№ 68
гр. Смолян , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500083 по описа за 2021 година
Производството е по редана чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 104/19.02.2021г. от Х. М. Ч., М. Ю. Ч. и Д. Ю. Ч., всички от
с.Б., ул.“Т.“ № 6 - длъжници по изп.д.№ 67/2020г. по описана СИС при РС-Д. срещу
Постановление от 11.02.2021г. на ДСИ по изп.д.№ 67/2020г. по описа на СИС при РС-Д., с което е
отказал да прекрати производството по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че ДСИ е
отказал да прекрати производството по изп.дело № 67/2020г. по направено от длъжниците
възражение за изтекла погасителна давност, като е приел, че не са налице визираните
предпоставки на чл.433,ал.1 и 2 от ГПК и че не е в компетентността на съдебния изпълнител да
установява дали е изтекла давността, а възражения в този смисъл могат да се правят само пред
съда.Моли да бъде отменено обжалваното постановление и бъде прекратено производството по
изп.д.№ 67/2020г.
В срока по чл.436,ал.3 са постъпили писмени възражения от взискателите, чрез
пълномощника им адв.П., в които се оспорва жалбата. Твърди се, че единственото възражение на
жалбоподателите е за изтекла давност, без да се излагат мотиви в негова подкрепа. Сочи се, че в
случая са неприложими разпоредбите на чл.110 и следв. от ЗЗД, тъй като страните по
изпълнителното дело не са обвързани с облигационни правоотношения. Жалбоподателите не могат
да се ползват от чл.79,ал.1 и ал.2 от ЗС, понеже Изпълнителният лист № 289/15.05.2013г. е
издаден въз основа на влязло в сила Решение №48/08.05.2012г. по гр.д.№444/2011г. по описа на
РС-Д., с което на основание чл.32,ал.2 от ЗС, между тях и взискателите е разпределено правото на
ползването на съсобствен ПИ с идентификатор 05462.501.325 по КККР на с.Б.. Изпълнителното
дело е образувано, тъй като от 2017г.,жалбоподателите не спазват разпределеното по съдебен ред
1
ползване на съсобствения имот, което ползване на може да се придобие по давност по аргумент от
чл.34,ал.3 от ЗС и тъй като не са изтекли сроковете по чл.79,ал.1 и ал.2 от ЗС. Изпълнителното
дело е образувано въз основа на молба с вх.№483/13.11.2020г. но жалбоподателите-длъжници не
са възразили срещу него в срока за доброволно изпълнение,а близо три месеца по-късно.
В представените от ДСИ мотиви се излага становище за неоснователност на жалбата.
Сочи се, че изпълнителното производство се прекратява само на основанията, предвидени в
закона. В случая не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, за да бъде
прекратено изпълнителното производство.Твърди се, че не е в компетентността на съдебния
изпълнител да се произнася по постъпилото възражение за изтекла давност, а възражения в този
смисъл могат да се правят само и единствено пред съд. Сочи се, че в производството по чл. 32, ал.
2 от ЗС не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за
разпределяне на начина на ползването на общата вещ, с оглед на което производството се определя
като спорна съдебна администрация. Съдебното решение, с което се разпределя ползването, не
формира сила на присъдено нещо между страните по въпроса за правата им на собственост.
Предоставеното по този ред ползване представлява реализация на правото на съсобственика да
ползва общата вещ съобразно предназначението и, а не самостоятелно вещно право на ползване по
чл. 56 ЗС. Недопустимо е собственикът да придобие по давност правото на ползване върху частта,
предоставена му по силата на съдебното решение, тъй като той си остава владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Веднъж решен
въпросът за начина на използване на общата вещ от съда по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, този въпрос
може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение.С оглед на
горното счита жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение.
С. окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, възраженията на взискателите и
мотивите на ДСИ счита, че жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, от
надлежна страна-дължници по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледан по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 67/2020г по описа на СИС при Районен съд –Д. е образувано по молба с вх.
№ 483/13.11.2020г. на взискателите Б.А. Ч., Р.Ю. Ч., Г.Д. К., С.Д. Ч. и Г.Д. Ч.а чрез пълномощника
им адв.Н. П. въз основа на изпълнителен лист289/15.05.2013г., издаден по влязло в сила Решение
№ 48/08.05.2012г. по гр.д.№ 444/2011г. по описа на Д.ския районен съд срещу длъжниците Х. М.
Ч., М. Ю. Ч. и Д. Ю. Ч. за разпределение правото на ползване на поземлен имот с идентификатор
05462.501.325. На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, които са получени
на 02.12.2020г.
Длъжниците Д. Ю. Ч. и М. Ю. Ч. са подали до ДСИ възражение с вх.№ 87/10.02.2021г., с
което са направили възражение за изтекла погасителна давност и са поискали прекратяване на
изпълнителното производство.
С обжалваното постановление от 11.02.2021г. ДСИ е отказал да прекрати производството
по изп.д.№ 67/2020г. по описа на СИС при ДРС, като е приел, че не са налице хипотезите по
чл.433,ал.1 и 2 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното дело ,както и че не е
в компетентността на съдебния изпълнител да установява дали е изтекла погасителната давност,
2
като възражения в този смисъл се правят само пред съд.
При така установеното от фактическа страна С. окръжен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Правилно ДСИ е приел, че изпълнителното производство може да бъде прекратено само на
изрично посочените в чл.433,ал.1 и ал.2 от ГПК основания, които в случая не са налице. Правилно
също е посочил в мотивите на обжалваното постановление, че не е в негова компетентност да се
произнася по възражението за изтекла погасителна давност. Действително съгласно чл.117,ал.2 от
ЗЗД когато изпълнителния лист е издаден въз основа на съдебно решение давността винаги е 5-
годишна. В случая изпълнителният лист е издаден на 15.05.2013г., а молбата за образуване на
изпълнителното производство е подадена на 13.11.2020г. след изтичане на 5-годишния давностен
срок. Произнасянето по възражението на длъжниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност
обаче не е от компетентността на съдебния изпълнител, а от компетентността на съда, пред който
длъжниците могат да оспорват изпълнението, като предявят отрицателен установителен иск. В
хода на исковото производство могат да бъдат съобразени всички обстоятелства, свързани с
изтичането или не на давностния срок и едва влязлото в сила позитивно за длъжниците решение би
могло да ги ползва по образуваното изпълнително производство.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното постановление от 11.02.2021г.
като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 11.02.2021г. на ДСИ Ася Пашова по изп.д.№ 67/2020г.
по описа на СИС при Районен съд-Д..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3