Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в закрито заседание на  двадесет и пети ноември през две хиляди  и двадесета година, в състав:               

  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                              мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 12601 по описа за 2020 година, докладвано от мл. съдия Христова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Б.Л.Г. срещу постановен на 30.09.2020 г. отказ на ЧСИ М.Б., с рег № 838, с район на действие СГС, за прекратяване производството по изп. дело № 20188380404191. Счита се, че така постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като по изпълнителното дело в продължение на две години не са били извършвани изпълнителни действия – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД, в което подадената от длъжника жалба се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Посочва се, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно да прекъсне давността, като на 27.07.2020 г. „ЕОС М.“ ЕООД е подало по изпълнителното дело молба, с която е поискано налагането на запор на банкова сметка ***. Претендират се разноски.

ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата на длъжника.  

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата и възражението съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Изпълнителното производство по изп. дело № 20188380404191 е образувано по молба на „ЕОС М.“ ЕООД от 05.09.2018 г. срещу Б.Л.Г. въз основа на издаден на 15.07.2013 г. изпълнителен лист за заплащане на сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва за периода 05.07.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 047,83 лева – договорна лихва за периода 19.03.2011 г. – 18.06.2012 г., сумата от 1 614,11 лева – наказателна лихва за периода 18.06.2011 г. – 04.07.2013 г., както и сумата от 653,07 – разноски по делото. В молбата взискателят е поискал до длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се извършат справки за съществуващи трудови договори, за наличието на движимо и недвижимо имущество, като се предприемат съответни изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането, да се наложат запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, да се насрочи дата за оценка и описа на притежаваното от последния движимо имущество.

С молба от 27.07.2020 г., подадена по изпълнителното дело, „ЕОС М.“ ЕООД е отправило искане до съдебния изпълнител за налагане на запор на сметките на длъжника в Т.-Д.З.Б.– клон София.

С молби от 28.09.2020 г. Б.Л.Г. е отправил искане до ЧСИ М.Б. за прекратяване на изпълнителните производства на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С разпореждане от 30.09.2020 г. ЧСИ М.Б. е отказал за прекрати изпълнителните производства.  

При така установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК регламентира правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

За да е налице регламентираното в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително действие.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от  ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

По делото се установява, че процесното изпълнително производство е образувано по молба на „ЕОС М.“ ЕООД от 05.09.2018 г., в която последното е поискал до длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се извършат справки за съществуващи трудови договори, за наличието на движимо и недвижимо имущество, като се предприемат съответни изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането, да се наложат запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, да се насрочи дата за оценка и описа на притежаваното от последния движимо имущество. С молба от 27.07.2020 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за налагане на запор на сметките на длъжника в Т.-Д.З.Б.– клон София. По този начин същият е сезирал съдия – изпълнителя с искане за прилагане на нов изпълнителен способ спрямо жалбоподателя, с цел събиране на вземанията, за които е образувано изпълнителното действие. С това свое действие взискателят е проявил необходимата активност, за да поддържа висящността на изпълнителното производство, което от своя страна се явява пречка за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия в разглеждания 2 – годишен период.

Ето защо към момента на постановяване на настоящия съдебен акт не е налице бездействие от страна на взискателя в продължение на 2 години. Следва да се отбележи, че релевантно за разглежданото основание за прекратяване на изпълнителното производство е взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, а не съдебният изпълнител да не е извършил конкретни изпълнителни действия.

По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно ЧСИ М.Б. е отказал с обжалваното разпореждане от 30.09.2020 г. да прекрати изпълнителното производство. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.  

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено взискателят – „ЕОС М.“ ЕООД, който претендира такива в размер на 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, съответно на последния следва да бъде присъдена така претендираната сума.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, депозираната от длъжника Б.Л.Г., с ЕГН **********, срещу постановен на 30.09.2020 г. отказ на ЧСИ М.Б., с рег № 838, с район на действие СГС, за прекратяване производството по изп. дело № 20188380404191, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неоснователна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.Л.Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК *******, сумата от 50 /петдесет/ лева – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                          2.