дефект №1.2/; при вътрешен оглед на инструмента е
установена липса на връзка между единия ел. проводник от захранващия
кабел и ел. прекъсвач (ключ) – регулатор /дефект №1.3/; информационно-
5
разрушителни повреди на неметалното уплътнение, както и на един ел.
проводник в зоната на лагерна опора на ротора /дефект № 1.4/; локално
разрушено токоносещо сечение в структурата на проводник, в контакт с
метала от външна гривна на търкалящия лагер, като този проводник е пряко
свързан със статора; невлияние на натиск на ключ (прекъсвач) – регулатор
/дефект №1.6/. Установени са дефекти и в макара с кабел за ел. удължител.
Според вещото лице, дефекти №№1.3, 1.4, 1.5 и 1.6 са съществували преди
възникване на злополуката, като към момента на възникване на инцидента,
машината перфоратор марка „Raider pro“ не е била технически изправна и е
била потенциално технически опасна за експлоатация по предназначение.
Намерено е, че основната причина за възникване на злополуката е наличието
на дефекти №1.4 и 1.5, а непосредствената причина е включване в ел. мрежа с
директно „офазяване“ на устройството за монтаж на работния инструмент
/патронника/ в процесната машина и пробивния инструмент /свредлото/.
В заключението на експертизата е представен механизмът на
настъпване на злополуката, установен от вещото лице. Същият е следният:
„включване на процесната машина (чрез двужилен кабел удължител –
разклонител на макара) в ел. мрежа + съвпадение на фаза от щепселната кутия
с ел. проводник от захранващия кабел на машината, който проводник е
свързан с локално разрушено токоносещо сечение на проводник, контактуващ
с външната гривна от лагерна опора на ротора /дефекти 1.4 и 1.5/; директно
„офазяване“ на вътрешните („скритите“) метални нетоководещи части от
машината, част от който е металният патронник; начало на монтаж на
свредлото от пострадалото лице със захват на свредлото в дясна ръка;
директно „офазяване“ на свредлото чрез контакт с патронника; токов удар
при разположение на лицето върху металното скеле („земно късо
съединение“) с определени движения на пострадалото лице и ответни
„електрометки“.“
По искане на ищците по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от тях свидетели – Венелин Тодоров Кирилов, Стамен
Тодоров Симеонов и Ален П. Станчев – тримата без родство с ищците и без
дела с ответника.
В показанията си св. Кирилов заявява, че познава ищците повече от
десет години. Сочи, че се намира в близки приятелски отношения със
6
синовете на Т... Известно му е, че последният е загинал по време на
изпълнение на трудовите си задължения, на покрива на сграда – строителен
обект. Не знае как точно е настъпила смъртта му. Заявява, че наследодателят
на ищците е бил опора на своето семейство. Той намирал обекти, на които
синовете му да работят, тъй като те също се занимавали със строителство.
След смъртта на своя баща те останали без работа в продължителен период от
време. Сочи, че приживе М. помагал на съпругата си в обслужването на
търговски обект, който тя държала в с. Б. – помагал в снабдяването със стоки.
Отношенията в семейството на ищците и техния наследодател били много
близки, като четиримата живеели в едно домакинство. Според свидетеля,
емоционалната връзка на втория и третия от ищците с техния баща, била
много силна. Т.. учел синовете си на занаят, подкрепял ги и ги насърчавал. По
отношение на П. от ищците заявява, че тя изживяла много тежко загубата на
своя съпруг. Сочи, че семейството им било много сплотено, като двамата
съпрузи винаги били заедно. Заявява, че след смъртта на Т.., за М. М.
възникнали и сериозни здравословни проблеми, като намира, че същите се
дължат и на преживяната емоционална травма.
Свидетелят С.С. сочи, че познава наследодателя на ищците от 1985 г.,
преди Тошко и М. М.и да сключат граждански брак. Познава семейството на
ищците, като заявява, че има наблюдения върху отношенията им с починалия.
Характеризира ги като „отлично семейство“, в което отношенията били много
добри. Известно му е, че смъртта на М. е настъпила вследствие токов удар на
строителен обект, като не знае подробности. За причината, за смъртта на своя
приятел разбрал едва на погребението му. Сочи, че загубата на Т.. се отразила
много лошо на ищците. Твърди, че състоянието им можело да бъде
определено като депресия. Починалият бил двигателят на своето семейство,
той помагал на синовете си да си намират работа, помагал и на съпругата си в
магазина.
В показанията си св. А.С. заявява, че познава ищците от 2000 г.
Познавал е и техния наследодател. За смъртта на последния знае, че е
настъпила при нещастен случай, по време на работа, при токов удар. Не са му
известни подробности относно обстоятелствата, при които е възникнал този
инцидент. Заявява, че с Т.. са били много близки приятели, поради което
свидетелят е имал непосредствени впечатления от отношенията в
7
семейството му, като определя същите като близки. Твърди, че след смъртта
му, съпругата и синовете му понесли много тежко загубата му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Трудовата злополука е легално дефинирана в чл. 55, ал.1 КСО – това е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл.
200, ал.1 КТ е обективна и безвиновна, като съгласно посочената разпоредба,
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им.
За успежно провеждане на предявените искове, ищците следва да
установят кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
трудово правоотношение, по което техният наследодател е имал качеството
на работник/служител при ответника; трудов характер по см. на КСО на
настъпилата злополука; претърпените от всеки от ищците неимуществени
вреди, чието репариране се претендира. В тежест на ответника е да докаже
въведените с отговора на исковата молба възражения, в т.ч., че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът намира за безспорно установено, че към 13.07.2017 г., между
наследодателя на ищците и ответното дружество е налице валидно трудово
правоотношение, обявено с постановление от 11.08.2017 г., на ДИТ – В.,
потвърдено с решение №************* г. по адм. д. №********* г. на
Административен съд – В.. Съдебният акт е в сила от 01.06.2018 г., поради
което въпросът за характера на правоотношението не може да бъде
пререшаван в настоящото производство, а възражението на ответника, че към
датата на настъпване на злополуката, Т.. не е престирал работна сила въз
основа на трудово правоотношение с ответника, се явява неоснователно.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
влязло в сила разпореждане по чл. 55, ал.1 КСО на длъжностно лице по чл.60,
8
ал.1 КСО, злополуката, при която е настъпила смъртта на наследодателя на
ищците е приета за трудова, поради което характерът на същата е безспорно
установен.
Така, спорни между страните остават въпросите относно интензитета
на претърпените от ищците неимуществени вреди, размера на
претендираното обезщетение и наличието на умишлено увреждане или
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Редът за установяване на трудова злополука е регламентиран с
разпоредбите на чл.57 и сл. КСО и на Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/.
Съгласно чл.57, ал.1 КСО, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за
изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок
от 5 работни дни да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука, а
когато това не е сторено, пострадалият или неговите наследници имат право в
срок една година от злополуката да я декларират пред ТП на НОИ /чл.57, ал.2
КСО/. Извън този срок разледване не може да бъде проведено. От това
правило е предвидено изключение и съгласно чл.7, ал.2 НУРРОТЗ,
разследването на злополуката е задължително, в три конкретно посочени
хипотези - когато е причинено увреждане на повече от трима работещи или
злополуката е довела до инвалидност или смърт, или има основание да се
предполага, че ще доведе до такива увреждания. В тези случаи
производството по разследването на злополуката се открива незабавно
независимо от това, дали е подадена декларация.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение се дължи на всеки от увредените, а кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга, както и разширения кръг на лицата
определен с разрешението по т.1 на ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Всеки
от ищците има право на обезщетение по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД,
възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени
вследствие на увреждането /ППВС №4/1961 г./. Безспорно, смъртта на съпруг
и родител не може да има паричен еквивалент, но съдът е длъжен да определи
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. За да
9
определи размера на същото и с оглед необходимостта преценката да бъде
извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
следва да съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, тъй като
съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория, а при всеки случай преценката следва да се основава на обективно
съществуващите обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Компенсирането на вредите на увредено лице от вредоносно действие следва
да бъде в пълна степен и едва когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така
решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и
решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че между
ищците и техния съпруг и баща е съществувала силна емоционална връзка.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви и отразяват преки впечатления от живота на ищците, и
починалия. Установи се, че четиримата са имали задружно и сплотено
семейство, отношенията, в което се характеризират с топлота, загриженост и
разбирателство. Всички са живеели в едно домакинство. Реализираните от
починалия трудови доходи са били един от основните източници на
финансови средства за семейството. Към датата на смъртта си наследодателят
на ищците е трудоспособен човек, който е осигурявал финансовата
обезпеченост на семейството си. След загубата му, съпругата му поема
грижите за себе си, домакинството и за семейния бизнес. Свидетелите на
ищците описват починалия като добър и загрижен съпруг, баща и приятел. Не
може да има каквото и да е съмнение, че внезапната и нелепа смърт на Т.. е
станала причина за тежка травма при всеки един от ищците, която бележи
живота им не само емоционално, но и в материален аспект. В лицето на
наследодателя си, те са загубили морална опора, сигурност, загриженост,
съпружеска и бащина любов, финансова подкрепа, пример за подражение,
като тази загуба неминуемо е оказала, а и ще оказва изключително негативно
влияние върху живота им. Безспорен факт е, че едно семейство е било
разрушено по ужасяващ и неочакван начин. М. М. е загубила своя спътник в
живота, човека с когото е изградила дом и семейство, и е посрещала
радостите и несгодите. Както се установи от показанията на свидетелите,
10
отношенията между двамата съпрузи били много близки, като те винаги били
заедно. Независимо, че децата на М. са вече пълнолетни, то болката и
страданието от внезапната смърт на родител, с когото са имали силна
емоционална връзка, е мъчение, през което те ще преминават ежедневно.
Съдът приема, че търпените от ищците неимуществени вреди са в
сочените от тях значителен интензитет, като отшумяването им не може да
бъде прогнозирано, поради което същите подлежат на обезвреда, чрез
заплащане на обезщетение в размер на 150000 лева за първия от ищците и на
по 100000 лева за втория и третия от тях. При определяне на размера на
дължимото обезщетение, съдът съобразява, че М. не е бил ангажиран с
полагане на грижи за своите низходящи, в т.ч. с осигуряване на издръжката
им. Последните са трудоспособни, в здравословно състнояние, за което не се
твърди да се налага извършването на извънредни разходи. По делото не се
представят доказателства, които да обосновават извод за присъждане на
обезщетение в по-висок размер.
Възражението на ответника за изключване отговорността на
работодателя поради умишлено причиняване на увреждането от страна на
пострадалото лице се явява неоснователно, доколкото в хода на
производството по делото нито се събраха доказателства, нито се твърди, че
на 13.07.2017 г., на строителния обект на ответника наследодателят на
ищците е извършил конкретни действия с цел самонараняване.
Ответникът въвежда и възражение по чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Възражението е
допустимо като въведено в преклузивния срок. Същото е частично
основателно.
Според трайното разбиране, застъпено в съдебната практика,
работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както, и при
случаите, в които работодателят не е осигурил безопасни условия на труд или
без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата
за безопасност при работа /решение № ***************** г. на ВКС по гр. д.
№ ********** г., IV г.о./ или когато е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за
безопасност /решение №60 по гр.д. №********* г. на ВКС, 4 г.о./. Груба
11
небрежност ще е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е
настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е смятал и се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще го предотврати. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които
в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите
за намаляване на обезщетението – така, решение № *************** г. по
гр.д. №********** г. на ВКС, 4 г.о.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, по безспорен
начин се установи, че пострадалият е доказан професионалист в своята
област, като от дълги години същият работи в сферата на строителството.
Безспорно бе установено, че на процесната дата М. е работел със собствен
инструмент – перфоратор „Raider pro“. Заключението на проведената в хода
на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза сочи, че
използваният от М. инструмент е бил технически неизправен и потенциално
опасен за експлоатация по предназначение, като това обстоятелство не е било
констатирано от пострадалото лице. Доказано е, че дефектите в уреда са
съществували преди настъпване на злополуката и възникването им не е
свързано с извършените от Т.. действия на строителния обект, на 13.07.2017 г.
Пострадалият е използвал собствен инструмент, по отношение на който не се
е уверил предварително, че е технически изправен. При поставяне на
свредлото в патронника на перфоратора е възникнало т.нар. от вещото лице
„директно офазяване“, което сочи, че М. е извършвал тези действия докато
уредът е бил включен в електрическата мрежа. Налице е пренебрегване на
правилата за безопасност, не е положена дължимата грижа, каквато и най-
небрежният би положил, поради което съдът намира, че е налице основание
за намаляване отговорността на ответното дружество, поради допусната от
пострадалия груба небрежност, която е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Съпричиняването, обаче, не е в сочения от ответника
максимален размер. По делото не се установи работодателят да е предоставил
на пострадалия работни инструменти, които последният да е отказал да
използва; не се установи да са били осигурени безопасни условия на труд,
12
както и да му е бил проведен инструктаж в деня на инцидента.
При тези доводи, съдът намира, че съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице е в размер на 50 %, поради което
дължимото обезщетение следва да бъде намалено с този размер. Предявените
искове се явяват основателни за сумите, както следва: за ищеца М. М. - за
сумата от 75000 лева, и за всеки от ищците И. М. и М. М. – за сумата от 50000
лева, за всеки от тях, като за разликите над тези размери до пълните размери
на предявените искове, същите подлежат на отхвърляне.
В полза на ищците следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главницата, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Вземането е изискуемо
от датата на смъртта на наследодателя на ищците – 13.07.2017 г., като
работодателят, отговарящ обективно е изпаднал в забава и без покана.
Лихвата не следва да се определя в конкретен размер, тъй като е обусловена
от момента на плащането. Затова съдът следва да определи само началната
дата, а окончателният размер ще бъде изчислен при изплащане на главницата.
В този смисъл следва да се присъди мораторна лихва на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД
вр. чл.84, ал.3 ЗЗД с начало 13.07.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от
исковете, ищците имат право на сторените разноските по делото. Доколкото
се касае за обезвреда на вреди, вследствие трудова злополука, ищците са
освободени от заплащането на разноски по делото – в т.ч. за държавна такса и
за провеждане на експертизи. Представен е списък на разноски по чл.80 ГПК,
както и договори за процесуално представителство, правна защита и
съдействие, видно от които, всеки от ищците е заплатил на пълномощника си
– адв. Д. А., адвокатско възнаграждение в размер на 9350 лева. При изхода от
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца М. М., сумата
от 6650 лева и на всеки от ищците И. М. и М. М., сумата от по 4650 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника, се следват сторените разноски по делото, но
доколкото не се представят доказателства за извършването на такива,
разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
13
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 7000 лева по сметка на ВРС, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдените в полза на ищците суми, могат да бъдат заплатени по
специална банкова сметка по чл.39 ЗА, открита в „Общинска банка“ АД, с
титуляр адв. Д. А., с IBAN BG47SOMB91301066152701, BIC: SOMBBGSF
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, да заплати на М. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., община Д., ул. „П.“ № 15, сумата от 75000
/седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния съпруг Т.. М., в
резултат на трудова злополука настъпила на 13.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.07.2017 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 75000 лева до пълния претендиран
размер от 150000 лева, на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, да заплати на И. Т. М., с
ЕГН **********, с адрес: с. Б., община Д., ул. „П.“ № 15, сумата от 50000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща Т.. М., в резултат
на трудова злополука настъпила на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.07.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 75000 лева до пълния претендиран размер
от 150000 лева, на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, да заплати на М. Т. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., община Д., ул. „П.“ № 15, сумата от 50000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща Т.. М., в резултат
на трудова злополука настъпила на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва
14
върху главницата, считано от 13.07.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 75000 лева до пълния претендиран размер
от 150000 лева, на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, да заплати на М. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., община Д., ул. „П.“ № 15, сумата от 6650 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, да заплати на И. Т. М., с
ЕГН **********, с адрес: с. Б., община Д., ул. „П.“ № 15, сумата от 4650 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, да заплати на М. Т. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., община Д., ул. „П.“ № 15, сумата от 4650 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М. – П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н О., ул. „Ч.“ № 7, ет.2, ап.3, да заплати по сметка на
Районен съд – В., държавна такса в размер на 8000 лева, както и 5 лева – за
издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В., с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
15