Определение по дело №237/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по искова молба от И. К. В., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, чрез адв. Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на вредите до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето на ищеца, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 31.03.2022 г. (съгласно уточнението в о.с.з.) до 02.02.2024 г. вкл. (датата на предявяване на исковата молба). Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в Затвора Пловдив е бил на Трети пост в стая № 21, където са пребивавали общо 6 л.св.; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки) – под балатума в килиите, в дюшеците и в шкафчетата живеели хиляди дървеници, по цели нощи не можело да се спи от дървениците, които ги хапели, хлебарките също влизали в шкафовете и в кутията на телевизора, излизали през нощта и подът ставал черен, в тоалетната и в общите умивални мишки идвали от тръбите на канализацията; липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар – можело да ползват медицинска помощ само по график един път седмично и когато някой се разболеел извън деня по график, нямал право да бъде прегледан от лекар; през зимата в стаите било изключително студено, а през лятото прекалено горещо, особено за помещенията под покрива; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага и е непоносимо особено през студените месеци, когато е невъзможно да се отваря прозорец през цялото време); работи и не ползва „каре“. Претендират се сторените по делото разноски, а така също и от адв. Д. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В хода на произнасяне, съдът констатира, че с вх. № 3761/28.02.2024 г. по описа на съда от ищеца е постъпило Допълнение, в което се навеждат твърдения за причинени имуществени вреди, вследствие на удръжки от заплатата и твърдения за нищожност на подписана от ищеца декларация за доброволен труд, което допълнение в първото по делото о.с.з. е поддържано от адв. Д., но същото е неясно, доколкото от него не може да бъде установено по безспорен начин дали се обжалва конкретен акт/действие или бездействие на органи и длъжностни лица на ГДИН и/или се претендират имуществени вреди, в т.ч. и в какъв размер са същите, поради което и на ищеца ще следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на допълнението към исковата молба.

За правилното установяване на фактите по делото е следва също така на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС Началникът на Затвора Пловдив да бъде задължен да представи данни за размерите на спално помещение № 21 в Трета група, в което ищецът е пребивавал в периода от 23.12.2022 г. до 02.02.2024 г. вкл., доколкото в изпратената справка е посочено, че същото е с площ от 47,10 кв.м., а на съда е служебно известно, че по други дела е посочвана различна площ.

На страните следва да бъдат дадени и указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването. Изложеното до тук, налага определението за даване ход по същество на делото да бъде отменено.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив – ІІ отд., VІІ състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2024 г. от 14,15 часа, за която дата и час да се призоват страните, както следва:

1. Ищец – И. К. В., понастоящем в Затвора Пловдив, чрез пълномощник адв. Н. Д.;

2. Ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ Окръжна прокуратура – Пловдив.

ЗАДЪЛЖАВА Началника на Затвора Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването да представи по делото данни за размерите на спално помещение № 21 в Трета група, доколкото в изпратената справка е посочено, че същото е с площ от 47,10 кв.м., а на съда е служебно известно, че по други дела е посочвана различна площ, като му УКАЗВА, че на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, като му предоставя 7-дневен срок от съобщаването да конкретизира допълнението към исковата молба, като посочи изрично дали обжалва конкретен акт/действие или бездействие на органи и длъжностни лица на ГДИН и/или претендира имуществени вреди, в т.ч. да конкретизира размерите на претендираното обезщетение. В същия срок следва да представи по един брой препис от уточнението, ведно с приложенията (в случай, че такива се представят) за ответника и за Окръжна прокуратура - Пловдив.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в посочения срок, в тази част исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

УКАЗВА на ответника, че доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от негова страна по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно, както и че тази оборима презумпция се простира и върху причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, т.е. негова е тежестта да я обори, като може да стори това с всички допустими по АПК, респ. ГПК доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до края на следващото по делото съдебно заседание, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.