№ 533
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100508103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.03.2022 г. по гр.д. № 61032/21 г., СРС, ГО, 160 с-в е
отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на трудовото
правоотношение между Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул.
„******* и И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******,
извършено със Заповед № JIC-76 от 01.09.2021 г. на Командира на
Национална гвардейска част. Възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******* на
заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
"старши експерт в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в
Национална гвардейска част" при Национална гвардейска част. Осъдил е
Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в
полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9042 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 01.09.2021 г.-01.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 26.10.2021 г., датата на предявяване на
1
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Осъдил е Национална
гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на И.
М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 61032/2021 г. по описа на CPC,
II ГО, 160 състав. Осъдил е Национална гвардейска част, с адрес: гр. София,
бул. „******* да заплати в полза на Софийски районен съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 521,68 лева, представляваща държавна такса в
производството по гр.д. № 61032/2021г. по описа на CPC, II ГО, 160 състав,
съобразно уважената част от предявените искове.
С определение от 11.05.2022 г. по гр.д. № 61032/21 г., СРС, ГО, 160
състав е изменил решение № 1767/07.03.2022 г., по гр.д. № 61032/2021 г. по
описа на CPC, II ГО, 160 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК в частта
за разноските, като е осъдил Национална гвардейска част, с адрес: гр. София,
бул. „******* да заплати в полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 300 лева,
представляваща дължим данък добавена стойност върху присъденото
адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Национална
гвардейска част/НГЧ/, с адрес: гр. София, бул. „*******, представлявано от
командира полковник К. И., чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Н.
с мотиви, изложени във възивната жалба. Моли да бъде отменено като
неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
По отношение на матералното право се твърди, че съдът неправилно е
приел, че по делото липсват доказателства за утвърдена от работодателя
длъжностна характеристика, но е приел, че нова длъжностна характеристика е
била изготвена към 01.09.2021 г., на която дата е прекратено ТПО със
служителя И. Т.. Съдът е кредитирал датата на длъжностната
характеристика/ДХ/ на лице, което не е страна по спора, а именно 23.12.2021
г., като механично е пренесъл тази дата към 01.09.2021 г.-датата на
прекратяване на ТПО на ищеца и е игнорирал изцяло факта на наличие на
2
утвърдени ДХ към 01.09.2021 г., изрично посочен в протокол с рег. № СИ-16-
3574/20.08.2021 г. и в заповед № РД-359/ 11.08.2021 г. ДХ от 23.12.2021 г. не
е длъжностната характеристика, утвърдена от работодателя през месец август
2021 г., въз основа на която е извършен подбора, а е ДХ, изменена в
изпълнение указанията на Инспектората на МО. Относно въпросът за наличие
на утвърдени от работодателя ДХ към момента на прекратяване на ТПО, т.е.
към 01.09.2021 г., се сочи, че в цитирания в протокол с рег. № СИ-16-
3574/20.08.2021 г., още на стр. 1 от него е записано, че комисията извършила
подбора по документи, е извършила дейността си въз основа на утвърдените
ДХ преди 20.08.2021 г., като в същия протокол е цитирана и заповед № РД-
359/11.08.2021 г., в която се съдържа информация за съществуването на
утвърдени длъжности характеристики. Накрая се заявява, че направените от
комисията изводи и констатации за съответствие/несъответствие се основават
на утвърдените ДХ, изготвени към 10.08.2021 г.
Твърди се още, че с направеният от съда анализ в мотивите на
решението, се прави опит за сравнение на изискванията за заемане на
експертна длъжност с функции на музикален ръководител в ПОВС, залегнали
в длъжностната характеристика и притежаваното от ищеца образование,
разкрива проблем с логическите категории „общо“ и „частно“. Съдът е
отъждествил специалността „тонрежисура“ със специалността „музика“ и по
този начин е подменил волята на работодателя е приписал на ищеца
специалност, която той не притежава. Относно процесуално-
производствените правила се твърди, че съдът е нарушил принципа за
равенство между страните, като е отказал да уважи двете молби за отлагане
на делото поради заболяване на процесуалния представител на ответника, не е
обсъдил всички относими доказателства по делото като е обосновал изводите
си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства, в
резултат на което направените изводи са повърхностни и необосновани,
фрагментарни и непоследователни. По делото са налице достатъчно
убедителни доказателства за несъответствие на специалността на ищеца с
изискванията на работодателя в утвърдената от месец август ДХ, отказът на
ищеца да заеме предложената му от работодателя длъжност, единствената, за
която притежава изискуемата специалност. Предвид гореизложеното, се моли
да бъде отменено изцяло обжалваното решение.
3
Въззиваемият И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„*******, чрез пълномощника по делото адвокат Л. М., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС.
По делото е постъпила и частна въззивна жалба от ответника
Национална гвардейска част/НГЧ/, с адрес: гр. София, бул. „*******,
представлявано от командира полковник К. И., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт С.Н. срещу определение от 11.05.2022 г. по гр.д. № 61032/21 г.,
с което СРС, ГО, 160 състав е изменил решение № 1767/07.03.2022 г., по гр.д.
№ 61032/2021 г. по описа на CPC, II ГО, 160 състав, постановено по реда на
чл.248 ГПК в частта за разноските, като е осъдил Национална гвардейска
част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на И. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от още 300 лева, представляваща дължим данък добавена стойност
върху присъденото адвокатско възнаграждение от 1500 лв. Единствено
относимите доводи в тази жалба е, че когато съдът е постановил процесното
решение, е бил длъжен да знае разпоредбите на пар.2а от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и да я приложи, а не с определението си да се произнася по едно
преклудирано право на ищеца да уважи неговите доводи, при положение, че
главният иск по трудовия спор няма парично изражение, а искът за
обезщетение за оставяне без работа е акцесорен.
Въззиваемият по частната въззивна жалба И. М. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат Л. М.,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва същата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
4
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.328, ал.1, т.6 от КТ от
И. М. Т., ЕГН ********** срещу Национална гвардейска част/НГЧ/, а именно:
1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира
на Национална гвардейска част и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл.
344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност
"старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в
Национална гвардейска част" при Национална гвардейска част; 3/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 9042 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 01.09.2021 г. - 01.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 26.10.2021 г. /датата
на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение/ТПО/ с
ответника за периода от 12.01.2010 г. до 01.09.2021 г., по силата на сключен
трудов договор, заемайки длъжността "старши експерт, Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част" при
Национална гвардейска част. На 23.07.2021 г. е издадена Заповед № ОХ-633
на Министъра на отбраната на Република България за извършване на
изменения в длъжностното разписание № БМ 650 на Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили, като в т. 1.4.2 от заповедта е разпоредено
длъжността „старши експерт“ да бъде съкратена от частта „Ръководство“ на
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили и съгласно т. 1.9 да бъде
възстановена в частта „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на
Въоръжените сили. На 01.09.2021 г. бил поканен доброволно да освободи
заеманата от него длъжност „Музикален ръководител“ и да заеме длъжността
„Тонрежисьор“ в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, но ищецът
отказал отправеното му предложение, в резултат на което трудовото му
5
правоотношение било прекратено. На 01.09.2021 г. му било връчено
предизвестие per. № 3708 от 01.09.2021 г. и заповед № JIC-76 от 01.09.2021 г.
на Командира на Национална гвардейска част, с която се прекратява ТОП
между страните, считано от 01.09.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Излага съображения за незаконосъобразност на издадената заповед № ЛС-76
от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част, като твърди, че
е немотивирана. В нея е посочена само като законов текст разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, без да има словесно описание основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение, както и че в заповедта липсват и мотиви за
прекратяване на правоотношението. Налице е пълна неяснота относно
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Прекратяването на ТПО между страните е извършено без ищецът да е
запознат има ли въведени и ако да, в какво се изразяват новите изисквания за
длъжността, която е заемал при ответника. Сочи, че той е отговарял на
изискванията за заемане на длъжността, съгласно представения му проект за
нова длъжностна характеристика, като излага се подробни съображения в
тази насока.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер и моли
съда да ги отхвърли. Твърди, че още към датата на назначаването на ищеца на
12.01.2010 г., същият не е отговарял на изискванията за заеманата от него
длъжност. Към 11.08.2021 г. ищецът е отговарял на изискванията за
длъжността „старши експерт“, изпълняващ функционални задължения на
„тонрежисьор“, поради което именно на 11.08.2021 г. му е изпратено
електронно съобщение от ръководител на отдел „Човешки ресурси“ с
приложена извадка на измененията в длъжностната характеристика именно за
тази длъжност. На проведено на 01.09.2021 г. събеседване с командира на
Национална гвардейска част, на ищеца е предложено да заеме длъжност с
функционални задължения на тонрежисьор, като в тази връзка се сочи, че
това е била единствената длъжност, за която ищецът е отговарял на
изискванията за нейното заемане, след влизане в сила на промените в
щатното разписание на Национална гвардейска част. Излагат се съображения
за законосъобразността на заповед № JIC-76 от 01.09.2021 г. на Командира на
Национална гвардейска част, с която е прекратено ТПО между страните в
производството, като основанието за прекратяване на процесното трудово
правоотношение е ясно посочено в процесната заповед на командира на
6
Национална гвардейска част, че заповедта е мотивирана.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че по силата на трудов договор № 3-
97/12.01.2010 г., между страните е съществувало ТПО по силата на което
ищецът е заемал длъжност „старши експерт, Представителен ансамбъл на
Въоръжените сили в Национална гвардейска част” при Национална
гвардейска част; че ТПО между страните е прекратено със заповед № ЛC-76
от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, че размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, е в размер на 1507 лева.
От правна страна:
Правното основание, на което е било прекратено ТПО е чл.328, ал.1, т.6
от КТ, като с поред цитираният текст, работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326, ал.2, когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Въведените в текста хипотези, а именно липса на
необходимото образование и/или професионална квалификация за
изпълняваната работа, са обективни, т.е. при преценката на
законосъобразността на уволнението, следва да се провери само формалното
съответствие на притежаваните от работника или служителя образование
и/или професионална квалификация с новите изисквания, установени за
длъжността му, като в случая се имат предвид такива изисквания, наличието
на които е документирано, т.е. те са с установен характер. При преценка
законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6, така както е обосновано в конкретната хипотеза с изменение на
изискванията към длъжността, следва да се установят какви са били
изискванията, които се отнасят до образованието и професионалната
квалификация за заемане на длъжността, изпълнявана от ищеца, в какво се
състои промяната им, извършена ли е от компетентен орган и предшества ли
по време уволнението, както и отговаря ли ищецът на новоустановените
изисквания. Задължение на съда е да определи действителното основание за
уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след
7
това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на
приложимата правна норма (решение № 746 по гр. д. № 119 за 2010 г. на III
ГО). Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва
да има яснота за основанието, на което то се извършва, както с оглед
защитата на работника или служителя, така и поради правните последици, но
винаги от значение е заповедта да е мотивирана (решение № 346 по гр. д. №
468 за 2009 г. на IV ГО.
Според установена трайна практика на ВКС, изискванията за
образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да
бъдат предвидени в закон, в друг по - нисък по степен нормативен акт или в
длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон
или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези
изисквания в длъжностната характеристика. Единният класификатор на
длъжностите определя базата от минимални изисквания за заемане на
съответната длъжност. С оглед спецификата на работата и нуждите на
предприятието работодателят може да въведе и по - високи изисквания за
образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след
възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната
характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Освен това, работодателят
има право да променя с щатното разписание и с длъжностните
характеристики изискванията за образование и/или квалификация за
определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт.
Както е посочил и СРС, волята на работодателя в този случай е подчинена на
негова суверенна преценка и е въпрос на целесъобразност, като съдът не е
компетентен да се произнася какви образование и квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост
от въведената промяна. Изменението на изискванията, обаче, следва да е
предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност /в този
смисъл Решение № 730 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010г., III г. о.,
ГК и Решение № 350 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г., III г. о.,
ГК/. Само при въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с
право или дискриминационен подход, контролът на съда за
законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ, включва и преценката, дали изменението в изискванията за
8
заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този
смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8,
ал. 1 КТ. Съдебният контрол в тази насока, следва да бъде съобразен изцяло с
конкретните факти и обстоятелства. В конкретния случай, в исковата молба
са наведени твърдения, че заповед № ЛC-76 от 01.09.2021 г. на Командира на
Национална гвардейска част не е мотивирана, а само бланкетно е посочена
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което се сочи като самостоятелно
основание за признаване за незаконосъобразно на прекратяването на
процесното ТПО, извършено с оспорената заповед на Командира на
Национална гвардейска част. Съгласно съдържанието на заповед № ЛC-76 от
01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част, в нея е посочено,
че на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на
Република България, чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, заповед № ОХ-633/23.07.2021 г. на
Министъра на отбраната на Република България за извършване на изменения
в длъжностното разписание № БМ-650, протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г.
за извършване на подбор на цивилните служители от Национална гвардейска
част, се прекратява трудовото правоотношение между Национална гвардейска
част и И. М. Т., заемащ длъжността "старши експерт в Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част" при
Национална гвардейска част, считано от 01.09.2021 г. Според трайната
съдебна практика, задължението за излагането на мотиви към заповедта за
прекратяване на ТПО е свързано с осигуряване на възможността на работника
или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяване и на
второ място с различните правни последици на отделните основания за
прекратяване. Конкретното съдържание и обема на мотивите са различни с
оглед на отделните основания за прекратяването на трудовия договор. Ако
изложените мотиви са неточни, непълни или неясни, но се установи, че
работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на
уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или
служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото
работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението
и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не
може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството,
че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия
договор, като в този смисъл е решение № 4/27.01.2014 година, постановено по
9
гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №
295/29.03.2017 г., постановено по гр.д. №
1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./ В този случай, а и във всички
останали, когато работникът или служителят е бил наясно с причините за
уволнението, въпросът дали правото на прекратяване на трудовия договор е
упражнено в съответствие със закона ще зависи от това, дали са се
осъществили правнорелевантните факти от значение за основанието, на което
е прекратен договора /в този смисъл решение № 295/29.03.2017 г.,
постановено по гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./.
Настоящата инстанция също намира процесната заповед за мотивирана.
Съдържанието на същата препраща към заповед № ОХ-633/23.07.2021 г. на
Министъра на отбраната на Република България за извършване на изменения
в длъжностното разписание № БМ-650 и протокол № СИ-16-3574/20.08.2021
г. за извършване на подбор на цивилните служители от Национална
гвардейска част. В протокол № СИ- 6-3574/20.08.2021 г. от работата на
комисията за проверка на съответствието и допускане до участие в подбор на
цивилните служители от състава на Представителния ансамбъл на
Въоръжените сили в Национална гвардейска част, т. I, е посочено, че цивилен
служител И. М. Т. - „Старши експерт“ - музикален ръководител, не отговаря
на изискванията за образование в съответната професионална област,
направление и специалност, определени в новата длъжностна характеристика
за заеманата от него длъжност, поради което и е направено предложение да
му се предложи длъжност в измененото щатно разписание № БМ-650, в
съответствие с неговата квалификация. От изложеното в заповедта и
изричното препращане към съдържанието на протокол № СИ-16-
3574/20.08.2021 г. от работата на комисията за проверка на съответствието и
допускане до участие в подбор на цивилните служители от състава на
Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска
част, може да се направи извод, че ТПО е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6, пред. 1, като тези доказателства не са били връчвани на ищеца.
Обстоятелството обаче, че ищецът И. Т. е бил наясно с причините за
прекратяване на трудовото правоотношение още преди получаване на
представеното по делото предизвестие от 01.09.2021 г., се установява от
останалите събрани по делото доказателства, а именно Протокол от
проведена беседа per. № СИ-16-3706/01.09.2021 г., заявление от И. М. Т. до
Командира на Национална гвардейска част от 17.08.2021 г., от което се
установява, че към датата 17.08.2021 г., ищецът И. М. Т. е бил запознат със
съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността „Старши
експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените
сили, като изрично се е позовал на т. 9.2, 9.3 и 9.4 от нея, взел е отношение
относно обстоятелството, че отговаря на изискванията за длъжността и
притежава необходимите образование и професионална квалификация за
работата, която следва да изпълнява служителят, заемащ тази длъжност.
10
Изрично е коментирал и анализирал съдържанието на посочената длъжностна
характеристика и обосновал подробно, защо счита, че отговоря на всички
изисквания за заемане на длъжността. От представения Протокол от
проведена беседа per. № СИ-16-3706/01.09.2021 г. се установява, че при така
проведената беседа, проведена преди връчване на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът И. М. Т. е уведомен, че в
резултат от работата на комисията за проверка на съответствието и допускане
до участие в подбор на цивилните служители от състава на Представителния
ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част, назначена със
заповед № РД- 359/11.08.2021 г. на Командира на Национална гвардейска
част е установено, че не отговаря на изискванията за образование в
съответната професионална област, направление и специалност, определени в
новата длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Изводът е,
че работодателят е довел своевременно до знанието на работника точното
основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът/ищец е бил
наясно с причините за уволнението и основанието, довело до прекратяване на
ТПО, противно на твърдяното и от двете страни.
Освен това и като бе посочено по-горе в изложението, според трайната
и последователна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №
148/05.06.2013 г. по гр. дело № 515/2012 г. на IV-то г.о. на ВКС, определение
№ 188 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 3251/2017 г., Г. К., IV г. о. на ВКС и други,
новите изисквания за образование трябва да са въведени с нормативен акт,
длъжностна характеристика или щатно разписание, като съответният акт
(нормативен или такъв на работодателя) трябва да е влязъл в сила, т.е. да е
породил правно действие към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Настоящата инстанция
приема, че в конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които да
се направи категоричен извод, че длъжностната характеристика за
длъжността „старши експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили - музикален ръководител е била изготвена и
преди всичко утвърдена, т.е. породила правно действие. към датата на
прекратяване на процесното трудово правоотношение, т.е. 01.09.2021 г. Не
може да се възприеме твърдяното във въззивната жалба, че фактът за наличие
на утвърдени ДХ към 01.09.2021 г. е изрично посочен в протокол с рег. №
СИ-16-3574/20.08.2021 г., като било посочено, че „членовете на комисията се
запознаха със заповедта за извършване на организационно-щатни помени с
действащия щат № БМ-650 за Национална гвардейска част и с извършените
изменения в него, както и с утвърдените нови длъжностни характеристики,
11
при спазване на ЗЗКИ, както и в заповед № РД-359/ 11.08.2021 г., с която
командирът на НГЧ е заповядал на 17.08.2021 г. личният състав на
Представителния ансамбъл на Въоръжените сили да представят в
Регистратурата за некласифицирана информация, собственоръчно написано
заявление на служителя с приложени документи, удостоверяващи
съответствието на служителя с изискванията за заеманата от него длъжност
залегнали в новите длъжностни характеристики. От цитирания протокол с
рег. № СИ-16-3574/20.08.2021 г. за работата на комисията за разглеждане и
актуализация на длъжностните характеристики на военнослужещи и цивилни
служители от Националната гвардейска част по длъжностно разписание
№БМ-650 от 01.01.2019 г., се установява, че към 10.08.2021г., тази комисия,
назначена със заповед № РД-2/04.01.2021 г. на Командира на Националната
гвардейска част, изменена и допълнена със заповед № РД 110-10.02.2021 г. на
Командира на Националната гвардейска част, е изготвила нова длъжностна
характеристика за длъжността „Старши експерт“ в „Програмен екип“ на
Представителен ансамбъл на въоръжените сили - музикален ръководител. Въз
основа на така изготвената нова длъжностна характеристика за
горепосочената длъжност, с протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г. от работата
на комисията за проверка на съответствието и допускане до участие в подбор
на цивилните служители от състава на Представителния ансамбъл на
Въоръжените сили в Национална гвардейска част, т. I, е посочено, че цивилен
служител И. М. Т. - „Старши експерт“-музикален ръководител, не отговаря на
изискванията за образование в съответната професионална област,
направление и специалност, определени в новата длъжностна характеристика
за заеманата от него длъжност, поради което и е направено предложение да
му се предложи длъжност в измененото щатно разписание № БМ 650, в
съответствие с неговата квалификация. Такава му е била предложена и
респективно отказана от ищеца, след което е постановена процесната заповед
№ ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част за
прекратяване на ТПО. Действително, нова длъжностна характеристика е била
изготвена към 01.09.2021 г., но освен изготвянето й, следва да бъде
установено обстоятелството че е била утвърдена, т.е. породила правно
действие. към датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение
01.09.2021 г. Такива доказателства по делото не са били ангажирани, нито са
направени доказателствени искания в тази насока. Основен постулат в
12
гражданското право е, че всяка страна трябва да докаже твърденията си. Това
доказване не може да стане с друго твърдение. В конкретния казус,
въпросното утвърждаване на ДХ не може да бъде установено с твърдението,
че в протокол с рег. № СИ-16-3574/20.08.2021 г. изрично било посочено, че
„членовете на комисията се запознаха със заповедта за извършване на
организационно-щатни помени с действащия щат № БМ-650 за Национална
гвардейска част и с извършените изменения в него, както и с утвърдените
нови длъжностни характеристики, при спазване на ЗЗКИ, както и в заповед №
РД-359/ 11.08.2021 г., с която командирът на НГЧ е заповядал да 17.08.2021 г.
личният състав на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили да
представят в Регистратурата за некласифицирана информация,
собственоръчно написано заявление на служителя с приложени документи,
удостоверяващи съответствието на служителя с изискванията за заеманата от
него длъжност залегнали в новите длъжностни характеристики.
Процесуалният представител на въззивника/работодател въвежда своеобразен
начин за доказване на утвърждаването като предлага същото да бъде изведено
от цитираните писмени протокол и заповед, а не чрез единствения
законосъобразен такъв, писмено доказателство за извършеното утвърждаване
със съответната достоверна дата, както и връчване на тази длъжностна
характеристика на ищеца. В този смисъл не следва да се коментира
приложената по делото извадка от ДХ без дата, нито приложената ДХ от
23.12.2021 г., т.е. след уволнението. Изводът е, че по делото не е установено
по безспорен начин, че въведените нови изисквания за образование, на които
се твърди от ответника/работодател, че ищецът не отговаря с новата
длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт“ в „Програмен
екип“ на Представителен ансамбъл на въоръжените сили - музикален
ръководител, са породили правно действие към датата на прекратяване на
процесното ТПО, т.е. следва да се приеме, че не са породили правно
действие.
Невярно се явява твърдението във въззивната жалба, че нито една от
страните по делото не е оспорила, че към датата 01.09.2021 г. е съществувала
ДХ за длъжността „старши експерт” в „Програмен екип” на Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили, изпълняващ функционалните задължения на
музикален ръководител и че „ищецът сам твърди, че съответства на
изискванията на длъжностната характеристика.“ В исковата си молба ищецът
13
изрично е посочил, че не му е била връчена утвърдена по съответния ред нова
длъжностна характеристика с определени в нея по-високи изисквания за
длъжността му, че му е била представена само извадка от първа и последна
страница на проект на длъжностна характеристика, но тези две страници
нямат характеристиката на официален документ, изходящ от работодателя, а
освен това в тях никъде не е записано, че се касае за длъжността ..Музикален
ръководител“. Изразено е и сериозно съмнение за достоверността на
представената по имейл извадка на неподписана длъжностна характеристика,
тъй като е невъзможно първа страница да е с номер 1/4, а последна страница
да е номерирана като 2/4 (а не 4/4) и т.н.
Изводът е, че обжалваната заповед № JIC-76 от 01.09.2021г. на
Командира на Национална гвардейска част за прекратяване на процесното
ТПО се явява незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Следва да бъде даден отговор на въпроса дали са налице
предпоставките за прекратяване на ТПО на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ ако
се приеме, че новата длъжностна характеристика за длъжността „Старши
експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на въоръжените
сили- музикален ръководител е породила правно действие преди датата на
прекратяване на процесното ТПО, за което по делото не са били ангажирани
доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест. Районният съд
е дал отрицателен отговор на този въпрос, като е изследвал приложените по
делото две ДХ, едната извадка без дата, а другата с дата след прекратяване на
ТПО. От длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт“ в
„Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на въоръжените сили се
установява, че като изискване за заемане на горепосочената длъжност е
предвидена минимална образователна степен: бакалавър; професионална
област: Педагогически науки и/или Изкуства; специалност: Педагогика на
музикалното изкуство и/или Вокална педагогика, и/или Музика. От
представеното приложение към Диплома за завършено висше образование
per. № 028494/2016 г. на образователно-квалификационна степен Магистър,
издадена от Нов Български Университет, се установява, че ищецът И. М. Т.
притежава диплома за завършено висше образование, специалност
„Тонрежисура“, образователно-квалификационна степен Магистър. При тези
данни съдът е приел, че ищецът отговаря на изискванията за образование,
съгласно изготвената нова длъжностна характеристика за длъжността
14
„старши експерт“ в „Програмен екип“ на
на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, „тъй като
специалността „Тонрежисура“ се изучава в бакалавърски и магистърски
програми по Музика и следва да се отнася към професионално направление -
Музикално и танцово изкуство към област на висшето образование Изкуства,
съгласно Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления, следователно ищецът притежава диплома за
завършено висше образование, образователно-квалификационна степен
Магистър, специалност Музика, професионално направление-Музикално и
танцово изкуство към област на висшето образование Изкуства, респективно
отговоря в пълна степен на изискванията за образование, съгласно новата
длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“ в „Програмен
екип“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили“. Във въззивната
жалба се развива теза, че ищецът няма специалност „Музика“, каквато е
посочена в „извадката“ от длъжностната характеристика за длъжността
Музикален ръководител, а има специалност „Тонрежисура, но в музикалните
университети реално няма специалност Музика. Съдът възприема тезата на
процесуалния представител на ищеца, че в Националната музикална академия
„Проф. Панчо Владигеров“ такава отделна специалност „Музика“ няма, тъй
като там всички специалности попадат в обхват музика. За разлика от
несъществуващата специалност „Музика“ в Националната музикална
академия съществува специалност „Тонрежисура“. Видно от информацията
за специалността на сайта на НБУ образованието по тонрежисура е високо
специализирано в областта на музиката, тъй като се придобиват знания и
умения: в областта на музикознанието и музикалната култура, музикалната
теория и история, музикалната практика по тонрежисура, звукови технологии,
музикален мастеринг, музикална обработка на звука, музикален монтаж и т.н.
за преподавателска работа в специализирани учебни заведения (музикални
училища, колежи, висши училища и университети и др.); като
висококвалифицирани специалисти по компютърна/електронна музика:
музикален аранжьор, музикален оформител, звуков дизайнер, специалист
звукови ефекти, композитор на електронна музика. “ Магистърската теза на
ищеца е на тема: „Подготовка и техническо осигуряване на звукозапис на
вокали и художествено-естетическо въздействие на беквокали“, а това не
може да бъде свързано с друго, освен с музиката и музикалното изкуство.
15
Предвид обстоятелството, че в специализираните музикални висши учебни
заведения няма специалност „Музика“ и всички специалности, включително
тонрежисура попадат в обхвата на музикалното изкуство, настоящата
инстанция също приема, че специалността “Тонрежисура“ съответства на
специалността „Музика“ в „извадката“ от длъжностната характеристика за
длъжността Музикален ръководител.
Във въззивната жалба се твърди, че доказателствените искания на
ищеца, свързани с назначението на друго лице на длъжността му, веднага
след уволнението, са уважени, „без същите да бъдат обосновани, какви факти
и обстоятелства, относими към предмета на спора, ще докажат“. Това не е
така, защото в исковата молба са развити доводи, че извършеното от
работодателя уволнение е извършено при грубо нарушение на правилата за
добросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ. Ето защо е направено искане да бъде
представен определен списък от документи за лице, неучастващо в правния
спор, а именно Райко Кирилов, които са от съществено значение за самия
спор, тъй като са относими за лицето, назначено на длъжностга на ищеца в
деня на неговото уволнение. Изисканата във връзка с това лице длъжностна
характеристика е за длъжността на ищеца след неговото уволнение.
Длъжностната характеристика не е поименен документ и не се обвързва с
лице, а с длъжност. При условие, че в исковата молба се твърди, че в
нарушение на принципа по чл. 8, ал. 1 от КТ в деня на уволнението на ищеца
е назначено друго лице и се иска подписаната от него длъжностна
характеристика, естествено следва да бъде представена тази длъжностна
характеристика, която е връчена на това лице при назначаването му.
Най-накрая въззивната инстанция намира, че не са налице твърдените от
въззивника процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд.
Не е налице процесуално нарушение за неуважаването от съда на двете
молби на ответника за отлагане на съдебното заседание по делото, проведено
на 27.01.2022 г., поради заболяване на процесуалния представител на
ответника от 17-ти и 21.01.2022 г. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК е ясна
и изисква кумулативно наличие на предпоставката препятствие, което
страната не може да отстрани, да се отнася до страната и до пълномощникът
й и това се прилага както за ФЛ, така и за ЮЛ, като последните разполагат с
по-големи възможности, например няколко пълномощници в лицето на
16
няколко юрисконсулти. В конкретния случай се твърди, че има и друг
юрисконсулт, но той няма пълномощно, но това възражение не представлява
препятствие по смисъла на закона, тъй като пълномощно може да бъде дадено
по всяко време. По делото няма и данни за представляващия юридическото
лице Командирът на НГЧ да е съществувало препятствие, което не може да
бъде отстранено към датата на съдебното заседание.
Въззивникът твърди, че е налице „непоследователност в поведението на
съда по прилагане правилата на съдопроизводството, нарушаване на правния
принцип за равенство на страните, което е налице и при отказа на съда да
кредитира доказателства от 18.02.2022г., представени от ответника, с мотив
преклузия, при незавършено съдебно дирене, видно от протокола от о.с.з. от
21.02.2022 г.“, като въззивната инстанция намира това твърдение за
неоснователно. Още в първия си акт по делото, а именно определение от
19.12.2021 г. съдът изрично е предупредил за условията за настъпване на
преклузия. Указал е „на страните, че най-късно в първото по делото заседание
могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като
им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.“ Доказателствените искания,
посочени от въззивника, не попадат в обхвата на чл. 147 от ГПК и
евентуалното им уважаване от съда би било нарушаване на правилата и
принципа за равенство между страните. Неоснователно се явява и
твърдението, че с „даването на превес на „бързото производство“ съдът е
пренебрегнал задълженията си, регламентирани в чл. 235 от ГПК.“
Първоинстанционния съд е обсъдил всички приети и относими към спора
доказателства. Въззивната инстанция намира, че не е нарушение на
съдопроизводствените правила, обстоятелството, че съдът не се е произнесъл
относно “отказа на ищеца да заеме предложената му от работодателя
длъжност, единствената за която притежава изискуемата специалност“, тъй
като въпросът е извън обхвата на правния спор. Процедурата по прекратяване
на трудов договор съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не включва задължение
на служителя да приеме друга длъжност.
Относно частната жалба срещу определението 11.05.2022 г. на СРС,
въззивната инстанция намира същата за неоснователна, т.е. за неоснователно
17
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Според съдебната практика, минималното възнаграждение при
обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване
на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва -
на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г.-общо една минималната
месечна заплата за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ
съобразно цената му. На основание Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл. 7, ал.(1) (Изм. и
доп. ДВ, бр. 68 от 31 юли 2020 г.) По дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2. Съгласно чл.7, ал.2, т. 3 -за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за
горницата над 5000 лв. За неоценяемите искове по чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. в редакцията й към 31 юли 2020 г.-датата на
сключване на договор за правна защита и съдействие между ищеца и
пълномощника му по делото, а именно-съобразно минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ,
която към 18.01.2022 г. е била в размер на 650 лв. За оценяемия иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - минималният размер на
адвокатското възнаграждение се определя според материалния интерес -
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. - за иска по чл. 225, ал. 1 КТ
782,10 лв., или общо 1432,10 лв. Съдът не е длъжен да определя винаги
минималното адвокатско възнаграждение, а го определя след като съобрази и
другите обстоятелства по делото, особено неговата фактическа и правна
сложност, като при съобразяване на това обстоятелство СГС намира, че
претендираната сума от 1800 лв. не е прекомерна. Що се отнася до
прилагането на 20 % ДДС, то настоящата инстанция споделя мотивите на
СРС, а именно, че „съгласно §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. данък
добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на
18
регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. За регистрацията по
ЗДДС съществува публичен регистър / чл. 94 ЗДДС във вр. с чл.80, ал.1
ДОПК /, който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на
нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да
се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение
/в този смисъл определение № 20 от 18.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
205/2021 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 91 от 31.01.2018 г.,
постановено по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.; определение № 660
от 03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/.“
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция не обсъжда представената
фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение, при която с начислен
ДДС се получава възнаграждение от 1800 лв. Само за пълнота на
изложението, при извършено сумиране на ДДС, се получава сума от 1718, 52
лв.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 1718, 52 лв. с ДДС с оглед
своевременно направеното възражение за прекомерност, като съдът отчита и
факта за еднократното явяване на страните във въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.03.2022 г. по гр.д. № 61032/2021г. на
СРС, ІІ ГО, 160-ти състав, като и определение от 11.05.2022 г. по гр.д. №
61032/21 г., с което СРС, ГО, 160 състав е изменил решение №
1767/07.03.2022 г., по гр.д. № 61032/2021 г. по описа на CPC, II ГО, 160
състав, постановено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като е
осъдил Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да
заплати в полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 300 лева,
представляваща дължим данък добавена стойност върху присъденото
19
адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
ОСЪЖДА Национална гвардейска част/НГЧ/, с адрес: гр. София, бул.
„*******, представлявано от командира полковник К. И., чрез пълномощника
по делото юрисконсулт С.Н. да заплати на И. М. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат Л. М.,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* направените по делото разноски за
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер 1432,10 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20