Р Е
Ш Е Н
И Е № 94
гр. София, 25.06.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на
прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 142 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
П.Й.Х.
*** е предявила срещу „А.“ ЕООД, ЕИК . иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ – за присъждане на сумата от 28 000 лева, съставляваща равностойността
на дружествения й дял от капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на
дружеството към 31.07.2012 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска, 12.07.2017 год., до окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
С
исковата и уточняваща молба от 31.07.2017 год. се твърди, че ищцата е била
съдружник в „А.“ ООД, ЕИК . до 13.07.2012 год., като е притежавала 25 дяла от
капитала му по 100 лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева, или
50 % от капитала на дружеството. Собственик на другата половина от дяловете е
бил П. Д. П., понастоящем едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД.
Твърди
се, че ищцата е била изключена като съдружник в дружеството с решение на общото
събрание на съдружниците, проведено на 13.07.2012 год. Ищцата предявила иск с
правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на горното решение, като било образувано
т.д. № 7743/2012 год. на СГС. Същото било прекратено с влязло в сила
определение от 28.07.2014 год. Заявеното за вписване по партидата на „А.“ ООД
обстоятелство – изключването на ищцата като съдружник, било вписано в ТР на
15.01.2013 год.
Твърди
се, че до момента на предявяване на иска дружеството не е изплатило на ищцата
равностойността на дружествения й дял, определен по счетоводен баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника в
дружеството – м.07.2012 год. Ищцата с уточняващата си молба от 31.07.2017 год. определя
тази равностойност на 28 000 лева, като сочи, че след приемане на
заключението по исканата ССЕ ще уточни пълния размер на претенцията си.
Ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. С писмения отговор на и.м.
твърди, че до момента на изключването на ищцата като съдружник в „А.“ ООД
същата със свои действия и бездействия е нанесла вреди на дружеството. При
условията на евентуалност – ако искът бъде уважен, ответникът прави възражение
за прихващане между присъдената по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ на ищцата сума и
която и да е от изброените долу суми, част от които неликвидни, а друга част –
неизискуеми /като предмет на висящи съдебни спорове/. Твърди се, че –
- в
качеството си на счетоводител на „А.“ ООД Х. не начислила мораторни и законни
лихви върху главници – 870 000 лева по отпуснати заеми, съотв. не осчетоводила
същите; нито се сочи размер на лихвите, предмет на възражението за прихващане,
нито е посочено основанието за възникването им;
- Х.
обсебила автомобил на дружеството на 16.01.2013 год., за което била осъдена с
влязла в сила присъда на СГС. Нанесената на „А.“ ООД в резултат на обсебването
вреда в размер на 40 000 лева е предмет на висящ между страните съдебен процес
– дело № 14600/2014 год. на СГС;
-
поради лишаването на дружеството от владение на горния автомобил същото не
могло да изпълни задълженията си по договор за наем от 01.02.2012 год., поради
което дължи неустойка „от над 120 000 лева, една част от която е платена“. Тази
претенция към ищцата също била предмет на висящ съдебен спор – по гр.д. №
10759/2015 год. на СГС;
- Х.
дължи на „А.“ ООД и сумата от 3 908 лева по изпълнителен лист от 16.03.2017
год., издаден по гр.д. № 2898/2015 год. /без посочен съд, издал изпълнителния
лист/.
С
отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът
също претендира направените по делото разноски.
Ищцата
чрез пълномощника си в с.з. на 29.05.2018 год. е направила искане по чл.78,
ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските на ответната страна,
съставляващи заплатено прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
В с.з. на 20.02.2018 год. с оглед извършено
признание от пълномощника на ответника на твърдени с и.м. обстоятелства съдът
на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е обявил, че следните факти и обстоятелства,
твърдени от ищцата – че същата е била съдружник в „А.“ ЕООД, ЕИК . с дял 50 %
от капитала на дружеството /с 25 дяла от капитала му по 100 лева всеки – с обща
номинална стойност 2 500 лева/ и че е била изключена от дружеството с решение
на общото събрание от 13.07.2012 год., се признават от ответника, поради което
и на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК не се нуждаят от доказване. С оглед на
горното в доказателствена тежест на ищцата, както е указано и с доклада по
делото, е било възложено установяването на стойността на имуществото на
дружеството съобразно счетоводния баланс на последното към края на месеца, към
който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение /31.07.2012
год./.
Видно от заключението по назначената
по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза, прието в с.з. на 29.05.2018
год., вещото лице сочи, че поради липса на счетоводна информация за „А.“ ЕООД,
ЕИК. за периода 01.01.2012 год. – 31.07.2012 год. не може да бъде изготвен
междинен баланс за дружеството към края на месеца, към който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение на ищцата – 31.07.2012 год. С
оглед на горното и на база обявените ГФО на дружеството в ТРРЮЛНЦ вещото лице е
извършило изчисление на стойността на дружествените дялове на „А.“ ЕООД към
31.12.2011 год. и определя тази стойност на 153 000 лева, а 50 % от същата
– на 76 500 лева.
Във връзка с направеното възражение
за прихващане с писмения отговор на и.м. ответникът е представил със същия
заверен препис от изпълнителен лист от 16.03.2017 год., издаден по гр.д. №
545/2014 год., видно от който, ищцата е била осъдена да заплати на ответника
направените в хода на производството /гр.д. № 545/2014 год. на СОС и гр.д. №
2898/2015 год. на САС/ разноски в общ размер на 3 908 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.125,
ал.3 от ТЗ е доказан по основание и до размера, предявен в настоящото производство.
Както бе посочено по-горе, между
страните е безспорно и обявено от съда за ненуждаещо се от доказване, че ищцата
е била съдружник в ответното дружество с дял 50 % от капитала му – с 25 дяла от
капитала му по 100 лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева, както и
че е била изключена от дружеството с решение на общото събрание от 13.07.2012
год. – поради което има право на равностойността на дружествения й дял от
капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към 31.07.2012
год., края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение.
Както е указал съдът в мотивите към
определението си, постановено в о.с.з. на 29.05.2018 год., настоящият състав е
сезиран с осъдителен иск за заплащане на определена сума, посочено конкретно с
уточняващата молба на ищцата от 31.07.2017 год., депозирана в изпълнение
указанията на съда по чл.129, ал.2 от ГПК, а именно – сумата от 28 000
лева. Всякакви други твърдения на ищцата, вкл. и с писмената й защита, относно
друг размер на иска и „уточняването“ му, не могат да бъдат взети предвид, тъй
като съдът не може да се произнесе свръхпетитум. Ищцата е могла да направи само
увеличение на иска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, но
доколкото в с.з. на 29.05.2018 год. по направеното искане по чл.214, ал.1 от ГПК за увеличение на иска със сумата от 48 500 лева не е била внесена
дължимата ДТ от 1 940 лева, увеличението не е било допуснато. За пълнота
следва да се посочи, че увеличение на размера на иска над 76 500 лева
/вкл. и за сочената в писмената защита сума от 506 000 лева/ изобщо не е
правено, поради което предявеното вземане, по което съдът следва да се
произнесе, е с размер, сочен в уточняващата молба на ищцата от 31.07.2017 год.
– 28 000 лева.
Доказан по основание, искът е
доказан и до предявения му размер от 28 000 лева, доколкото сумата,
съставляваща съставляваща равностойността на дружествения дял на ищцата от
капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към 31.12.2011
год., е в значително по-голям размер, а именно – 76 500 лева, видно от
заключението по назначената ССЕ, прието от съда като обективно, пълно и
компетентно изготвено. Както бе посочено по-горе, поради липса на счетоводна
информация вещото лице не е било в състояние да изготви междинен баланс за
дружеството към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение на ищцата – 31.07.2012 год., поради което следва да
се приеме, че стойността на дружествения дял на ищцата може и следва да бъде
определен към най-близката предходната дата, за която е налице счетоводна
информация за активите на дружеството, а именно – 31.12.2011 год.
С оглед доказаността на предявения
иск по основание и размер съдът дължи произнасяне по направените с отговора на
и.м. от ответника възражения за изтекла погасителна давност и за прихващане.
Възражението за изтекла погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД – общата петгодишна погасителна давност, е неоснователно.
Задължението за заплащане на дружествен дял става изискуемо едва в края на
месеца, през който е настъпило прекратяването, доколкото счетоводен баланс не
може да бъде изготвен преди съответното последно число на месеца, в случая – 31.07.2012
год., поради което и вземането на съдружника преди този момент не е нито
определено, нито определяемо, съответно не е ликвидно и изискуемо. От горното
следва, че вземането за заплащане на дружествен дял на ищцата е възникнало на 31.07.2012
год. и давността съобр. правилото на чл.114, ал.2 от ГПК е започнала да тече от
този момент. Петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл към
момента на предявяване на иска, 12.07.2017 год., поради което възражението е
неоснователно.
Възражението за прихващане, направено
с отговора на и.м. – с насрещното вземане на ответника за сумата от 3 908
лева – присъдени му разноски с влезли в сила решения по гр.д. № 545/2014 год.
на СОС и гр.д. № 2898/2015 год. на САС и издаден въз основа на тях изпълнителен
лист от 16.03.2017 год., е основателно, поради което съдът следва да осъди „А.“
ЕООД да заплати на П.Й.Х. сумата от 24 092 лева, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска, 12.07.2017 год., до окончателното й
заплащане, като отхвърли иска за разликата до пълния му предявен размер от
28 000 лева, съставляваща сумата от 3 908 лева, предмет на
направеното от ответника възражение за прихващане. Ответникът установи с
представения заверен препис от изпълнителен лист, издаден му по гр.д. № 545/2014
год. на СОС, наличието на свое насрещно вземане към ищцата за присъдени съдебни
разноски в горния размер, поради което установи изискуемостта и ликвидността на
това свое насрещно вземане, а ищцата не излага твърдения и не сочи
доказателства за погасяване на вземането чрез плащане, респ. на друго
основание.
Доколкото всички останали възражения
за прихващане, направени с писмения отговор на ответника, са неконкретизирани –
без точно посочени суми и основания за възникване на твърдените насрещни
вземания, съдът не дължи произнасяне по същите.
По отношение на разноските :
В хода на производството по делото
ищцата е направила разноски в общ размер на 1 720 лева – внесена ДТ в
дължим размер на 1 120 лева и депозит за вещо лице в размер на 600 лева;
същата не е удостоверила, а и не е претендирала разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство, поради което с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата сумата от 1 479.94 лева, съставляваща направени
по делото разноски съразмерно с уважената част на иска.
В хода на производството по ответникът е направил
разноски в размер на 3 000
лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор
за правна помощ от 02.11.2017 год. /представен с писмената защита/. Съдът
намира искането на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък
размер на горното адвокатско възнаграждение за неоснователно. Възнаграждението,
макар и в по-висок размер от минималния, установен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1 370
лева/, съответства на фактическата и правна сложност на делото, определена с
оглед обема на разменените книжа между страните по реда на чл.367 – 373 от ГПК,
броя и продължителността на проведените заседания и извършените в същите
процесуални действия от страните. С оглед
на горното и на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 418.71
лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част
на иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ „А.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на
П.Й.Х. ***, с ЕГН **********, сумата от 24 092 лева /двадесет и четири хиляди и деветдесет и два лв./,
съставляваща равностойността на дружествения дял на П.Й.Х. от капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на
дружеството към 31.07.2012 год., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017
год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
на осн. чл.298,
ал.4 от ГПК иска В ЧАСТТА за разликата до пълния му предявен размер от 28 000
лева, съставляваща сумата от 3 908
лева /три хиляди деветстотин и осем лв./, предмет на направеното възражение
за прихващане с насрещното вземане на „А.“ ЕООД към П.Й.Х., съставляващо
присъдени разноски с решения по гр.д. № 545/2014 год. на СОС и гр.д. №
2898/2015 год. на САС и издаден въз основа на същите изпълнителен лист от
16.03.2017 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „А.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на П.Й.Х. ***, с ЕГН **********, сумата
от 1 479.94 лева /хиляда
четиристотин седемдесет и девет лв. и деветдесет и четири ст./, съставляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК П.Й.Х. ***, с ЕГН **********, да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК. сумата от
418.71 лева /четиристотин и
осемнадесет лв. и седемдесет и една ст./, съставляваща направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :