Разпореждане по дело №3514/2018 на Районен съд - Стара Загора

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

№.........                                    12.09.2018г.                       гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На дванадесети септември                         2018г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3514 по описа за 2018 година:

 

Предявена е искова молба от Ц.Г.А., като майка и законен представител на малолетните деца И.Х.Б. и К.Х.Б. против Х.Л.Б..

Ответникът Х.Л.Б. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането за допускане на гласни доказателства относно посочените обстоятелства.

            Следва да бъде изпратен препис от исковата молба и приложенията на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за открито съдебно заседание на 02.10.2018г. от 09,30 часа.

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:

Производството е с правно основание чл.143 ал.2 и чл.149 СК.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищцата Ц.Г.А., като майка и законен представител на малолетните деца И.Х.Б. и К.Х.Б. твърди в исковата си молба, че с ответника Х.Л.Б. живели на съпружески начала, като от съвместното си съжителство имат родени две деца - И.Х.Б. и К.Х.Б..

Твърди също, че съвместното им съжителство започнало от м.юни 2010 г. в град Дупница. На *** г. се родила дъщеря им И., а на *** г. - сина им К.. Живеели в апартамент, собствен на ответника. Поради настъпили непреодолими противоречия и крайно влошени отношения, се разделили през зимата на 2016г. и считано от м.януари 2017 г.  ищцата заедно с децата се установила да живее в дома на родителите си в гр.Ст.Загора. Ответникът решил да ги последва с децата и се преместил да живее и работи в гр.Ст.Загора, но това продължило до м.март т.г., след което отново се върнал в гр.Дупница. Ищцата заявява, че за времето, през което бил в Ст.Загора не са живели съвместно.

Заявява също, че от момента на раздялата с ответника, тя се грижи изцяло за децата като им осигурявам всичко необходимо - непосредствено обгрижване и възпитание, осигурява им всичко необходимо за ежедневието - дрешки, обувки, храна, лекарства, забавления и др. Дъщеря им посещавала ЦДГ Светлина, като тази година щяла да бъде подготвителна група. И. посещавала и занимания по спортни и народни танци, за което ищцата заплаща такса в зависимост от броя на посещенията, като максималния размер е 15 лв. на месец. Сина им тази година щял да бъде първа група в детската градина.Ищцата изцяло разчита на помощта на родителите си. Сочи, че за времето откакто са разделени с ответника, той не е заплащал издръжка на децата си - нито в пари, нито в натура. Случвало се е да закупи по някоя дрешка или обувки, но твърде рядко. Докато биле в Ст.Загора вземал децата при себе си, за да контактува с тях и да ги види, но не осигурявал средства за издръжката им.

Ищцата сочи, че е безработна и е регистрирана в Бюрото по труда в гр.Ст.Загора; за момента не разполага с постоянни доходи; жилището, в което живеят е под наем, за което родителите й заплащат 280 лв. месечно. Заявява, че разговаряли с ответника да заплаща издръжка на децата, но той нищо не предприемал по този въпрос.

Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника Х.Л.Б. да заплаща на малолетното си дете И.Х.Б., ЕГН **********, чрез нея като майка и законна представител ежемесечна издръжка в размер на 180 лв., считано една година назад от подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска; да заплаща на малолетното си дете К.Х.Б., ЕГН **********, чрез нея като майка и законна представител, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано една година назад от подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска.

Претендира направените по делото разноски.

Моли да се допуснете предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Ответникът Х.Л.Б. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че признава исковете по основание, но ги оспорва по размер.

Оспорва твърденията на ищцата, че не се е грижил за издръжката на децата, като заявява, че винаги е давал средства за И. и К., и лично е закупувал необходимите им дрехи, обувки, лични и хигиенни принадлежности, храна. Сочи, че през времето на съвместното им съжителство се е грижил както за децата, така и за тяхната майка; грижите по отношение на децата свързани с тяхното възпитание, ежедневни житейски потребности - забавления, игра и развлечения, до момента на раздялата им били осъществявани изключително и само от него, тъй като ищцата не работила. Живели в апартамента му в гр.Дупница, където имало много добри условия за живот, като за всичките консумативи - ток, вода, отопление се грижел предимно той. Както неговите родители, които живеят в близост до гр. Дупница, село Джерман, така и родителите на Ц. винаги помагали и били близо до тях и по време на раждането на децата и след това. Ищцата не работела, нито тогава, а както разбира и към настоящия момент не работи. Вземала майчинство, а той получавал добро възнаграждение. Винаги се грижил за всички в семейството. Разчитали много на неговите родителите, тъй като живеят близо. Те били силно привързани към децата и им помагали изключително много в отглеждането и доброто им възпитание. Имало хармония и разбирателство. Година след раждането на К., както твърдяла и ищцата, започнали да се карат, като разминаванията били свързани с неразбирателството по основни въпроси от съвместния живот, невъзможността да постигнем консенсус по въпроси, свързани със семейството, с начина на отглеждане и методите на възпитание на децата. Отношенията помежду им действително започнали да охладняват, почти спрели да излизат и да общуват с приятели, все по-рядко разговаряли. Ищцата събрала багажа, взела децата и от януари 2017г. се преместила да живее в гр. Стара Загора при нейните родители.

Ответникът заявява, че има изградена силна емоционална и лична връзка с децата, която се дължи на полаганите от него грижи и непосредствени контакти. Поради привързаността му към децата и желанието да бъде близо до тях, да може да ги виждам всеки ден, да се забавляват заедно, да не усещат липсата на баща си, последвал Ц. ***. Успял да се установя там, намерил си квартира, работа и се опитвал всеки ден да контактува с тях. Сочи, че никога не е отказвал да дава издръжка на децата и полагал грижи до колкото му е позволявала майката на децата. Оспорва твърдението, че от раздялата ищцата се грижела изцяло за децата и той не заплащал издръжка - нито в пари, нито в натура, като заявява, че напротив, в случаите когато можел да ги видя им носел дрехи, играчки, пълнел хладилника с хранителни продукти. Нееднократно давал пари на Ц., но доказателства за всички извършени плащания и предоставени средства за издръжка на децата не се стремял да съхранява, тъй като отношенията с майката на децата били нормални.

Считам, че претендираният размер на издръжка за И. и К. е силно завишен и не е съобразен с нуждите на децата и с неговите възможности, както и със задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г.

Не оспорва, че родителите безусловно дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, но заявява, че не разполага с възможност да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 180.00 лева за И. и 150.00 лева за К.. Заявява също, че от м.07.2018г. е на нова работа, с месечно възнаграждение в размер на 760.00 лева, от което след приспадане на всички дължими осигурителни вноски и данъци, получава чиста сума около 550 лева., като с тези средства трябва да покрива и разходите си за лични нужди и консумативи - ток, вода, отопление. Всички тези ежемесечни разходи, ведно с ежедневните му нужди, както и разходите му за път до гр. Стара Загора, за да види децата и покупките за тях, се опитвал да покривам редовно, въпреки затрудненото положение и наличието на непосилните за него задължения.

Моли съда да определи издръжка за всяко от децата в минималния законов размер, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, а за разликата до пълния претендиран размер от 180.00 лева за И.Х.Б. и 150.00 лева за К.Х.Б. искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

В производството по иска по чл.143 ал.2 СК в тежест на ищеца е да докаже, че обстоятелствата, на които основава иска си. Ответникът от своя страна следва да докаже възраженията си.

По иска по чл.149 от СК в тежест на ищеца е да докаже, че през претендирания период са налице предпоставките на чл.143 ал.2 СК.

 

Ищеца ангажира писмени доказателства във връзка с твърдените факти и обстоятелства. Ответникът не ангажира доказателства за семейното и имотното си състояние.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по благоприятно за тях, тъй като ще постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, а не по волята на съда, като освен това ще се намалили наполовина размера на дължимите държавни такси.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: копие от удостоверения за раждане от ***г. и от 02.11.2015г.; регистрационна карта на БТ Ст.Загора; декларация за СИС на Ц.Г.А. от 06.07.2018г.; 3бр. удостоверения за настоящ адрес;  9бр. квитанции; граждански договор за услуга №1/01.07.2018г.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства относно посочените обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират такива за съдебно заседание.

УКАЗВА на ответника за съдебно заседание да представи декларация за семейно и имотно състояние.

 

Препис от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника и приложенията към него.

 

ПРЕПИС от исковата молба, писмения отговор на ответника и приложените към тях доказателства да се изпратят на Дирекция “Социално подпомагане“ – Стара Загора.

 

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като направят своевременно исканията си във връзка с това, като ги предупреждава, че при неизпълнение на указанията ще приложи чл.313 ГПК.

 

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за о.с.з. страните, Дирекция „Социално подпомагане” Ст.Загора.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва в деня на постъпване на исканията на страните депозирани във връзка с указанията и доклада.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: