Р
Е Ш Е
Н И Е
№477
25.11.2020 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №555 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на В.Г.К., с която е
предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
служители на Затвора Стара Загора. С допълнителна молба, озаглавена отговор от
28.09.2020 год., твърди че е с онкологично заболяване което във всеки един
момент може да рецидивира, поради което и подлежи на периодични прегледи и
изследвания за туморни маркери. Тези изследвания е следвало да бъдат извършване
на всеки три месеца, както и ехография на засегнатите органи. Между шестия и
деветият месец подлежат на изследване със скенер. За това си състояние е
уведомил лекаря на Затвора Стара Загора и е поискал съответните грижи, но не ги
е получил. Въпреки състоянието му е бил изпратен да работи в канцерогенно
производство, което е могло да доведе до влошаване на здравето му. Неимуществените
вреди оценява на стойност 10 000.00 лв., претърпени вследствие на не осигуряване на адекватна медицинска
помощ за периода 18.12.2018 год. до 17.02.2020 год.
Ищецът твърди, че има онкологично заболяване, за
което има издадена епикриза от Междуобластния диспансер за онкологични
заболявания гр. Хасково, като диагнозата му е „Карценома тестис декстра“.
Твърди че от датата на постъпване в Затвора Стара Загора не е бил извеждан за
контролни прегледи свързани с това заболяване. За това бездействие на
затворническата администрация, твърди че е претърпял неимуществени вреди в
размер на 10 000.00 лв. и моли да бъде осъден ответника за така
претендираният размер.
Ответникът -
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и
становище, оспорва предявеният иск по основание и размер. Излага съображения, че
ищеца не е доказал претърпяването на реални вреди или обременяване със
заболявания в причинна връзка с условията в Затвора Стара Загора.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото
прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на предявеният иск.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените документи по делото, е видно, че ищеца В.Г.К. *** на 27.12.2018
год. и е освободен на 05.05.2020 год. Видно от медицински здравен картон му е
поставена диагноза при постъпването хроничен вирусен хепатит. Видно от медицинската
справка от 25.03.2020 год. /лист 31/, на ищеца действително е проведено
оперативно лечение на карцином на десен тестис през 2010 год., а през 2011 год.
му е определена 100 % ТНР без чужда помощ за срок от една годена. До
постъпването си в Затвора не е съобщавал за провеждането на контролни прегледи
или повторно освидетелстване. По време на престоя си в Затвора Стара Загора е
бил хоспитализиран в Клиниката по гастроентерология с оглед на диагностично
уточняване след провеждане на чернодробна биопсия и падготовка за лечение по
протокол на НЗОК, който е бил одобрен и е проведено лечение с предписаният
медикамент „Мавирет“ за хроничен вирусен хепатити С, със срок на валидност на
протокола от 05.02.2020 год. до 31.03.2020 год.
По допустимостта на иска:
Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди,
че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора Стара Загора/, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена
от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл.205 от АПК във вр. чл.284 и следв. от ЗИНЗС. Твърдените като
незаконосъобразни бездействия на служители на Затвора гр. Стара Загора
представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи
и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването на
наказанията лишаване от свобода, съобразно правното им положение и статут. Ето
защо съдът приема че предявените исковете са с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на
които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при
или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на
административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящето
местожителство *** /към момента на подаване на исковата молба/, делото е
подсъдно на Старозагорския административен съд. Подсъдността е изборна и зависи
единствено и само от волята на ищеца, която в конкретния случай делото е
предявено за разглеждане от Административен съд Стара Загора, която подсъдност
е и съгласно определение №11443/03.09.2020 год. постановено по адм. дело
№7598/2020 год. по описа на ВАС на Република България.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София се явява неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/.
В
конкретния случай с предявеният иск се претендират обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора гр. Стара Загора. За квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо
действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от
администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено
задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и
петитума на подадената от В.К. искова молба, исковата претенция за незаконосъобразни
бездействия на затворническата администрация, се изразяват в следното: неосигуряване
на адекватна медицинска помощ, изразяващо се в не провеждането на периодични
медицински прегледи за онкологичното му заболяване.
Редът за медицинското
обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС.
Задължителен медицински преглед е предвидено единствено и само при
първоначалното постъпване на лишените от свобода – чл.139 от ЗИНЗС. Съгласно
чл.143 от ЗИНЗС, лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат
от лекар в срок до 24 часа, а болните с температура, с травми или други спешни
състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време. По делото не са
представени доказателства, че е било наложително спешното преглеждане на ищеца
– няма данни, същият да е имал температура, травма или друго спешно състояние.
В конкретния случай,
съдът намира, че не е установено на посочената дата, като дата на начало на
исковият период – 18.12.2018 год., да е било извършено каквото и да е било
незаконосъобразно действие от затворническата администрация, включително и да е
отказано осъществяването на медицински преглед. Всъщност и в исковата молба не
се твърди, на тази дата 18.12.2018 год. ответникът по делото, чрез своите
служители да не е изпълнил някое от законовите си задължения, включително и
осъществяването на медицински преглед. Нито в исковата молба се твърди, а и не
се установява от представените доказателства по делото, след провеждането на
оперативното лечение на онкологичното заболяване на ищеца до датата на
постъпването му в Затвора Стара Загора да са му провеждани контролни прегледи.
За този период единствено се установява, че на лицето е била определена 100%
ТНР със срок от една година. Няма данни същата да е била продължаване в
по-късен момент, поради което и съдът приема, че към момента му на постъпването
в Затвора Стара Загора В.К. не е бил с намалена трудоспособност.
Безспорно е също така, че се касае за заболяване на
В.К., което е с давност от около 8 години преди постъпването му в Затвора Стара
Загора. При престоя му в Затвора, същият е бил лекуван медикаментозно
единствено и само за установеният хроничен хепатит С в периода 05.02.2020 год.
- 31.03.2020 год., който период обхваща и част от исковият такъв /от 05.02.2020
год. до 17.02.2020 год./. Действително не са извършвани периодични прегледи за
онкологичното му заболяване, каквито данни няма да са му извършвани такива и
преди постъпването му в Затвора Стара Загора. Дългия период от първоначалното
му диагностициране и последващото оперативно лечение през 2010 год. до датата
му на постъпване в Затвора Стара Загора 18.12.2018 год., в който липсват
каквито и да е било доказателства за наличие на каквото и да е било онкологично
заболяване, опровергават твърдението, че към момента на постъпването му такова
е налице, за което е необходимо и извършването на съответните контролни
прегледи и ехографски изследвания.
По делото са приети като доказателства и декларация
от 07.03.2019 год., с която ищецът се съгласява да работи на шестдневна работна
седмица, съгласно чл.79 от ЗИНЗС. Тази декларация, ведно с молбата му за
полагане на доброволен труд по чл.80, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, опровергава
твърдяното в отговора от 28.09.2020 год. че е бил пратен да работи в
канцерогенно производство против волята му
Ето защо в конкретния
случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да
се направи извод, че за посочения в исковата молба период от време на В.К., не
е доказано да не му е била осигурявана адекватна медицинска помощ, въз основа
на негово искане. Заболяването е възникнало преди постъпването му в Затвора
Стара Загора. С оглед на това, въпреки законовата презумпция на чл.284 от ЗИНЗС, съдът намира, че не се установи настъпването на болки и страдания
вследствие на предходно онкологично заболяване на ищеца, а напротив – по време
на престоя му в Затвора Стара Загора на ищеца е било проведено лечение на
установеният хроничен хепатит С, като при проведените изследвания не се
установи необходимостта от провеждането на контролни прегледи и ехографски
изследвания, за които се твърди в исковата претенция. При това положение
настоящият състав приема, че исковата претенция е недоказана по основание.
Ответникът е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото
и отхвърлянето на исковата претенция, съдът намира същото за основателно. По
смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
и като съобрази, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.27ж от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В.Г.К. ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10 000.00 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
В.Г.К., ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София сумата от 100.00 /сто/ лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: