№ 714
гр. Русе, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100813 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ГР.София,
подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника Б. В. Д. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което предявява и настоящият
установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
Заповедта за изпълнение била издадена въз основа на договор за паричен
заем № 5477535/ 22.10.2018 г., сключен между „Вива Кредит" ООД като
заемодател и Б. В. Д. като заемател, съобразно Закона за потребителския
кредит. С подписването му заемателят удостоверил, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от
името на ищеца, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., на основание чл. 99 33Д и препис-
извлечение от Приложение 1 към него от 01.11.2019 г. между "Вива Кредит"
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на
който вземането било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени
1
задължения“ ЕООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да
предостави на ответницата сума в размер на 1500 лева, която последната се
задължила да ползва и върне, съгласно условията на договора, като заплати
общо 2317.68 лева, ведно с договорната лихва, на 18 седмични/месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 128.76 лв. (включваща първоначална
главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане). С договора
страните се съгласили, че ще се рефинансира текущ заем на ответницата по
договор за паричен заем № 5444435 в размер на 891.30 лева. Страните
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като процесният договор имал сила на разписка. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, а
заемодателят му изплатил остатъка от заемната сума по договора.
Ответницата извършила плащания в общ размер 648 лв. Към настоящия
момент дължимата главница била 1201.60 лв. За ползването на
предоставената заемна сума ответницата дължала договорна лихва в размер
на 144.36 лева за периода от 05.11.2018 г. - датата на първата вноска до 01.07.
2019 г. - датата на настъпване падежа на договора. Тъй като ответницата не
изпълнявала задълженията си, дължала и обезщетение за забава върху
непогасената главница в размер на 55.31 лева от 02.07.2019 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата
на подаване на заявлението – 27.08.2020 г.
След частичното оттегляне на претенциите, „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД моли да бъде постановено решение, с което
да се признае за установено, че ответницата Б. В. Д. му дължи сумите:
1201.60 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното й изплащане; 144.36 лв. договорна лихва за периода от
05.11.2018 г. до 01.07.2019 г. и 55.31 лв. лихва за забава върху непогасената
главница от 02.07.2019 г. - следваща деня на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 27.08.2020 г.
Претендира присъждане на разноските в двете производства.
2
В отговора на исковата молба ответницата, чрез назначения й особен
представител, излага подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на исковите претенции. Моли същите да бъдат изцяло
отхвърлени, а в условията на евентуалност да бъдат уважени частично,
съобразно заключението на вещото лице, като платената сума бъде
приспадната само от главницата.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 11.10.2018 г. между „Вива кредит“ ООД и Б. В. Д. е сключен Договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № 5477535, по силата на който дружеството
се задължило да предаде на ответницата 1500 лева - заемна сума, а
кредитополучателят приел да възстанови кредита при следните условия:
размер на погасителна вноска – 128.76 лева, включваща главница, лихва и
такса за експресно разглеждане; срок на заема - 36 седмици; брой вноски – 18;
фиксиран годишен лихвен процент – 40.31 %; лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11 %; общ размер на
всички плащания, с включена такса за експресно разглеждане – 2317.68 лева;
годишен процент на разходите – 49.34 %; условия за усвояване на цялата
сума по заема – в брой.
Според чл.2, ал.2 и чл.13 от Договора, заемната сума е предадена на
заемателя в български лева, при фиксиран курс на БНБ на лева спрямо еврото
– 1.95 лева.
Визирано е правото на кредитора по всяко време да прехвърли правата си
по Договора на трето лице, включително да заложи вземането в полза на
трето лице, съгласно Закон за особените залози (чл.4 от контракта).
Уговорено е задължение на кредитополучателя, в тридневен срок от
усвояване на сумата, да предостави на кредитора обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение
– да заплати неустойка в размер на 587.16 лева, разсрочена и съставляваща
част от погасителните вноски (чл.5 от контракта).
3
При забавено изпълнение, ответницата приела да заплати законна лихва
върху дължимата сума за всеки ден забава.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 01.12.2016 г., „Вива кредит“ ООД цедирало вземането си,
произтичащо от Договор за паричен заем № 5477535/22.10.2018 г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Страните индивидуализирали
вземането в Приложение №1/01.11.2019 г. Въз основа предоставените
пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, ищцовото дружество
изготвило до длъжника уведомително писмо за извършената цесия, за което
липсват данни да е връчвано на ответницата.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410
ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №
1800/09.09.2020 г., издадена по ЧГД № 3936/2020 г. по описа на РС-Русе
срещу Б. В. Д. за сумите: 937.96 лева – главница по Договор за кредит №
5477535/ 22.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до
окончателното й изплащане; 144.36 лева – договорна лихва за периода
05.11.2018 г. – 01.07.2019 г. и 55.31 лева – мораторна лихва върху
непогасената главница за периода 02.07.2019 г. – 27.08.2020 г.; 25 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
За установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно–икономическа експертиза, чието заключение съдът цени
като пълно, всестранно и ясно. Установено е, че извършените от ответницата
плащания по процесния договор са отразявани своевременно в
счетоводството на кредитора, като е спазен договорения между страните ред
за погасяване на дължимите суми. Към датата на депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК дългът на Б.Д. възлизал на: 1199.12 лева – главница; 144.36
лева – просрочена договорна лихва, начислена за периода 05.11.2018 г. –
01.07.2019 г. и 55.31 лева – лихва за забава, начислена върху просрочена
4
главница за периода 02.07.2019 г. – 27.08.2020 г. В съдебно заседание
експертът допълва, че ако се приеме, че с платената от ответницата сума от
общо 648 лв. се погасява само главница и възнаградителна лихва, то
непогасената главница възлиза на 974.22 лв., възнаградителната лихва е в
размер на 108.30 лв., а обезщетението за забава – 44.84 лв. При съобразяване
възраженията за нищожност и на клаузата за възнаградителната лихва
дължимите от ответницата суми са: 852 лв. главница и 39.22 лв. обезщетение
за забава.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В производството по предявения установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК ищецът цели да установи, че ответницата му дължи сумите:
1201.60 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното й изплащане; 144.36 лв. договорна лихва за периода от
05.11.2018 г. до 01.07.2019 г. и 55.31 лв. лихва за забава върху непогасената
главница от 02.07.2019 г. - следваща деня на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 27.08.2020 г.
Доколкото предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение,
издадена по ЧГД № 3936/2020 г. по описа на РС-Русе, е главница в по-нисък
размер от 937.96 лв., съдът намира, че за остатъка до претендираните за
установяване 1201.60 лв. производството по настоящото дело като
недопустимо подлежи на прекратяване.
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД основава
претенцията си на цедирано вземане по Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5477535, сключен на 22.10.2018 г. между „Вива кредит“ ООД и Б.Д..
Съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава
разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, в договора е визира годишен процент на разходите, като
абсолютна процентна стойност – 49.34 %, но не са посочени допусканията,
използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
5
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници при
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посоченият ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
(чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Нарушено е и законовото изискване за минимален размер на шрифта, с
който следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите
не само трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, но и следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1
ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на
това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит
(чл.22 ЗПК).
В случая клаузите на договора са отпечатани с шрифт, който очевидно е
по-малък от 12. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста,
очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са
необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. Използването
на шрифт с по-малък размер от законоустановения е в нарушение
изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.
По изложените съображения съдът счита, че процесният договор не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с оглед което
същият е недействителен. Последиците от недействителността на договора са
визирани в чл.23 ЗПК, а именно – възстановяване само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи.
Кредитополучателят е усвоил 1500 лева и е заплатил е 648 лева. Предвид
разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която ответникът дължи възстановяване
само чистата стойност по кредита, то претенцията се явява основателна
6
досежно главницата в размер на 852 лева (1500 лева – 648 лева). Предвид
забавеното изпълнение, основателна се явява претенцията за заплащане
сумата 39.22 лева – мораторна лихва, дължима за периода 02.07.2019 г. –
27.08.2020 г. Върху главницата следва да се присъди законна лихва, считано
от 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Претенциите, в останалата
част, като недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се
произнесе да разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и
в заповедното производство.
Съобразно уважената част от исковете, ответницата дължи на ищеца 75 лв.
разноски за заповедното производство и 825 лева деловодни разноски за
исковото производство, от които 75 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за
особен представител на ответницата, 200 лв. депозит за вещо лице и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Б. В. Д.,
ЕГН **********, с последен известен адрес гр.Русе, ул.“М.“ 22, вх.1, ет.3,
ап.7, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот
Волов“№29, ет.3, представлявано от управителите Ивелина Цанкова Кавурска
и Янислав Бориславов Янакиев, сумите: 852 лева – главница по Договор за
паричен заем № 5477535/22.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
04.09.2020 г. до окончателното й изплащане и 39.22 лева – мораторна лихва
върху непогасената главница за периода 02.07.2019 г. – 27.08.2020 г., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение № 1800/09.09.2020 г.,
издадена по ЧГД № 3936/2020 г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Агенция за контрол на
7
просрочени задължения“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, срещу Б. В. Д.,
ЕГН **********, установителен иск за дължимост на сумите: главница по
Договор за паричен заем № 5477535/22.10.2018 г. над сумата 852 лв. до
претендираните 937.96 лв., договорна лихва за периода 05.11.2018 г. –
01.07.2019 г. в размер на 144.36 лева и мораторна лихва за периода 02.07.2019
г. – 27.08.2020 г. над сумата 39.22 лв. до претендираните 55.31 лв.
ОСЪЖДА Б. В. Д., ЕГН **********, с последен известен адрес гр.Русе,
ул.“М.“ 22, вх.1, ет.3, ап.7, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, гр.София, с ЕИК *********, 75 лева – разноски по ЧГД
№ 3936/2020 г. по описа на РС-Русе и 825 лева разноски по настоящото
исково производство.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения
установителен иск за дължимост на главница над присъдената по ЧГД №
3936/2020 г. по описа на РС-Русе сума от 937.96 лв. до претендираните
1201.60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8