№ 171
гр. София, 20.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600186 по описа за 2023 година
Производството в САС е образувано въз основа на жалба от адв. С. А.,
действаща като защитник на осъдения И. Х. против постановление от
23.01.2023г. на Окръжна прокуратура - София, с което е оставено без
разглеждане искането за връщането на мобилен телефон, иззет и приобщен
като веществено доказателство по наказателно производство, приключило по
реда на чл.381 и сл. от НПК, със споразумение, одобрено по НОХД №
706/2022г. на Окръжен съд - София.
Жалбата е адресирана до компетентния първоинстанционен съд - Софийски
окръжен съд и е насочена срещу акт на прокурор, който подлежи на съдебен
контрол точно пред Софийски окръжен съд. Независимо от липсата на
каквото и да е съмнение във волята на иницииращата производството страна
и в уредената в закона подсъдност, решаващият състав на компетентния съд,
с ръкописно разпореждане от 16.02.2023г. е изпратил делото на САС. В
настоящата хипотеза няма каквито и да е основания, които да създават
правораздавателна власт за Софийския апелативен съд относно спорния
предмет. Всъщност, последният не е правилността на атакуваното
постановление, а съдбата на едно конкретно веществено доказателство – моб.
телефон. Объркването на сезиращия защитник произтича от неправилния
отказ на Соф. окръжен съд да се произнесе по този въпрос. Наказателното
производство по делото е финализирано със споразумение, одобрено от
1
Софийския окръжен съд. Споразумението, скрепено със съдебна санкция, има
значение на влязла в сила присъда, съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 от НПК.
Именно процесуалната стойност на споразумението, обуславя задължението
на съда, одобрил споразумението, да се произнесе и относно веществените
доказателства. Това той може да стори по два начина - чрез предлагане на
промени в споразумението по чл. 382, ал. 5 от НПК и попълване на
съдържането му с въпроса за веществените доказателства /който е и един от
задължителните пунктове по чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК/ или по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК. Разпоредбата на чл. 383, ал. 2 – 4 от НПК не създава
ограничава в коментирания аспект, както неправилно е прието в предходно
разпореждане на СОС, защото тя не регламентира процедирането с
веществените доказателства, които не подлежат на отнемане по чл. 53 от НК.
Ако тяхната съдба не е уредена с писменото съгласие между страните,
съобразно чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК и съдът е пропуснал да извърши контрол
за наличието на обсъждания реквизит на споразумението, както е в
конкретния казус, остава единствено пътя на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Компетентен да използва проц. инструмент на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е
първоинстанционният съд постановил присъдата, респ. съдът, одобрил
споразумението. Прокурорът е лишен от правомощието да разреши съдбата
на веществени доказателства по приключили наказателни производства,
каквото е настоящото. Това е правомощие от изключителна компетентност на
съда и той е длъжен да го упражни дори и да не е сезиран с нарочно искане от
легитимирано лице.
По изложените съображения, делото следва да бъде върнато на Окръжен
съд - София за произнасяне относно търсеното веществено доказателство –
мобилен телефон.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД № 186/2023г. на САС.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - София за разрешаване съдбата на
иззетия и приобщен като веществено доказателство - моб. телефон.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3