Определение по дело №501/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

122

Година

9.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.09

Година

2010

Председател:

Секретар:

ИЩЦОВАТА СТРАНА – Д.Г. ,в качеството си на синдик на „Р.”ООД/н/ излага в исковата си молба и поддържа в съдебно заседание,че в слязло в сила решение по В.гр.д. № /2001 год. на ВТАС,на основание чл.630,ал.1 ТЗ по отношение на ответника „Р.”ООД е открито производство по несъстоятелност и е назначен за временен синдик.С влязло в сила решение от 02.2001 год. по гр.д. № /2000 год. ВТОС е определена началната дата на неплатежоспособност на „Р.”ООД –В.Т. - 04.1999 год.С влязло в сила определение от 11.2002 год. по гр.д. № /2000 год. е назначен за постоянен синдик в производството по несъстоятелност.Твърди,че след началната дата на неплатежоспособност – 04.1999 год. през разплащателната № * при ЦКБ”,клон В.Т. длъжникът „Р.”ООД/Н/ е извършил безкасово плащане от 03.05.1999 год. и касови плащания чрез РКО от 30.04.2009 год. в полза на „Х.”ООД-Плевен,общо в размер на 124 340 лв.Твърди,че съгласно разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ изпълнението на тези парични задължения,извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността и подлежи на връщане в масата на несъстоятелността.Заявява,че с решение от 14.11.2003 год. по Ф.д. № /1995 год. на Пл.ОС е вписано преобразуване на „Х.” ООД, В „Х.”, при условията на универсално правоприемство.

Моли съда да постанови решение,с което след като установи изложеното по –горе,да признае за нищожни по отношение на ответниците и кредиторите на „Р.”ООД/Н/ плащанията от „Р.” ООД – В.Т. на „Х.”-П.,общо в разме­ на 124 340 лв. и да бъде осъдено „Х.”-П. да заплати сумата от 124 340 лв.,със законната лихва от предявяване на иска.

ОТВЕТНИКЪТ „Х.”ЕАД- С. ,чрез упълномощените адвокати спори предявените искове.Навеждат се доводи по недопустимост на предявения осъдителен иск на няколко основания: На първо място искът е недопустим поради порочно конституиране на страните по иска.Процесният осъдителн иск бил предявен от синдика при условията на чл.134 ЗЗД.Следователно искът бил предявен при условията на процесуално застъпничество,като се води от синдика в полза на трето лице”Р.”ООД/Н/.Процесуалната субституция била допустима само в изрично предвидени от закона случаи какъвто не бил настоящия.Процесният осъдителен иск бил предявен от синдика,но и от „Р.”ООД/Н/,на което ищецът се е позовал в исковата молба на чл.134 ЗЗД- релевираната от него процесуална фигура била на процесуално застъпничество,а не на процесуална суброгация..На следващо място липсвал правен интерес от установителния иск.Дори да бил допустим,той бил погасен по давност.Неоснователността на осъдителния иск компрометирала правния интерес от водене на установителния иск.Искът по чл.646,ал.1,т.1 от ТЗ е коствено правно средство за попълване масата на несъстоятелността .Сам по себе си бил безмислен,ако не може да се води съответен осъдителен иск.,т.к. конкурентната маса се попълвала от осъдителния,а не от установителния иск.Възразява,че давността е започнала да тече най-късно на 23.01.2001 год. и е изтекла на 23.01.2007 год.,а процесния иск бил предявен в края на 2007 год.На следващо място спори исковете по основание.Възразява,че липсва доказано парично задължение на „Х.” ЕАД.Ищецът не доказал основния елемент на фактическия състав на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ.На следващо място липсвали доказани плащания по процесните разходни касови ордери.

Моли съда да прекрати производството по делото ,поради недопустимост на предявените искове,а в случай,че се приеме ,че са допустими,да ги отхвърли като неоснователни.Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ „Р.”/Н./-В.Т. ,представлявано от назначения представител адвокат В.С.-В. заема становище ,че исковете са основателни и подлежащи на уважаване.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ,встъпило в процеса като помагач на синдика „С.”-София заема становище ,че исковете са процесуално допусти5ми,а разгледани по същество основателни.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът е събрал писмени доказателства,приел е заключението на съдебно –счетоводна експертиза.

Съдът като взе предвид наведените доводи и съображения на страните и събраните по делото доказателства и като ги прецени заедно и поотделно, на основание чл.188 ГПК /отм./приема за установено следното:

По направеното възражение за недопустимост на предявените искове:

Съдът намира исковете за процесуално допустими по следните съображения:С предявяване на първия иск,синдикът в това си качество е осъществил правомощията дадени му с разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ и същевременно в качеството си на синдик и представляващ дружеството е предявил и осъдителния иск.Синдикът притежава активна легитимация да предявява иска против несъстоятелното дружество и ответника.За предявяване на този иск законът му е дал специални права регламентирани в чл.649 ТЗ.За предявяване на исковете по чл.649 ТЗ,в случая по чл. 646,ал.2,т.1 ТЗ ,законодателят е предоставил на синдика специална процесуална легитимация извън общата по чл.658,ал.1,т.1 ТЗ.С предявяване на осъдителния иск ищец по този иск е дружеството длъжник обявено в несъстоятелност,а ответник „Х.” ЕАД.Синдикът в качеството си на такъв е изпълнил задължението си да събира вземанията на длъжника и да ги върне в масата на несъстоятелността.С предявяване на осъдителния иск синдикът вече упражнява правата си с общата процесуална легитимация на чл.658,ал.1т. ТЗ,т.е. ищец по предявения осъдителен иск е дружеството в несъстоятелност,от чието име е предявил иска.

По възражението на ответника направено с писмените бележки за липса на правен интерес у ищеца от водене на установителния иск.Тази липса на правен интерес ответника навежда с направеното възражение,че осъдителния иск е погасен по давност ,а това прави иска неоснователен и подлежащ на отхвърляне.Неоснователността на осъдителния иск компроментирала правния интерес от водене на установителния иск.Съдът намира това възражение за неоснователно.В твърдяния от ответника случай законът би предвидил съвместна легитимация за ищеца по установителния с осъдителния иск,както и преюдициалност на осъдителния иск.Такова изискване на закона няма,напротив законодателят е предвидил изрично предявяването на установителните искове по чл.646 ТЗ при наличие на определени предпоставки.

По основателността на исковете:

По делото не са спорни следните обстоятелство.С влязло в сила решение от 02.2001 год. по гр.д. № /2000год. ВТОС е обявил неплатежоспособност и свръхзадълженост на „Р.”ООД-В.Т. с начална дата 04.1999 год.С решение от 03.2002 год. по В.Гр.д. № /01 год. ВТАС е открил производство по несъстоятелност по отношение на този длъжник,назначил е временен синдик и е допуснал обезпечение чрез налагане на запор върху сметките на длъжника с начална дата .С влязло в сила определение от 11.2002 год. по гр.д. № /2000 год. Д.И.Г. е назначен на постоянен синдик в производството по несъстоятелност на „Р.”ООД/Н/.

От представените по делото относими писмени доказателства – счетоводни документи се установява следното: „Р.”ООД –В.Т. с РКО № /04.1999 год. е платило на „Х.”ООД-П. с посоченото основание – ІІІ-та вноска неденом ,1 400 000 лв.,с РКО № /05.1999 е платило на „Х.”ООД за медикаменти 70 000 000 ,неденом. лв.;с РКО № /05.1999год платено на С. Х. са платени за медикаменти 10 000 000 неден.лв.;с РКО № /05.1999 год. на „Х.”-С. са платени за медикаменти 15 000 000 неденом.лв.; с РКО № и № от 05.1999 год. на „Х.” са платени без посочено основание сумите от 15 470 000 неден.лв.или всичко по тези документи са платени суми към „Х.” в размер на 64 340 000 неден.лв.Вещото лице при отговора на поставените задачи е извършила проверка в счетоводствата и на двете дружества.Установила е,че в счетоводството на „Р.”ООД/н/ се съхранява компютърна разпечатка на касовата книга за периодите та 1999 год. и хронологична разпечатка на с/ка 411,сметка Клиенти.Коментираните РКО са вписани в касовата книга за периода.В счетоводството на „Х.”ЕАД не са представили за проверка счетоводни документи и регистри за 1999 год.,при проверката през м.март 2010 год.,т.к.са унищожени като архив,а също не се съхраняват и заповеди протоколи на комисии ,които са извършили унищожаването за периодите и унищожените счетоводни документи и регистри. С оглед изискванията на чл.8,т.1 от Закона за счетоводството /отм./ като цяло счетоводството в „Р.”ООД/н/ е водено редовно – ръчно двустранно счетоводство.Фактурите за продажба са издавани с помощта на складов софтуер. Изключение от воденото счетоводство правят водените касови документи,РКО и ПКО,по които липсват един или два непопълнени задължителни реквизити.В счетоводството на дружеството са регистрирани стопанските операции,съгласно съставените РКО и са отразени по Дебита и кредита на съответната сметка. Експертизата извършила проверка в ЦКБ,клон В.Т. е установила извършен на дата 05.2009 год. банков превод в размер на 60 000 000 неден.лв. от разплашателната сметка № * на „Р. „ООД/н/ към „Х.”ООД. За приложената по делото справка служителите на банката са заявили, че е изготвена и заверена от техни служители.Същото вещо лице В. ,извършила ССЕ по гр.д./2005 год./преобразувано и приложено като Гр.д. /2008 год. ВТОС/ през 2006 год. в Банка „ЦКБ”,клон –В.Т. е проверила дневното извлечение и бордеро от платежно нареждане,с получател „Х.”ООД-София с банкова с/ка № * при „Х.”Банка - София.Установила е,че основанието за извършения превод от „Р.” ООД, към”Х.”ООД е посочено „предварителен превод на документи”.

Така изложената фактическа обстановка възприета от съда като безспорно установена налага следните правни изводи:

По установителния иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ

Съгласно чл.646,ал.2 Т.1 от ТЗ нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособността,съответно свръхзадължеността изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнение.Предмет на доказване при исковете по чл.646,ал.2 от ТЗ е сключването на сделките и извършването на действията през подозрителния период - от началната дата на неплатежоспособността, свръхзадължеността до откриване на производство по несъстоятелност.Основанията за относителна недействителност по чл.646,ал.2 ТЗ се характеризират с два оßщи белега на засегнатите от тях действия и сделки : времето на извършването им и лицето ,от което изхождат.Увреждащо кредиторите по несъстоятелността е всяко неизпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността - до откриване на производството по несъстоятелност.В случая тези действия да са извършени лично от длъжника.Целта на отменителния иск по чл.646,ал.2 ,т.1 от ТЗ е да се съхрани масата на несъстоятелността от незаконосъобразни сделки и действия,извършени в подозрителния период и Плащането извършено от длъжника след началната дата на платежоспособност е действие на длъжника,което води до намаляване масата на несъстоятелността и уврежда кредиторите.

С влязло в сила решение от 02.2001 год. по гр.д. № /2000год. ВТОС е обявил неплатежоспособност и свръхзадълженост на „Р.”ООД-В.Т. с начална дата 24.04.1999 год.С решение от 03.2002 год. по В.Гр.д. № /01 год. ВТАС е открил производство по несъстоятелност по отношение на този длъжник.

Събраните по делото доказателства сочат по несъмнен начин ,че на 03.05.1999 год. от ЦКБ,клон В.Т. е извършен банков превод в размер на 60 000 000 неден.лв. от разплашателната сметка № * на „Р. „ООД/н/ към „Х.”ООД-П.,сега „Х.”ЕАД-С.Съгласно чл.55 ,ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията по тях могат да се приемат като доказателство за установяване на търговски сделки между търговци.В заключението си вещото лице В. е отразила,че като цяло счетоводството на „Р.”ООД/н/ е редовно водено.След като счетоводството е редовно водено,може да се направи законосъобразен извод,че на 03.05.1999 год. с банков превод от ЦКБ”,клон –В.Т. сума в размер на 60 000 000 неден.лв. са постъпили по банкова с/ка на „Х.”ООД-П./сега „Х.”ЕАД-София.

Що се касае до процесните РКО и ПКО,за които вещото лице е отразило в заключението си,че не съдържат важни реквизити : име на лицето получило сумата ,подпис на касиер броил сумата,не е разчетено положения подпис дали е на съставител или получател.Не е имало упълномощени лица от „Х.„ООД да получат пари в брой.На два от приложените ордери не е посочено основанието за плащане.При този начин на плащане е важно да се посочи основанието за плащане след като същото се извършва като задължение към доставчик по посочени фактури.Съдът намира,че липсата на тези реквизите не прави извършеното плащане от страна на „Р.”ООД/н/ недействително.В случая е важно дали сумите по тези РКО са постъпили в „Х.”ООД и намира приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ за извършване на действия без представителна власт.Вещото лице е установило,че за процесните РКО при „Р.”ООД/н/ има счетоводни записвания и те са отразени като плащания към „Х.”ООД.При извършената проверка в „Х.”ООД на вещото лице не е показан счетоводния архив за 1999 год.и по точно с/ка клиенти и касова книга за 1999 год.Архив на счетоводната информация от счетоводната програма не се съхранявал.На вещото лице извършило проверка през 2006 год. и м. март 2001 год. е заявено,че със Заповед от 03.2005 год. тричленна комисия е извършила унищожаване на архивните документи за 1999 год.В случая са нарушили разпоредбата на чл.42,ал.1,т.2 от Закона за счетоводството/отм./,в сила от 01.01.2002 год. съгласно който счетоводни регистри и финансови отчети се съхраняват 10 год.Следователно „Х.”е следвало да съхраняват счетоводните книги в продължение на 10 години,което не са сторили ,а са ги унищожили още през 2005 год.С унищожаване на счетоводните документи,ответника е станал пречка за установяване извършеното от „Р.”ООД/н/ плащане.В случая спрямо „Х.” ЕАД намират приложение неблагоприятните последици на чл.128,ал.2 ГПК/отм./Съдът като взе предвид констатациите на вещото лице извършило проверка в счетоводствата на двете дружества и по точно,че при „Р.”ООД/н/ счетоводството през 1999 год. е редовно водено, счетоводното отразяване на сумите по посочените по –горе РКО като плащания към „Х.”ООД,сега „Х.”ЕАД и съобрази разпоредбите на чл.55 ,ал.1 от ТЗ и чл.146 ГПК/отм./ приема,че сумите в размер на 64 340 лв. са платени на първия ответник „Х.” ЕАД.

С оглед изложеното по –горе съдът счита,че след началната дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Р.”ООД/н/ -В.Т. – 04.1999 год.,до откриване на производството по несъстоятелност по отношение на същото дружество,то е извършило плащания в полза на „Х.”ООД-П.,сега „Х.”ЕАД-С. ,по РКО от 04.1999 год.,05.1999 год.,05.1999 год.05.1999 год.,два ордера от 26.05.1999 год. и с платежно нареждане от 03.05.1999 год. общо на сумата от 124 340 лв. общо в размер на 124 240 лв.Това плащане извършено след 24.04.1999 год. е нищожно и като такова е довело до намаляване масата на несъстоятелността и уврежда интересите на кредиторите.Целта на отменителния иск по чл.646 ТЗ е да се съхрани масата на несъстоятелността,а чл.646,ал.2 ТЗ обявява за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените от длъжника в подозрителния период, след началната дата на неплатежоспособността, респ.свърхзадължеността действия и сделки изброени в т.1-4.В т.1 е посочено,че е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността плащане извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост изпълнение на парично задължение ,независимо от начина на изпълнение.Изпълнени са законовите предпоставки и елементите от фактическия състав на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ- в подозрителния период,след началната дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността,след 24.04.2009 год.”Р.”ООД/н/ е платил на ответника”Х.”ООД,сега „Х.”ЕАД процесната хума в размер на 124 340 лв.,поради което предявеният иск е основателен и доказан.Доказателства сумата да е платена преди – 24.04.1999 год. не са събрани.

По предявения от синдика на „Р.” ООДН/ -В.Т. иск за осъждане на „Х.”ЕАД-София да върне,заплати, на „Р.”ООД/Н/ -В.Т. сумата в размер на 124 240 лв.

По иска по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ е установено по безспорен начин,че платеното на „Х.”ООД,сега „Х.”ЕАД-С., по РКО от 30.04.1999 год.,12.05.1999 год.,17.05.1999год., 21.05.1999 год.,два ордера от 26.05.1999 год. и с платежно нареждане от 03.05.1999 год. общо на сумата от 124 340 лв.е нищожно.След като плащането от страна на „Р.„ООД/н/ -В.Т. към „Х.”ООД/сега „Х.”ЕАД-София/ е нищожно ,то ответникът е получил тази сума без правно основание и следва да я върне.Предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан .

Ответникът „Х.” ЕАД-София е направил правопогасително възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.Възразява,че давността е започнала да тече най-късно на 23.01.2002 год.,когато е влязло в законна сила обявителното решение в частта му за началната дата на неплатежоспособността и е изтекла на 23.01.2007 год.,а предявения иск е предявен в края на 2007 год.

Съдът намира направеното правопогасително възражение за основателно.Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня ,в който вземането е станало изискуемо.Настоящият осъдителен иск е предявен на 12.2007 год.Пет годишният срок ,в който е можело да бъде предявен осъдителния иск е започнал да тече на 23.01.2002 година и е изтекъл на 23.01.2007 год.По делото липсват доказателства пред този период давност да не е текла.След тази дата правото на „Р.”ООД/н/ да търси сумите по нищожното плащане по съдебен ред е погасено.По тези съображения предявения осъдителен иск следва да се отхвърли като погасен по давност.

При този изход на делото ответника „Х.”ЕАД следва да заплати по с/ка на съда държавна такса в размер на 4973,60 лв. по уважения иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ.,съобразно цената на иска.

По предявеният от синдика осъдителен иск „Р.”ООД/н/ -В.Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 973 ,60 лв.,съобразно цената на иска.

На основание чл.64 ГПК/отм/ „Х.”ЕАД- София следва да заплати на „Р./н/ООД В.Т. направени разноски за вещо лице в размер на 50 лв.,съобразно уважените искове.

Делото е разгледано и решението е постановено при участието на „С.” - София ,трето лице помагач на ищеца,встъпило в процеса.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на ”Х.”ЕАД –София и кредиторите на несъстоятелността на Р.”ООД/Н/ -В.Т. ,че направените от дружеството „Р.”ООД –В.Т. плащания по разходни касови ордери от 30.04.1999 год.,12.05.1999 год.,17.05.1999год., 21.05.1999 год.,два ордера от 26.05.1999 год. и с платежно нареждане от 03.05.1999 год. общо на сумата от 124 340 лв.на „Х.”ООД –П./сега Х.”ЕАД-София” са нищожни на основание чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ по предявения иск от Д.И.Г. синдик на „Р.”ООД/н/ Г.У.”С.”,№ ,В.Т. ,про‗ив „Х. „ЕАД –София ,със седалище и адрес на управление Г.,У.”А.Д.”,№ ,с ЕИК – и „Р.”ООД/Н/ - В.Т..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.Г. ,синдик на „Р.”/Н/ -В.Т. осъдителен иск против „Х. „ЕАД –София ,със седалище и адрес на управление Г.,У.”А.Д.”,№ ,с ЕИК – за заплащане ,връщане, на сумата от 124 340 лв. произтичаща от плащания по разходни касови ордери от 30.04.1999 год.,12.05.1999 год.,17.05.1999год., 21.05.1999 год.,два ордера от 26.05.1999 год. и с платежно нареждане от 03.05.1999 год.,платени от Р.”ООД –В.Т. на „Х.”ООД-П./сега Х.”ЕАД-София” като погасено по давност.

ОСЪЖДА „Х.„ЕАД –София ,със седалище и адрес на управление Г.,У.”А. Д.”,№,с ЕИК – да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 973,60 лв.

ОСЪЖДА „Р.”/Н/ -в.Т. да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 973,60 лв.

ОСЪЖДА „Х.„ЕАД –София да заплати на ОСЪЖДА „Р.”/Н/ -в.Т. разноски в размер на 50 лв.

Делото е разгледано и решението е постановено при участието на „С.” –София ,трето лице помагач на ищеца,встъпило в процеса

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

.

Окръжен съдия: