РЕШЕНИЕ
№ 1835
гр. Плевен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105478 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Пред Плевенски районен съд е депозирана искова молба В. Р. П. с ЕГН
**********, от *** против ***, адрес : *** представлявано от ***.
Ищцата твърди, че с трудов договор *** била назначена при ответника
на длъжността *** с трудово възнаграждение в размер на 610 лв. Сочи, че
действащия в качеството на земеделски производител бил съпруг на ищцата,
като поради осъществено от него домашно насилие спрямо съпругата му,
имало висящо производство по реда ЗЗДН, както и дело по развод по чл.49 от
СК. Излага се, че към средата на м. август, ищцата случайно срещнала
счетоводителя на ***, като от него разбрала, че била съкратена от работа на
01.08.2022г. по взаимно съгласие. Посетила офисът му и й била върната
трудовата книжка, както и била връчена Заповед *** за прекратяване на
трудовия договор на осн. чл.325 т. 1 от КТ.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за
уволнение. Твърди се, че същата не била подписана от работодателя, не била
1
връчвана на ищцата за подпис, не е имало никакво предложение за
прекратяване на ТД по взаимно съгласие, нито пък приемане на такова
предложение от работничката.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се отмени атакуваната заповед за уволнение като
незаконосъобразна, да бъде възстановена ищцата на длъжността, която е
заемала преди уволнението и да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение за оставането й без работа за периода от 01.08.2022г. до
01.02.2021г. в размер на 3660 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който ангажира становище за недопустимост на исковите претенции, а на
следващо място за тяхната неоснователност.
В о.с.з. на 15.11.2022г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, която се счита
предявена за сумата от 4 260лв.
Съдът след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа страна и прие за установено следното :
От приложеното гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че ищцата
е атакувала процесната заповед, заявявайки искови претенции по чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ, но спора по същите не е разрешен със сила на пресъдено
нещо, т.к. производството по делото е било прекратено. В същото време е
била претендирана отмяна на заповед за уволнение ***., а в настоящото
производство се твърди, че се касае за заповед, издадена на 01.08.2022г. и
същата е предмет на иска за отмяната й. Ето защо, съдът намира, че
предявените в настоящото производство искове са допустими.
Между страните не е налице спор, че са били в трудово
правоотношение по сключен на 23.01.2020г. трудов договор, което е видно и
от отразяването в трудовата книжка на ищцата. Не се спори, че заеманата
длъжност е била ***. Съществуването на трудово правоотношение се
установява и от приложените удостоверения за декларирани данни със
справки към тях, издадени от *** (на л.6, л.38 –л.45), от които е видно, че на
04.01.2022г. е била подадена от работодателя информация за прекратяване на
2
трудовия договор от 23.01.2022г. и на същата дата е декларирано
сключването отново на трудов договор между страните. Това е видно и от
приложените на л.60 – л.65 от делото справки за трудови договори на ищцата
и подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.
По делото е приложено копие на заповед *** за прекратяване на трудов
договор №*** с работодател ****** и работник В. Р. П.. Според отразеното в
документа, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.08.2022г.
и по взаимно съгласие, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Видно е, че
заповедта не носи подпис на страните по правоотношението.
Ищцата е представила в о.с.з. на 15.11.2022г. копие на заповед със
същото съдържание, но с ***, която отново не съдържа подписи на сочените в
нея лица.
От приложеното копие на писмо, изходящо от *** се установява, че
ищцата е била уведомена, че по повод подадено заявление с вх*** за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО е
следвало да отстрани констатирано несъответствие на датата на прекратяване
на осигуряването, посочена в заповедта за прекратяване на трудовия договор
и подадената такава в Регистър на трудови договори.
В о.с.з. на 02.12.2022г. са събрани гласни доказателства по искане на
ищцата. Свидетелят П. М. П. излага в показанията си, че работел в
счетоводна фирма, която обслужвала ответника в дейността му като
земеделски производител. Твърди, че *** му се обадил по телефон на първи
август 2022г. и му казал да пусне заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата по взаимно съгласие, като пояснил, че били в
обтегнати отношения. Разговаряли също, че в този случай можело да се
ползва обезщетение за безработица. Свидетелят сочи, че ползвайки
счетоводна програма изготвил заповед за прекратяване на трудовия договор
на соченото от работодателя основание и подал информация за това към ***с
електронния си подпис. Твърди, че на 18 август 2022г. ищцата посетила
офиса на счетоводната фирма и тогава й дал заповед за прекратяване на
трудовия договор с ответника, която се съхранявала в ползваната счетоводна
програма. Пояснява, че в такъв случай, ако документа при създаването му не
бил запаметен в „архив“, при отварянето му автоматично се изписвала като
дата на съставяне тази, на която бил отворен. Поради това заповедта за
3
прекратяване на трудовия договор между страните, която бил създал
посредством счетоводната програма на 01.08.2022г., при отварянето и
принтирането й за нуждите на ищцата, излязла с дата 18.08.2022г. Св.П.
твърди също, че той бил оформил трудовата книжка на ищцата с отразяване
прекратяване на трудовото правоотношение на 01.08.2022г., като нямало
положен подпис за работодател, а я предоставил на работничката. Свидетелят
твърди още, че по отношение на дължими за внасяне от земеделския
производител суми за осигуровки комуникирал само с ищцата и дъщеря й.
Съдът изцяло възприема свидетелските показания, т.к. в тях се излагат
лични възприятия, не са налице основания за съмнение в тяхната
достоверност и не се опровергават от други доказателства, събрани в
производството, а напротив - напълно кореспондират с писмените такива.
В о.с.з. на 15.11.2022г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че според
декларираните данни в ***трудовия договор между страните бил сключен на
04.01.2020г., а прекратяването му било декларирано на 01.08.2022г.
Установява се също така, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за
месеца, предхождащ уволнението се изчислявало на 710лв. и за процесния 6-
месечен период възлизало на 4 260лв.
Съдът кредитира обсъденото експертно заключение, като компетентно,
обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Установи се безспорно в производството по делото, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по сключен трудов договор от
04.01.2020г. Стана ясно от обсъдените справки от ***, че на 04.01.2022г. е
било подадено уведомление за прекратяването му и на същата дата
декларирано сключването на нов между страните.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че на 01.08.2022г. в
*** е постъпило уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за прекратяване на
трудовия договор между страните на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, което е
било заведено с входящ №***.
С извършеното деклариране на горния факт по задължителния
4
законоустановен ред, трудовия договор на ищцата с ответника се счита
прекратен. Ирелевантно за този извод е обстоятелството, че оформената
писмено заповед не е подписана от работодателя. Следва да се посочи, че
принципно, при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, не е и необходимо издаване на заповед в тази насока. Необходимо е
съвпадане на насрещните писмени волеизявления на страните по него. В
случая и такова не е установено, но това също не е определящо за формиране
на извода налице ли е прекратяване на трудовия договор, а е релевантно при
преценка неговата законосъобразност. На уведомленията до ***за
подлежащите на деклариране от работодателя обстоятелства законодателно е
придадено съществено значение. Така, при сключване на трудовия договор
работодателят дори няма право да допуска до работа работника или
служителя преди да му е връчил копие от уведомлението до НАП, заверено
от последната. Неизпълнението на задължението на работодателя да подаде
уведомление при прекратяване на трудовия договор би подлежало също на
санкция. При това, фактическото изпълнение на задължението за
уведомяване не е необходимо да бъде направено от представляващия
работодателя, а често се извършва от изпълняващия счетоводните функции,
както е и в конкретния случай, с оглед изясненото от гласните доказателства.
В настоящото производство, за решаване спора за незаконност на
уволнението на работника, ирелевантни са и не подлежат на изследване
отношенията между работодателя и лицето, което е подало от негово име
уведомлението за прекратяване на трудовия договор. Дори да има извършено
престъпление, разследването му следва да е предмет на друго производство. В
случая не са и налице данни за престъпно деяние, т.к. стана ясно от гласните
доказателства, че комуникацията между работодателя и обслужващата
счетоводна фирма е била извършвана основно по телефон, а изготвянето на
заповедта и подаването на уведомлението е станало по възлагане на
ответника, макар и устно сторено. Следва да се отбележи също така, че
независимо от отчета в отношенията между счетоводителя и работодателя,
последния несъмнено е узнал за подаденото уведомление пред ***за
прекратяване на трудовия му договор с ищцата още преди иницииране на
настоящото производство - най-късно при връчване на съдебните книжа по
гр.д. №*** (на 31.08.2022г). Въпреки това, обаче, не е предприел подаване на
уведомление за заличаване на уведомлението за прекратяване на трудовия
5
договор. Не е и отменил сам заповедта, издадена и декларирана от негово
име. Вследствие на това, информацията за издадената заповед за уволнение с
декларирано съдържание на същата, е останала официално обявена пред
компетентния орган.
Поради горното, съдът счита, че единствено в компетенциите на
сезирания съд остава да извърши преценка за законосъобразността на
уволнението на ищцата. Ответникът дори не твърди, че трудовото му
правоотношение с ищцата продължава да съществува и че самия той
изпълнява задълженията си по едно такова правоотношение, основното от
които е заплащане на трудово възнаграждение.
Съдът изследва законосъобразността на прекратяването на трудовия
договор между страните при обстоятелствата, посочени в представената по
делото заповед ***, които са и декларирани пред *** с подаденото на същата
дата уведомление. Декларираното основание, сочено и в заповедта е по
чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, което в случая не е било налице.
Липсва писмено съгласие и на двете страни по правоотношението за
прекратяването му. Ето защо, то се явява незаконосъобразно извършено.
Тук подлежи на обсъждане релевираното от ответника с писмения му
отговор възражение за предявяване на иска след срока по чл.358, т.2 от КТ.
Съгласно сочената разпоредба исковете по трудови спорове за прекратяване
на трудовото правоотношение се предявяват в 2- месечен срок. Този срок
тече от връчване/узнаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор
от работника. Въз основа на гласните доказателства, съдът приема, че ищцата
е узнала на 18.08.2022г. за издадената заповед и декларирането й пред ***. От
тази дата следва да се брои срока по чл.358, т.2 от КТ. Исковата молба е
депозирана пред съда на 18.10.2022г. – последния ден от срока и същия се
счита спазен. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция на ищцата за
отмяна на уволнението й не е погасена по давност и възражението на
ответника в тази насока е неоснователно.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се постанови отмяната
като незаконосъобразна на заповед №***, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Изходът на спора по предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1
6
от КТ сочи на основателност и на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от
КТ, поради което и той следва да се уважи, като ищцата се възстанови на
работа на длъжността, заемана от него преди уволнението.
По иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Съдът обсъди и предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във
вр. с чл.225 ал.1 от КТ. Тази претенция за обезщетение предпоставя на първо
място незаконно уволнение. Следователно, за да бъде уважен искът,
уволнението трябва да е признато за незаконно и актът на работодателя за
уволнение отменен, като незаконосъобразен. Втората предпоставка за
уважаването на този иск е - работникът или служителя да е останал без
работа поради незаконното уволнение. Съдът намира, че двете предпоставки
са налице, т.к. уволнението на ищцата е признато за незаконно, а
работничката не е започнала работа по друго трудово правоотношение, което
е видно от приложените справки от *** и копие от трудовата й книжка.
От изслушаното експертно заключение по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза се установи, че претендираното обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 4 260лв. за шест месечен срок от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, а до датата на съдебно заседание,
в което е приключено съдебното дирене – 02.12.2022г., обезщетението се
изчислява на 2 840лв.
С оглед горното, съдът счита, че разглежданата искова претенция по
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се явява основателна и доказана
до размера на сумата от 2 480лв. и за периода от 01.08.2022г. до 02.12.2022г.,
поради което следва да бъде уважена в този размер, като се присъди сочената
сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Искът в останалата част до пълния претендиран
размер от 4 260лв. и за периода от 03.12.2022г. до 01.02.2023г. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По въпроса за разноските:
Ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
810лв., които са и действително платени, с оглед изрично отразеното в
представения договор за правна защита и съдействие. Като се съобрази, че са
предявени три обективно съединени искови претенции и минимално
дължимото адвокатско възнаграждение по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2
7
от КТ е в размер на не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ,
в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. или
710лв., а минимално дължимото адвокатско възнаграждение по иска по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ е в размер на 346лв., в съответствие с правилото по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. (при съобразяване цената на този иск,
посочена в исковата молба), съдът намира, че релевираното от ответника
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно, т.к. то е в по-малък размер от нормативно
регламентирания.
Ответникът е уговорил и платил адвокатско възнаграждение в размер на
1 100лв., което е в минималния размер по Наредба №1/2004г., който беше
посочен по-горе. Поради това релевираното от ищцата възражение за
прекомерност също се явява неоснователно.
За да реши въпросът за разноските съразмерно уважена и отхвърлена
част от исковете, съдът приема, че по 346лв. от уговореното и платено от
страните адвокатско възнаграждение е по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
(минималният предвиден в Наредба №1/2004г.), а останалата част е по
неоценяемите искове.
При такова разграничение и съобразявайки разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК ответника дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от исковете в размер на 664,68лв.
С оглед отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 145,32лв.
При съобразяване на горното, съдът счита, че ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата деловодни разноски по компенсация в размер на
519,36лв.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответника следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на
по 50лв. по неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и 99,20лв. по
иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ или общо в размер на 199,20лв., както и
разноски за вещо лице в размер на 151 лв.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване
8
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, уволнението на В. Р. П. с ЕГН **********, извършено на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед *** ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, В. Р. П. с ЕГН
**********, на длъжността ***, заемана при *** *** преди уволнението.
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от
КТ, ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. Р. П. с ЕГН **********, сумата от
2 480лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконно уволнение, за периода от 01.08.2022г. до
02.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.10.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 4 260лв. и за периода от
03.12.2022г. до 01.02.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, *** ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на В. Р. П. с ЕГН ********** сумата от 519,36лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация,
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК *** ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 199,20лв. и разноски за вещо
лице в размер на 151 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 16.12.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9