Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./21.07.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на седми юли
две хиляди и седемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4558/2017 г.
Производството е образувано въз основа на
предявени от И.П.П.- Я., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „* проф. д-р Д. *” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***
обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ с искане да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на
ищцата извършено със Заповед № 012/09.02.2017г. на управителя, на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради
сключване на договор за управление; да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” и осъждане ответника
да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа в
размер на брутното й трудово възнаграждение за период от шест месеца-
10.02.2017.- 10.08.2017г. общо сумата 7170лв., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2017г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ищцата е полагала труд при ответника
на длъжност „главен счетоводител” по силата на безсрочен трудов договор № */11.03.2011г.
С допълнително споразумение № */24.02.2015г. е уговорено основно трудово
възнаграждение от 1000лева и допълнително за трудов стаж и професионален опит от 19,5% върху основното
трудово възнаграждение. Със Заповед № */09.02.2017г. на управителя и считано от
10.02.2017г., трудовото й правоотношение бива прекратено на осн. 328, ал.2 КТ- поради сключване на договор за управление на
предприятието № */20.05.2016г. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
закона и в частност закрилата по чл. 333, ал.6 КТ, която е абсолютна, закрепена
и в международни актове, по които РБългария е страна и в частност- чл. 8 от Европейската социална харта, чл.10 от Директива
92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992г. за въвеждане на мерки за насърчаване
подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни
работнички и на работнички родилки или кърмачки, чл. 4 от Конвенцията на МОТ за
закрила на майчинството от 1919г. Посочва, че заповедта е била издадена и
връчена на ищцата в момент, когато тя е ползвала отпуск поради бременност и
раждане на основание чл. 163, ал.1 КТ. На 18.01.2017г.
е издаден болничен лист № Е 20167552671 удостоверяващ,
че считано от 17.01.2017г. ищцата ползва отпуск от 45 дни преди раждане. На ***г.
болничният лист е бил представен на работодателя и заведен под вх. № 28, а на
08.02.2017г. и в НОИ Варна. Посочва, че с тези си
действия е изпълнила задълженията си по чл. 313а КТ, като е уведомила
работодателя за състоянието, в което се намира и съответно надлежно е упражнила
правото си на закрила. Извън това счита заповедта за
незаконосъобразна и на следните формални основания: нарушение на чл.13, ал.3,
т. 3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, тъй като е
подписана само от управителя, а с нея се решават и финансови въпроси; липса на
уволнителното основание посочено в нея. Излага доводи, че в случая
ответното дружество е лечебно заведение по смисъла на чл.2, ал.1 вр. чл. 9,
ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения, т.е не
извършва стопанска дейност и поради това не отговаря на смисъла на понятието
„предприятие” вложен в чл. 328, ал.2 КТ. Извън това се посочва, че договорът на
новия управител не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели,
поради което и няма характеристиките на договор за управление по см. на чл.
141, ал.7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ. Оспорва и заеманата от нея длъжност да е
ръководна и да представлява част от ръководния екип на дружеството, доколкото е
поставена в раздел „специалист” по НКИД. По длъжностна характеристика не се
предвижда пряко подчинение на управляващия дружеството и ръководене на трудовия
процес по повод финансите на предприятието, вкл. предвид наличието на длъжност
„икономически директор” в дружеството. Искането е за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва, че ТПО с ищцата
е възникнало по сключен трудов договор № */11.03.2011г., по който е заемала
сочената длъжност „главен счетоводител”. Потвърждава, че със Заповед № */09.02.2017г.
на управителя и считано от 10.02.2017г., трудовото правоотношение е било
прекратено на осн. 328, ал.2 КТ- поради сключване на
договор за управление на предприятието № */20.05.2016г. Въпросният договор за
управление е сключен след провеждане на конкурс и заповед № */20.05.2016г. на
кмета на Община Варна. Доколкото лечебните заведения са търговски дружества
осъществяващи търговска дейност и са на самоиздръжка, то оспорва да не
отговарят на смисъла вложен в
понятието предприятие в нормата на чл. 328, ал.2 КТ. Оспорва и твърденията
ищцата да не е била част от ръководния екип, доколкото
съгласно длъжностната й характеристика, тя е била пряк ръководител и на нейно подчинение
са били служителите на счетоводството. Заповедта е била издадена и в 9месечния
срок посочен в закона. Оспорва дължимостта на
обезщетението по чл. 225 КТ, доколкото в този период ищцата ползва отпуск по
чл. 163 КТ, евентуално счита, че то следва да се намали с получаваното от нея обезщетение за бременност и раждане. Молбата е за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото
доказателства от фактическа и правна страна съдът намира следното:
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска от страна на И.П.П.- Я., ЕГН ********** срещу „* проф. * *” ЕООД, ЕИК * с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят
има право да оспорва законността на уволнението като иска признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. В доказателствена тежест на И.П.П.- Я., ЕГН ********** е да установи, че между нея и „* проф. д-р *” ЕООД, ЕИК * е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което е заемала длъжността „главен счетоводител”,
че трудовото правоотношение е прекратено на твърдяното основание като към
датата на прекратяване на същото се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал.6 КТ, тъй като е ползвал отпуск за бременност и раждане, както и че за този факт работодателят е бил надлежно уведомен.
В доказателствена тежест на ответника е да установи по реда на пълно и
главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил
правото си на уволнение, а именно качеството на ищцата на служител от
ръководството на предприятието, наличието на валидно сключен договор за
управление на предприятието, че правото на уволнение е упражнено в 9 месечния
срок от сключване на договора за управление на предприятието.
Безспорен факт между страните е съществуването на трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по което И.П.П.- Я., ЕГН ********** е заемала длъжността „главен счетоводител” и че същото е прекратено със заповед на управителя, считано от 10.02.2017г. на осн.
328, ал.2 КТ- поради сключване на договор за
управление на предприятието № */20.05.2016г. Въпреки отделената безспорност на тези факти, същите се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства - трудов договор № */11.03.2011 г. и заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № */09.02.2017 г.
От болничен лист № Е *, издаден
на 18.01.2017 г. се установява, че причина за издаването му е бременността на И.П.П.
– Я. като е посочено, че същата се счита в отпуск от 17.01.2017 г. до
02.03.2017 г. /общо 45 дни/. В горецитирания документ е отбелязано, че терминът
е на 03.03.2017 г. От удостоверение за раждане № *, издадено
от Община Варна от 20.02.2017 г. е видно, че на 15.02.2017 г. е родена * Я. като в графата майка е
отбелязано името на ищцата – И.П.П. – Я..
Разпоредбата на чл. 163, ал.1 КТ посочва, че
работничка или служителка има право на отпуск поради бременност и раждане в
размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди
раждането. Отпускът е период от време, през който работникът или служителят се
освобождава от задължението да работи по трудовото правоотношение като
последното продължава да съществува. Отпускът поради бременност и раждане е
част от специалната закрила на жената. От гореизложеното и при съобразяване на
приетите писмени доказателства, следва правния извод, че към 17.01.2017 г. И.П.П.
– Я. е започнала използването отпуск поради бременност и раждане.
От приетото по делото удостоверение от
Териториално поделение на НОИ – * с изх. № */06.06.2017
г. се установява, че в Териториално поделение на НОИ – * за И.П.П.
– Я. са подадени документи за изплащане на парично обещетение по издаден
болничен лист № Е *. Посочено е, че на осигурителят „* проф*” ЕООД, ЕИК * болничният лист е представен на 23.01.2017 г., съгласно
подаденото от последния удостоверение до сектора на ТП на НОИ – *. От анализа на горецитираните документи следва изводът,
че работодателят „СБАГАЛ проф. д-*, ЕИК * е бил уведомен за започналото използване на отпуск поради бременност и
раждане от страна на И.П.П. – Я. на
23.01.2017 г.
Разпоредбата на чл. 333, ал.6 КТ посочва, че работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1,
т. 1.
Закрилата по ал.6 се прилага за всички основания
за уволнение по чл. 328 и чл. 330 КТ, с изключение на чл. 328, ал.1, т.1 КТ.
Тази закрила е по силна по своя правен интензитет и въвежда абсолютна забрана
за уволнението на тази категория лица /а именно жените започнали използването
на отпуск поради бременност и раждане/. Не се допуска уволнението им при
наличието на каквито и да е предварителни разрешения като тази забрана не може
да бъде преодолявана. Последиците от нарушаването й водят до
незаконосъобразност на уволнението.
В настоящия случай прекратяването на трудовото
правоотношение, извършено със заповед № */09.02.2017г.
на управителя и считано от 10.02.2017г., на осн. 328, ал.2 КТ- поради сключване
на договор за управление на предприятието № */20.05.2016 г. се явява в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал.6 КТ, тъй като към момента на уволнението И.П.П.
– Я. е ползвала отпуск на основание чл. 163 КТ.
Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.328, ал.2 КТ/ не е сред посоченото в нормата на чл. 333, ал.6 КТ изключение.
С оглед гореизложеното, ищцата е доказала всички
правнорелеватнтни факти, разпределени й в докзателствена тежест, поради което
следва правният извод, че уволнението
подлежи на отмяна, на основание извършеното
нарушение, свързано със закрилата по чл. 333 ал.6 КТ като не следва да се разискват по същество другите наведени оплаквания и възражения, изложени в исковата молба както и
тези, депозирани от страна на работодателя, относно твърдяната негова
законосъобразност.
Въз основа на изложените изводи, предявеният иск с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и като такъв подлежи на
уважаване. С оглед установената незаконосъобразност на извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение, следва и изводът за основателност на заявената акцесорна искова претенция с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
По третия обективно кумулативно
съединен иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225 КТ в
доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е останала без работа за
периода от 6 месеца, считано от 10.02.2017 г. както и размера на обезщетението,
изчислено на база БТВ, получено за последния пълен отработен месец, предхождащ
уволнението. С оглед наведените от страна на ответника възражения относно този
иск с отговора на исковата молба в негова доказателствена тежест е да установи,
че ищцата за претендирания период е получавала обезщетения за бременност и
раждане и техния размер.
От допуснатата по делото ССчЕ се
установява, че размера на БТВ да последния пълен отработен месец е в размер на
1425,82 лева като за претендирания период същото е в размер на 8554,92 лева.
Вещото лице в заключението си посочва, че ако размерът се изчислява на база
обезщетението по чл.220 КТ, начислено с ведомост от м.02.2017 г. в размер на
1195 лева, то размерът на обезщетението по чл. 225 КТ би бил 7170 лева, колкото
претендира ищцата. От представения
оригинал на трудовата книжка в с.з. от 07.07.2017 г. се констатира, че лицето
не е започнало работа при друг работодател, както и че не е налице възникнало
трудово правоотношение с друг работодател, който факт е отделен като безспорен.
По делото като писмено доказателство е представено удостоверение от 14.06.2017
г. от ТП – * на
НОИ, от което се установява, че лицето И.П.П. – Я. през процесния период е получавала ежемесечно парично
обезщетение в размер общо на 7383,36 лева.
Нормата на чл. 52 КСО посочва, че при прекратяване на осигуряването за общо
заболяване и майчинство през време на получаване на
обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично
обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по
чл. 50.
Видно и от приетите писмени доказателства /удостоверение
от 14.06.2017 г. от ТП – * на НОИ/ и при съобразяване на горецитираните правни
норми от КСО е, че ищцата е получавала и продължава да получава
обезщетение за бременност и раждане, независимо от уволнението, тъй като е
започнала ползването на отпуск по чл. 163 КТ преди настъпването му.
