Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 14.01.2016г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря П.П. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2463 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница в размер на 212,08 лв., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за просрочие в размер на 53,67 лв. и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за такса в размер на 58,33 лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "БАНКА ***" ЕАД със седалище гр.*, чрез ЮК Т., излага твърдения в ИМ, че с Договор за издаване и обслужване на стокова карта от 14.05.2007г. “Банка *” ЕАД е предоставила на А. И. М. кредит в размер на 700 лв., който съгласно уговореното се олихвява ежедневно и се дължи на определена падежна дата, усвоен е на 23.05.2007г., който вследствие нередовното обслужване на кредита, поради забава в плащанията и непогасяване в срок на дължимите суми, е станал изискуем на 06.02.2010г. Твърди, че кредитополучателя Анета И. М. е починала на 02.03.2009г. Сочи, че по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от ищеца – заявител е образувано Чгр. д. №1893/2015г. по описа на ВТС, по което против ответницата – длъжник Г.И.А. е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми: 212,08 лв. - главница, 53,67 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2009г. до 06.07.2015г. и 58,33 лв. – такса, дължими, съгласно Договор за издаване и обслужване на стокова карта на “Банка *” от 14.05.2007г., сключен с наследодателя й А. И. М., бивш жител на с.В., починала на 02.03.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането, против която заповед по чл.410 от ГПК длъжникът Г.И.А. е възразила в рамките на срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.1, вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск за установяване съществуването на оспореното му парично притежание. Твърди, че ответницата дължи процесното вземане в качеството й на законен наследник на кредитополучателя А. И. М., приела оставеното от починалата наследство в неговата съвкупност от права и задължения, поради което следва да отговаря за връщането на остатъка от задълженията на своята майка, съгласно наследствения си дял. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата съществуването на оспореното му парично вземане, съгласно Заповед №1039/10.07.2015г. по Чгр.д.№1893/2015г. по описа на ВТРС за исковите суми. Претендира направените по исковото производство съдебни разноски, вкл. ЮК възнаграждение.
В СЗ ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответницата Г.И.А. ***, редовно призована по реда на чл.44 ал.1 изр. последно от ГПК, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. Предмет на разглеждане в настоящото установително исково производство е направеното от ответницата - длъжник оспорване с възражението и по чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК по Чгр. д. №1893/2015г. по описа на ВТРС, което има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 от ГПК, а именно, че е направила отказ от наследството, останало от наследодателя и А. И. М., който е вписан в особената за това книга при ВТРС, съгласно Определение №445/14.02.2013г. по Чгр.д.№458/2013г. по описа на ВТРС. Не сезира съда с претенция за разноски в исковото производство.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.05.2007г. между "Банка *" ЕАД и А. И. М., с ЕГН **********,***., е сключен Договор за издаване и обслужване на стокова карта на Банка ДСК, по силата на който Банката - ищец е предоставила на А. И. М. стоков кредит в размер на 700лв., който може да се ползва от м.май 2007г. за срок от 8г., който изтича м.май 2015г., при определена месечна падежна дата - всяко 5-то число на месеца. Вследствие нередовното обслужване на кредита, поради забава в плащанията и непогасяване в срок на дължимите суми, кредитът е обявен от Банката - ищец на основание клаузите от Общи условия по договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта за изискуем на 06.12.2009г., оформен е като неразрешен овърдрафт, който се олихвява със санкционираща лихва в размер на 5 процентни пункта над договорения лихвен процент. Видно от удостоверение за наследници изх.№277/02.01.2013г., изд. от Община *, кредитополучателят по сключения на 14.05.2007г. Договор за издаване и обслужване на стокова карта на Банка * А. И. М. е починала на 02.03.2009г., Акт за смърт №0156/03.03.2009г., съставен от Община *, като е оставила за свои законни наследници низходящите и - ответника Г.И.А., А. И. М., Й. И. А. и син Х. И. А., който е починал преди нея - на 08.11.1985г., неженен, не е оставил деца. Видно от известие за доставяне №ИД PS 5000 00 HGQS 1, на 05.02.2013г. е получена от ответника Г.И.А. Покана - уведомление изх.№27-00-02-0142/25.01.2013г. от Банката - ищец, с която същата е уведомена, че поради нередовното обслужване на задължението по процесния Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта, сключен с наследодателя и Анета И. Маринова, и на основание клаузите от Общите условия по договор за кредит на банка *, които са неразделна част от Договора за кредит на Банка *, на 06.12.2009г. задължението по кредита е обявено за окончателно изискуемо, оформено е като неразрешен овърдрафт и се олихвява със санкционираща лихва в размер на 5 процентни пункта над договорения лихвен процент, както и е уведомена като наследник по това задължение за размерите на дължимите главница, договорна лихва, санкционираща лихва и съдебни разноски общо от 1 177,36лв. Г.И.А., А. И. М. и Й. И. А., като законни наследници на А. И. М., подават до банката - ищец молба вх.№27-00-02-0335/04.02.2013г., с която като наследници на А. М. изразяват желание за доброволно погасяване на задължението и уведомяват, че кредитът ще се обслужва от сметка на Й. И. А.. На 14.02.2013г. отв. Г.И.А. и сестра и А. И. М. подават до ВТРС заявление за отказ от наследството, останало от покойните им родители А. И. М. и И. А. М., във връзка с което е образувано Чгр.д.№458/2013г. по описа на ВТРС, по което с Определение №445/14.02.2013г. е разпоредено отказът им от наследство да се впише в книгата по чл.49 ал.1 от ЗНасл., водена във ВТРС.
От представените от ищеца с ИМ писмени доказателства безспорно се установи, че преди вписване отказа на отв. Г.И.А. от наследството, оставено от покойната и майка А. И. М. в книгата по чл.49 ал.1 от ЗНасл., същата е приела мълчаливо оставеното от нея наследство с конклудентни действия, извършвайки заедно с брат и Й. И. А. и сестра и А. И. М. акт на разпореждане чрез сключен на 21.12.2012г. Договор за покупко - продажба на недвижим имот,извършен с Нотариален акт №*, том ІХ, рег.№6915, н.д.№*/2012г. по описа на Нотариус Д. Р. с район на действие ВТРС, вписан в Служба по вписвания гр.В.Търново на 21.12.2012г., относно поземлен имот №* - Нива с площ от 6 дка, ІV категория, местност "С. м." в землището на с.В., Община *, останал в наследство от починалите им родители А. И. М. и И. А. М., придобит от тях приживе възмездно по време на брака им с Договор от 17.03.2008г. за продажба на земеделски имот общинска собственост.
По делото е прието като писмено доказателство изд. от "Банка *" ЕАД Извлечение за периода от 01.05.2007г. до 02.09.2015г. за движението по сметка: /02/ 0000000013915282 BGN, открита във връзка със сключения процесен Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта на Банка *.
По заявление на "Банка *" ЕАД по чл.410 от ГПК от 07.07.2015г. против Й. И. А., Г.И.А. и А. И. М. срещу тях е издадена Заповед №1039/10.07.2015г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът - ответник Г.И.А. да заплати на заявителя /ищец/ сумата от 212,08 лв. /двеста и дванадесет лева и осем стотинки/ - главница, сумата от 53,67лв. /петдесет и три лева и шейсет и седем стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2009г. до 06.07.2015г. и сумата от 58,33лв. /петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - такса, дължими, съобразно наследственият и дял, съгласно Договор за издаване и обслужване на стокова карта на Банка * от 14.05.2007г., сключен с наследодателя и А. И. М., б.ж. на с.*, починала на 02.03.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.07.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и 109,87лв. - направени по заповедното производство разноски за ДТ и ЮК възнаграждение, против която длъжникът Г.И.А. е възразила в рамките на срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правният интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищеца по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница в размер на 212,08 лв., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за просрочие в размер на 53,67 лв. и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за такса в размер на 58,33 лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Разгледани по същество се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
В процесният случай Банката - ищец цели да установи съществуването спрямо ответницата на оспореното и парично вземане срещу нея за исковите суми в качеството и на законен наследник на покойната и майка А. И. М. за паричен дълг, произтичащ от сключен приживе от наследодателката с "БАНКА *" ЕАД Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта. На основание чл.60 ал.1 от ЗНасл., наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
В настоящият случай с обоснованото си възражение по чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената срещу нея заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1893/2015г., имащо характер на писмен отговор, ответника Г.И.А. сезира съда с възражение, че е налице неин отказ от наследството, оставено от покойната и майка А. И. М., надлежно вписан в книгата по чл.49 ал.1 от ЗНасл., водена при ВТРС, по силата на определение по Чгр.д.№458/2013г. на ВТРС, по което възражение исковият съд дължи произнасяне. Съгласно трайно установената практика на ВКС, при направено възражение, че страната, в случая ответник в процеса, се е отказала от наследството на своя наследодател, може да се слуша противно възражение на другата страна, че е налице приемане на наследството, с каквото съдът е сезиран от ищеца и се съдържа в ИМ, или че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено приемане, каквато хипотеза в случая е налице.
В процесният случай наследството, оставено от наследодателя и майка на ответницата А. И. М., е открито със смъртта и на дата 02.03.2009г. На основание чл.48 от ЗНасл. наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството. В процесният случай, от представените с ИМ от ищеца писмени доказателства безспорно се установи, че ответника Г.И.А. след откриване на наследството, оставено от майка и А. И. М. и преди вписване на отказа и от същото в книгата по чл.49 ал.1 от ЗНасл., е извършила акт на разпореждане с недвижим имот, останал в наследство от покойните и родители И. А. М. и А. И. М., придобит приживе от тях в режим на СИО - поземлен имот №* в землището на с.*, Община *, чрез сключване на 21.12.2012г. на Договор за покупко - продажба на недвижим имот,извършен с Нотариален акт №*, том ІХ, рег.№6915, н.д.№*/2012г. по описа на Нотариус Д. Р. с район на действие ВТРС, вписан в Служба по вписвания гр.* на 21.12.2012г., което действие на разпореждане безспорно съставлява конклудентно действие на ответницата по приемане на оставеното от покойната и майка А. И. М. наследство. Извършването на посоченото действие по разпореждане с недвижим имот, оставен в наследство от майка и, ясно сочи на приемането му и е именно конклудентно действие по приемане на наследството, оставено от А. И. М., поради което последващо направеният и вписан в книгата по чл.49 ал.1 от Знасл. при ВТРС от Г.И.А. на 14.02.2013г. /при това и след получаване Покана - уведомление от Банката ищец изх.№27-00-02-0142/25.01.2013г./ отказ от наследството, оставено от майка и, е недействителен, поради липса на предмет, поради което отказът от наследството на майка си, направен след предхождащото го приемане на същото с конклудентни действия, не е произвел правно действие, поради което по силата на чл.60 ал.1 от ЗНасл. ответницата следва да отговаря за задълженията, с които е обременено наследството на майка и, произтичащи от процесния Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта, съобразно наследствения си дял от 1/3 ид.част, съгласно чл.5 ал.1 от ЗНасл. Както приемането на наследството, каквото е налице в процесният случай от ответницата, извършено мълчаливо с конклудентни действия, обективирани с извършения от нея на 21.12.2012г. акт на разпореждане с имот, 5/8 ид.части от който оставени в наследство от А. И. М., така и отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие, поради което и последващо извършеният от А. след вече приетото от нея наследство отказ от същото на 14.02.2013г. е недействителен, поради липса на предмет. /В този смисъл постановени по реда на чл.290 от ГПК Решение №248/11.06.2012г. по гр.д.№470/2011г. на ВКС, І гр.о. и Решение №489/2012г. от 01.02.2013г. по гр.д.№891/2011г., І гр.о. на ВКС; Определение №143/20.03.2015г. по т.д.№1446/2014г., ТК, ІІ отд., ВКС/.
Като законен наследник на майка си А. И. М. - кредитополучател по процесния Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта, ответницата следва да отговаря за задълженията, произтичащи от него, с които е обременено оставеното от нея наследство, на основание чл.60 ал.1 от Знасл., съразмерно с наследствения си дял от 1/3 ид.част. Волеизявлението на Банката - ищец за обявяване на кредита по процесния Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта за предсрочно изискуем, считано от 06.12.2009г., на основание клаузите на Общи условия по договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта, поради нередовното му обслужване и допусната забава в плащанията и непогасяване в срок на дължимите суми, обективирано в Покана - уведомление изх.№27-00-02-0142/25.01.2013г., е достигнало до знанието на ответницата, като и е редовно връчено с писмо с обратна разписка на 05.02.2013г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Безспорно се установи възникналата облигационно - правна връзка между Банката - ищец и наследодателя на ответницата, нейна майка, в резултат на сключения между тях Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта, задължението за връщане на кредита по който е обявено за предсрочно изискуемо на 06.12.2009г. Ищцовото твърдение за неизпълнение на парично задължение от ответницата като законен наследник на наследодателя и А. М., съразмерно с наследствения и дял, произтичащо от процесния Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта, за заплащане на исковите суми -212,08 лв. - главница, 53,67 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2009г. до 06.07.2015г. и 58,33 лв. – такса, е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила, каквито нейни твърдения и доказателства по делото не са събрани, поради което предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница от 212,08лв., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за просрочие от 53,67лв. за периода от датата на обявяване на предсрочна изискуемост 06.12.2009г. до 06.07.2015г. и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неплатена такса, дължима на основание чл.8 от Д/р от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта на Банка *, в размер на 58,33лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.07.2015г. до окончателното изплащане, се явяват доказани по основание, както и по размер, при липса на оспорване от ответницата на същите по размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло, като съдът приеме за установено по отношение на ответницата съществуването на оспореното парично вземане на ищеца за исковите суми, предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1893/2015г. по описа на ВТРС.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /за 143,52лв. внесена ДТ и 300лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, в доказан размер общо от 443,52лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата.
Ответницата не сезира съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по иска по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№1893/2015г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ и ЮК възнаграждение/, съразмерно с наследствения и дял, в доказан размер общо от 109,87лв.
Ответницата - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№1893/2015г. по описа на ВТРС и исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.А. ***, секция *, №*, с ЕГН **********, че дължи на "БАНКА ***" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК ****, сумата от 212,08 лв. /двеста и дванадесет лева и осем стотинки/ - главница, сумата от 53,67лв. /петдесет и три лева и шейсет и седем стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2009г. до 06.07.2015г. и сумата от 58,33лв. /петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - такса, дължими, съобразно наследственият и дял, съгласно Договор от 14.05.2007г. за издаване и обслужване на стокова карта на Банка ***, сключен с наследодателя и А. И. М., б.ж. на с.*, Община **, починала на 02.03.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №1039/10.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№1893/2015г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Г.И.А. ***, секция *, №*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ***" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК ***, сума в размер на 443,52 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направените по исковото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.И.А. ***, секция *, №*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ***" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК ***, сума в размер на 109,87 лв. /сто и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по заповедното производство по Чгр.д.№1893/2015г. по описа на ВТРС съдебни разноски за ДТ и ЮК възнаграждение, съразмерно с наследственият и дял.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от същото да се приложи служебно по Чгр.д.№1893/2015г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….......