Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
участието на секретар Елка Григорова и в присъствието на прокурор Пастованов, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №415/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 95 с-в от 05.12.2017 г. по НОХД № 748/17 г. подс. К.Б.А. е
признат за виновен в това, че за периода от 11.05.06 г. до 11.10.15 г. в гр. София,
ж.к. „*******, след като бил осъден с решение №135/02.02.05 г. по гр.д.№
2236/04 г. на Районен съд гр. Велико Търново, влязло в законна сила на 11.03.05
г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.К.А., ЕГН: ********** – да й заплаща
чрез нейната майка и законен представител Е.М.М. месечна издръжка в размер на
200 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 113 месечни вноски в размер на 200 лв. всяка, като
общият размер на дължимата сума за издръжка за периода от 11.05.06 г. до
11.10.15 г. възлиза на 22 600 лв., поради което и на основание чл.183,
ал.1 от НК е осъден на пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото – по 200 часа
годишно за две поредни години.
Срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба от адв. Е.С., защитник на подс. А.. В жалбата се твърди, че присъдата е
неправилна, необоснована и несправедлива, досежно размера на определения от
съда пробационен срок и пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на
обществото. Изложени са съображения, че съдът не е съобразил обстоятелството,
че на подсъдимия предстои да започне работа по трудов договор и наложеното
наказание ще се яви пречка за това, същевременно не е отчетено като смекчаващо
вината обстоятелство факта, че подсъдимият е безработен, но въпреки това е
изплащал частично дължимата издръжка. Направено е искане присъдата на районния
съд да бъде изменена, като бъде определен по-кратък срок на наказанието
пробация и отпадне пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът счита, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна, и моли съда да я потвърди във всичките й части, включително
относно вида и размера на наложените пробационни мерки.
Повереникът на частния
обвинител моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Защитникът излага
съображения, че към момента подсъдимият упражнява трудова дейност, което следва
да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Моли съда да уважи
въззивната жалба и да намали срока на наказанието пробация, както и да отпадне
пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, която е следната:
През 2002 г. подс. А. и св. Е.М. сключили граждански
брак, от който на 25.08.02 г. се родила дъщеря им Е.К.А.,
ЕГН: **********. С решение №135/02.02.05 г. по гр.д.№ 2236/04 г. на Районен съд
гр. Велико Търново, влязло в законна сила на 11.03.05 г., бракът между подс. А.
и св. Е.М. бил прекратен, и
подсъдимият бил осъден да издържа дъщеря си Е.К.А., като й заплаща
чрез нейната майка и законен представител св.
Е.М. месечна издръжка в размер на 200 лв.
Въпреки, че бил запознат със съдържанието на цитираното
съдебно решение и макар да бил трудоспособен и да разполагал с източници на
доходи /възнаграждения по сключени трудови договори, сделки с недвижими имоти и
др./, за периода от 11.05.06 г. до 11.10.15 г. подс. А. съзнателно не
изпълнил задължението си да изплаща издръжка на дъщеря си Е.К.А., чрез нейната
майка и законен представител св. Е.М. в
размер на 113 месечни вноски по 200 лв. всяка, като общият размер на
дължимата сума за издръжка за периода от 11.05.06 г. до 11.10.15 г. възлиза на
22 600 лв.
По
време на инкриминирания период св. Е.М. и
дъщеря й Е.К.А. живеели на адрес: ***.
Изложената
фактическа обстановка е установена от районния съд при проведено съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
При
правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил
законосъобразен извод, че с деянието си подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От
обективна страна подс. А. за периода от 11.05.06 г. до 11.10.15г. в гр. София,
ж.к. „*******, след като бил осъден с решение №135/02.02.05 г. по гр.д.№
2236/04 г. на Районен съд гр. Велико Търново, влязло в законна сила на 11.03.05
г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.К.А., ЕГН: ********** – да й заплаща
чрез нейната майка и законен представител Е.М.М. месечна издръжка в размер на
200 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 113 месечни вноски в размер на 200 лв. всяка, като общият
размер на дължимата сума за издръжка за периода от 11.05.06 г. до 11.10.15 г.
възлиза на 22 600 лв.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Въззивният
съд намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за прекомерност на
наложеното на подсъдимия наказание. Районният съд правилно е отчел, че по
отношение на подсъдимия са налице единствено отегчаващи вината обстоятелства –
изключително високия размер на неплатената издръжка /22 600 лв./, дългият
период от време, през който издръжката не е била плащана /повече от девет
години/ и обремененото съдебно минало на подсъдимия. Настоящата инстанция, подобно
на първата, също не констатира смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия. Районният съд е наложил на подсъдимия наказание в по-леката
алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК – пробация и въззивният съд не
намира основание за допълнително смекчаване на отговорността на подсъдимия.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски
районен съд, НО, 95 с-в от 05.12.2017 г. по НОХД № 748/17 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.