При съобразяване на относимите правни норми и при
съвкупния анализ на събраните доказателства настоящият състав на Районен съд,
град *,
счита, че предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с
чл. 225 КТ е неоснователен, независимо от доказване на обстоятелството на
оставане без работа и размера на обезщетението, изчислено на база БТВ, получено
за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението. За времето на ползвания от ищцата отпуск по чл. 163 от КТ, какъвто същата е започнала да ползва на 17.01.2017 г., същата не би получавала трудово възнаграждение, а
би имала право на обезщетение за бременност и раждане за 410 дни, от които 45 преди раждането.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е предназначено да
обезщети работника за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за
реализиране на доходи от труда, който същият би
положил, ако не беше факта на незаконното уволнение. Поради това съдебната
практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и
пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато
работникът е започнал друга, по-добре платена работа при
друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в
6-месечния срок. Аналогичен е и случаят, в който
работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в
състояние на временна неработоспособност, както и ако ползва отпуск по чл. 163 КТ. В този случай работодателят, извършил незаконното
уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, тъй като се прекъсва
причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се
реализират доходи от труд по договора, прекратен
незаконно. В този смисъл решение № 186/ 17.10. 2016 г. по гр.
дело № */2015 г., на Трето г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и формираната
трайно установена задължителна практика на ВКС по тълкуването и приложението на
чл. 225, ал. 1 и чл. 162 от КТ, намерила израз в решение № 323/28.06.2011 г. по
гр. дело № 784/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № */25.09.2013 г. по гр.
дело № 68/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № */21.08.2015 г. по гр.
дело № 4468/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Така цитираната задължителна практика на
ВКС е приложима и относно поставения по настоящото дело правен
въпрос, тъй като за времето на отпуска поради бременност и раждане по чл. 163 КТ работничка/служителка не пропуска възможност да реализира доходи от труда
си, тъй като поначало е в такова състояние, което не ѝ позволява да полага труд.
С оглед гореизложеното, исковата претенция на И.П.П. – Я. с правна квалификяция чл. 344, ал.1,
т.3 във връзка с чл. 225 КТ се явява неоснователна, поради което подлежи на
отхвърляне.
По отношение на
разноските:
Искане за присъждане на сторените в
производството разноски е направила ищцовата страна като в законоустановения
срок е заявила претенцията и е представила списък по чл. 80 ГПК. Претендира да
й бъде заплатена сумата от 400 лева, представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство. Ответната страна е направила възражение за
прекомерност на същото, поради което съдът дължи произнасяне по същото в
настоящите мотиви на съдебния акт. Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за
възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен
самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ; за трудови дела с
определен интерес съобразно ал. 2. Мининалната работна заплата за 2017
г. е 460 лева, съгласно ПМС № 22/26.01.2017 г. За предявения иск с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.3 КТ дължимото възнаграждение е 688,50 лева, съгласно наредбата. С оглед гореизложеното претендирания
размер не се явява прекомерен, поради което направеното възражение от страна на
процесуалния представител на ответника се явява неоснователно.
С оглед изхода на спора, ищцата има право на разноски само за уважените
искови претенции с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл. 344, ал.1,
т.2 КТ. Не е посочено какъв е размера на адвокатския хонорар по всеки от трите
предявени иска, поради което съдът приема, че същият е еднакъв за всеки от тях
или по 133,33 лева.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 266,66 лв., платено
в брой, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
03.04.2017 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху двата неоценяемите
искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ
/за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа/ в
размер на по 80,00 лв. за всеки един от тях, съгласно чл. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на И.П.П.-
Я., ЕГН **********, с адрес *** за незаконосъобразно И ОТМЕНЯ Заповед № */09.02.2017г. на управителя на „*” ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление *** за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключване на договор за управление
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ И.П.П.- Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в „* *” *, ЕИК * със седалище и
адрес на управление ***
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.П.- Я., ЕГН **********, с адрес *** срещу „*, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 КТ,
за заплащане на сумата от 7170 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение за период от шест
месеца, считано от 10.02.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба- 04.04.2017г. до окончателното погасяване на задължението
ОСЪЖДА „*” *, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И.П.П.- Я., ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 266.66 лева, представляващи, сторени
съдебни разноски
ОСЪЖДА „*” *, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен
съд сумата 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща разноски за
държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му
/21.07.2017 г./, на основание чл. 316 ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: